Хакнатият Мозък Боян Таксиров Съдържание Предговор 4 Въведение 9
Изтегляне 6.47 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Прозорецът на Овъртън
- „Социална Кредитна Система“
„Безалтернативният“ кошмар„Светът повече никога няма да бъде същият!“ - в края на 2020 и началото на 2021 година този израз се натрапва непрекъснато на фона на текущата „пандемична“ криза. Заявява се безапелационно. Отвсякъде. Не се обяснява обаче какъв ще бъде светът от тук нататък. Не се обяснява и защо. Или обяснението е незадоволително. Пандемии е имало и преди. И то далеч по тежки. Преди век, от 1918 до 1920 година върлува т.нар. „Испански Грип“ от който загиват между 50 и 100 милиона души, което е между 3 и 5 процента от тогавашното световно население. Тази глобална трагедия обаче не е променила социалните порядки и светът е продължил да бъде същият. От началото на кризата през Март 2020 година до края на 2020 година(период от 10 месеца) по официални данни жертвите от Ковид-19 са около 1.6 милиона. Същевременно всеки ден умират по около 150 хиляди човека по всевъзможни причини. Всеки ден. За целия период на кризата това прави около 45 милиона човека. Жертвите на Ковид-19 според различни данни представляват от 3 до 3.7 процента от тази обща смъртност. Други грипни епидемии, за които може и да не сме разбрали, е възможно да са взели и повече жертви. Мерките по затварянето на планетата доведоха до много повече щети и нещастия, отколкото те предполагаемо предотвратиха. По целия свят фалираха многобройни дребни бизнеси, безработицата се увеличи, хората се превърнаха в затворници в собствените си домове и заживяха в стрес и несигурност. Всички станаха по бедни освен богатите. Те станаха още по богати. Последиците от тези мерки ще траят години и ще се измерват в пропуснати възможности, бедност, безперспективност, безнадеждност, престъпност, разбити съдби, самоубийства... Дори плурализмът изглежда вече не е същият. Вече има случаи на санкции срещу хора, критикуващи въведените мерки. Някои загубиха работата си, други се изправиха пред съда. В уважавани западни медии се задават въпроси от рода дали е редно отричащите епидемията да получават медицинско лечение, ако се разболеят от Ковид. Но... хората сякаш започнаха да свикват с всичко това. С прелюдията към един нов свят, защото както се повтаря по медиите навсякъде: Светът никога повече няма да бъде същият... Какъв ли обаче ще бъде той...? Може би част от текущите мерки ще останат. Може би ще има нови. Никой не може да каже точно какво ще стане, но вероятно ще има по малко свобода и повече ограничения в сравнение със света преди Ковид. Човечеството ще слезне още едно или повече стъпала надолу към несвободата. Разбира се, под предлог, че това е неизбежно и че е за всеобщото благо... Вероятно слизането няма да спре и ще продължи във все по бърз темп, в тон с пропадането на съзнанието надолу в Пирамидата на Потребностите, до базовите и нива, свързани с биологичното оцеляване. Перманентното състояние на страх и ступор ще предотврати всяка съпротива срещу посегателствата към човешките права, които и сега се отнемат на части. Обществата вече са влезнали в ролята на жабата, която се сварява постепенно, а когато усети какво се случва и поиска да се спаси, вече е твърде късно... Чрез сегашната т. нар. „пандемична криза“ се правят опити да се променят човешките навици и култура. Насажда се социална дистанция и отчуждение. Хората се страхуват, отвикват да се срещат и общуват през екраните на устройствата си. С нарастването на социалната отчужденост запада и демокрацията. Демокрацията е невъзможна без социален живот. При едни опосредствени условия на общуване индивидите стават все по безразлични към социалните процеси и организираната защита на гражданските си права и свободи. Престават да се интересуват от нещата, които реално определят живота им. Дигитализацията на отношенията не е добавка към социалния живот, а негова подмяна. Колкото повече хората са свързани в „кошера“ на социалните мрежи, толкова по слабоорганизирани са като гражданско общество. Нищо чудно, когато вместо размяна на идеи имаме размяна на снимки, кой какво е обядвал и кое заведение е посетил. И това е само малка част от повсеместната дезинформация и спам. Този самоподдържащ се облак от сигнали, внушения, и дразнители, няма как да не се отразява на психиката и поведението на тези потребители на социалните мрежи, които ежедневно прекарват часове в тях. Накъсаността и фрагментираността на тази информация води до намаляване на концентрацията и способността за вникване в идеи, на търпението, необходимо за четене на дълги текстове и книги. Мисленето също става фрагментирано, а подсъзнанието задръстено с глупости. Все повече се вярва на конспирации, просто защото те са по любопитни, лесносилаеми и интересни от реалността, по същия начин, както и телевизионните сериали. Хората изглежда бягат от реалността. Те бягат и от мисленето. Огромна част от времето и вниманието на човека биват погълнати от екрана на смартфона, където в унеса на пристрастеността се четат безсмислени постове и тагове и играят също толкова безсмислени и видиотяващи игри. А останалата част от човешкото време и внимание се отдава на работа и грижи за оцеляването. Консуматорството е друг пристрастяващ и отклоняващ вниманието фактор - пазарите са пълни с евтини играчки и джаджи. А за недоволните има щастливи новини - марихуаната върви към официална легализация във все повече страни. Това е наркотик който убива волята, прави човек пасивен, отпуснат, оглупял, разсеян и инертен. Човешкото съзнание и отношения също са на път да станат програмируеми, според парадигмата на сегашната система. Започва се с инструментализацията на ценностите, на радостите, на нещастията, на човешките отношения и комуникация, като постепенно те също се превръщат в програмируем фалш, имитация. Изглежда, че накрая човекът ще се превърне в имитация на самия себе си. В тази високотехнологична матрица, която е на път да се осъществи, човешкото същество ще е едновременно продукт и ресурс, от който ще се „добива“ всичко - поведенчески данни, труд... деца... За всяка негова дейност ще се натискат съответните му „бутони“. Американският писател-фантаст Робърт Шекли се досеща за тази възможна мрачна съдба на човека в разказа си „Билет до Земята“[ CITATION Rob57 \l 1033 ], където представя любовта и интимността като постижими чрез химически препарати и обработка, и след това лесно заличими. На системата вече не и трябват инициативни хора с идеи, не и трябват мислещи, независими и волеви индивиди. Трябват и безропотни работници, които да се конкурират с механизацията в една обречен Rat Race. Днес непрестанните въздействия от всички посоки, чрез тези методи и канали описани в тази книга, както и вероятно посредством други, за които се знае по малко, създават тази задушаваща атмосфера на внушения и конформизъм, която отравя съзнанието на мнозинството от хората, възпрепятства критичното мислене, отслабва волята и кара човек да се предаде и просто да се пусне по течението, обречен на вегетиране, водейки мрачен и безсмислен живот и понасяйки всичко... А това е най страшното. Защото може би може и така да се „живее“. Както някога дивите животни са били уловени от човека, деградирани в поколенията и превърнати в добитък, неспособен да съществува самостоятелно, така може би и човекът може да се превърне просто в човешки бройлер. Чудовищната идеология, задвижваща всичко това, замества човешката и икономическата логика, и човекът и обществото стават функция на прищявките на елитите, които са готови на всичко, за да запазят своята власт. Вследствие на жестокия нагон за власт на тези елити, съчетан с остарелите парадигми на капитализма, продължаващи да работят в човешкото съзнание, последният се изражда в дистопичен технологичен тоталитаризъм. Капитализмът изяжда капитализма. Абсолютният индивидуализъм на елитите и богатите налага брутален колективизъм на всички останали. Тези плашещи тенденции все повече оформят индивида и обществото и свидетелстват за упадък. Упадък, от който корпоративните интереси имат полза, и затова той бива подкрепян и провокиран с всички средства. Филмът „Идиотокрация“(2006) показва резултата от бруталното моделиране на обществата от корпорациите, в името на властта и печалбите. А именно, че обществата се превръщат в тълпи от идиоти. Е, може би разликата между картината обрисувана във филма и евевтуалната бъдеща реалност би била в далеч по мрачните и зловещи тоталитарни краски, спрямо които хуморът на филма би бил неприложим. И всичко това се случва паралелно с автоматизацията на производствата, което би трябвало да освободи човека от тежкия труд, както наивно се вярваше в миналото. Днес дългите работни часове и стресова работа всъщност не са необходими, с напредъка на автоматизацията те стават все по излишни. Но вместо работните часове да намаляват и покупателната способност да расте, ние виждаме обратното развитие - по стресова работа, по дълги, често нерегламентирани работни часове и намалена покупателна способност. Къде тогава отива продуктът на този труд? Със сигурност не за обслужване на нуждите на човека, той се концентрира в елитите. Днес усиленият труд и стресът, съчетани със все по несвободните условия на живот, работят за интересите на елитите и увековечаването на тяхната власт. Призивът на английския учен и философ Бъртранд Ръсел, отправен преди почти 100 години, за по хуманно общество и намаляване на работните часове е останал нечут, въпреки, че с логични аргументи той доказва, че дори с четири часа труд на ден, при тогавашните икономически и индустриални условия, поддръжката на нормален жизнен стандарт е била напълно възможна. Вместо това, както тогава така и днес, повечето хора продължават да работят в стрес и до изтощение, докато армията от безработни се поддържа като своеобразно плашило. Разбира се, темата за „безусловния базов доход“ яростно се атакува като дълбока ерес от страна на елитите и бизнеса. Но да се върнем отново към текущата в момента пандемия. Разпространяват се данни, че най успешно справящата се с вируса държава е Китай. Предвид информационното затъмнение в тази тоталитарна държава, не е ясно доколко изнесеното отговаря на истината, но това, че в резултат започват да се чуват все повече гласове за предимствата на тоталитарната система пред демокрацията, е факт. Засега тези гласове са плахи, просто лансират сравнението между двете системи в обществения дискурс, като предмет на дискусия. Това напомня на стратегията Прозорецът на Овъртън, за постепенно популяризиране на непопулярни теми сред обществените нагласи. Случващото се днес поражда размисли, докъде бихме могли да стигнем в преследване на реда и сигурността. Какво би могло да се пожертва в тяхно име? И няма ли да загубим повече, отколкото ще спечелим? Нека да не забравяме, че ред и сигурност има във всяка диктатура, а какво остава за високотехнологичния тоталитаризъм който без съмнение ще ги осигури, дори и в излишък, от който човек биха го побили тръпки. Какво би представлявал този технологичен тоталитаризъм? Днес най доближаващата се до това понятие държава е първенецът в борбата с Ковид - Китай. Там тоталитаризмът, с помощта на технологиите, се вписва в социалната и икономическа тъкан до такава степен, че все по трудно може да се отдели от нея. Постепенно социума, икономиката, технологиите, идеологията, дори културата, се сливат в едно неразривно цяло, в което човешката автономия е зачеркната в името на организацията и ефективността. Посредством въвеждащата се „Социална Кредитна Система“ в Китай гражданските права вече се обвързват с числов показател, т. нар. „социален кредит“. Социалната кредитна система е високо технологична програма за наблюдение, оценка и разделение на жителите на Китай. Системата е в експлоатация от септември 2018 година. С тази програма китайското правителство твърди, че има за цел да осигури спокойствието на своите граждани като „коригира“ поведението им. По думите на китайската комунистическа партия „системата ще позволи на хората, които заслужават доверие, и които не са го изгубили, да живеят спокойно под слънцето, докато ще попречи на провинилите си, или онези, които са изгубили даденото им на кредит доверие, да направят и една-единствена крачка“. Като начало на всеки китайски гражданин се дават 1000 точки/кредита на доверие. За всяко нарушение му се отнемат съответният брой точки. Нарушенията от своя страна могат да бъдат не само престъпления и някакъв вид нарушаване на обществения ред, но и дори действия като прекарване на твърде много време в социалните мрежи и/или в играене на игри, неправилно пресичане или рядко посещаване на по-възрастните роднини. Всяко нарушение бива „коригирано“ чрез отнемане на кредити. Когато на един човек бъдат отнети много точки, неговият социален рейтинг спада и така дори общуването с него се превръща в причина за отнемане на точки. На такъв човек могат да бъдат отнети редица граждански права. Част от тях са: Изтегляне 6.47 Mb. Сподели с приятели:
|