Европейски съвет председател

ЕВРОПЕЙСКИ СЪВЕТ ПРЕДСЕДАТЕЛ		BG
Брюксел, 1 August 2011 (OR. en)
EUCO 57/1/11 REV 1
PRESSE 268 PR PCE 29
ЛЯТО НА НЕДОВОЛСТВОТО? Коментар на Херман ван Ромпьой Председател на Европейския съвет

Искахме да намерим решение на опасенията във връзка с устойчивото обслужване на гръцкия дълг. Въпреки заключенията от последния преглед на МВФ, ЕЦБ и Европейската комисия, че този дълг е поносим, взехме решение за намаляване на тежестта му. Решенията ни имат три измерения:

• 
  първо, ще осигурим допълнително финансиране за подпомагане на програмата на Гърция до 2014 г.;
  
• 
  второ, понижихме лихвените проценти по публичните средства, които заемаме на Гърция, до нива, близки до нашите разходи за финансиране (т.е. между 3,5% и 4%), и удължихме падежния им срок от сегашните 7,5 години на минимум 15 години и максимално до 30 години с десетгодишен гратисен период. Това ще доведе до намаляване на гръцкия дълг с 25 милиарда евро между 2011 и 2020 г., което ще понижи дълга спрямо БВП с 10%.
  
• 
  трето, съгласувахме и подкрепихме доброволното участие на частните притежатели на облигации, с възможност за няколко варианта (роловър; обмен; обратно изкупуване), които ще покрият дължимите плащания до 2020 г. Доброволното участие на частни кредитори (за което предварително бяхме наясно, че ще бъде сметнато за селективно неизпълнение на задълженията и следователно не може да бъде считано за изненада) е единствено по рода си, безпрецедентно и ограничено до Гърция. Участието на частния сектор и обратното изкупуване на дълга налагат намаляване на дълга с приблизително 26 милиарда евро или 12% от БВП.
  

На последното заседание на Европейския съвет през юни министър-председателят на Латвия разпространи своята книга за начина, по който Латвия се е справила успешно с основни икономически предизвикателства и е успяла да стабилизира положението с подкрепата на ЕС и МВФ. В Белгия аз и моите приемници намалихме дълговата тежест на страната ни от над 130% през 1992 г. до близо 85% през 2007 г. Така че това е възможно, но при две условия: трябва да се сложи край на прахосничеството в икономиката и да се премахнат пречките пред растежа. Ако наскоро приетите от гръцкия парламент закони бъдат приложени и ако оказаната от нас техническа и инвестиционна помощ даде очакваните резултати, смятам, че Гърция има всички шансове да се справи.

Искахме да сложим край на спекулациите относно дълга на други места в еврозоната. За целта предприехме две неща:

• 
  Първо, заявихме съвсем ясно, че участието на частния сектор е еднократно. Разбираме, че пазарите винаги имат опасения от едностранно изменение на договорните условия, дори ако е на доброволна основа, както е случаят сега с частните кредитори, облекчаващи част от дълговата тежест на Гърция. Участието на частния сектор няма да бъде използвано в други случаи. Така или иначе както Ирландия, така и Португалия изглежда са поели по пътя на икономическо възстановяване. За да им помогнем още повече в това начинание, решихме също така да намалим лихвените проценти и да удължим падежния срок на публичните кредити до същите равнища, от които се ползва в момента Гърция. В случая с Ирландия това представлява намаляване на лихвената им тежест почти наполовина, до около 4%.
  
• 
  Второ, решихме да усъвършенстваме и подсилим инструментариума си. За да предотвратим лишаването на стабилни икономики от еврозоната от финансиране поради капризите на пазара, решихме да позволим на ЕИФС и Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) да се намесват превантивно, като предвидихме възможността да черпят от ресурсите при необходимост. Нещо повече, имаме волята да заемем средства на тези страни също и в случай, че се налага да рекапитализират банките си, ако същите се окажат под натиск. И накрая решихме да дадем възможност на ЕИФС и ЕМС да се намесват на вторичните пазари при извънредни ситуации, които ще бъдат преценявани от ЕЦБ. Тези нови инструменти бяха обект на широка дискусия сред обществеността и в пресата. Противно на някои коментари, ЕИФС разполага с достатъчно налични ресурси, за да използва най-пълноценно тези нови инструменти. В случай че някога възникне необходимост от допълнителни ресурси, държавните и правителствените ръководители на еврозоната потвърждават отново готовността си да направят всичко необходимо за гарантиране на финансовата стабилност на еврозоната. Решенията от последната година показват, че това не са празни обещания.
  

Учудващо е, че след нашата среща на високо равнище разходите по заемите отново се повишиха за редица страни от еврозоната. Казвам учудващо, тъй като всички макроикономически показатели сочат обратното. Повече от ясно е, че Гърция е в уникална по рода си ситуация, несъпоставима с положението на другите страни от еврозоната. Италия ще генерира първичен излишък през 2011 г. и с току-що приетия допълнителен пакет от антикризисни мерки ще разполага с балансиран бюджет през 2014 г. Испания има нисък размер на дълга от около 70%, което е под средната стойност за ЕС и еврозоната, и предприе смели стъпки за намаляване на дефицита си и за стимулиране на растежа. При всички тези случаи сегашната пазарна оценка на рисковете е напълно несъответстваща на основните показатели и е смехотворно, че класациите на цените на застраховките срещу фалит (CDS) поставя тези страни в първите редици на страните с кредитен риск.

И накрая, наложително е да се има предвид, че това не е криза на еврото. Вследствие на финансовата криза от 2008 г., във всички развити страни е налице по-високо равнище на публичния дълг. Предвид взаимозависимостта на тези икономики, на което ставаме преки свидетели в Европейския съюз, всеки има интерес от това всяка страна да намери решение на тази тежест, съобразно своите собствени нужди, което ще има пряко отражение върху работните места и растежа през идните години. В контекста на казаното сме уверени, че САЩ ще намерят решение на патовото положение, в което се намират в момента, за тяхно добро и с оглед на стабилността на финансовите пазари в световен мащаб.

Икономическият растеж бележи подобрение в Европа и е със средна стойност 2,5 % в държавите от Западна Европа. Страните, които в момента участват в програми за кредитиране, ще възвърнат растежа си през 2012 г. Когато потребителите и предприятията станат свидели на понижаването на равнищата на дълга и на дефицитите, това допълнително ще засили потребителското доверие и корпоративните инвестиции. Ситуация, от която ще спечелят всички.