Европейска икономическа интеграция



Дата28.10.2018
Размер89 Kb.
Европейска икономическа интеграция
Икономическите отношения не винаги са производствени,а производствените винаги са икономически.Иконом. отн. са по-широко понятие от производствените.Иконом. са фундаментални.

Световно стопанство- взаимно свързана и социално противоречива с-ма на интернационална организация на производството обединена от международното разделение на труда и другите форми на МИО.

Световно стопансто- особена антаболистична цялост където социалната нееднородност съвсем не означава, че то не е единно.То се запазва единно, защото са налице следните по-важни интегрални фактори:


  1. Висока степен на интернационализация на производството и в зависимост от строя за всички страни.

  2. Всички страни в световното стопанство произвеждат стоки – те са стокопроизводители.

  3. Глобалните проблеми на човешкото общество.

  4. Действието на обективните интернационални икономически закони.


Основни тенденции в развитието на световното стопанство
След 90-те години на миналият век в резултат на настъпилите съществени промени (краха на соц. Общност-разпускането на Вършавският договор) Световното стопанство отново е единно, но то не е вече нито капиталистическо, нито социалистическо, а просто съвременно световно стопанство.В него могат да се очертаят 2 тенденции:

  • на глобализация или глобализъм

  • регионализация или регионализъм

Глобализъм – като една от формите на интернационализация би трябвало да води до постепенн икономическо сближаване на икономиките на отделните страни в световното стопанство по пътят на тяхното интернационализиране.Смята се, че процесът на глобализацич започва в дълбока древност с възникване на световното стопанство и го съпътства непрекъснато.След 90-те год. на миналият век процесът на глобализация започна да има нови насоки на развитие и в началото на новият век започна да приема елементите, характеристиките на една съгласувана и координирана външно-икономическа политика на една „супер сила”.Подчиняването на цялостният процес на глобализация на световното стопанство на иконом. и политик. Интереси на една отделна страна лишава процеса на глобализация от неговата интернационална идентичност и става причина на преден план да изпъкнат не позитивните, а негативните последствия от неговото осъществяване.

Регионализъм – засега регионализацията се проявява като един съгласуван закономерен доброволен процес подкрепен със съответната нормативна база.Регионализацияата е провес, който съпътства глобализацията като не влиза в противоречие с нея.

Една от най-проявените форми засега на регионализма днес това е регионалната икономическа интеграця.

Органическо сближаване – че или възникват нови качества или се проявябат нови страни на стари такива.

Иконом. Интеграция е процес на функционално и органическо сближаване и обединение на икономиките на отделните страни, чрез межд. Разделения на труда и др. Форми на съвременното МИО.

Функционалното сближаване означава, че с него не се премахва самостоятелността на отделните национални стопанства. Комплекси, а се изразява само процеси на съгласуваното им функциониране в отделни области. Органическо сближаване означава, че им възникват нови качества или се произвеждат нови страни на стари такива.
Историческо развитие на европейската общност
Един от първите резултати за преодоляване на тесните национални интереси е подписването на т. нар. Брюкселско споразумение по въпроси свързани с отбраната пред 1948 г.Следващата 1949 г. се създава Съвета на Европа с цел да се подобри диполоматическото сътрудничество м/у държавите членки.Видният френски икономист Жан Моне заедно с френският външен министър Робер Шуман започват да разработват т. нар. План Шуман, с който се финансира идеята за обединяване на производството на въглища и стомана в 6 европейски страни.

Франция, ФРГ, Италия, Бенелюкс.ЕОВЦ ( европейско обединение за въглища и стомана) с план Шуман от 6-те държави – Фр. ФРГ. Италия и Бенелюкс.ЕОВЦ се създава с подписването не Парижкият договор през 1951 г.



Преговорите, които продължават м/у 6-те европейски страни довели до създаването на ЕОВЦ довеждат до разработването и подписването на нов договор за сътрудничество в Рим наречен Римски, с който на 27. 03 . 1957 г. се създава ЕИО ( европейската икономическа общност – същите 6 държави ). Със същият този договор се подписва още 1 съглаяение, което предвижда и създаването на ЕВРАТОМ ( европейско обединение за атомна енергия ) така се полага началото на европейската икономическа интерграциа като регионална икономическа интерграция.
Европейска асоцияция за свободна търговия (ЕАСТ – EFTA)
По инициатива на Англия, която първоначално не бе приета в ЕИО през 1960 г. се прави опит да се зъдаде ЕАСТ.Освен Англия в тази зона членуват още Австрия, Швейцария, Швеция, Норвегия, Дания и Португалия. Създадена като нов интеграционен блок на тогавашните капиталистически страни ЕАСТ се различава от ЕИО в следните пунктове:

  1. митническият съюз обхваща само промишлените стоки.

  2. ЕАСТ няма единна митническа тарифа за трети страни.

  3. ЕАСТ не предвижда свободно движение на капитали и работна сила м/у страните членки.

  4. членството в ЕАСТ не е задължително свързано с членство в НАТО, поради което тук влизат и редица неутрални страни.

  5. страните членки в ЕАСТ нямат задължение да провеждат единна външнотърговска и селскостопанска политика.

  6. решенията в тази организация нямат задължителен, а само консултативен х-р.

Фактически 13 години след създаването на ЕАСТ първа Англия заедно с Дания напускат зоната и стават първоправни членки на ЕИО.Причината за това е традиционната външно-търговска ориентация на страните от ЕАСТ към ЕИО и подчертано пасивния външно-търговски баланс на страните от ЕАСТ. В последствие и др. Страни членки на ЕАСТ следват примера на Англия и Дания и се присъединияват към ЕИО.

Европейска икономическа зона – през 1992 г. се подписва споразумението за създаване на европейска икономическа зона и влиза в сила от 01.01.1993г. Чрез него с малки ограничения в западна Европа се зъдава зона, в която се осигурява свободно движение на промишлени стоки, капитали, услуги и работна сила; като работниците могат да приемат предложение на работа и да останат в която и да е членка страна в зоната с тази цел.Работещите за себе си имат право да се установяват и да извършват услуги докато студентите, пенсионерите и икономически неактивното население имат право на пребиваване навсякъде в зоната. Това стана възможно, защото още през 1972-73 г. се сключиха споразумения за свободна търгвоя м/у страните членки на ЕАСТ и ЕИО. Създадени са и съвместни институции на Европейската Общност и ЕАСТ. Областите, в които страните членки на ЕАСТ са съгласни да приемат съответните правила на ЕО са в области като конкуренцията, околната среда, транспорта, движението на капитали, социалната политика, законодателството за компаниите и закона за защитата на потребителите. По този начин се формира западно европейската икономическа зона.
Цели и задачи на Римският Договор
Основната цел формулирана чрез Римският договор е да се създаде един общ пазар.

Основната цел е създаване на един общ пазар, който чрез създашане на услошия за прогресивно сближашане на икономиката на страните членки.В Римският Договор е посочен пътч, по който ще се постигне тази цел, а именно чрез премахване на митническите бариери м/у държавите членки.Римският договор е известен с това, че той за пръв път създава част от институциите на ЕО, а именно Европейският Парламент, Съвета на министрите, Европейската комисия и Европейският съд.


Единният европейски акт от 1986 г.
В началото на 80-те години на миналият век анализите показват, че все още в ЕИО различните страни произвеждат отделни продукти от един и същ вид по различни стандарти. Това води до различни производствени цени, които са относително високи. В крайна сметка това води до поддържане на ненужно високи разходи за производство. Всичко това съпроводено с постоянното нарастване на конкурценцията в международната икономика отрежда на европейската общност да изостава от своите главни конкуренти в лицето на Япония и САЩ. Като резултат се провеждат 2 срещи на високо равнище през Юни 1985г . в Милано и през Декември същатата година в Люксембург, на които се стига до заключението, че общият пазар трябва да бъде оформен до края на 1992г . За целта се подработват ( приемат ) и необходимите правми мерки, които да се включат към допълнение към Римският Договор. Така се стига до подготовката на Единният европейски акт, с който се осъществява първата ревизия на Римският Договор. По-важни цели на Единният европейски акт:

  1. постигане на единна външна политика.

  2. постигане на икономическа интеграция чрез икономически валутен съюз, което значи на практика до изграждане на икономичен европейски съюз – да се засили усилията за постигане на единна европейска интеграция, да се засили в крайна сметка институционализирането.

  3. За пръв път в единният Европейски акт се дава определение на общият пазар, а именно: той ще бъде област без вътрешни граници, в която ще бъде осигурено свободното движение на стоки, хора, услуги и капитал. Единният европейски акт е известен с това, че за пръв път чрез него се въвеждат 2 вида гласуване:

  • квалифицирано мнозинство

  • чрез единодушно вземане на решения.

Тенденцията, която се очертава след приемането на ЕВА(единен европейски акт ) визира не само икономически валутен съюз, но и политически съюз в това число обща външа и отбранителна политика.Тази тенденция поражда нови дискусии и спорове м/у държавите членки.Оформят се две течения на федералистите начело с Франция и на националистите начело с Англия. -федералисти и националисти

1. федералисти - те смятат с начело с Жак Делор, че вече е настъпило времето за задълбочаване на връзките м/у държавите членки, което в крайна сметка да се изрази в създаването на по-мощни институции на общността.

2. националистите – обратно смятат, че общността може да се развива като се ограничава броя на страните членки без това да засяга в дълбочина националният им сувернитет.

Това противоречие м/у националисти и федералисти иницира две нови срещи на високо равнище,а именно в Страсбург през 1989г . и Дъблин 1990г , на които се взема решение да се подготви нов договор за Европейската Общност. Дебатите по този договор започват в Рим през 1990г . ( декември ) и завършват в Маастрихт през 1991г .


Маастрихтски Договор
С този договор ЕИО се превръща в ЕС. Този договор премахва досегашното наименование Европейска Общност като го заменя с новото Еврппейски Съюз. Това означава на практика създаване на още по-тесен съюз в направления икономически и валутен и направления политически съюз в това число и обща външна и отбранителна политика. Във Франция и Ирландия още при провеждане на референдума те казват да, а в Дания първоначално хората казват не, а в последствие се провежда втори където се одобрява договора от хората. Договора от Маастрихт е известен с т. нар на Маастрихт :

  1. Маастрихският договор обхваща всички съществуващи политики на европейската общност залегнали от преди.

  2. Маастрихският договор въвежда нов раздел засягащ общата външна отбранителна политика.

  3. Маастрихският договор включва и нови области на сътрудничество м/у държавите членки.

  • По-важни цели заложени в Маастрихският договор:

  1. Създаване на Европейски Съюз като съюз от държави участнички.

  2. Създаване на област без вътрешни граници.

  3. Установяване на единна валута.

  4. Създаване на категорията „гражданин на Европейският Съюз”.

  5. Осигуряване на свободното движение на хора.

  6. Удобряване на ефективността на институциите на общността.

  7. Утвърждаване на принципа свързан със зачитане на човешките права.

До този момент двете интеграционни общности се явяват конкуренци и търсят начини да се победят помежду си ( СИВ – съвет за икономическа взаимопомощ – социалистически страни – на изток ) Последствия от договора:

1.Нови правомощия на европейските институции. Нови правомощия се делегират по отношение изграждането на телекомуникационните, енергийните и транспортните мрежи. По отношение образованието и културата също, научни изследвания. Нови разширени правомощия по отношение защитата правата на потребителя, правосъдието, вътрешните работи и по отношение на визовата и имиграционната политика.

2.По отношение нарастване ролята на Европейският Парламент.След Маастрихт Европейският Парламент има вече ограничение правомощия при вземане на решения и увеличение правомощия за консултация в следните няколко случая:

- при удобряване състава на комисията преди назначаването ѝ.

- право на удобрение на значими международни съглашения

- право да оказва единодушно решения на Европейският Съвет „ т.нар. процедура на съвместно вземане на решения „



3. Граджанство на Европейският Съюз. Категорията гражданин на Европа включва следните права:

  1. Право на свободно придвиждане и прибиваване на територията на държавите членки.

  2. Правото на гласуване и кандидатирането при местни избори в държавата членка, в която живее при същите условие като нейните граждани.

  3. Същото право самоче при избори за Европейски Парламент.

  4. Право на закрила от дипломатическото тяло на всяка от държавите членки ако пребивава в трета страна, в която неговата собствена няма представителство.

  5. Право да внася петиции и докладвания до Европейският Омбуцман.

Маастрихският договор представлява новата ревизия на Римският Договор.

4.Поправки към Римският Договор:

  • премахване окончателно на митата и количествените ограничения при осъществяване на внос и износ м/у държавите членки.

  • налагане на обща търговска политика.

  • свободен канал за предвижване за хора, стоки и капитал.

  • изграждане на европейска с-ма за банки и канали.

  • обща политика в сферата на транспорта, земеделието и риболова.

  • Сближаване на законите на държавите членки до степен, която да позволи функционирането на общият пазар.

Наред с многото други промени и допълнения във всички области един нов момент е: въвеждането на принципа на събсидиарността и създаването на комитет за регионите за консултативни цели. (комитология)

5.Междуправителствени разпоредби. След Маастрихт съвместни действия могат да се предприемат от Европейският Съвет в следните области:

- по отношение на бежанците и емиграционната политика

- борбата с/у престъпността и наркоманията

- правното сътрудничество

- сътрудничеството на полицията и митническите власти – създава се Европол ( разузнавателна служба )

6. Принцип на субсидиарността. С този принцип Маастрихският договор цели да разреши противоречието м/у федералистите и националистите като неговата същност се изразява в това, че решенията трябва да се вземат най-близко до мястото на въздействие колкото се може по-близко до гражданите. На практика това означава, че действия на европейско ниво ще се предприемат само ако желаните цели не могат да се постигнат по-лесно или по-добре на национално ниво в държавите членки.

Маастрихският договор предвижда действия на европейско ниво да се предприемат само в следните случаи:



  • когато са налице межународни съображания, кото не могата да се регулрат ефективно в държавите членки.

  • когато бездействието на държавно ниво е в противоречие с договора.

  • когато действията на това ниво са по-ефективни от националните поради техният ефект и обхват.

  • когато е необходимо да се въздейства за хармонизиране на национални норми, стандарти или законодателство.


Институции и консултативни органи на Европейската Общност
Тези органи са създадени още по Римският Договор и това са :

Европейската комисия, Съвета на министрите, Европейският парламент, Европейският съд, Икономически и социален комитет и Европейската инвестиционна банка ( Е И Б )

По-късно се създават и други органи като Съда от първа инстанция създаден от Единният европейски акт, Палатата на аудиторите ( създадена е според Брюкслелският договор от 1975г . ) но фактически започва да функционира след Маастрихският договор.

Маастрихският договор създава още: Комитетът на постоянните представители и Консултативният регионален комитет


Европейски съвет
Формално погледнато Европейският съвет не е институция на Европейската общност. Под това име са известни срещите на високо равнище, които се провеждат 2 пъти в годината, в които участват държавните глави на страните членки подпомагани от съответните министри на въняните работи. В тези срещи учства предиздента. На този съвет се разискват важни политически проблеми особено такива, които са свързани с по-тясната интеграция в рамките на общността. В крайна сметка прецедателя на Европейският Съвет има задължението да уведомява Европейският Парламент относно заключенията на срещите от високо равнище.
Европейска комисия
Дейността на Европейската комисия може да бъде оприли чена с тази на правителството на една държава. Допълнително комисията има и съобразна законодателна роля. Основната цел е да подпомага и защитава интересите на общността като цяло. Членовете на Европейската комисия се избират за 5 години срок от правителството на съответната държава член, след това обаче те са длъжни да изпълняват задълженията си в интерес на общността независимоа от правителството си. По-важни направления в дейността на ЕК са:

  1. Да планира съответните видове политики, произтичащи от условията на договорите на общността.

  2. Да дава предложения или да подпомага законодателството на общността.

  3. Да контролира спазването на законодателството на ЕО.

  4. Да привлича под съдебна отговорност пред Европейският Съд държавите членки.

  5. Да играе роля на посредник при междуправителствени спорове.

  6. Да осъществява законодателна дейност по въпроси свързани с политиката на ( ) или когато е упълномощена от съвета на министрите.

  7. Да представлява страните членки в международни преговори, когато такова изискване не е наложено.

Начело на ЕК стои председател, който се избира за 5 години срок, след съгласуване със страните членки и след консултация с ЕП.

По-важни инбуции подпомагащи ЕК : евро-фондация за повишаване на квалификацията – 1990г. Квалификацията в Централна и Източна Европа;европейски център за развитие на професионалната квалификация 1975г. – да развива професионална квалификация и особено тази на работното място; европейска агенция за защита и опазване околната среда – информира и контролира; европейска агенция за оценка на лекарствата 1993г. В Лисабон – да предоставя информация с цел предприемане на действия за борба против разпространението на наркотиците; служба за ветеринарна и растителна инспекция и контрол; европейска асамблея за наука и технологии; европейска полицейски съюз – Европол – хора; и др.



Съвет на министри
Това е орган, който фукционира независимо от Европейският Съвет. Неговият състав се променя в зависимост от естеството на проблемите, които се дискутират, т.е. състава е количествен, но еднороден. Съвета с формира от съответните министри на държавите членки ( ако проблема е от селското стопанство – министъра на земеделието ).Съвета на министрите е органа, който отговая за формулиране политиката на общността в сяка конкретна област.Решенията в този съвет могат да се вземат по 3 начина : единодушно, с обикновенно мнозинство, с квалифицирано мнозинство.

Единодушно решение се изисква в следните случаи:

  1. при приемане на нови страни членки в Европейската Общност.

  2. във връзка с промяна местоположението на институциите.

  3. въпроси свързани с данъчната политика.

  4. единодушно вземане на решения се изисква и при редакции на оснобните договори на общността.

  5. по въпроси засягащи националните интереси.

С Единният европейски акт са разширени възможностите за вземане на решения чрез квалифицирано мнозинство.Технологията на тази форма на гласува е, че всяка 1 страна има право на гласува, които зависят от броя на населението ѝ.

Помощни органи:

  1. Комитетът на постоянните представители – той отговаря за подготовката за работата на съвета на министрите като изпълнява задачи поставени му от съвета.

  2. Икономическият и социален съвет, регионален съвет

  3. Европейски парламент – не е закондателен орган по смисъла, по който функционира 1 национален парламент. Според Римският Договор за него се предвиждат консултативни и надзорни функции, а също така да разпуска европейската комисия с мнозинство 2/3.

С Единният европейски акт се засилва консултативната роля на парламента, а с Маастрихският договор на парламента вече се дава право да взема решения съвместно със съвета на министрите. Това означава:

- на парламента се признава право на вето ( забрана ) в/у законодателните предложения в някои области

- създава се процедура на арбитраж за случаите, когато съвета на министрите и парламента не могат да се споразумеят по някои законодателни предложения. Изборите за членство на Европейският парламент се провеждат диретно във всяка от държавите членки на 5 години.

Начело на Европейският Парламент стои президент и 26 вице-президента ( колкото са страните членки ) Те се избират за срок и от 2 и половина години. Към парламента функционират комитети, които отговарят на главните директорати на комисията. Парламентарните заседания в парламента се осъществяват в Страсбург, аднимистративният център е в Люксенбург, някои от парламентарните комитети заседават в Брюксел и тн.


Европейски съд

Създаден е по Римскят Договор. Целта му е осъществяване на съдебен надзор относно спазване законите на общността. Заседава в Люксенбург, състава му вклюшчва по 1 съдия от всяка страна членка като всички те се назначават за срок от 6 години като това не е мандат, а може да се подновява. Само най-значимите дела се разглеждат от пълния състав на съда. Когато делото се внася от индивида то разглеждането става в камари от трима или шестима съдии. Освен, че следи за осигуряване на следствието м/у нациналните закони и европейските такива Европейският съд има правото да налага глоби на държавите членки при неспазване на законодателството. Решенията на ЕС имат силата на закон и са задължителни за всички съдилища и индивиди на държавите членки.Решенията на ЕС може да не са съгласувани с национално законодателство, а дори и могат да отменят решенията на националните съдилища.Решенията на ЕС не подлежат на обжалване, тъй като той е предмет на върховна истанция. Дела в ЕС могат да бъдат внасяни от Европейската Комисия, Съвета на министрите и от която и да е от държавите членки от националните съдилища, а също и от всеки гражданин на страна членка от Европейската Общост.



  • Съд от първа инстанция – неговите членове се назначават и освобождават по същия ред както и тези на Европейският Съд. Разликата е, че съда от първа инстанция не разглежда дела внесени от държавите членки, а само от индивидуални ищци и компании. Главната задача на този съд е да намали потока от дела постъпващи направо в Европейският Съд. Неговите решения не са окончателни и могат да бъдат обжалвани.

  • Палата на аудиторите – състои се от по 1 представител от държавите членки назначен за 6 годишен период. Създадена е с цел да контролира бюджета на общността ( та инспектира сметките на различните институции ). Целта е да се провери дали определени разходи са правомерно направени, но дали и фондовете са били разумно управлявани.

  • Икономически и социален комитет – по статут икономическия и социален комитет трябва да бъде консултиран и да дава мнения относно предложения направени от комисията, преди те да постъпят от съвета на министрите. Членовете на този комитет се назначават за срок от 4 години от съвета на министрите. Подбират се от широк кръг представители от общността на страните членки като критерият основно е професионална компетентност.

  • Европейска инвестиционна банка – тя е създадена още по Римския договор, тя представлява банкова институция на ЕО, основната ѝ цел е дългосрочно финансиране на проекти чрез отпускане на кредити и предосавяне на гаранции на страните членки за проекти свързани с целите на общността. Европейската банка също така следи за разпределението на фондовете според различните споразумения. Ръководния орган е управителният съвет, който е съставен от: *министъра на финансите на държавите членки и заседава веднъж годишно.

*съвета на директорите, чиито състав се състои от членове номинирани от всяка страна членка, събира се веднъж всеки месец.

*съвет за текущо управление – отговаря за дейността на Европейската инвестиционна банка. Тази банка не работи на принципа на печалбата, поради това кредитите, които отпуска са изключително изгодни. Има клонове в Люксенбург и Лондон. Не бида да се бърка с Европейската банка за внедряване и развитие, чиито седалище също е в Лондон, но тя не е институция на ЕО.

Регионален комитет – консултативен орган съставен по Маастрихският договор. Членовете на този комитет са представители на месните регионалните властир на съответните стрни и се назначават за 4 годишен срок служба. Съгласно Маастрихският договор регионалният комитет трябва да бъде консултиран по проблемите на регионалната политика, икономическото и социалното сближаване, професионалната квалификация, общественото здравеопазване, културата и тн. На практика регионалният комитет трябва да осигури защита на интересите на всички области в общността, обръщайки по-малко внимание на по-слабо развитите страни членки.
Каталог: 2010
2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където
2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011
2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе
2010 -> 7 клас отговори на теста
2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
2010 -> Код на училище Име на училище


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница