Грижи за бебето и детето

(Твърде ми е приятно, да предоставя тази книга на уважаемата мрежова аудитория. Наистина, изданието е старичко, но нито една дума на д-р Спок не е стара. Бележките на българския редактор може и да са поостарели, но звучат така романтично, щото сърце не ми даде да ги пипна. Оставям ги, както са и на хартията.

Съжалявам, ако на някого липсват илюстрациите, но понеже книгите тук са предназначени преди всичко за слепите потребители, не счетох за необходимо да ги поставям.

Безкрайни благодарности на Радостина Николова, която забеляза липсващи страници и ги изпрати, за да ги добавя.

14 март 2003

Редактор: проф. Лора Бакалова

Технически редактор: Пенка Томова

Коректор: Теменужка Костова

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР

РОДИТЕЛИТЕ СА СЪЩО ХОРА

СЪМНЕНИЯТА У РОДИТЕЛИТЕ СА ЕСТЕСТВЕНИ

РОЛЯТА НА БАЩАТА

ОТНОШЕНИЯ С БАБИ И ДЯДОВЦИ

ГОСТИ

ДРЕХИ, НЕОБХОДИМИ ЗА БЕБЕТО

ПОСТЕЛНИ ПРИНАДЛЕЖНОСТИ

ПРИНАДЛЕЖНОСТИ, ЧИЯТО УПОТРЕБА НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА

ПРИНАДЛЕЖНОСТИ ЗА ПРИГОТВЯНЕ НА ХРАНА
МЕДИЦИНСКА И СЕСТРИНСКА ПОМОЩ
ПРИХОДЯЩА МЕДИЦИНСКА СЕСТРА

ДЕТСКИЯТ ЛЕКАР

БОЛНИЦАТА
ВАШЕТО БЕБЕ
РАДВАЙТЕ МУ СЕ

СТРОГОСТ ИЛИ ЛИБЕРАЛНОСТ

РЕЖИМ НА ХРАНЕНЕ

КАК СЕ ДАВА ХРАНАТА

ХРАНЕНЕ И НАДДАВАНЕ НА ТЕГЛО

ПРОБЛЕМИ КЪМ КЪРМЕНЕТО

КАК ДА ЗАПОЧВА КЪРМЕНЕТО

КОГАТО МАЙЧИНОТО МЛЯКО ИЗГЛЕЖДА НЕДОСТАТЪЧНО

НЯКОИ СПЕЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ ПРИ КЪРМЕНЕТО

РЪЧНО ИЗЦЕЖДАНЕ НА МЛЯКОТО И ИЗЦЕЖДАНЕ С ПОМПА

ОТБИВАНЕ
ХРАНЕНЕ ОТ ШИШЕ
РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ МЛЯКО

ВИДОВЕ ЗАХАР

МЛЕЧНИ СМЕСИ ЗА ИЗВЪНРЕДНИ СЛУЧАИ

ПРИГОТВЯНЕ НА МЛЕЧНИТЕ СМЕСИ

ПРИГОТВЯНЕ НА МЛЕЧНАТА СМЕС С КРАЙНА СТЕРИЛИЗАЦИЯ

ПРИГОТВЯНЕ НА МЛЕЧНАТА СМЕС - АСЕПТИЧЕН МЕТОД

СЪХРАНЯВАНЕ НА МЛЕЧНАТА СМЕС В ХЛАДИЛНИК

ХРАНЕНЕ С БИБЕРОН

ВОДА ЗА ПИЕНЕ ЗА КЪРМАЧЕТО

ПРОМЕНИ В ХРАНАТА И В РЕЖИМА

ПРИБАВЯНЕ НА ТВЪРДИ ХРАНИ

ПРОМЕНИ В РЕЖИМА
ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ШИШЕ КЪМ ЧАША
ГОТОВНОСТ ЗА ПРЕМИНАВАНЕ

ПРИУЧВАЙТЕ ГО ПОСТЕПЕННО

ПЪПЧЕТО

ФОНТАНЕЛАТА

ОБЛЕКЛО, ЧИСТ ВЪЗДУХ И СЛЪНЦЕ

РАЗГЛЕЗВАНЕ

ЧЕСТО СРЕЩАНИ ХРАНОСМИЛАТЕЛНИ СМУЩЕНИЯ

ЗАПЕК

ИЗРИВИ

ПОДУВАНЕ НА МЛЕЧНИТЕ ЖЛЕЗИ

ЗАТРУДНЕНИЯ ПРИ ДИШАНЕТО

ЧЕСТО СРЕЩАНИ НЕРВНИ СИМПТОМИ

СМУКАНЕ НА ПАЛЕЦА

БИБЕРОН-ЗАЛЪГАЛКА

ВАКСИНАЦИИ
РАЗВИТИЕ НА ВАШЕТО БЕБЕ
ВИЕ ГО НАБЛЮДАВАТЕ КАК РАСТЕ

ПОНИКВАНЕ НА ЗЪБИ

ПРИУЧВАНЕ КЪМ ХОДЕНЕ ПО МАЛКА НУЖДА В ГЪРНЕ

ИЗБЯГВАЙТЕ НЕЩАСТНИТЕ СЛУЧАИ И СТРАХОВЕТЕ

НЕЗАВИСИМОСТ И ОБЩИТЕЛНОСТ

КАК ДА СЕ ОТНАСЯМЕ С НЕГО

ЧАСОВЕТЕ ЗА СЪН СЕ ПРОМЕНЯТ

ДЕТЕТО ВЕРОЯТНО ЩЕ ПРОМЕНИ ОТНОШЕНИЕТО СИ КЪМ ХРАНАТА

СЪСТАВКИ НА ХРАНАТА

БЕЛТЪЧИНИ

МИНЕРАЛНИ СОЛИ

ВИТАМИНИ

МАЗНИНИ, НИШЕСТЕ, ЗАХАРИ

РАЦИОНАЛНО ХРАНЕНЕ

ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ

МЛЯКО

МЕСО, РИБА, ЯЙЦА

ПЛОДОВЕ

ПО-МАЛОЦЕННИ И НЕЖЕЛАТЕЛНИ ХРАНИ

ЗАМРАЗЕНИ ХРАНИ

ЯДЕНЕ МЕЖДУ ХРАНЕНИЯТА

ЗАКУСКА, ОБЕД, ВЕЧЕРЯ
КАК ДА СЕ СПРАВЯМЕ С МАЛКИТЕ ДЕЦА
ИГРА И ОБЩИТЕЛНОСТ

АГРЕСИВНОСТ И СТЕСНИТЕЛНОСТ

ДРУЖЕСКИ ОТНОШЕНИЯ С БАЩАТА

ПРИГОТВЯНЕ ЗА СЪН

ЗАДЪЛЖЕНИЯ

ДИСЦИПЛИНА

РЕВНОСТ И СЪПЕРНИЧЕСТВО
ДВЕГОДИШНОТО ДЕТЕ
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТО

СТРАХОВЕ У ДВЕГОДИШНОТО ДЕТЕ

ДУХ НА ПРОТИВОРЕЧИЕ

ЗАЕКВАНЕ

ЛЮБОПИТСТВО И ВЪОБРАЖЕНИЕ

СТРАХОВЕТЕ ВЪВ ВЪЗРАСТТА ОТ 3 ДО 5 ГОДИНИ

ПРИЧИНИ ЗА ОНАНИЗМА

ПОЛОВО ВЪЗПИТАНИЕ

ДЕТСКАТА ГРАДИНА

САМОКОНТРОЛ

КОМИКСИ, РАДИО, ТЕЛЕВИЗИЯ И КИНО

КРАЖБАТА
УЧИЛИЩЕТО

ТРУДНОСТИ С УРОЦИТЕ

ДЕТСКИ ПСИХИАТЪР
ПУБЕРТЕТ
ФИЗИОЛОГИЧНИ ИЗМЕНЕНИЯ

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПРОМЕНИ

ПРОБЛЕМЪТ ЗА АПЕТИТА

ПЪЛНИТЕ ДЕЦА

ЖЛЕЗИ С ВЪТРЕШНА СЕКРЕЦИЯ

СКРИТИ ТЕСТИКУЛИ (КРИПТОРХИЗЪМ)

ЗА ПРАВИЛНАТА И НЕПРАВИЛНАТА СТОЙКА

КАК СЕ ДАВАТ ЛЕКАРСТВА И КАК СЕ ПРАВИ КЛИЗМА

ГРИЖИ ЗА БОЛНОТО ДЕТЕ

АКО НА ДЕТЕТО ПРЕДСТОИ ДА ПОСТЪПИ В БОЛНИЦА

ХРАНЕНЕТО ПО ВРЕМЕ НА БОЛЕСТ

ПРОСТУДНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

ГРИЖИ ЗА ДЕТЕТО С ПРОСТУДНО ЗАБОЛЯВАНЕ

ВЪЗПАЛЕНИЕ НА УШИТЕ

БРОНХИТ И ПНЕВМОНИЯ

КРУП

СЛИВИЦИ И ТРЕТА СЛИВИЦА

ПРОЯВИ НА АЛЕРГИЯ

КОЖНИ БОЛЕСТИ

МОРБИЛИ, РУБЕОЛА, РОЗЕОЛА

ВАРИЦЕЛА, КОКЛЮШ, ЗАУШКА

СКАРЛАТИНА, ДИФТЕРИЯ, ДЕТСКИ ПАРАЛИЧ

КАРАНТИНА

ТУБЕРКУЛОЗА

РЕВМАТИЗЪМ

СМУЩЕНИЯ В УРИНИРАНЕТО

ТЕЧЕНИЕ ОТ ВЛАГАЛИЩЕТО

БОЛКИ В КОРЕМА И ХРАНОСМИЛАТЕЛНИ РАЗСТРОЙСТВА

ХЕРНИИ, ХИДРОЦЕЛЕ

ОЧНИ БОЛЕСТИ

ГЪРЧОВЕ
ПЪРВА ПОМОЩ

НАВЯХВАНИЯ, ФРАКТУРИ, НАРАНЯВАНИЯ НА ГЛАВАТА

ЧУЖДИ ТЕЛА

ИЗКУСТВЕНО ДИШАНЕ

ЧУЖДИ ТЕЛА В НОСА И УШИТЕ

ОТРАВЯНИЯ

НЕДОНОСЕНОТО ДЕТЕ

РЕЗУС-ФАКТОР

БЛИЗНАЦИ

КОГАТО МАЙКАТА РАБОТИ

ДЕТЕ БЕЗ БАЩА

ДЕТЕТО С ФИЗИЧЕСКИ НЕДОСТАТЪК

ОСИНОВЯВАНЕ НА ДЕТЕ

* * *

"Грижи за бебето и детето" се възприе и хареса от майките преди всичко за мъдрите съвети на един стар, опитен и човечен педиатър и тънък психолог, който много добре разбира техните лични затруднения и иска да им помогне с много любов към детето и доверие към родителите.

Какво ново внесе книгата на д-р Б. Спок в практиката на отглеждането на бебето и по-голямото дете?

В съзнанието на професионалните познания на педиатрите у нас, а чрез тях пък и направо в съзнанието на родителите, тя внесе някои нови съвременни идеи и концепции, почиващи върху изследванията на известни американски педиатри и психолози, проверени от огромния личен опит и практика на д-р Спок. Така например за възприемането на свободното хранене на децата още от кърмаческа възраст, както и за преодоляването на насилственото хранене на децата, голям дял се пада на възгледите на големия лекар педиатър, изложени в неговата книга, богато и ярко илюстрирани с твърде убедителни примери от собствената му практика. Също така становището за необходимостта от индивидуалния подход в грижите не само за болното, но преди всичко при отглеждането и възпитаването на здравото дете; за освобождаване на родителите от догматичното закостеняло убеждение за строго спазване на твърд режим, респ. на отделните схеми при отглеждането на децата и за гъвкавост при тяхното прилагане на практика с оглед адаптирането им към индивидуалните потребности и възможности на детето независимо от неговата възраст.

Мисля, че наред с това тази книга, която отразява не само професионалното, но и душевното богатство на д-р Б. Спок, изигра и ще изиграе значителна роля като възпитателен фактор, силно въздействуващ върху педиатрите, особено от младата генерация. Без авторът да си е поставял подобна цел, със своята богато надарена личност, с отношението си към големите социални проблеми на нашето съвремие, със своите лекарски качества, своя личен безкрайно деликатен, грижовен подход към детето и неговите родители д-р Б. Спок неминуемо оказва положително въздействие върху педиатрите за изработване и затвърдяване на особени критерии от чисто етично естество.

Второто българско издание, което съдържа малко по-разширен коментар за адаптиране на текста към нашите условия - и то само на отделни места, където е било необходимо - ще даде възможност на още по-широк кръг родители и детски лекари да ползуват тази единствена по рода си книга за благото на нашите деца.

София, април 1978 г.

Проф. д-р Лора Г. Бакалова, заслужил деятел на науката

* * *

ПРЕДГОВОР

На какво се дължи този необикновен интерес към книгата на д-р Бенджамин Спок сред читателската публика и преди всичко сред родителите от най-различни социални слоеве на населението по целия свят?

Разгърнете която и да е страница на тази увлекателно написана книга и вие веднага ще почувствувате непреодолимото желание да я прочетете до края, дори и да нямате свои деца и проблеми, свързани с тяхното отглеждане. Даже специалистът педиатър, който несъмнено ще прочете тази книга на един дъх, ще намери в нея отговор и решения по редица практически проблеми и мисли, които го вълнуват в ежедневната му работа, ще утвърди някои свои наблюдения и схващания, ще разколебае други, считани досега за непоклатими истини. А какво да кажем за родителите и преди всичко за най-младите от тях, неопитни и неуверени в себе си, които очакват или отглеждат своето първо дете. Но и онези родители, които вече притежават доста много познания и практически опит при отглеждането на своите деца, ще намерят отговор на редица въпроси, които сложният съвременен живот поставя пред семейството. Те ще се освободят от много свои съмнения и погрешни представи, ще обогатят своите разбирания и ще могат да създадат още подобри условия за правилното физическо и психическо развитие на своите деца.

Особено ценен в книгата на д-р Бенджамин Спок е стремежът му да решава основните проблеми при отглеждането и възпитанието на децата, като прилага най-прогресивните принципи, основани на постиженията на съвременната медицинска наука: индивидуален подход към детето съобразно с неговите потребности и възможности, освобождаване на режима на хранене от сковаващо догматично спазване на определени схеми, гъвкавост в дневния режим и т. н.

За разлика от авторите на други подобни ръководства д-р Бенджамин Спок не застава в позата на ментор, който наставнически - както в една суха инструкция - поучава майката и бащата какво трябва и какво не трябва да правят, изхождайки от някакви несъществуващи истини от последна инстанция. Когато четете неговата книга, той ви дава възможност сами постепенно да си изработите собствено отношение по основните въпроси, свързани с грижите за децата, респективно към вашето собствено дете. В неговата книга, разбира се, има конкретни медицински и педагогически съвети, но главното й съдържание е грижата за човешките отношения между родителите и децата.

Названието на първата глава, с която д-р Бенджамин Спок се обръща към родителите, озаглавено "Имайте доверие в себе си", сякаш синтезира неговия начин на мислене. Като чете книгата, човек започва повече да се доверява не на себе си и на другите, а това, което е особено важно, започва да се доверява на децата. Истините, които д-р Бенджамин Спок разказва, възвишават читателя и той се прониква от доверие към стария, безкрайно добър и умен човек и лекар. А той почти във всяка глава на своята прекрасна книга напомня на читателя да не разбира прекалено буквално всичко, което е написано в нея, тъй като няма деца, нито родители, които напълно да си приличат. "И помнете - казва той, - че вие добре познавате вашето дете, а аз изобщо не го познавам!"

Колосалният дългогодишен опит и богатата ерудиция на д-р Бенджамин Спок като педиатър, неговият тънък психологически усет към поведението на детето и вълненията на родителите, неговото остро социално чувство и житейска мъдрост му дават възможност да помага със своите съвети на всеки, който се нуждае от тях.

Обаянието, което личността на д-р Бенджамин Спок излъчва и което лъха от всяка страница на книгата му, е свързано и с неговата дълбока човечност и будна гражданска съвест. 70-годишният детски лекар, посветил живота си изцяло на високо-благородна дейност - на грижите на здравето, възпитанието и щастието на децата, издигна своя глас против унищожителната война във Виетнам и изрази готовността си да подкрепи онези свои млади съотечественици, които отказваха да воюват. От работната си маса той се отзова на подсъдимата скамейка, но не отстъпи от своята доблестна гражданска позиция и с това още веднъж доказа правото си да бъде възпитател.

Проф. д-р Лора Г. Бакалова

* * *

ИМАЙТЕ ДОВЕРИЕ В СЕБЕ СИ

Не приемайте твърде сериозно това, което ви казват околните. Не се прекланяйте прекомерно пред авторитета на специалистите. Не се страхувайте, да се доверявате на собствения си здрав разум. Отглеждането на детето не е сложно, ако сте спокойни, ако се доверявате на собствената си интуиция и следвате напътствията на лекаря. Известно е, че естествената любов и грижи, с които нежните родители обграждат своите Деца, са стократно по-ценни от това да знаят как точно да повият бебето или да му приготвят храната. Всеки път, когато вземете бебето на ръце, даже и ако отначало вършите това малко несръчно, когато го подсушавате, къпете или храните, усмихвайте му се - бебето добива чувството, че вие взаимно си принадлежите. Никой друг на света независимо от своето умение не може да му създаде това чувство.

Може би ще се учудите от това, но изучаването на различните методи за отглеждане на деца е показало, че решенията, които добрите родители вземат интуитивно, се оказват в крайна сметка най-подходящи. Нещо повече, родителите се справят с проблемите най-добре, когато са уверени в собствените си сили. По-добре е да бъдете естествени, даже да допуснете някои грешки, отколкото педантично да вършите всичко, както е предписано, поради чувството си на неувереност.

На много места местните здравни служби организират курсове за бъдещи майки и бащи. Те са много полезни за изясняването на въпросите, свързани с бременността, раждането и грижите за бебето, въпроси, стоящи пред всички бъдещи родители.

Би било редно да се посветят съответен брой страници и на реалните нужди на родителите, на техните затруднения в къщи и навън, на тяхната умора. Факт е, че отглеждането на децата е дълга и трудна работа и че родителите са също така хора, както и децата.

3. Има "мъчни" и "лесни" деца. Доказано е, че децата се раждат с различни темпераменти. Родителите не могат да си поръчват дете по свое желание, а трябва да приемат детето такова, каквото е. Но, от друга страна, характерът на родителите също така е вече формиран и не може да се промени лесно. Едни родители могат лесно да отгледат някое мило, вежливо момиче, но да не са подготвени за едно енергично и налагащо се момче, което може да ги затруднява, озадачава и предизвиква независимо от голямата им обич към него. Други родители могат да се справят с радост и лекота с едно палаво момче и биват разочаровани от едно кротко дете. И все пак родителите правят всичко, което е по силите им, за своите деца.

4. И в най-добрите случаи има много работа и лишения. Отглеждането на децата е свързано с огромна по обем и трудност работа - приготвяне на подходяща храна, пране на пелени и дрехи, почистване на разсипаната от бебето храна и разтребване на разхвърляните от детето играчки, разтърваване и утешаване, изслушване на трудно разбираеми истории, участие в игри и четене на приказки, безинтересни за възрастните, посещения на зоологически градини, музеи и карнавали, помощ при домашните упражнения, посещения на родителско-учителски срещи във вечери, когато сте много уморени.

Голяма част от семейния бюджет е предназначена за децата - от по-високия наем за достатъчно голямо жилище до обувките, които бързо се скъсват или омаляват. Заради децата родителите не могат да ходят на гости, на театър, на събрания, не могат да пътуват. Това, че вие предпочитате да имате деца и за нищо на света не бихте си сменили местата с едно бездетно семейство, не изменя факта, че вие чувствувате липсата на свобода.

Разбира се, родителите имат деца не защото желаят да бъдат мъченици, а защото обичат децата и желаят да имат свои собствени. Те обичат децата и затова, защото си спомнят колко много са били обичани от своите родители. Да отглеждат деЦа, да ги наблюдават как растат и стават прекрасни хора, доставя на повечето родители въпреки тежкия труд най-голямото удоволствие в живота. Децата са наши създания, залог за нашето безсмъртие. В сравнение с щастието да видим как от нашите деца израстват достойни хора бледнеят всички други наши житейски постижения.

5. Прекалените саможертви са безполезни. Но изправени пред своите нови отговорности, някои старателни млади родители добиват чувството, че не по необходимост, а по принцип трябва да се откажат от своята свобода и от всички предишни удоволствия. Даже и да им се удаде възможност да излязат, те се чувствуват твърде виновни, за да могат пълноценно да се веселят. Отчасти това е естествено в първите седмици след раждането на първото им дете - всичко е толкова ново и главозамайващо. Но прекалената саможертва не е полезна нито за родителите, нито за детето. Детето поглъща изцяло вниманието на родителите, те са в постоянно напрежение и стават безинтересни както за околните, така и един на друг. Те са недоволни от превръщането им в затворници, въпреки че сами са си наложили това; без да искат, те намразват детето, въпреки че то не е поискало от тях такава преданост. В отговор на своята преданост такива родители очакват твърде много от детето. Балансът се нарушава. Равновесие се постига, когато давате на детето това, което му е най-необходимо, и запазвате за себе си такива интереси и удоволствия, които не са в негова вреда. Така ще обичате по-пълно своето дете и ще изразявате обичта си по-непринудено, когато сте с него.

6. Родителите имат право да очакват благодарност от своите деца. Родителите се отказват от толкова много неща заради своите деца. Естествено е в замяна да очакват нещо от тях - не словесни благодарности за това, че са ги създали и отгледали, а уважение, привързаност и готовност да възприемат техните принципи и идеали. Родителите искат да развият тези качества у децата си не от егоизъм, а за да могат, когато пораснат, да живеят дружно и щастливо с другите.

Някои родители не са достатъчно настойчиви по отношение на доброто поведение на детето. Причините са различни: неразбиране на теориите за самоизявата, отстъпчивост по природа, страх от пораждане на неприязън у детето. Такива родители осъждат лошото държание, което се явява в резултат на тяхната отстъпчивост, и вътрешно се ядосват, но не знаят как да постъпят. Това тревожи и детето. У него се поражда чувство на вина и страх, то става по-лошо, по-капризно. Например, ако на бебето се харесва да стои будно до късно през нощта и майка му се бои да го лиши от това удоволствие, то може с месеци да я тероризира, принуждавайки я да го носи на ръце с часове. При това тя не може да не изпита чувство на неприязън. Но ако майката бъде насърчена и прояви твърдост, всичко ще се нормализира учудващо бързо.

С други думи, родителите не могат да обичат истински децата си, ако не ги накарат да се държат прилично, а и самите деца не могат да са щастливи, ако не се държат прилично.

7. Родителите понякога неизбежно се нервират. Понякога млади родители-идеалисти мислят, че ще проявяват безкрайно търпение към своята невинна бъдеща рожба, но това е невъзможно. Когато въпреки търпеливите ви усилия да успокоите бебето то продължава сърдито да реве с часове, вие не можете безкрайно да му съчувствувате. То ви се струва неприятно, упорито, неблагодарно създание и вие не можете да не се разгневите. Или например, когато по-голямото ви дете е направило нещо, което знае, че не трябва да прави. Може би то е било дотолкова очаровано от някой ваш чуплив предмет или толкова нетърпеливо да се присъедини към децата, пресичайки улицата, че не е могло да устои на изкушението. Или пък ви е било сърдито, защото сте му отказали нещо, или е проявило ревност спрямо малкото бебе. То го е направило "напук". Вие не бива да оставате безучастни, когато детето наруши някое добре известно нему разумно правило. Всеки добър родител има силно развито чувство за това, кое е правилно и кое не. Така сте научени от вашето детство. Вашият ред е нарушен, вашата вещ е похабена. Провинението е извършено от вашето дете, към чийто характер вие не можете да останете безразлични. Неизбежно е да се ядосате. Детето очаква това и не се чувствува засегнато, ако реакцията ви е уместна.

Понякога минава доста време, преди да разберете, че сте ядосани. Детето може да започне да ви дразни още от закуската с редица свои постъпки: мръщи се на яденето, нарочно разлива млякото, играе със забранен предмет и го счупва, дразни по-малкото дете. С много усилия сте се въздържали, като че ли не сте забелязали нищо. Но накрая чашата прелива и при поредната постъпка, дори и незначителна, вие избухвате и сте учудени от собствената си ярост. Когато си припомните поредицата от лоши постъпки, вие разбирате, че детето е очаквало да проявите твърдост и си е търсило наказанието през цялата сутрин, и само вашите усилия да не избухнете са го накарали да продължава.

Често ние се караме на децата си, когато имаме неприятности и несполуки, както в една комедия: бащата има служебни неприятности, връща се в къщи и излива яда върху жена си, тя безпричинно се скарва на сина си, а той - на по-малката си сестра.