Гимназия П. К. Яворов Изготвила: Проверил

Изготвила: Проверил:

Антоана Бъчварова Елена Топалова

Уч-ка от ХII „д” клас

18.04.2013
С навлизането на хранителните добавки на пазара, риска от увреждането на здравето нараства с всеки изминал ден,пропорционално на нарастването на броя им.

Безконтролно смесени непроверени количества субстанции има в почти всяка храна. И нищо от това не е проверено от времето! А утре ще се чудим защо нещо ни расте, а нещо друго ни се смалява, но рекламата и лековерието движат търговията!

Преди повече от 100 години в началото на миналия век понятието хранителна добавка било твърде условно, а контролът върху използването им – още по-условен. В разхладителните напитки например напълно законно добавяли кокаин, а едно от патентованите лекарства против кашлица бил хероинът. През 60-те години на миналия век в Тайланд специалисти във фирма за производство на детско лекарство вместо предвидения по технология пълнител пропиленгликол, добавили аналогичния по физико-химични свойства, но доста по-евтин етиленгликол, който обаче се използва като основен компонент на охлаждащата течност на автомобилите. В резултат на това 300 деца починали от токсична некроза на черния дроб, а няколко хиляди получили тежки отравяния.  По същото време смятали метамфетамина за безвреден стимулатор. Едва след като в продължение на 5 години широко го използвали, лекарите и пациентите научили за смъртоносните странични ефекти на този препарат, който сега е в групата на т.нар. тежки наркотици. Европейските правила за регистрация на биологически активни вещества, или иначе казано добавки в храните, са доста строги. Международните изследователски центрове по поръчка на Европейския съюз стриктно проверяват безопасността им. На практика обаче една и съща фирма може да произвежда дадена храна в 3 различни варианта: за вътрешно потребление, за износ в развитите страни с контрол върху добавките, и за износ в развиващи се страни. Така и в нашата страна съвсем редовно могат да попаднат храни, не само екологично опасни, но и произведени с опасни за здравето консерванти например. Върху етикета почтено на пръв поглед ще е вписан въпросният консервант, но със съответния му Е-номер. Така производителят ще ви е предупредил и ще си измие ръцете, а вие като купувачи ще трябва да решите ще закупите ли опасната храна, която по правило е по-евтина, или ще предпочетете по-скъпата, но по-качествена и безвредна стока. Ако познаете символа, разбира се.

В наше време често се говори за здравословно хранене, екологично чисти храни, и хората все по-често започнаха да внимават с какво се хранят. Знаем ли обаче наистина какво ядем? И какви са съставките на храните, които купуваме? И разбираме ли какво всъщност пише на етикета? 

Някои хора действително се заглеждат в етикетите, четат състава на храните, и като не видят нещо подозрително на пръв поглед, си купуват храната. На етикетите обаче често има едни неразбираеми символи, обозначени като Е с различни номера, например: Е 103, Е 951 и така общо 1520 символа, които обикновено никой не разбира и на които рядко се обръща внимание. С тях се обозначават различните видове добавки към храните: оцветители, консерванти, антиоксиданти, стабилизатори, емулгатори, ароматизатори и подобрители.

Оказва се обаче, че значителна част от тези добавки в храните са много вредни и са забранени със закон в редица европейски страни, САЩ и Австралия. Някои от добавките предизвикват алергии, други водят до диабет, трети дразнят стомаха, четвърти влияят зле на функциите на мозъка, а една голяма част са доказано канцерогенни – тоест, причиняват рак. Тези добавки, за които никой не ни разказва в етикетите и не ни предупреждава за страничните им действия, са най-опасни за децата, още повече, че се съдържат в газирани и подсладени напитки, дъвки, сладкарски изделия и други лакомства, които им купуваме всеки ден.

Символът Е с различните номера, с които се обозначават добавките в храните, означава стандартите на Европейския съюз. Същите цифри без обозначение Е са разрешени във Великобритания, а САЩ използват друга система на класификация.

 

От Е200 до Е290 са консервантите и ги намираме във всички консервирани храни - гъби, компоти, сокове, конфитюри и сладка.

 

От Е296 до Е385 са киселини и антиоксиданти. Те предпазват продуктите от разлагане и се откриват в млечно-кисели продукти – подсладени плодови млека, десерти, салами, краве масло, шоколад.

 

От Е400 до Е495 са гуми, емулгатори, стабилизатори и сгъстители, които запазват консистенцията на продукта. Използват се в сладка, конфитюри, желета, кондензирани млека, шоколадови десерти, млечни продукти.

 

От Е500 до Е585 са минерални соли.

 

От Е620 до Е640 са овкусители, ароматизатори и подобрители.

 

От Е900 до Е999 са пенорегулатори и се използват в газираните напитки.

 

Добавките от Е1000 до Е1199 помагат продуктите да не попиват влага и се добавят към брашното, захарта и други подобни продукти.

 

От 81 оцветители, 20 са забранени. Абсолютно забранени са два оттях: Е121–цитрусов червен оцветител, и Е123 –оцветител амарант, който се използва в миксове за кекс, плодови пълнежи и желета и предизвиква астма, екзема, хиперактивност и е вреден при бременност. Е 102 е тартазин. Той се използва в безалкохолни напитки, сладкиши, снаксове, тестени храни, консервирана риба, готови супи. Предизвиква астматични пристъпи и ортикария при децата и е забранен в Норвегия и Австрия. Следващият Е104се използва в червила, козметика за коса, причинява дерматит и е забранен в САЩ, Австралия и Норвегия. Е133 се използва в млечните продукти, сладка и напитки и е забранен в 7 европейски държави.

 

Е142 е дериват от въглищния катран, използва се при консервирания грах и е забранен в Швеция, САЩ и Норвегия. Друг подобен дериват на въглищния катран, Е 151 е забранен в 9 европейски държави и САЩ.

Списъкът е много дълъг. Оцветителите с номера 103,105,121,123, 125,126,130,131,142,152 и 153, консервантите с номера 210,211, от 213 до 217 и 240, който е формалдехид, антиоксидантът Е 330, Е447, Е924 А и Б – всички те са канцерогенни. Черният дроб и бъбреците могат да увредят добавките от 171 до 173, 320 и 322, 407, 447 и 450. Нарушават функциите на кожата добавките от 230 до 233. Противопоказни при хипертония са от 250 до 252. Алергии предизвикват добавките с номера от 230 до 232, 239 и антиоксидантите от 311 до 313.

Такива са например пакетчетата ролца от раци, които съдържат 4 добавки, 2 от които вредни: изкуственият подсладител сорбитол под символа Е420, който не е разрешен за детски храни и може да предизвика стомашни смущения, и алергенният Е621. Във всяко пакетче готова суха пилешка супа например се съдържа също алергенният Е621, както и предизвикващият подагра Е627. Любимите на всички деца дъвки пък са сред най-опасните, защото съдържат най-вредната добавка – Е951, наречена аспартам. От сладкишите пък се дебелее не само заради захарта. Оказва се, че те масово съдържат 2 добавки: предизвикващата кожни проблеми Е233 и Е435, и двете водят до затлъстяване. Често срещания в натуралните сокове червен оцветител Е122 предизвиква алергии и астматични пристъпи.

 

Колбасите също съдържат доста вредни съставки. Най-често това е Е250 – натриев нитрит – канцерогенен и забранен в много страни. Среща се както в трайните салами, така и в лионската наденица и пилешки кренвирши. Особено рискови са сосовете и подправките, с които консумираме месата и надениците. Те съдържат забранения оцветител Е110, който предизвиква обриви, отоци, повръщане и който се използва и в сухите супи и сладкишите. Вшоколадовите изделия пък често се среща Е553b или талк, който причинява рак на стомаха.   

 

Така се оказва, че най-много рискови добавки има в дъвките, сосовете, месните и сладкарски изделия и особено в безалкохолните напитки. Все храни, давани масово на децата.

Мит се оказва и славата на антиоксидантите като много полезни. Витамин С над препоръчителната доза от 60 милиграма дневно е опасен, защото ускорява стесняването на артериите и уврежда сърцето. Витамин А, наречен още ретинол, който е известен и като витаминът на растежа, според изследване на Националния институт по рака в САЩ при употреба увеличава риска от рак на белия дроб и на простатата. И селенът в големи дози е много токсичен.

Изключително опасна добавка е Е951 или аспартам. Това е изкуствен подсладител, повече известен като нутрасуит. Изключително широко се използва в газираните напитки и разтворимите прахчета. В част от продуктите дори не е отбелязан на етикетите: дъвки без захар, какаови смеси, напитки с кофеин, разтворими чай и кафе, сокове, мултивитамини, сосове, бързи закуски. Документирани са 92 симптома, причинявани от аспартама: вцепеняване, главоболие, умора, световъртеж, гадане, сърцебиене, затлъстяване, неразположение, раздразнитерност, безспокойство, амнезия, замъглено зрение, обриви, удар, ослепяване, ставни болки, депресия, спазми, спонтанни аборти, безплодие, пристрастяване, слабост и загуба на слух.

Аспартам отключва и някои други болести: мозъчни тумори, мултиплена склероза, епилепсия, хронична умора, паркинсонова болест, алцхаймер, диабет, дефекти при раждането. Страничните му действия са още по-опасни, защото по-голямата употреба води до пристрастяване. Много хора съобщават за тежък абстинентен синдром, когато се опитат да изхвърлят аспартама от храната си. Някои твърдят, че предизвиква дори по-силна зависимост от алкохола. Причинява 75% от страничните реакциии от всички добавки. В Европейския съюз и България аспартамът със символ Е 951 е разрешен.

В китайските ресторанти в САЩ първи започнали да използват натриев глутамат. След известно време общността започнала да забелязва връзката между главоболие, подуване на стомаха, припадъци и други оплаквания с китайските ресторанти. Нарекли явлението Китайски синдром. Впоследствие се оказало, че това се причинява от натриевия глутамат. Практически цялата храна в китайските ресторанти е богата на това вещество. То се съдържа в особено големи количества в морските деликатеси. Означава се като Е 621. Той обаче е един от най-тежките разрушители на мозъка, отдавна забранен в Швеция.