Европейската космическа агенция (ека) като субект на международното и европейско космическо право

Предмет: Международно космическо и въздушно право

ВСУ „Черноризец Храбър” гр.Варна

Специалност „Право”

Курс ІІ

ІІ. Възникване и членство в организацията.

ІІІ. Цели.

ІV. Организационна и управленска структура.

V. Дейност на организацията.

VІ. Сътрудничество.

VІІ. Финансиране на дейността.

VІІІ. Проекти и програми.

IX. Заключение.

І. ВЪВЕДЕНИЕ - международното космическо право и неговите субекти. Място и значение на Европейската космическа агенция като субект на международното и европейско космическо право.

Международното космическо право е млад, но немаловажен клон на международното право. Независимо от това, че той е възникнал сравнително наскоро, темповете на неговото развитие са много високи, и отдавна е ясно, че изследването и използването на космическото пространство вече е немислимо без широко и разностранно сътрудничество между държавите.

Международното космическо право е система от принципи и норми, които уреждат правния режим на космическото пространство, Луната и другите небесни тела, както и отношенията между субектите на международното право в процеса на изследване и използване на Космоса. Космическото право нормира дейността на държавите както в космическото пространство и на небесните тела, но също така и дейността им на Земята, отнасяща се до изучаването и овладяването на Космоса.

Защо е необходимо законодателното регулиране на дейностите по изследване на космоса? Първо, защото тази дейност и последиците от нея имат глобален характер, второ, да осигури най-благоприятни условия за бизнес сътрудничество между държавите и, трето, да се регулират конкретните отношения между държавите, възникващи при провеждането на съвместни научно-технически дейности.

• 
  Резолюция на Организацията на обединените нации (ООН) за основните принципи на изследване на космоса за мирни цели от 1961г.
  
• 
  Декларация за принципите, уреждащи дейността на държавите по проучване и изследване на космическото пространство от 1963г.
  
• 
  Договор относно принципите, регулиращи дейността на държавите по проучване и изследване на космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела от 1967г. (Договор за Космоса) приет от Генералната асамблея на ООН (подписан от 26 държави, ратифициран от 100)
  
• 
  Програма за сътрудничество по проучване и изследване на космическото пространство от 1967г.
  
• 
  Споразумение за спасяването на космонавти, връщането на космонавти и връщане на обекти, изстреляни в космическото пространство от 1968г. прието от Генералната асамблея на ООН (подписано от 24 държави, ратифицирано от 91)
  
• 
  Конвенция на международна отговорност за вреди, причинени от космически обекти от 1972г. приета от Генералната асамблея на ООН (подписана от 23 държави, ратифицирана от 88)
  
• 
  Конвенция за регистрация на обектите изстреляни в космическото пространство от 1975г. приета от Генералната асамблея на ООН (подписана от 4 държави, ратифицирана от 53)
  
• 
  Споразумение за сътрудничество в изследването и използването на Космоса от 1976г.
  
• 
  Споразумение за дейността на държавите на Луната и други небесни тела от 1979г.(Договор за Луната) прието от Генералната асамблея на ООН (подписана от 4 държави, ратифицирано от 13)
  

Законодателното регулиране следва основните принципи на международното право, както и специфични отраслови принципи характерни за космическото право:

1. 
   Изследване на космоса и експлоатация в полза на цялото човечество.
   
2. 
   Равно право на всички държави да изследват и използват космическото пространство.
   
3. 
   Забрана на национално присвояване на космическото пространство.
   
4. 
   Съответствие с международното право на външните дейности в космическото пространство.
   
5. 
   Свобода на Космоса за научни изследвания.
   
6. 
   Използване на Луната и другите небесни тела, изключително за мирни цели.
   
7. 
   Международна отговорност на държавите за цялата им национална космическа дейност.
   
8. 
   Международна отговорност на държавите за вреди, причинени на космическите обекти.
   
9. 
   Сътрудничество и взаимопомощ на държавите при изследването и използването на космическото пространство.
   
10. 
    Задължение на държавите да избягват вредното замърсяване на космическото пространство.
    

Под субект на международното космическо право се разбира участник в международните правни отношения по отношение на дейности в

Основните субекти на международното космическо право са суверенните

Вторични, производни субекти на международното космическо право са създадените от държавите и правомерно действащи международни организации.

Един от основните субекти на международното космическо право и предмет на изследване на настоящата курсова работа е европейската междуправителствена организация - Европейска космическа агенция (ЕКА).

Европейската космическа агенция (англ. European Space Agency, ESA) — е европейска междуправителствена организация за изследване на космоса, създадена през 1975г. с Конвенция за създаване на ЕКА при обединяване на предшестващите я европейски организации ESPO (Европейска организация за космически изследвания) и ELDO (Европейска организация по разработване на ракети-носители) създадени на основата на подписаните през 1962г. (в сила от 1964г.) конвенции.

Европейската космическа агенция е учредена от 10 държави: Белгия, Дания, Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Испания, Швеция, Швейцария и Великобритания. Днес в ЕКА членуват 19 държави:

• 
   Австрия
  
• 
   Белгия
  
• 
   Великобритания
  
• 
   Германия
  
• 
   Дания
  
• 
   Ирландия
  
• 
   Испания
  
• 
   Италия
  
• 
   Холандия
  
• 
   Норвегия
  
• 
   Португалия
  
• 
   Финландия
  
• 
   Франция
  
• 
   Швейцария
  
• 
   Швеция
  
• 
   Гърция
  
• 
   Люксембург
  
• 
   Чехия
  
• 
  Румъния (от 23 декември 2011г. след подписване на споразумение през януари 2011г.)
  

Със статус „наблюдател” са 10 държави: България, Кипър, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения. Статус „наблюдател” се дава на държави, които разглеждат потенциалните възможности за сътрудничество, а в бъдеще и присъединяване към космическата агенция.

През 2012г.-2013г. се очаква Полша да бъде приета като пълноправен член на ЕКА.

България е единствената страна членка на ЕС, която не е подписала споразумение за сътрудничество с Европейската космическа агенция.

Членството в ЕКА се осъществява с подписване на споразумение за сътрудничество между ЕКА и държавата-кандидат, който е с времетраене от 5г. При изтичане срока на споразумението държавата-кандидат може да започне преговори за пълно членство или да подпише ново споразумение.

ЕКА не е част от органите на Европейския съюз (ЕС), в нея членуват страни, които не са членки на ЕС - Швейцария и Норвегия, както и още две страни от ЕФТА. Между двете организации обаче се осъществяват активни връзки, работи се по различни споразумения за да се установи легален статут на ЕКА под наблюдението на ЕС. ЕКА и ЕС имат общи цели.

ІІІ. Цели.

Цел на ЕКА е да установи и развива изключително мирно сътрудничество между европейските страни в областта на космическите изследвания и технологии, и организиране на практическото им използване за изследователски цели. Държавите-членки са обединили своите усилия по реализацията на програми на ЕКА на изследвания и развитие във всички аспекти на космическите дейности ( в т.ч. изследователска дейност, техническо обслужване, разработване на ракета-носител „Ариана" и др). Съгласно Конвенцията за дейността на ЕКА организацията трябва да се фокусира върху създаване и развитие на изключително мирно сътрудничество на европейските страни в областта на космическите изследвания, създаване на технологии и тяхното практическо приложение за научни цели, оперативно и техническо обслужване на космическите системи.

За Европейската космическа агенция работят около 2200 служители, от всички държави-членки и включва учени, инженери, специалисти по информационни технологии и административен персонал.

Отговорността за изпълнението на целите и задачите е възложена на Съвета на ЕКА и на Генералния директор на организацията.

Съветът на ЕКА се явява главен орган на организацията. Състои се от представители на всички държави-членки и провежда своите заседания на ниво министри или упълномощени представители. Съветът одобрява дейностите и програмите на ЕКА, определя нивото на необходимите ресурси, приема бюджета, регулира въпроси, свързани с финансиране, персонал, договори, одобрява международни споразумения на ЕКА, взема решения относно приемането на нови членове. Всяка държава има право на един глас в Съвета. Решенията се вземат с обикновено мнозинство на гласовете, като по финансовите въпроси - с квалифицирано мнозинство от две трети. Съветът е упълномощен да създава помощни органи, за съдействие и улесняване изпълнението на поетите от него задължения. Помощни органи към Съвета състоящи се от делегати на държавите-членки са:

• 
  Комитет по научни програми;
  
• 
  Административно-финансов комитет;
  
• 
  Комитет за индустриална политика;
  
• 
  Комитет по международни отношения .
  

• 
  Европейски център за космически изследвания и технологии (в Холандия);
  
• 
  Европейски център за космически операции (в Германия);
  
• 
  Център за дистанционно наблюдение на земните ресурси (в Италия).
  

Седалището на агенцията е в Париж. За стартиране на създаваните космически апарати се използва космодрум в Куру, Френска Гвиана. ЕКА има контакт с офиси в Белгия, САЩ и Русия и проследяване на наземни станции по целия свят.

Съгласно Конвенцията, дейността на ЕКА може да бъде задължителна или факултативна. В задължителната дейност, която обхваща предимно научни програми, участват всички членове (без изключение) на организацията. Освен разработването и изпълнението на научни програми (в т.ч. относно спътници и космически системи), задължителната дейност включва изпълнението на такива основни функции като проучването на бъдещи проекти, провеждане на технологични изследвания, обучение на специалисти, събиране и разпространение на необходима информация с цел предотвратяване дублиране на действията и обезпечаване хармонизацията на националните и международни програми, поддържане на постояннни контакти с потребителите на космическите технологии.

Всички държави участват във факултативните програми, освен ако официално не заявят нежеланието си да участват в тях. 80% от дейността на ЕКА е посветена на изпълнението на факултативните програми. Тези програми включват работа над средствата за стартиране и тестване на спътници (комуникации, дистанционно наблюдение, метеорология). По искане на потребителите, които поемат всички разходи, EКA може да създаде подходящ космически комплекс и да осъществи стартиране на спътници. Освен това ЕКА съдейства за създаването на нови европейски институции (EUMETSAT, Eutelsat).

За обезпечаване координацията на националните програми и тяхната интеграция, държавите-членки трябва да предоставят предварителна информация по своите нови космически проекти, с цел улесняване на ЕКА в провеждането на консултации по тези проекти и привличане на други държави-членки за участие в тях. Индустриалната политика на ЕКА трябва да отговаря на изискванията на Европейската космическа програма, координирана с националните програми, от гледна точка на ефективността на разходите. Тази политика е насочена към подобряване конкурентоспособността на Европейската индустрия на световния пазар чрез развитието на космическите технологии, както и към гарантиране участието на всички държави-членки на ЕКА на справедливо основа (предвид техния принос) в Европейската космическа програма и развитието на космическите технологии. В изпълнение на своите задачи EКA трябва, колкото е възможно повече, да отдава предпочитание на промишлените способности на държавите-членки. Това се отнася до сключването на договорите на EКA, с промишлените предприятия на държавите-членки. От името на ЕКА такива договори се сключват от Генералния директор на организацията. Политиката на ЕКА относно сключването на договори е детайлно регламентирана в приложение V към Конвенцията.

Съгласно чл. XIV на Конвенцията, по решение на Съвета, ЕКА може да си сътрудничи с държави, които не са членове на агенцията, с техни организации и други международни организации. Споразумението за сътрудничество изисква единодушното одобрение на Съвета, който упълномощава генералния директор да го подпише. Сътрудничество касае както задължителни, така и факултативни програми. Споразумението може да даде право на глас в Съвета на държавата-нечлен по въпроси, свързани изключително с програмата, в която участва държавата. Конвенцията предвижда различни форми на международно сътрудничество с държавите, които не са членки на ЕКА. Една от формите е прякото участие на държавата не е член в програми на EКA. Друга форма е предоставянето на държавата-не член на статус – асоцииран член. През определен период от време такъв статус се е разглеждал като първа стъпка за присъединяване към Конвенцията. Този статус са имали Австрия и Норвегия преди присъединяването им към Конвенцията. След искане от Финландия за определянето на статуса и, Съветът решава да разграничи асоциирания статус от този на присъединяването към Конвенцията. Следователно, статус на асоцииран член се дава на държавата, която не отговаря на изискванията за присъединяване към Конвенцията. Асоцииран статус се предоставя за срок от 5 години. През 1986г. такъв статус получава Финландия и това улеснява предоставянето на пълноправното членство в ЕКА на 31 декември 1994г. Трябва да се отбележат и други подписани от ЕКА споразумения за сътрудничество. През 1977г. е подписано споразумение с Канада. Сътрудничеството с Русия се осъществява въз основа на Рамково споразумение за сътрудничество между ЕКА и правителството на СССР от 25 април 1990г.Подобни споразумения са подписани с Унгария, Полша, Гърция и Чехия, както и с други държави, които не са членки на ЕКА и международни организации.

Сътрудничеството между ЕКА и ЕС е установено чрез Рамково споразумение, влязло в сила през май 2004г. Европейската комисия и ЕКА координират действията си чрез съвместен секретариат, съставен от служители от Европейската комисия и от изпълнителните органи на ЕКА. Държавите-членки и ЕС се срещат на равнище министри в Съвета по въпросите на Космоса, съвместна асамблея на Съвета на Европейския съюз и съвета на космическата агенция. Съветът се подготвя от представители на държавите-членки, обединени в група на високо равнище в областта на космическата политика (High-level Space Policy Group – HSPG). ЕКА има филиал в Брюксел, чиято задача е улесняване на връзките с европейските институции. Досега Съветът по въпросите на космоса даде възможност за изграждане на стабилни връзки между ЕКА и Комисията.

Управлението на ресурсите на ЕКА се основава на принципа на „географска възвръщаемост“ (Geographical Return), съгласно който държавите-членки получават индустриални поръчки пропорционално на дела на участието им в ЕКА.

Съгласно Конвенцията, всеки член на ЕКА участва в разходите по задължителните програми, както и в общите разходи на агенцията, въз основа на специална скала, одобрена от Съвета с две трети от гласовете. Скалата е разработена въз основа на средната величина на националния доход на всяка държава-членка за последните три години. Въпреки това, нито една държава-членка не е длъжна да прави вноски превишаващи с 25% общата сума. Тази обща сума се определя с единодушно решение на Съвета. В рамките на тази обща сума Съвета с мнозинство от две трети одобрява бюджетите на отделните програми. Тези бюджети са над 70. Факултативните програми се финансират аналогично, освен ако държавите-членки не решат друго.

Бюджетът на ЕКА за 2012г. е 4020 милиона евро.

• 
  Артемис - Европейски телекомуникационен спътник.
  
• 
  Касини-Хюйгенс - програма за изследване на Титан, спътник на Сатурн.
  
• 
  Клъстър 2 - група от 4 сонди за изследване на магнитосферата на Земята.
  
• 
  Двойна звезда - програма за изследване на влиянието на Слънцето върху Земята (в сътрудничество с Китай).
  
• 
  Енвисат - най-големият сателит в света за изследване на околната среда.
  
• 
  ERS-2 - сателит за наблюдаване на Земята, изведен в орбита през 1995г.
  
• 
  Хъбъл - космически телескоп, съвместен проект с НАСА.
  
• 
  Интеграл - най-чувствителната космическа лаборатория за наблюдение на гама лъчи.
  
• 
  Марс експрес - мисия до Марс.
  
• 
  Розета - програма за изследване на кометата 67P/Churyumov-Gerasimenko през 2014г.
  
• 
  СМАРТ-1 - лунна сонда и програма тестваща нова двигателна технология.
  
• 
  СОХО - космическа обсерватория за изследване на Слънцето (в сътрудничество с НАСА).
  
• 
  Одисей - изследване на Слънчевата система.
  
• 
  XMM-Newton - рентгенов сателит.
  
• 
  Венера експрес - мисия до Венера.
  
• 
  Хершел - космическа обсерватория, работеща в далечния инфрачервен и субмилиметровия диапазон.
  
• 
  Планк - космическа обсерватория за изучаване на реликтовото излъчване на Вселената и други видове наблюдения.
  
• 
  ADM-Aeolus - програма за изследване на профила на Земните ветрове (2007г.)
  
• 
  BepiColombo - Мисия към Меркурий
  
• 
  Чандраян 1 - Индйска лунна сонда с инструменти на ЕКА (2007г.)
  

• 
  Корот - космически телескоп за търсене на планети от Земен тип. Проект на Френския център за космически изследвания.
  
• 
  КриоСат - мисия за изследване на дебелината на ледената покривка на Земята.
  
• 
  Галилео - Европейска навигационна система, подобна на GPS.
  
• 
  Гая - космически телескоп за съставяне на три-измерна карта на Галактиката
  
• 
  Космическа обсерватория Хершел
  
• 
  КЕО - сателит, носещ послание към бъдещите жители на земята, финансиран от ЕКА. Космическата капсула ще се завърне на земята през 52 006г.
  
• 
  LISA Pathfinder - сонда за изследване на технологии, необходими за мисията LISA (програма за изучаване на гравитационните вълни)
  
• 
  Аврора - програма за изследване и за изпращане на човек на Марс и други планети от Слънчевата ситема.
  
• 
  Дарвин - интерферометър за откриване на планети с размерите на Земята.
  
• 
  EADS Phoenix - Европейска космическа совалка.
  
• 
  JWST - космически телескоп, приемник на Хъбъл - съвместен проект с НАСА
  
• 
  XEUS - рентгенов спектроскоп.
  

Европейската космическа агенция (ЕКА) е хранилище на европейския технически, научен и управленчески опит, който е изключително важен за успешното управление на космическите програми и осъществяване на мирното сътрудничество.

Необходимостта от засилване на възможностите на Европа в космическото пространство става все по-очевидна, тъй като европейските граждани разчитат ежедневно на сателитни услуги в комуникациите и мониторинг на земята и околната среда.

През последните години Европейската космическа агенция, със своята ракета-носител Ариана 5, се утвърди като лидер в извеждането на търговски спътници и се превърна в основен конкурент на НАСА. Наред с тези задачи, ЕКА изпълнява и много научни мисии с цел изучаването на Земята и планетите от слънчевата система.

1. 
   http://www.esa.int/esaCP/index.html - официален сайт на ЕКА.
   
2. 
   Конвенция за създаване на ЕКА от 1975г.
   
3. 
   Н.Добрев, Международно и космическо право, София 2009г.
   
4. 
   Internet.