Г управляващите са убедени в собствената си некадърност


НЕЧЕСТНИ ИГРИ С ЕНЕРГИЙНИТЕ ЦЕНИ



страница2/4
Дата18.07.2017
Размер0.55 Mb.
1   2   3   4

НЕЧЕСТНИ ИГРИ С ЕНЕРГИЙНИТЕ ЦЕНИ
Планираното поскъпване на тока и парното от 1 юли 2008 г. отприщи нова вълна от обвинения - за некадърността и некомпетентността на управниците, за липса на прозрачност в работата и ценообразуването в сектора, за тайни партийни намерения и корпоративни интереси. Отново се заговори за комисионите, благодарение на които натрупаха впечатляващо лично богатство хората с власт в енергетиката. Голяма част от публичните обвинения най-вероятно отговарят на истината, но доказателства така и не се появиха. Затова пък се изприказваха (и изписаха) купища шаблонни обяснения, които неизменно се повтарят при всяко от енергийните поскъпвания през последните пет-шест години. За разлика от периода до 2004-та обаче, в масовия ропот този път не се включиха обществените организации, създадени да защитават публичния интерес. Мълчание запази Федерацията на потребителите, станала известна именно с активността си около енергийните поскъпвания. Замълча и еврокомисарят Меглена Кунева - дали защото не успя да оцени доколко енергийният скок накърнява правата на сънародниците й, или поради факта, че осемте милиона български потребители са твърде незначителна част от 500-те милиона граждани на общността.
Интересното е, че предстоящият енергиен ценови шок бе коментиран най-вече от енергийните дружества и от... властниците. Последните наблегнаха главно на партийната риторика. Ден след като Държавната комисия за водно и енергийно регулиране (ДКЕВР) огласи в понеделник (2 юни), че токът за бита ще поскъпне с 18%, за промишлеността с 30%, а парното с 14.1 на сто, секретарят на БСП Антон Кутев публично обясни, че според Изпълнителното бюро на управляващата партия причините за ръста на цените били международното положение и... повишените доходи на населението.
На практика регулирането на енергийните цени би трябвало да е една от основните задачи на ДКЕВР, поне в Закона за енергетиката тази дейност на комисията е описана доста изчерпателно. Определено е още, че енергийните цени трябва да са разходоориентирани (т.е. да отразяват харчовете за производството на един киловатчас), да не се крос-субсидират (с приходи от един вид дейност - генерация на ток например, не могат да се покриват загуби при производството на топлоенергия). В закона (и наредбите за ценообразуването) е регламентирана също и печалбата на енергийните дружества, която трябва да е "разумна". Не е съвсем ясно какво точно се разбира под "разумна печалба", но по волята на енергийния ни регулатор за отделните компании тя се различава в пъти - от 3% за "Булгаргаз" до 16% за електроразпределителните дружества.
Абсурдите в решенията и действията на ДКЕВР всъщност не свършват дотук, а се множат лавинообразно. В основата им си остава порочната практика от годините до 1998-а, когато енергийните дружества бяха "черни кутии", а цените в тази област се определяха по волята на управниците. Ситуацията не се промени кой знае колко и след влизането в сила на новата пазарнообоснована законова база и на създадения съгласно нейните изисквания регулатор. През последните десетина години, та и до днес "черните кутии" в енергетиката са си все толкова черни, все така неясно е кой колко печели и защо, кой колко инвестира, какви са загубите и ангажиментите на дружествата. За разлика от света - тъй като енергетиката е естествен монопол, от който зависи ежедневието на всеки, навсякъде по света, т.нар. ютилити-компании са публични и се следят много стриктно. Знае се например какви са загубите по всяко от трасетата и кой плаща за тях. Известни са и ангажиментите, които енергийните компании поемат към обществото в замяна на предоставения им монопол.
У нас обаче всичко е доста по-различно. Сметките на енергийните дружества продължават да са секретни и само от време на време се съобщават обобщени цифри. Преди две години ДКЕВР ни увери, че парите за екстрите, които бяха укрити от Вальо Топлото, не били включени в цените на топлоенергията, но не уточниха откъде ги е взело столичното дружество. Работата с екстрите не стои по-различно и в трите електроразпределения, където собственици са европейски компании.
Преди да стигнем до електроразпределителните предприятия обаче, би било добре да проследим цялата верига производство - пренос - разпределение на електроенергия. Планираното сега общо увеличение на тока за крайни потребители е 18 процента. От тях тарифите на електропроизводствените централи се повишават средно с 14-15 на сто, а при НЕК поскъпването е около 20 на сто, обясни заместник-шефът на ДКЕВР Валентин Кирчев. Според председателя на регулатора проф. Константин Шушулов причина за увеличените цени на производителите били скокът в цените на горивата (през последната година природният газ е поскъпнал с 45%, въглищата - с 60-70% за местните и с 40% - вносните). Към това се прибавя и инфлацията от 8.4 на сто.
И докато аргументът с поскъпналите суровини е логичен, позоваването на инфлацията е абсолютно нелогично. Какво би станало, ако всички у нас последват примера на проф. Шушулов и започнат да си начисляват инфлационни проценти върху заплатите по всички стъпала на ценообразуването - при стоките, чийто път до клиента минава неизбежно през пет-шест ръце например, инфлационното поскъпване само за година би трябвало да е с поне 50 процента. Любопитно е още защо нашенските въглища са поскъпнали близо два пъти повече от вносните, при положение че разходите за транспорта им са минимални? И контролират ли се въглищните цени? Още по-интересен е случаят с АЕЦ "Козлодуй", който получава свежо ядрено гориво на "твърди" цени (по силата на дългосрочен договор с руската компания ТВЕЛ, подписан през 2005 година). Според контракта цените за гориво, които плаща ядрената ни централа, могат да се увеличават само с инфлацията в еврозоната (около 2% годишно). Но всичко това предполага поне седем пъти по-малко увеличение от планираното.
Още по-нелепо от икономическа (и регулаторна) гледна точка е 20-процентното увеличаване на цените на НЕК. То не може да бъде обяснено с увеличените цени на енергийните суровини, не приляга да се аргументира и с инфлацията. И миналата година, а и сега производствените разходи на преносната компания са приблизително еднакви, инвестициите в мрежата й също. Съществената разлика е в сумите, които трябва да похарчи за АЕЦ "Белене". Както в. "БАНКЕРЪ " вече обясни, през 2008-а НЕК ще плати 28.9 млн. евро на техническия консултант "Парсънс"/ "Риск инженеринг". Допълнително - и хонорарът на финансовите съветници, както и харчовете по твърде нарасналия персонал за реализацията на проекта. Наистина шефът на електрокомпанията Любомир Велков обясни, че парите за АЕЦ "Белене" не влизали в цената на тока, но не уточни откъде идват? Ако последните предложения бъдат одобрени, с 20-процентното поскъпване само за шестте месеца до края на 2008-а компанията би трябвало да формира чувствителна печалба. Това би било много добре за проекта "Белене" (и като кредитен рейтинг на НЕК, а и като налични средства за инвестицията), но пък противоречи на основните принципи за енергийно ценообразуване. И е повече от любопитно какви ли ще са обясненията на проф. Шушулов за надценката при преноса?
Последното звено във веригата - електроразпределителните фирми, засега изглежда най-ощетено. ДКЕВР не обясни какви точно са техните надценки, но елементарните сметки показват, че не надвишават 2-3 процента. Според заместник-председателя на ДКЕВР Валентин Кирчев трите ЕРП вече ще имат различни цени: в Западна България CEZ ще продава киловатчас по 18.2 ст., за EVN цената ще е 18.4 ст., а за E.ON - 19.1 стотинки (стойностите са от дневна тарифа с ДДС). Не бе обяснено на какво се дължи разликата от близо стотинка, затова пък и трите ЕРП-тата, които бяха поискали поскъпване от 9-10 на сто, публично обявиха, че са крайно недоволни. С ниската надценка те нямало да могат да осъществят планираните инвестиции, което пък отлагало модернизацията на мрежата. Затова не само загубите нямало да спаднат до обичайните за ЕС 8-9%, но и услугата нямало да се подобри, а сривовете щели да продължат. Само че защо ли новите собственици на ЕРП забравят, че един от основните ангажименти, които поеха при покупката на дружествата, бе именно да намалят загубите. Това трябваше да стане през тригодишния период (до лятото на 2007-а), в замяна на което те получиха крайно необичайната за бранша норма на печалба от 16 процента. Трите години отминаха, чуждестранните собственици на ЕРП получаваха печалбата си, а загубите намаляха до... 22 на сто. Много пъти питахме и пак ще попитаме: не е ли редно най-после ДКЕВР или пък Агенцията за следприватизационен контрол да се поинтересуват къде е отишла тригодишната 16-процентова печалба? Ще припомним, че през 2007-а чешката компания CEZ отчете чувствително нарастване на печалбата си, а медиите в Прага обясниха успеха й с добрите приходи от българското ЕРП. Не трябва да пропускаме още, че годишно от четирите си милиона крайни клиенти ЕРП-тата събират приходи от порядъка на поне 1 - 1.5 млрд. лева, а 16% от тях са 160-240 млн. лева.
Наистина през седмицата проф. Шушулов обясни, че исканията на електроразпределителните дружества са орязани, защото не са си изпълнили старите ангажименти. "Ако дружествата не инвестират, ще има наказания, закани се регулаторният шеф и припомни, че санкцията за неизпълнение на ангажиментите по лиценза стига до 1 млн. лева. Но това все пак не дава отговор къде са отишли досегашните печалби на ЕРП? Не се разбра и каква точно ще е горницата им през следващия отоплителен сезон.
Но регулаторните абсурди надхвърлиха и най-развинтената фантазия при топлофикациите. ДКЕВР определи увеличението при тях да е 14.1%, което значи, че средната цена на парното в страната ще стане 69.60 лв. за мегаватчас вместо досегашните 61.03 лева. "С новото увеличение на цената на топлинната енергия в някои градове ще се доближи до цената на нощната тарифа на електроенергията, което ще предизвика оттегляне на потребители от топлофикациите", коментира проф. Шушулов. От топлофикационните дружества обясниха, че са относително доволни от предложените цени. Но проблемът не били те (защото по-ниските им нива се компенсирали от определените им преференциални тарифи за електроенергията, произвеждана по комбиниран начин), а събираемостта на задълженията от битови абонати. Тя в момента била под 55 на сто, като непогасените сметки влияели отрицателно на финансовия баланс на дружествата, които на практика кредитирали потребителите.
Не се иска човек да е тесен специалист в тази област, за да предвиди, че след новото поскъпване на парното с 14.1% събираемостта ще падне още повече. Шефът на ДКЕВР обясни, че "все пак цените ще се доуточняват и ще се опитаме да гоним по-ниско увеличение на тока с около два процента". Но дали това обещание ще зарадва някого?
Юлияна Димитрова

През 2001 г. правителството на Симеон Сакскобургготски прие тригодишен ценови график в електроенергетиката, предложен от Световната банка и МВФ. Според него до края на 2004 г. крайните цени на киловатчас трябваше да достигнат 3.5 щ. цента (около 7 стотинки), като това ниво включваше пълната себестойност на тока - от производствената централа през преноса и разпределението, плюс минимална печалба за всяко от звената по тази верига. Тази ценова граница обаче, фиксирана и в актове на Народното събрание и Министерския съвет, бе достигната и надхвърлена още в средата на 2003 г., а през 2004-а бе надхвърлена с нови 10 процента. През 2005-а токът поскъпна само с 2 на сто, през 2006-а с 8.5 процента, а през миналата година - средно със 7.5 на сто.




7-13.06.2008 г.

ЧЕТИРИМА ИСКАТ ОЗК
Три от четирите дружества, които са закупи­ли тръжна документация за участие в търга за покупката на Общинска застрахователна компа­ния, са под опеката на Христо Ковачки. Става въпрос за „Ел Ем Импекс" ЕООД, „Минна ком­пания" ЕООД и Магазини „Европа" АД. В момен­та чрез няколко свързани фирми бизнесменът притежава около 20% от застрахователя.

Както „БАНКЕРЪ" вече писа, Столичният об­щински съвет взе решение да предложи за продан чрез публичен търг 65.55% от акциите на Общинска застрахователна компания. Целият ка­питал на компанията е 6.4 млн. лв., а по оценка на „Рацио-90" пазарната му цена е 9.6 млн. лева. Това означава, че началната цена в наддаването ще е най-малко 6.3 млн. лева.

Четвъртият кандидат за общинското дружес­тво е най-голямата застрахователна компания в Словения - „Заварованица Триглав" (Zavarovalnica Triglav d. d.). През 2000 г. застрахователят с над стогодишна история започна своята експанзия в страните от Централна и Източна Европа и в момента има дъщерни компании в Чехия, Маке­дония, Черна гора и Хърватска. Най-големият не­гов акционер е държавният инвестиционен фонд „Словенска Одшкоднинска дружба" (Slovenska Odskodninsja druzba d.d.), който притежава 42.3 процента. Държавният пенсионен фонд „Капи-талска дружба" (Kapitalska druzba d. d.) пък е собственик на 34.47% от застрахователя.

Преди четирите дружества да бъдат допусна­ти до търга обаче, трябва да се произнесе Ко­мисията за финансов надзор. Според Кодекса за застраховането, лице, което възнамерява да придобие 20, 33, 50 или повече от 50 на сто учас­тие в капитала на застрахователно акционерно дружество, трябва писмено да уведоми за това заместник-председателя на КфН.



Специално за в.ЪАНКЕРЪ" от КфН заявиха, че в средата на седмицата са получили докумен­тация от кандидатите. Сега в тримесечен срок ръководителката на управление „Застраховате­лен надзор" на КфН Ралица Агайн ще трябва да се произнесе дали с покупката се застрашават стабилността на застрахователя или интересите на застрахованите или пък кандидатите отгова­рят на изискванията. Ако са нужни допълнителни документи, срокът за произнасяне може да бъде удължен с един месец.


07 -13.06.2008 г.

Тъпотии с цените на тока
Не се връзвайте, ако ви кажат, че токът поскъпва рекордно заради лошите пазари. Зад новите тарифи, обявени за след 1 юли, са забъркани и злоупотреба с монопол, глупост, "дървен" популизъм.
1. Да кажеш, че токът за домакинствата ще поскъпне с 18%, а за производствата с 39%, е сбъркано. Така битовите потребители не са стимулирани да пестят енергия, а бизнесът е принуден да прехвърли поскъпването в цените на стоките и услугите. Последствията са слаба конкурентност, свити продажби, падащи печалби, лоши перспективи за вдигане на заплати.
2. За да не поскъпвало много парното, НЕК щяла да плаща най-много за електричеството, произведено в топлофикациите, и така да ги субсидира за сметка на всички, които плащат за ток. Това е все едно да отрежеш по малко от пържолата на всеки, за да има вечеря за неканения гост. Но в бизнеса подобна солидарност е вредна, защото трябва да успяват най-ефективните. Няма нито една причина във Варна да плащат заради загубите на прочутата софийска топлофикация (спомнете си Вальо Топлото).
3. И една лоша новина за тези, чиито телевизори гърмяха заради калпавите преносни мрежи. Пак ще гърмят, защото почти цялото поскъпване на тока отива в бюджета и монополната НЕК, а ЕРП-тата бяха отрязани от възможности да инвестират.
Прав е Станишев да иска разследване за цените на тока. Дано си спомни учебниците по икономика, вместо да слуша нафталинените гласове от "Позитано". И е права еврокомисията за пореден път да предприема процедури срещу България заради сбъркания пазар на електроенергия. Дано насила нещо се промени.


07 -13.06.2008 г.

Мръсотията в София
Пари на и заради боклука
Ако на следващите местни избори някой от кандидатите за кмет реши да не обещава нищо друго освен това да изчисти София, победата му може да се окаже неочаквано лесна. Колкото и да сме свикнали с грозните гледки на кални и прашни улици, мръсни кофи за боклук и прочее, въпросът с чистотата не опира само до естетическото чувство, но и до личния бюджет на всеки. Да живееш в мръсен град е не само неприятно, но и скъпо, при това много скъпо.
И ако към това се добавят местните данъци, излиза, че плащаме два пъти - веднъж за т.нар. комунални услуги на общината и втори път заради липсата им или заради ниското качество и слабия контрол.
За съжаление обаче не всички щети могат да бъдат измерени само с пари. В София има цели квартали, на чиито табели може да пише "Опасно за здравето ви и това на вашите деца". На входовете им спокойно могат да се раздават противогази и резервен чифт чисти дрехи. А ако става дума - и времето, което губим в поредното чистене, което трае точно от ден до пладне, също е относително понятие.
И тук стандартното оправдание за културата, личната хигиена и възпитанието не върши работа. Дори обратно, колко по-високи са личните изисквания, толкова по-потърпевш е човек от мръсотията. Просто няма как сам да асфалтираш улицата пред блока, да измиеш контейнера, да поправиш разбитите плочки и да покриеш каросериите на калните камиони, ръсещи камъни. А и не е твоя работа - за това има държава, община, общински съветници и закони. Единственото, което му остава на човек, е да поработи върху стила си - като си избира кола например, да я купи сива, за да носи повече на мръсотия, или да смени белите панталони с черни, за да не попада в неудобна ситуация.


07 -13.06.2008 г.

По-скъп ток заради "народната" НЕК
През електрокомпанията се субсидират парното, скъпи централи и мегаломански проекти. Плаща и индустрията
Сия Велинова, Галя Александрова

Точно когато повечето енергетици в държавата тихо и кротко си обсъждаха бъдещето на АЕЦ "Белене" на форум във Варна миналата седмица, Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) шокира обществото с новите цени на тока, които смята да въведе от 1 юли. За битовите потребители поскъпването е 18%, за малките фирми - 33%, а големите предприятия ще плащат с близо 39% повече. Това е тежък удар за индустрията и силен стимул за инфлацията. Потребителите всъщност плащат два пъти - веднъж директно по-високите сметки за тока, който консумират, и втори път през по-скъпите стоки.

Основният аргумент за повишението са скъпите суровини и инвестициите. Бизнесът, оpганизациите за защита на потребителите и повечето икономисти в страната обаче се съмняват доколко нарасналите разходи наистина предизвикват значителното увеличение. За повечето от тях причината е в липсата на истинска конкуренция в бранша. Както и в кръстосаното субсидиране към топлофикациите, някои термични централи и тока за бита, което продължава да се прави през НЕК напук на всички еврорегламенти и обещанието на страната ни да ги спазва.

Тези съмнения неочаквано бяха потвърдени от Брюксел. В четвъртък Европейската комисия обяви, че срещу България има наказателна процедура и само месец ни дели от съдебно дело в Страсбург заради изкривяването на енергийния пазар в страната чрез монопола на НЕК (виж другия текст). Непрозрачността и недостигът на конкуренция, които са неизменен спътник на монопола, винаги водят до волности с цените.


Лъжат ли с цената на тока
Няма как цените на електроенергията в България да не растат, след като дълго време бяха задържани изкуствено и в момента са най-ниски в Европейски съюз и в региона, суровините поскъпват, а енергийните фирми са притиснати да инвестират в екология и намаляване на загубите. Въпросът е къде по веригата производство - пренос - потребление и колко трябва да е ръстът.

Цените за краен потребител (по които продават тока ЕРП-тата) се предвижда да бъдат повишени средно с около 16.9 на сто, но тарифите на НЕК се вдигат с 25.5 на сто. Преди тях по веригата нагоре се променят и цените на електроцентралите - точно с колко за отделните производители не беше съобщено. От електрокомпанията купуват директно ток електроразпределенията и повечето големи промишлени фирми. Миналото лято пак при НЕК цената скочи с около 45%. Тоест само за една година в тази част има сумарно поскъпване с повече от 70 на сто.

Какви точно разходи стоят зад тези ценови подскоци не е известно. Проблемът е, че точно в този сегмент на пазара тарифите се формират напълно непрозрачно - няма публична информация колко точно плаща електрокомпанията на всеки от производителите, какви са реалните й разходи и какви трансформации претърпяват цените в нея, докато стигнат до ЕРП-тата и предприятията. При тази ситуация никой не може да каже колко струва наистина електричеството в България.

От електроразпределенията направо заявиха, че ДКЕВР "борави твърде свободно с ценообразуващите компоненти" и съвсем целенасочено намалява приходите в CEZ, E.ON и EVN, а в същото време манипулира обществото с изявления за печалбите и високите норми на възвръщаемост за чуждестранните инвеститори (виж другия текст). По експертни данни от планираното 18-процентно увеличение за сумарно за крайните потребители всъщност само един процент влиза в ЕРП-ата, останалите 99 на сто отиват в държавния бюджет чрез ДДС-отчисленията и в НЕК.


Пак кроссубсидии
Този път регулаторът открито играе в полза на топлофикациите и НЕК. Както и в угода на политиците и енергийния министър Петър Димитров, който от месеци се опитва да залъгва обществото с изявления, че цените на тока в България ще си останат ниски. "За да няма фалити на топлофикации и хората да не се откажат от услугата топлоснабдяване, не можем да си позволим да вдигнем цената на парното с повече от 14%", заяви тази седмица председателят на ДКЕВР проф. Константин Шушулов.

За да омекоти удара с поскъпването на парното за битовите потребители, като субсидира топлофикациите, чиито финансови загуби растат, комисията увеличи с 45.32% цената на електроенергията, която те произвеждат по комбиниран начин. През тарифите на НЕК повишението се вкарва в общата сметка за крайните потребители. Това на практика представлява кръстосано субсидиране, каквото европейските правила и българският закон за енергетика забраняват. Освен парното през НЕК ще се субсидират и някои от големите ТЕЦ - тези, които са на дългосрочни договори, заради изпълнението на големи инвестиционни проекти и чиято цена, освен че е по-висока от тази на останалите централи, е и търговска тайна. По дългосрочни договори НЕК изкупува тока от трите централи в комплекса "Марица-изток", които осигуряват една трета от електроенергията в страната. Чрез миксирането на цените в националната компания кроссубсидиране има и от АЕЦ "Козлодуй" към някои производители. Като ТЕЦ "Марица 3" - Димитровград и ТЕЦ "Бобов дол" (първият собственост на Христо Ковачки, вторият на път да бъде придобит от него), например, които получават по-високи цени за сметка на атомната централа. Сигурно затова при по-малко от 15% средно поскъпване на тока на входа на НЕК на изхода й токът скача с 25.5%.

Пак през НЕК индустрията субсидира битовите потребители. Иначе няма логика цената за големите фирми да скача с 39 на сто, а за населението тя да пълзи едва-едва нагоре. Вероятно по тази причина в средите на бизнеса с ирония наричат електрокомпанията народната НЕК. Навсякъде в държавите с развит пазар практиката е обратна - цените за фирмите са по-ниски и нарастват по-малко, а голямото поскъпване е при битовите потребители. Така умните правителства контролират инфлацията и ограничават използването на тока за домашни нужди, което е най-неефективно - при докарването до домовете има най-големи загуби и се правят най-големи разходи.


07 -13.06.2008 г.

Точка на кипене за ЕРП-тата
Сия ВЕЛИНОВА

От трите компании доставчици на тока - CEZ, EVN и Е.ON, за пръв път публично възразиха срещу начина, по който Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) определя продажните им цени. Неофициално в разговори с медии от една от компаниите дори заявиха, че ако продължава политиката на регулатора да субсидира за сметка на техните разходи определени ТЕЦ- ове и НЕК, не е изключено да решат да се оттеглят от България. От електроразпределителните компании са недоволни най-вече заради орязването на инвестиционните им разходи. Регулаторът не признава на дружествата и амортизации за част от направените от тях инвестиции до момента. От CEZ, която доставя тока в Западна България, заявиха, че инвестициите им за 2008 г. са съкратени от 90 на 68 млн. лв. Оперативните разходи на компанията също са орязани от 129 на 51 млн. лв., както и амортизациите - от 73 на 41 млн. лв. Средствата за обновяване на мрежата и подобряване на услугата на доставчика в Южна България EVN са намалени с 60% - от 132 на 52 млн. лв., оперативните й разходи - с 44%, а амортизациите - с 56%. Инвестициите на E.ON, която оперира в североизточната част на страната, са свити от 93 на 59 млн. лв. От немското дружеството не посочиха какво е намалението на останалите им разходи от регулатора.


Заради орязването на вложенията на трите компании за периода до 2013 г. държавата се очаква да загуби инвестиции в размер на около 2 процента от БВП. От ДКЕВР не са аргументирали с нищо намаляването на признатите разходи от инвестиции. Всички ЕРП-та са намалили технологичните загуби при преноса поне с 3%, но разходите за покриването им са нараствали заради самото увеличаване на цените на електроенергията. От ЕРП-тата прогнозираха, че при това съкращаване на бюджетите им и тази ценова политика няма да могат да покрият евростандартите по отношение на сигурността на енергийните доставки, нито да намалят загубите и да вдигнат нивото на услугите, каквото изискване поставя ДКЕВР.




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница