Хакнатият Мозък Боян Таксиров Съдържание Предговор 4 Въведение 9
Осигуряване(или защо не можете да си купувате сандвичи с авокадо)
Изтегляне 6.47 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Образование(по малко мислене, по малко проблеми)
Осигуряване(или защо не можете да си купувате сандвичи с авокадо)Солидарността е един от стълбовете на обществото. Но не и при корпоратокрацията. Както споменахме преди, корпоратокрацията е колективистична, но не е социална, нито пък солидарна. В живота при корпоратокрацията няма сигурност, няма и спокойствие. Колкото и висока да е нечия заплата, получаващият я си остава в категорията на платените служители и като такъв, той трябва да се вписва в определен психологически формат и да живее според определен поведенчески модел. Как се постига това? Много просто, от живота просто се отнема сигурността, съответно и спокойствието. Основен елемент на сигурността в съвременния живот представляват държавните осигурителни системи, финансирани чрез данъчните политики, базирани на принципа на социалната солидарност. Това означава, че каквато и заплата да взима даден служител или работник, той може да е спокоен, че ако му се случи нещо, злополука или болест, той ще може да разчита на адекватно здравеопазване. Същото важи и когато става въпрос за пенсия и старост. Е, не важи. Описаното е просто едно добро пожелание, един идеален случай, който вече никъде или почти никъде не съществува. Социалните системи се приватизират и рушат. Принципът, според който те все повече функционират, е пазарен, а не солидарен. Илюстрирайки ситуацията, тук отново ще посоча САЩ, като пример за порядките в едно общество, където бизнесът в най голяма степен е превзел държавата и повлиял на държавните системи и обществените отношения. Знаем, там здравеопазването е най скъпото нещо. Но немалко хора не знаят колко скъпо е всъщност то. За илюстрация по долу ще посоча приблизителните цени на някои медицински услуги в САЩ, които са безплатни(или почти безплатни) в останалата част от развития свят: повикване на линейка: 2500 долара раждане: 10000 долара прегръщане на бебе след раждане от неговата майка: 40 долара еднодневен престой в болница: около 2300 долара За хапче, което по света струва около 2 долара, в САЩ може да ви таксуват и около 2000(две ХИЛЯДИ долара). И така нататък, примерите са безброй.... Накратко, изглежда става реч за оцеляване на най приспособимите(survival of the fittest). Медицинските застраховки в САЩ са предимно частни, сключват се с частни застрахователни компании, като при настъпване на застрахователно събитие тези компании ще оспорват всяко перо от медицинските разходи до последния цент, а често могат и изобщо да откажат да платят. Тези компании имат служители, чиято работа се състои единствено в това да намерят причини, поради които компанията да не плати медицинските разходи на сключилият договор с тях и изпаднал в нужда човек. За целта те се впускат във формалности и заяждания за дреболии при попълването на формулярите, където и най малката неточност би могла да даде право на компанията да не изплати застрахователната сума, необходима за лечение. За повече детайли препоръчвам на читателя филма на Майкъл Мур Sicko(2007), в който се показват абсурдните реалии на американското здравеопазване и се разказва за едно отчаяно пътешествие на болни американци, на които системата е отказала лечение, до „вражеска“ и бедстваща Куба, където те получават адекватно лечение напълно безплатно. Но за да не влизам в ролята на спойлер ще спра дотук с историята, тъй като който проявява интерес може да си намери филма. Но дори и за тези, на които застрахователните компании не правят проблеми, небето не е съвсем безоблачно. Оказва се, че въпреки, че компаниите изплащат баснословните завишени здравни разходи, някаква част от тях все пак трябва да се покрие и от сключилия застраховката. И тази част не е никак малка, съпоставена с доходите му. Не е ясно защо застраховката не покрива изцяло разходите на нуждаещите се, но изводът е ясен - просто трябва да се пести. И ако може да се спори дали примерът с американското здравеопазване е показателен за световните практики, когато стане въпрос за пенсия и старост, със сигурност има единодушие, че държавните осигурителни системи не се грижат в достатъчна степен за възрастните хора, дори те да са имали непрекъснат трудов стаж, бидейки примерни платци на своите осигурителни вноски. Изводът - трябва да се пести. Таксите за образование на децата в англосаксонските страни също могат да бъдат повод за пестене. Въпреки, че в повечето европейски страни(и не само европейски) образованието реално е безплатно, без това да е повлияло на качеството му, в англосаксонските страни образователните такси са солени и не са по джоба на обикновените хора. Следователно всеки, който не е богат и желае да даде добър старт в живота на децата си, разбира се, трябва да пести. Или децата му да пестят, изплащайки дълги години студентския заем. Изплащането на жилище също предполага пестелив начин на живот. Все пак едно жилище се изплаща дълго, понякога дори 20 години и повече. Друг е въпросът, дали икономическата логика предполага такива цени на недвижимите имоти и ако е така, защо правителствата избягват да се намесват с програми за жилищно строителство, чрез които да намалят недостига на жилища и така да направят цените на жилищата по достъпни за обикновените хора. Е, отговорът е ясен - защото било комунизъм. А комунизмът е лошо нещо, както всички знаем. Той води до бедност, диктатура, лагери и мизерия. Изводът - трябва да се пести. През 2017 година австралийският предприемач на пазара с недвижими имоти и милионер Тим Гърнър, по време на телевизионно интервю, посъветвал младите австралийци вместо да си купуват сандвичи с авокадо и натрошено фета сирене, да пестят за свой собствен дом, ако изобщо искат да имат такъв. Милионерът отбелязал също така, че той самият можел да си позволи да си купува такива сандвичи, защото притежавал дом и е създал семейство, но тези, на които това тепърва им предстояло не би трябвало да си позволяват такъв „лукс“. Интервюто предизвикало скандал в цяла Австралия. В резултат на което, покупките на сандвичи с авокадо рязко се увеличили... Друго подобно изявление, но дори още по нагло, е било направено от американския конгресмен Джейсън Чафец, който дал мъдрия съвет на хората, борещи се да си позволят медицинска застраховка, просто да спрат да си купуват смартфони и вместо това да инвестират в собственото си здраве. Е, този конгресмен очевидно не е посочил всички възможни алтернативи пред хората, борещи се за правото да получат медицинска помощ. Аз лично виждам поне още две. Първата възможност е, тези хора да емигрират в някоя страна, където здравеопазването има солидарен характер и се финансира от данъчните постъпления и осигуровки, бидейки социална услуга, а не продукт и източник на печалба(за справка така е в повечето европейски страни). Втората възможност е дори още по логична и близка до ума - а именно американците да гласуват подобна система да бъде въведена в САЩ, в което не би трябвало да има проблем, предвид факта, че тази страна се води най богатата в света. Забележете, че и в двата случая не става въпрос за някакъв луксозен и прахоснически начин на живот, а просто за сандвичи и смартфони, които се противопоставят на собственото жилище и медицинската застраховка, т.е. на правото на покрив над главата и на медицинска помощ! Тук виждаме културата на пестене, доведена до екстремум! Изглежда, че според някои представители на бизнеса и политическия истаблишмънт по света, животът на обикновените хора трябва да бъде едно мрачно и безрадостно съществуване, изпълнено с лишения, задължения и пестене, за да може корпоративната система да генерира максимален растеж. Особено дразнещото в случая е, че тези съвети идват от хора, които надали някога са живяли с тези нагласи, които проповядват, като се има предвид тяхното финансово положение и състояние в момента. При днешното състояние на икономиката подобни дилеми и противопоставяния изобщо не са необходими и животът изобщо не е необходимо да бъде толкова стресиращ и тежък. Но разбира се, аз говоря за „комунизъм“, а както добре знаем, той е нещо лошо и води до мизерия, диктатура и лагери. При социалната държава няма нужда да се пести в такава степен, тъй като тя поема всички базови нужди на индивида, които биват финансирани от подоходните данъци на населението. Подоходната данъчна стълбица представлява реализация на обществената солидарност, така че социалното неравенство е смекчено и имаме опит за изравняване на шансовете на индивида, въпреки материалното му положение и произход. Така обществените прослойки не се възпроизвеждат и се прави опит да се даде шанс на всеки. В такава държава дори и по ниските прослойки(хората извършващи неквалифициран труд, от които също има нужда) могат да си позволят един нормален и достоен човешки живот без лишения. В антисоциалната държава всичко е различно. На мнозинството не е осигурено почти нищо и хората са много по несигурни, живеейки живот ориентиран към осигуряване на своите базови потребности. Там няма смекчаващи фактори и борбата за оцеляване може да бъде много жестока. И не само тя може да бъде такава, жестоки могат да бъдат(и най често са) мерките за поддържане на статуквото и за потискане на ниските прослойки, дори и на всеки недоволен глас. Ясно е, че в такава държава няма как да има демокрация, там демокрацията е фасадна и фалшива, става въпрос за политически театър, а цялата политическа система е контролирана от бизнеса и корпорациите. Е, кое му е лошото на пестенето и на скромния, отруден, тих живот, биха попитали някои? Не е ли той той по добър и достоен от лековатото, безгрижно съществуване? Ами отговорът, според мен зависи от пропагандата, с която човек е израстнал. Пестенето вкарва индивида в един друг начин на мислене и поведение. Повлияват се житейската философия, ценностите и целите в живота. Те стават по прозаични и битови. Пестящият човек стои по ниско в т.нар. Пирамида на потребностите(или Пирамидата на Маслоу, за която ще стане дума по нататък в книгата). Неговото поведение е ориентирано към това да осигури и задоволи по базовите си потребности(като подслон, храна, сигурност и т.н.), което възпрепятства достигането на по високо съзнателно и духовно ниво в живота. Ако някои виждат в това някаква ценност и цивилизованост, или може би проява на определен вид морал, то аз не съм този, който би се опитвал да им налага своите си разбирания. Но аз принадлежа към тези хора, които смятат, че човек има по голям потенциал, който не само си заслужава да бъде реализиран, ами и реализацията му осмисля живота. Защото истински свободен е този, който може да изяви своите възможности и потенциал, заложени в човешката му природа. Ако днес условията и обществото са структурирани да възпрепятстват тези стремежи в повечето от нас, оставяйки пътя към личностна реализация отворен само за малцина привилегировани, то това не означава, че трябва да се примиряваме с текущото положение на нещата, и да го приемаме като даденост, или дори още повече, като израз на цивилизация и култура. Образование(по малко мислене, по малко проблеми)„Идеите са много по опасни от оръжията. Ние не позволяваме на хората да имат оръжия. Защо тогава да им позволяваме да имат идеи?“ Изтегляне 6.47 Mb. Сподели с приятели:
|