Фестивали – джаз – банско are you having fun?

12 авг., 2008, Банско (Златна Костова за БТА) - На всички, които обичат да се забавляват, въпросът “Are you having fun?” (Добре ли си прекарвате?) е добре-позната, очаквана и често използвана фраза от жаргонния речник на забавлението. Затова не е и чудно, че когато от откритата сцена на Джаз-фестивала в Банско, между джаз-стандарти и импровизационни заигравки, някой извика “Are you having fun?” – ей така, за да провери градуса на купона – отсреща, след синкопично поемане на дъх, публиката отговаря като един: “Yeah!”

С още няколко такива общоизвестни, общоусвоени, масово-навлизащи и масово-прилагани фрази и публика, и артисти са изпълнили своята част от неписаната конвенция за добро забавление, според която всичко ще бъде “all right” (наред) и всички могат да се отдадат на „having a good time” (забавлението).

А забавлението в Банско наистина е голямо. Купонът на лятото (пък и на цялата година) – Джаз-фестът – тече с пълна сила, с цялата сериозност и лежерност, която клишето предполага. Гъстата програма, включваща по четири различни изпълнения на вечер, едва ви оставя време да възкликнете: “I feel good!” (Страшно ми е гот!)

Ако сте били достатъчно предвидливи и сте закрепили здраво за ръката си фотоапарат, ще успеете да заснемете не само всеки “gig” (изпълнение, номер) от вечерта, а ще запазите на лента и куп весели и любопитни кадри, като например:

Първа неофициална вечер - Ансамбъл „Ричоти” от Холандия (40-членен студентски оркестър, в който всички са почти деца, на възраст от 14-17 год.) репетира на тъмно, поради спиране на тока, и свири с изумителна техника и ипровизаторско майсторство всичко – от Петата симфония на Бетовен, до българска копаница.

Първа официална вечер - Докторът (създателят и организаторът на Фестивала д-р Емил Илиев), в костюм и вратовръзка, посреща гостите.

Биг Бендът на БНР с маестро Янко Миладинов. Ангел Заберски-син – ту седнал, ту прав зад пианото. По-късно – Ачо Заберски дава автографи на деца, които са го наобиколили и подават програмите си.

Кипящата от енергия Джанис Харингтън, на 68 год., дава урок на дамите от публиката как трябва да гледат на живота.

Втора вечер - Кристоф „Буги-Волф” Щайнбах свири буги-вуги с ръце и крака;

в публиката – акордьорът Злати е проточил напрегнато шия, в очакване пианото да се разпадне.

Последният гиг за вечерта представя “belly-dancers” (момичета, които играят танц, напомнящ кючек), на фона на ориенталския джаз на Яхия Халил Бенд от Египет. Зад сцената се е скупчила мъжката половина от българската публика, за да хване по-добър ъгъл за наблюдение.

Трета вечер - Прафул и Мирта – цветните петна на Фестивала, особено Мирта.

Милчо Левиев яде огромна каделя захарен памук.

Поетът Борис Христов е слязъл от къщата си в Лещен, за да слуша приятеля си Милчо.

Амалия, която е запланувана за тази вечер, не е успяла да пристигне – кадърът остава празен.

Четвърта вечер - Журналистки от Прес-центъра си купуват рокли, докато чакат за поредната прес-конференция;

Водещият Тома Спространов раздава награди – фланелки - май само на девойки;

За Първа инвестиционна – Главен спонсор – е опъната ВИП-шатра с шампанско и свещи вътре.

Отвън публиката гледа танци – тази вечер те са много и най-различни – от фламенко до кубинска румба и хип-хоп.

Танцува се на сцената и пред нея – нищо, че започва да вали.

Петата вечер тепърва предстои.