Христос говори Памела Крибе, Герит Гилен

Мъжки и женски енергии

Скъпи приятели,

за мен е голямо удоволствие, да съм отново с вас. Толкова се радвам да съм във вашата компания.

При вас има тенденция да разглеждате мен или подобни на мен като майстори, но ние не гледаме така на нещата. Ние ви наблюдаваме как следвате пътя си на Земята в труден момент, време, когато се променят много неща и виждаме как израствате във собственото си майсторство. И виждаме, че вече сте установени майстори, а вие все още ги търсите понякога. Това е основното, което трябва да правите – търсенето на собственото си майсторство! Не следвайте никакъв майстор, който намирате в традицията или в книгите или някъде на друго място, който ви очарова. Намерете собственото си майсторство – за това става дума.

Днес бих искал да поговорим по тема, която има дълга история: мъжките и женски енергии. Това са стари енергии, в които сега стават много промени.

Отначало искам да се спра на природата на мъжките и женските енергии. Тези енергии са два аспекта на Единния. По този начин, те не са противоположни и дуални, те са едно, двете лица на една енергия.

Мъжката енергия е аспект насочен навън. Това е тази част от Бог или Духа, която отговаря за външните прояви, която позволява на Духа да се материализира и да приема форма. По този начин мъжката енергия има голяма съзидателна сила. За нея е естествено да е силно концентрирана и целенасочена. Мъжката енергия създава индивидуалност. Тя ви дава възможност да се отделите от Единството, от Цялото, да станете отделна личност.

Женската енергия е енергията на Дома. Това е енергията на Изначалния източник, течащата Светлина, чистото Битие. Това все още е непроявена енергия, вътрешната същност на нещата. Тя обхваща всичко и го свързва в единен океан. Тя не разделя и не индивидуализира.

Сега си представете женската енергия, която в някакъв момент започва да се пробужда, да усеща леко нетърпение, желание да излезе навън, отвъд своите граници, извън себе си, за да набере нов опит. Появява се желание за нещо ново, за приключение! И тогава идва отговорът на нейното желание. Това е мъжката енергия, която иска да й помогне да се прояви в материята, във формата. Мъжката енергия определя и придава форма на женската и в резултат на сътрудничеството им сумарната енергия придобива напълно различна посока. Може да бъде създадена нова реалност, в която всичко може да бъде изследвано и изпробвано с произволни промени на формата.

Танцът на мъжкото и женското дава сила на постоянно променящия се спектакъл от сътворена реалност, вашето творение. Това е спектакъл с велика красота, в който мъжката и женската енергия се почитат една друга и празнуват сътрудничеството си в радостно единение. И така трябва да бъде. Мъжката и женската енергия си принадлежат една на друга, те са двете страни на Единното и радостно празнуват желанието на Творението да бъде.

Нужно е да се каже, че в окончателната реализация на това, което сте, остава само една истина, която е АЗ СЪМ. И в тази мистична мантра са съединени много точно и двата аспекта. В „АЗ” – мъжката енергия и в „СЪМ” – женската. „АЗ” – ограничаващо, диференциращо, фокусиращо, даващо посока и индивидуалност: Аз не другите, Аз, а след това СЪМ. „СЪМ” – е всеобхватна и събирателна. Тя отразява океана на Дома, женската енергия, неизчерпаем източник, който няма граници и определеност. Течащият и свързващ аспект е ядрото на женската енергия. В АЗ СЪМ мъжката и женската енергия се изявяват заедно в щастливо единение на своите енергии.

В продължение на цялата история на човечеството и дори преди това е възникнал и съществува конфликтът между мъжкото и женското. Няма да навлизам сега в подробности за този конфликт. Но в историята ви съществува разделяне на мъжката и женската енергия, които се проявяват като противодействащи сили. Символът ИН-ЯН демонстрира много добре тази ситуация. В мъжкото винаги има зърно женско, а в женското – мъжко, като бяла точка на черен фон и черна на бял фон. Но в хода на историята това мистично единство било забравено и енергиите станали противоположни една на друга като черно и бяло. Дълбокото единство не било признавано повече.

Точно сега се намирате в последния стадий на този конфликт, в който мъжката и женска енергии са играли ролята на престъпник в продължение на много столетия. Мъжката енергия е играла дълго време роля, в която е осакатявала, подтискала и разрушавала женската енергия. Но не винаги е било така. Имало е времена, когато е управлявала женската енергия и е манипулирала и управлявала неправилно мъжката енергия. Но това време е отминало. Конфликтът преминал в друг стадий и ролите на престъпник и жертва сменили местата си. В продължение на дълъг период мъжката енергия е силната и използва неправилно тази власт като кара женската енергия да отслабва и да не разпознава повече целостта на своята Същност. Всеки път, когато мъжкото и женското влизат в конфликт, разпадането и на двете е неизбежно. Там, където женското е преследвано и все повече се загубва в самоотричане, мъжката енергия изпада в безжалостно насилие и агресия, познато ви в многото минали войни.

Мъжкото и женското са зависими едно от друго. Когато се сражават едно с друго – последствията са бедствени. Започвайки от 19 – 20 век, женската енергия възстановява своята сила и се въздига над ролята на жертва. Това възраждане започва от самите дълбини на женската енергия. Най-накрая тя е достигнала до предела на своето самоотричане. В тази точка е погледнала в лицето си и е решила: не може повече да продължава така.

Между другото точно така винаги се развиват отношенията между престъпник и жертва. Промените започват тогава, когато жертвата откаже да приема повече съществуващото положение на нещата. Престъпникът може още дълго да се държи за своята роля, тъй като в него няма причина за промяна. Революциите започват, когато жертвата отказва да продължи по стария начин и си връща силата. Във всички ситуации подтискането, например на жената, в семейството или в обществото, действителният момент за промяна настъпва, когато жената или женската енергия в човека реши за себе си: повече не мога да търпя. Точно тогава започват истинските промени. Никакви външни мерки не могат да помогнат, докато не е настъпил момента.

Изгрява звездата на женската енергия и силата й нараства. В това време най-важното и неотложното е трансформирането на мъжката енергия!! Време е да бъде определена по нов начин. Лесно бих могъл да нарека този ченълинг: „Възраждане на мъжката енергия”. Искам да поставя ударението върху факта, че само чрез свързване със зряла и уравновесена мъжка енергия, женската може да засияе отново.

Женската енергия започва отново да набира сила и мощ през миналия (ХХ) век и дори по-рано. Започнала е да разцъфтява отново на нова, много по-балансирана основа. Независимо от неравенството на половете, което все още съществува в обществото ви, вече не може да бъде спряно нарастването на женската енергия. Обаче тя не може да достигне до пълна сила и жизненост без сътрудничество с мъжката. Това се случва както на колективно ниво така и на лично. Женската енергия не може да направи окончателния пробив без помощта и сътрудничеството на мъжката. И това не е, защото на женската енергия е присъщо да е слаба. Това е поради естествената природа на мъжката и женската енергия: че само преплетени, в сътрудничество, могат да изявят най-яркия си потенциал. Ето защо е толкова важно сега, мъжката енергия да приеме нова форма и да се реши на обновяване.

Ако се разгледа взаимодействието между мъжката и женската енергии на колективно ниво, то е очевидно, че сега женската енергия е в изчакваща позиция. Вътре в колективната мъжка енергия все още не е завършила борбата между старото и новото. Новата вълна, която почита и уважава женската енергия, се надига отвътре в колективното мъжко. Тази нова вълна на мъжката енергия иска да се съедини с женската и заедно да навлязат в Новата Ера. Но в същото време старата мъжка енергия е все още активна и продължава да настоява на своето. Тази енергия може отчетливо да се наблюдава в сериите терористични актове по целия свят. Мъжката енергия в старата си роля на безсърдечен агресор, показва грозната си опашка. В тези, които осъществяват тези грозни атаки, има много грозни емоции: агресия, гняв, и в същото време, безсилие и безпомощност. Точно в следствие на тази безпомощност се проявяват най-грубите и диструктивни сили. Този вид мъжка енергия е сега в агония. Това означава, че продължават важните промени в колективното съзнание, и че човечеството е на прага на новата ера.

Един от проблемите, пред който стоите, движейки се към по-балансирано взаимодействие между мъжките и женските енергии – е как да се справите с тази жестока енергия. Какво трябва да правим с тази стара енергия, която в предсмъртна агония се старае да причини колкото се може повече хаос и разрушения? Разрешете ме да ви уверя – това падение е вече свършен факт. Битката вече е загубена от старата мъжка енергия, но тя не иска да се предаде лесно и ще се защитава агресивно и безжалостно до последно.

Много зависи от вътрешното отношение на обществото към агресора. Ще позволите ли съществуването на гняв и безсилие в собственото енергийно поле като отговор на тези насилствени действия? Тогава се отваряте за енергийното поле на агресора. В момента, когато сте се почувствали препълнени с гняв и негодувание, те вече са постигнали целта си. Поели сте енергийните им вибрации и вече сте готови да убивате. Да убивате убийците на невинни деца. Всичко това е разбираемо, но трябва да се разбере какво в действителност се случва. Щом тези силни емоции се надигнат във вас най-мъдрото е да направите пауза в тишина. Да се обърнете към тихата си част и да попитате: „Какво става?”. Това говори за вашата мъдрост и способността ви да различавате, за способността ви да виждате през нещата и да усещате залога. Светът не може да бъде завоюван от терористични сили. Старата мъжка енергия е отслужила своя срок и наближава часа на смъртта й.

Най-важното, което искам да кажа за тероризма и за старата мъжка агресивност, е да останете осъзнати. Не позволявайте да бъдете извадени от равновесие от чувството на безсилие, т.е. не ставайте жертви. Помнете, че тази агресивна енергия не може да докосне никого, ако не я допусне в енергийното си поле. Ако не реагирате с гняв и ненавист, няма да изгубите себе си. Ще сте в безопасност, защитени от собствената ви светлина.

Сега бих искал да насоча вниманието ви на по-земното, индивидуално ниво, на което имате работа с мъжките и женските енергии вътре в себе си. На това ниво също има борба между тях. Всичко, което се случва на колективно ниво, дава отражение и на индивидуално.

За илюстриране важността на баланса между мъжките и женски енергии на индивидуално ниво ще говоря за енергийните центрове, намиращи се във всеки човек, наричани още чакри. Съществуват седем чакри, които са ви известни досега, разположени по продължението на гръбначния стълб, от основата му до върха на главата. Ще мина накратко по всички чакри, за да ви покажа, как всяка от тях се характеризира с преобладаването или на мъжката, или на женската енергия.

Чакрата в основата на гръбначния стълб е енергийният център, който ви свързва със Земята. Енергията на тази чакра достига до Земята и ви позволява да изявите душевната енергия в материална форма. От гледна точка на проявите си може да бъде определена като предимно мъжка чакра. Никоя чакра не може да бъде само мъжка или само женска, а единственото, което може да се каже е, че мъжката енергия доминира.

Втората чакра е наречена сексуална – творческа и център на чувствата. Този център ви позволява да преживявате емоции, промяна на настроението, накратко казано всяко падение и възход на емоционалния живот. Това е приемащ център. Затова го определям като женски център, чакра, в която доминира женската енергия.

А сега да погледнем третата чакра, наречена слънчев сплит: център на действието и съзиданието. Това е центърът, с помощта на който е възможно и се постига проява на енергията във физическата реалност. Можете да го сравните със Слънцето, което излъчва своите лъчи и енергия с жълта слънчева светлина (естественият цвят на трета чакра е жълт). В слънчевия сплит вътрешните ви мотиви и подбуди се трансформират във външни прояви. Това е чакрата на действието и въздействието навън. Тук също така е местопребиваването на егото в смисъл като земна личност, без всякакъв отрицателен смисъл в думата его. Преобладаваща енергия – мъжката.

Следва сърдечната чакра. Това също е център за възприемане, както и сексуалната чакра. Спецификата й е в обединяването на разнородни енергии. Това е центърът, в който се срещат Земята и Небето и който свързва трите горни и трите долни чакри. Сърцето е мост между ума (главата) и емоциите (корема). Чрез сърцето можете да влезете в контакт с някой друг и да излезете извън рамките си. Сърцето прекрачва през границите на егото и ви позволява да усетите всеобщото единство, единството с ВСИЧКО, КОЕТО СЪЩЕСТВУВА. Сърдечната чакра е врата за домашните енергии. Това е комуникационен център и следователно, предимно женски.

Гърлената чакра е мъжка. Чрез този център вътрешните пориви, идеи, емоции получават своя физически израз чрез реч, смях, пеене, вопли и т.н. От тук вътрешният живот излиза навън чрез гласа и езика. Чрез този център правите вътрешния си живот видим за другите чрез физически сигнали: думи, звуци, понятия. Това е център на демонстрацията, който ви позволява да фокусирате енергията си на физически план. Той също така е центъра на творчеството.

Шестата чакра, наречена „трето око”, е разположена в средата на главата и също е женска. Това е приемникът на „екстрасензорните”, интуитивни впечатления и излиза отвъд физическото (петте физически чувства). Това е мястото на ясновиждането, свръхчувствителността и т.н. Чрез този център можете да усетите енергията на някого (емоциите, болката, удоволствието) като свои собствени. С тази способност да поема, т.е. възможността за съчувствие, преминавате границите на егото си и се свързвате с този, „който не сте вие”.

И накрая коронната чакра на върха на главата. Тази чакра не е нито мъжка, нито женска. Или може да се каже, че е едното и другото едновременно. В тази чакра се издигате над дуалността на мъжкото и женското. Коронната чакра е интересна комбинация от двете енергии. Когато тази чакра е балансирана, съзнанието се намира в такава степен на възприятие както при напускане на тялото. То достига до „висшите”, „до другите измерения”, където търси духовен съвет и поддръжка или дълбокото ниво на Висшия си Аз. А в същото време е тиха и спокойна възприемчивост, увереност, че всички отговори ще дойдат в подходящия момент. Този тип съзнание е едновременно и високо съсредоточено и високо възприемчиво. В това състояние на ума се приближавате много близко до единството, простиращо се зад мъжките и женските енергии, енергиите на духа или Бога.

Сега направих много бърз преглед на движението на мъжките и женските енергии през енергийното тяло на човека. Искам да се спра на трите низши чакри. Тези чакри са свързани най-силно със Земята, ангажирани са най-плътно със земното съществуване. Тази област на трите низши чакри е особено важна за вътрешния ви път към изцелението, защото в тази област се намират най-дълбоките травми и емоционални белези.

Често се чувствате земни същества, израстващи в посока на духовното. Но ние го виждаме по друг начин. Вие сте духовни същества, израстващи в посока към Земята. Земята е идеална цел, скрит диамант, на който трябва да бъде разкрита истинската красота. Земята е Земя Обитавана! Небесата са мястото на вашето раждане. Но вие няма да се върнете в състоянието, което помните като „Дома” или „Небесата”, към чисто духовното битие. Приключението ТВОРЧЕСТВО ще ви отведе към нови цели. Винаги ще се разширявате и прогресирате в посока към новия тип съзнание. (Вече сме говорили за това по-рано в последната част на „Работници на Светлината”). Земята е съществена част от това пътешествие.

Обаче в действията ви на Земята и в опитите ви да изразите себе си тук, страдате много. Почти във всички вас има едни или други емоционални рани в трите долни чакри, свързани с опитите за отричане, насилие и неприемане. Това може да се случи дори в това въплъщение. Почти всички енергийни болки във висшите чакри са свързани с емоционални травми в нисшите три.

Отначало ще кажа някоя дума за чакрата в основата на гръбначния стълб. Вашата връзка със Земята е станала много претоварена, особено за Работниците на Светлината. Понеже сте се сблъсквали със сериозна съпротива в продължение на много въплъщения, във вас има много страх, когато трябва действително да се заземите. Заземяването означава пълно присъствие в земното ви тяло и изразяването на съкровените си идеи в материалната реалност. Съпротивата на пълното заземяване сме обсъждали по-рано (в серията „Работници на Светлината”). Това е свързано основно с вашето усещане за „различност” от другите и неприемането на това от тях.

Във втора чакра сте били също така дълбоко засегнати от заплахи и изоставяне (буквално и емоционално) и от ограничения при самоизразяването ви.

Заедно с тези травми в двете долни чакри силно е засегната и третата – слънчевия сплит. Тя борави със жизнената сила, с творческата енергия. От много малко примери ви е познато какво действително означава тази сила. Нямам предвид агресивната, разрушителна сила. В слънчевия сплит можете да наблюдавате често агресивните, властни или подтиснати, прекалено скромни прояви на човека. И двете прояви са израз на скритата под тях безпомощност, предизвикана от раните във първа и втора чакра. В трета чакра трябва да бъде намерено равновесието между силата и контрола, да бъде балансирано егото.

С егото всичко е наред. То изпълнява добре своята функция: в него е съсредоточено вашето съзнание и това ви дава възможност да творите и действате като отделна личност каквато сте в действителност. Да, вие сте част от Великото Единство, но също сте и „Аз”, а не той, тя или някой друг. Егото е необходимо допълнение към духовните сили, които излизат през границите на „Аза”. Енергията на егото е напълно уважавана и необходима в енергийната реалност, в която живеете. Истинската сила е в радостното уравновесяване на егото и Духа.

Областта на трите долни чакри е най-важната за самолечение и вътрешно израстване. Най-голямото предизвикателство за вас сега е да излекувате тази увредена област във вас. Медитацията и свързването с космическите нива, вътре и извън вас, не са най-главната ви цел сега. Главната ви цел е да дадете най-нежно разбиране и любвеобилна подкрепа на нараненото вътрешно дете, да възстановите красотата и палавостта му. Това е ваше пътешествие и тук лежи голямо съкровище. Грижата и уважението на човешката ви страна, на детската ви част е пътя ви към божественото състрадание и просветление.

Искам да привлека вниманието ви към факта, че в тази енергийна област, две от трите чакри са мъжки. Това показва че по-голямата част от вашето вътрешно лечение трябва да бъде насочено към мъжките енергии. Затова моят призив към вас е: излекувайте мъжката енергия. Женската енергия се възстановява, набира силата, необходима за пълното и красиво изразяване по много начини. Женските качества интуиция, чувствителност и отвореност стават все по-предпочитани, както на индивидуално, така и на колективно ниво. Но какво представлява балансираната мъжка енергия, съвсем не е ясно. Мъжката енергия се е изгубила в лъжливите представи какво означава „да си мъж”, в стереотипи, свързани винаги със сила чрез агресия. Жизнено важно е да се разпознае и изрази истинската природа на мъжката енергия. Женската част има нужда от балансирана мъжка енергия, за да изпълни добре своята роля. Женската енергия чака. Не само на колективно, но и на индивидуално ниво. Женската енергия се измъква от състоянието на жертва, възвръща самоуважението си и иска да изрази радостта си чрез сливане с мъжката.

И така, какво е тогава балансирана мъжка енергия?

В първа чакра здравата и балансирана мъжка енергия води до самоосъзнаване. Тя не изпитва повече нужда да се сражава и бори. Тя се изявява чрез самоосъзнаване. Присъствието, тоталното присъствие с цялата си душа е съществено качество на първа чакра. Да се осъзнаеш, да си центриран, да не залиташ по чуждите мнения, очаквания и нужди. Ето какво означава да си самоосъзнат. Да намираш баланса между ангажираност и освободеност. Да оставаш центриран и да осъзнаваш себе си по време на взаимодействие с другите и обкръжаващия свят – това е балансирана мъжка енергия в първа чакра.

Необходимо е развитието на качеството самоосъзнаване, тъй като то води и защитава женската енергия. Женската енергия има естествената склонност да се свързва с другите (живи същества) и да се заплесва в грижи за тях. Мъжката енергия работи с граници и помага при намирането на баланса между даване и получаване. За подвижната, течаща и привързваща се женска енергия, мъжката изпълнява ролята на котва и опора. Това е точката за завръщане към себе си, към Дома. Точка, освобождаваща ни от другите енергии, с които сме се обвързали.

Слънчевият сплит или трета чакра изпълнява същата роля, но по друг начин. Както казах по-рано, тази чакра е енергийният център на егото. Все още имате проблеми с концепцията за егото. Особено сред Работниците на Светлината съществува тенденция да разглеждат даващите, преминаващите собствените предели енергии в човека като „по-висши”. Това не е така. Живеете в свят, където две енергии работят заедно като строителен материал на Творението. Едната има склонност за съединяване и търси единството, другата създава индивидуалността. Втората е също толкова ценна и жизнеспособна като първата.

Важно е да се постигне мир с мъжката енергия. Да приемете своята индивидуалност, своята уникалност, своя „Аз”. „Единствеността” е важно свойство на живота. Това няма нищо общо със самотата, но е много силно свързано с индивидуалността, уникалността, неповторимостта. Да приемеш това, не означава да стоиш настрана от другите. Но можете да бъдете истински творец, само ако приемете своята индивидуалност. Мъжката енергия в слънчевия сплит ви помага да станете истински творци.

Това е мястото, където женската енергия стои в очакване. Вашето вдъхновено сърце иска да се изяви на материално ниво, то иска да излезе навън по земен начин и да донесе любов и хармония на Земята. Женската енергия е носителя на Новата Ера, но за да се прояви действително, има нужда от балансирана мъжка енергия и добри корени в материалната реалност. Ето защо е толкова важно да се излекува енергията на първа и трета чакра.

Енергията на здравото его, здравият слънчев сплит е увереност в себе си. Първата чакра е осъзнаване на себе си, а третата – увереност в себе си. Това не е вида високомерие, което виждате в раздутото его, това е просто вяра в себе си: чувствам, че мога да го направя. Това е осъзнаване на своите най-дълбоки подбуди, на своите творчески способности и действия в съответствие с тях. Позволете на енергиите си да текат навън. Вярвайте на природните си таланти и дарове. Вярвайте в това кои сте в действителност и се покажете на света. Особено вие, Работници на Светлината, които носите толкова много вътрешни знания и мъдрост, дошло е времето да се покажете и не се крийте повече. Време е. Това е мисията ви и от това ще получите най-голямо удовлетворение.

Помирете се с мъжката си енергия. Не се стеснявайте да подкрепяте себе си, да получавате изобилие и да се грижите за себе си. Бъдете егоистични в най-чистия и неутрален смисъл на думата. Вие сте его. Вие сте индивидуалност. Не се нуждаете от прошка и разбиране през цялото време. Не е духовно да се опитвате да не се съпротивлявате на всичко. Напълно ясно е, че има моменти, когато трябва да кажете „не” или дори „Сбогом” и да не правите компромиси със самите себе си. Правете го без угризения на съвестта или страх и усетете как мъжката енергия на самоосъзнаването и увереността в себе си ви дава сили да помогнете на нежното цвете на женската ви енергия да разцъфти и засияе.

Това е всичко за взаимодействието на енергиите. Заедно мъжката и женската са изпаднали в продължителна и болезнена борба и заедно ще се измъкнат, тъй като едната не може да бъде балансирана без другата. Сега, когато женската енергия е готова да се изправи от пепелта на унижението и подтискането, трябва срочно да се възроди мъжката енергия. Това възраждане в крайна сметка ще стане видимо на колективно ниво, но отначало ще се прояви във всеки от вас, без значение дали сте мъж или жена.

   Вие сте пазители на тези древни енергии и това е ваше право по рождение – да направите партньорството им равностойно и радостно.
Работа с емоциите

Иисус чрез Памела Крибе

Ченелингът се състоя на 6 февруари 2005 год. пред аудитория в гр. Хааген, Холандия.

Устният текст беше леко обработен за по-удобен прочит.

Скъпи приятели,

много ми е приятно да съм отново с вас и да общуваме по такъв начин. Трябва да кажа, че това значи много за мен. Тези срещи са скъпи за мен, тъй като така мога да бъда по-близко до вас, отколкото на моя план на реалност.

Винаги живея във вашите сърца и очаквам миговете, когато сте отворени и възприемчиви за енергията ми. Моята енергия – Христовата енергия, възраждаща се сега, не е само Моя енергия. Това не е просто енергията на един човек, живял някога на Земята. Това е колективно поле от енергия, част от което сте и вие по начин много по-дълбок, отколкото можете изобщо да си представите.

Всички вие веднъж сте дали клетва, всички сте изразили намерение да носите тази енергия в земната реалност, да я внедрите на Земята. Много въплъщения, много столетия сте работили над тази мисия. Всички вие сте в процес на зараждането на зрънце Христова енергия в себе си и аз ви помагам в това. Аз бях първият, но все пак засяването на Христовите семена беше колективно усилие. Даже идването ми на Земята, стана възможно благодарение на енергийното поле вече присъстващо тук, изтъкано от вас. Ние работим заедно. Ние сме единни.

А значи Аз съм достъпен за всички вас. Връзката с мен – това не е прерогатив на който и да е отделен човек. Аз служа на всички вас.

Днес искам да поговоря на тема, която дълбоко и често ви засяга в ежедневието ви. Това е работата с емоциите.

Миналия път говорихме за мъжката и женската енергия, течаща през вашето енергийно поле и чакрите. Аз подчертавах важността на изцелението на трите долни чакри като части на възстановяване на целостта. Мисля, че беше особено важно да подчертая това за онези от вас, които жадуват за духовното, стремят се в мислите и чувствата си да се задълбочат във висшите чакри.

Сърдечната чакра, чакрата на третото око и коронната чакра са привлекателни за вас, тъй като тези енергийни центрове ви включват към висшите царства, което е така естествено за вас. Но истинският вътрешен пробив сега трябва да стане в областта на долните чакри, по-близо до земята.

Областта на емоциите е жизнено важна сфера в процеса на растежа към свобода и цялост. Вие сте духовни същности. Вие дойдохте тук от ниво, на което плътността и съзнанието за земната реалност ви бяха непознати. С това беше трудно да се справите.

В течение на много животи вие се старахте да дадете израз на космическата си енергия тук, на Земята. И в процеса на този израз, на провеждането на вашата енергия на Земята, възникнаха много дълбоки травми. Вашето емоционално тяло е покрито с рани и белези. Това ще бъде тема на нашия разговор днес.

Всеки, който върви по пътя на вътрешното израстване, разбира важността на емоциите: че вие не трябва да ги подтискате, че е необходимо по един или друг начин да постигнете съгласие с тях, че в крайна сметка е нужно да ги освободите. Но далеч не винаги е понятно как това в действителност работи.

Преди всичко искам да направя разлика между емоции и чувства.

Тук за мен не са важни специфичните термини и обозначения и вие може да използвате различни названия, но аз искам да подчертая разликата между емоциите, в смисъл енергии, явяващи се по своята същност израз на неразбиране, и чувствата или енергиите, които представляват форма на по-високо разбиране. Чувствата са ваши учители, докато емоциите са ваши деца.

Емоциите – това са енергии, ясно изразени във физическото тяло. Емоциите – това е вашата реакция на неща, които вие не разбирате докрай. Погледнете какво става, когато сте изпълнени с гняв. Например, някой неочаквано е засегнал чувствата ви и вие сте се разсърдили. Усещате много ясно това в своето тяло: в определено място чувствате напрежение на енергията. Това физическо напрежение или стягане, съпровождащо енергийния шок, говори за това, че нещо не сте разбрали. Има енергия, несправедливо насочена против вас. Чувството за незаслужено отношение, с две думи казано неразбиране, се изразява чрез емоция. Емоцията е израз на неразбиране, енергиен взрив и освобождаване.

Когато това се случва, вие заставате пред избора: какво се каня да правя с тези емоции? Готвя ли се да изградя поведението си върху тях? Използвам ли ги като гориво за моите реакции към другите хора или просто ще им позволя да съществуват, а действията си ще построя върху нещо друго?

Преди да отговоря на тези въпроси, искам да обясня природата на чувствата.

Емоциите – това са по същество взривове на неразбиране, които вие можете ясно да почувствате в тялото си. Чувствата, напротив, имат съвсем друга природа и по друг начин се възприемат. Чувствата са по-тихи от емоциите. Това е шепот на душата, достигащ до вас чрез леки подбутвания, вътрешно знание или внезапни интуитивни действия, които по-късно се оказват много мъдри.

В емоциите винаги има нещо бурно и драматично. Погледнете тревогата, паниката, яростта или дълбоката печал. Емоцията напълно ви поглъща и ви отдалечава от духовния ви център. В силно емоционален момент вие сте пълни с енергия, която ви отдръпва настрани от вашия център, от вашата вътрешна яснота. В този смисъл емоциите приличат на облаци, закриващи слънцето.

В същото време аз не искам да кажа нищо против емоциите. Те не трябва да се подтискат; те са много ценни в смисъла на по-дълбоко познание за самия себе си. Но искам да подчертая, че природата на емоционалната енергия – това е взрив на неразбиране. Емоциите ви откъсват от вашия център.

От друга страна, чувствата ви потопяват по-дълбоко в себе си, във вашия център. Чувствата много тясно се асоциират с това, което наричате интуиция. Чувствата изразяват по-високо разбиране. Разбиране, което излиза извън рамките и на емоциите, и на ума.

Чувствата възникват в нефизическото царство, извън тялото. Ето защо те не са така ясно локализирани в една определена част на физическото тяло. Представете си какво става, когато чувствате нещо: атмосфера, настроение, предчувствие за някаква ситуация. Във вас има определен вид знание, идващо на пръв поглед отвън, но не е ваша реакция на нещо външно. Вие получавате това отвън, това идва „от нищото”. В този момент чувствате, че в сърдечната ви чакра нещо се отваря.

Съществуват много моменти, когато това вътрешно знание идва във вас. Например, можете „да знаете” нещо за някого, почти без да сте общували с него или с нея. Може да чувствате нещо за човек, който по-късно ще играе съществена роля във вашите взаимоотношения, но което е много трудно да се изрази с думи – „просто чувство” – и това не е лесно да се разбере с ума. (Вашият ум много скептично се отнася към такива моменти. Той ви казва, че просто си измисляте или сте се побъркали).

Искам да спомена друга енергия, която повече се отнася към чувствата отколкото към емоциите. Това е радостта. Радостта може да бъде феномен, излизащ извън рамките на емоциите. Понякога може да чувствате вътрешно радост, която повишава настроението ви без видима причина. Вътрешно вие чувствате Божественост и лично, интимно единство с всичко съществуващо. Това чувство може да дойде при вас, когато най-малко го очаквате. Сякаш някой Висш ви е докоснал или вие сте се докоснали до висшата реалност. Не е лесно да се обясни произхода на чувствата, те ни се струват дошли „от никъде”. Емоциите почти винаги имат ясна, непосредствена причина – някой „външен, който натиска бутоните ви”.

Чувствата идват от измеренията на вашия Висш Аз. Във вас трябва да цари вътрешна тишина, за да уловите този шепот в сърцето си. Емоциите могат да смутят тази вътрешна тишина и покой. Жизнено важно е да останете емоционално спокойни и да излетите и освободите подтиснатите емоции. Само на базата на чувствата, съединяващи ви с душата ви, може да се вземе балансирано решение.

Пребивавайки в тишина и покой, вие може да почувствате с цялото си същество кое е правилно за вас в конкретния момент. Вземането на решение на базата на емоции е вземане на решение от нецентрирана позиция. Вие трябва преди всичко да освободите емоциите, а после да се обърнете към вътрешното си ядро, където съществува яснота.

Сега искам да разгледам по-задълбочено въпроса за това как по-добре да работите със своите емоции.

Казах, че „чувствата са ваши учители, а емоциите ваши деца”. Паралелът между „да си емоционален” и „ да бъдеш като дете” е поразителен. Вашето „вътрешно дете” – това е мястото на вашите емоции. Също така има поразително съответствие между начина, по който се отнасяте към емоциите си и начина, по който се държите с децата в живота.

Детето е честно и непосредствено в своите емоции, то не ги крие и не ги подтиска, докато възрастните не го научат да прави това. Но фактът, че детето непосредствено изразява своите емоции, още не означава, че то ги преживява и изпитва балансирано. Всички знаят, че тези емоции (гняв, страх или печал) могат да отведат детето далеч и често е невъзможно то да бъде спряно. В такава ситуация детето практически затъва в емоциите си и това го прави небалансирано, т.е. нецентрирано.

Една от причините за тази неограничена емоционалност е в това, че детето едва съвсем наскоро е напуснало света, в който няма почти никакви ограничения. В етерното или астралното измерение няма такива забрани и ограничения, както във физическото царство, във физическото тяло. Емоциите на детето – това са често „реакции на неразбиране” на тази физическа реалност. Следователно детето, израствайки, се нуждае от помощ и подкрепа, за да се справи с емоциите. Това е част от „балансираното въплъщение” на Земята.

И така, как да се справите с емоциите в себе си или в своето дете?

Няма нужда да осъждате или подтискате емоциите. Те са необходима част от вас като човешко същество и като такива се нуждаят от уважение и приемане. Можете да гледате на емоциите си като на свои деца, които се нуждаят от вашето внимание и уважение и от вашето ръководство.

Емоцията е най-добре да бъде разглеждана като енергия, дошла при вас за изцеление. И значи е важно да не дадете на емоциите изцяло да ви завладеят, а да запазите способността си да погледнете на тях от неутрална позиция. Важно е да останете осъзнати. Това може да се установи по следния начин: вие не трябва да подтискате емоцията, но и не трябва да затъвате в нея. Защото, когато потъвате в емоцията, изцяло се отъждествявате с нея, детето във вас става тиранин, който ви завладява изцяло.

Най-важното нещо, което трябва да направите с емоцията, това е да я пропуснете навътре, да почувствате всичките й аспекти, без да губите при това своята осъзнатост. Вземете например гнева. Вие можете да позволите на гнева изцяло да присъства във вас, да го чувствате на няколко места в своето тяло и в същото време напълно неутрално да го разглеждате отстрани. Това е целителен тип съзнание. Какво става в този случай – става това, че вие сякаш с разбиране прегръщате емоцията, която е форма на неразбиране. Това е духовна алхимия.

Ще обясня това с пример. Детето ви е ударило коляното си в масата и действително се е наранило. То е разстроено, крещи от болка и рита масата, тъй като много й е сърдито. То е решило, че масата е причина за неговата болка.

Емоционалното ръководство в този момент означава, че родителят преди всичко помага на детето да обозначи, да назове получения опит. „Ти се ядосваш, боли те, нали?” Да се назове това е много съществено. Вие пренасяте корена на проблема от масата върху самото дете. Не масата, ти се удари и ти се ядосваш. И да, аз разбирам твоите емоции!

Родителят обгръща емоцията на детето с разбиране, с любов. В момента, когато детето усети разбиране, гневът му ще започне постепенно да гасне. Физическата болка може да остане, но съпротивлението на болката, гневът, свързан с нея, може да премине. Детето чете във вашите очи съчувствие и разбиране и това успокоява и смекчава неговите емоции. Масата като причина за тях повече няма значение.

Обгръщайки емоцията с разбиране и съчувствие, вие измествате фокуса на внимание на детето отвън навътре и го учите да поема отговорността за емоцията. Вие му показвате, че реакцията на външния дразнител не е безусловна, а е резултат от избор. Можете да изберете неразбиране или разбиране, можете да изберете да се сражавате или да приемете, вие можете да избирате.

Това е приложимо също и по отношение на вашите собствени емоции, вашето собствено вътрешно дете. Да допуснете вътре своите емоции, да ги назовете и да се опитате да ги разберете – това означава, че действително уважавате и пазите своето вътрешно дете. Превключването от външното към вътрешното, поемането на отговорността за своите емоции ще помогне да се създаде вътрешно дете, което не се стреми никого да нарани и не се чувства жертва. Силните емоции, такива като гняв, мъка или страх, винаги съдържат елемент на безсилие, т.е. усещането на себе си като жертва на нещо, което е извън вас. Като се изключите от външните обстоятелства и се фокусирате вместо това върху своята реакция и болка, вие спирате да гледате на външния свят като на причина за вашите емоции. Вие не сте загрижени за това какво е породило емоцията. Напълно сте обърнати навътре в себе си и си казвате: „Добре, това беше моята реакция и аз разбирам защо. Разбирам защо се чувствам така и подкрепям себе си в това.”

Обръщението към своите емоции по такъв любящ начин ви освобождава. Това също изисква известна самодисциплина. Освобождаването от външната реалност като „източник на злото” и поемането на пълната отговорност означава, че осъзнавате, че сте „избрали да реагирате по определен начин”. Спирате да обсъждате кой е прав и кой не, кой е виновен и за какво. И просто освобождавате цяла верига от събития, ставащи извън вашия контрол. „Сега изпитвам тази емоция с пълното съзнание, че сам съм избрал да направя това”. Ето какво значи да поемеш отговорност. В това се състои мъжеството!

Самодисциплината се състои в това, че вие отказвате да бъдете справедлив или беззащитна жертва. Отказвате да чувствате гняв, неразбиране и всички останали състояния на жертва, с които някога сте се чувствали доста добре. (Действително вие често грижливо пазите емоциите, които най-много ви пречат.) Поемането на отговорност – това е акт на скромност. Това означава да си честен със самия себе си дори в моменти на най-голяма слабост.

Това е самодисциплина, която се изисква от вас и в същото време това обръщане навътре изисква най-голямо съчувствие. Емоциите, с които вие сте готови честно да застанете лице в лице като със собствено творение, също търсят нежно разбиране. „Този път ти избра гнева, нали така?” Може би това е, което откриваш в себе си. Състраданието ви казва: „Добре, разбирам защо и ти прощавам”. „Възможно е, когато почувстваш по-ясно моята любов и подкрепа, следващия път да не почувстваш склонност да отговориш по същия начин”.

В това е истинската роля на съзнанието при самоизцелението. И в това е смисълът на духовната алхимия. Съзнанието не се бори и не отрича нищо. То обкръжава тъмата със знание. То обкръжава енергията на неразбирането с разбиране и по такъв начин превръща желязото в злато. Съзнание и любов – това по същество е едно и също. Да си осъзнат означава да позволиш на нещо да бъде и да го обкръжиш с любов и съчувствие.

Често вие мислите, че само съзнание е недостатъчно, за да се разрешат вашите емоционални проблеми. Вие казвате: „Знам, че подтисках емоциите си. Зная причината за това, осъзнавам го, но то не си отива”.

В този случай във вас съществува скрито съпротивление на такава емоция. Вие държите емоцията на разстояние от страх да не се преизпълните с нея. Но вие никога няма да се преизпълните с емоция, ако съзнателно я допускате.

Докато държите емоцията на разстояние, вие с нея сте в състояние на война. Борите се с емоцията и тя по различни пътища се обръща против вас. В края на краищата няма да можете да я удържите навън. Тя ще се прояви във вашето тяло като болест или напрежение или депресия. Падането на настроението или умората често ясно сочат, че вие подтискате определени емоции.

Цялата работа е там, че трябва да позволите на емоциите, напълно да проникнат във вашето съзнание. Ако не знаете точно какви емоции сега присъстват тук, по- добре е да започнете с това да почувствате напрежението и стягането в своето тяло. Това е вратата на емоциите. Всички те се съхраняват във вашето тяло. Например, ако почувствате болка или напрежение в областта на корема, може да отидете там във своето съзнание и да попитате какво се е случило. Дайте възможност на клетките на своето тяло да говорят с вас. Или се представете ,че вашето вътрешно дете точно сега е до вас. Помолете го да ви покаже какви емоции преобладават сега в него.

Съществуват няколко пътя за контакт с емоциите. Жизнено важно е да се разбере, че енергията, заседнала в емоциите, иска да се движи. Тази енергия иска да се освободи. И чука на вашата врата с физически еквивалент или стрес или депресия. За вас това действително е знак да се отворите и да се приготвите да почувствате емоцията.

Емоциите са част от вашата земна реалност, но те не трябва да ви владеят. Те са като облаци, закриващи слънцето. Затова е толкова важно да осъзнавате емоцията и да работите с нея съзнателно. При чисто и балансирано емоционално тяло е много по-лесно чрез интуицията да се доберете до своята същност, да се свържете с душата си.

Във вашето общество има много бъркотия и неразбиране по отношение на емоциите. Това се вижда дори само по количеството дебати и бъркотия по повод на това как да се отглеждат децата. Децата, естествено, са по-непосредствени емоционално от вас, възрастните. И това създава трудности. Какво ако се нарушат някои от вашите морални ограничения? Какво ако ситуацията излезе изпод контрол и хаоса започне да нараства? Трябва ли да се поддържа дисциплина или е нужно да се оставят децата свободно да се проявяват? Трябва ли да се контролират техните емоции или не?

Най-важното във възпитанието на детето е да го научим да разбира своите емоции. Да разбира от къде идват те и да поема отговорност за тях. С ваша помощ детето може да се научи да разбира емоциите като „взрив на неразбиране”. Това разбиране ще го предпази от „задържането” на емоциите и загубата на контрол. Разбирането ви освобождава и ви връща във вашия център без да подтиска емоциите. Родителят учи детето си чрез примера на своя живот как да работи с емоциите по такъв начин.

Всички въпроси, възникващи у вас относно децата, са приложими също и за вас самите. Как вие се справяте със своите емоции? Строги ли сте към себе си? Когато се сърдите или тъгувате достатъчно дълго, призовавате ли се към ред, като казвате „хайде, върви напред, не се отпускай”? Подтискате ли емоциите си? Чувствате ли, че самодисциплината е добра и необходима?

Кой ви е научил на това? Вашите родители?

Или клоните към противоположната страна? Може би сте „затънали” в своите емоции като не желаете да ги пуснете да излязат. Това също често се случва. Може би дълго време сте се чувствали жертва на определена външна ситуация. Например възпитание, партньор или колеги в работата. В такъв момент съприкосновението с вашия гняв може да има освобождаващ ефект. Гневът може да ви позволи да се освободите от тези влияния и да тръгнете по собствен път. Но вие можете да бъдете до толкова влюбени в своя гняв, че да не поискате повече да се разделяте с него. Вместо изход това ще стане „начин на живот”. Това се превръща в „състояние на жертва”, което е всичко друго, освен изцеление. Това ви удържа от действителното използване на своята собствена сила. Много е важно да поемете отговорността за собствените си емоции, а не да ги смятате за „неоспорима истина”. Когато им придавате статус на истина, вместо да ги разглеждате като „взрив на неразбиране”, вие градите върху тях своите действия, а това на свой ред води до нецентрирани решения.

Същото става с децата, които получават твърде голяма емоционална свобода. Те въобще престават да се поддават на контрол. Те стават малки тирани, което е съвършено неправилно.

Емоционалният хаос е еднакво неприятен както за децата, така и за родителите.

С две думи, вие можете да бъдете както твърде строги, така и твърде снизходителни със своите емоции (и по аналогия, със своите деца). Искам малко повече да се спра на „снизходителния” начин на действие, тъй като това днес е повече от проблем. След 60-те години в колективното съзнание съществува убеждение, че не е нужно да се подтискат емоциите, защото в такъв случай задушават своята спонтанност и творчески потенциал, действителните прояви на своята душа, а обществото произвежда дисциплинирани и послушни деца, повече грижещи се за спазване на правилата, отколкото вслушващи се в шепота на сърцето си. И това е трагедия както за обществото, така и за индивида.

Но какво става в другата крайност? Какво става, когато се оправдават емоциите до такава степен, че те ви подчиняват на себе си и управляват вашия живот?

Много добре може да наблюдавате в себе си съществуват ли емоции, които вие пазите и смятате истински (вместо това, което те са в действителност – „взривове на неразбиране”). Това са емоции, с които вие асоциирате себе си. Парадоксът е в това, че твърде често това са емоции, от които вие най-много страдате. Например: състояние на жертва („не мога да направя това”, „не мога да помогна на това”), превъзходство („ще се погрижа за това”, „ще се заема с това”), тъга, страх, безпокойство и т.н. Всичко това са болезнени емоции, но на друго ниво ви дават нещо особено, което ви заставя да ги удържате.

Да вземем „чувството за жертва”. Този шаблон има своите преимущества. Той може да ви даде усещане за безопасност. Той в освобождава от определени задължения и отговорности. „Не мога да помогна за това”. Това е тъмен ъгъл, в който седите, но той ви се струва безопасен.

Опасността от самоотъждествяване или сливане с такъв шаблон в течение на дълго време се крие в това, че вие губите контакт с вашата собствена истинска свобода, вашето най-вътрешно ядро.

По вашия жизнен път могат да се случат неща, оправдано предизвикващи емоции от гняв и негодувание. Това може да се случи в младостта, през по-късни години или дори в старостта. Много е важно да се отнасяте към тези емоции съзнателно, да осъзнавате гнева, тъгата и другите интензивно заредени енергии в себе си. Но в определен момент е нужно да поемете отговорност за своите емоции, тъй като те определят вашите реакции на външни събития.

Да сте центрирани, чисти, силни и духовни балансирани, означава, че поемате отговорност за всичките си емоции. Тогава вие можете да разпознаете емоцията, например гнева, и веднага да си кажете: „това е моята реакция на определени събития. Аз обграждам тази реакция с разбиране, но в същото време имам намерение да се освободя от нея”.

В крайна сметка животът не е в това да си прав. Животът е в това, да бъдеш свободен и цялостен. Освобождаването от старите емоционални реакции, превърнали се в „начин на живот”, ви прави много по свободни.

Това е всичко, което може да се каже за пътя по тънката граница между потискането на емоциите и поглъщането от тях. От двете му страни вие сте израснали с мнение и идеи, несъответстващи на природата на духовната алхимия. Същността на духовния ръст е в това, че вие не подтискате нищо, като поемате пълната си отговорност за това.

„Аз чувствам това, избрах такава реакция, значи мога да излекувам това”. Да разкривате и прилагате своето майсторство – това е истинската същност на моето послание.

Възможно е това да не е съвсем среден път, но това е друг път.

Става дума за духовно майсторство. Приемайки всичко, което е във вас, вие се издигате над него и ставате негов господар. Майсторството е едновременно и силно и меко. То позволява твърде много и изисква голяма дисциплина. Дисциплина на мъжество и честност.

Прилагайте майсторството си, станете стопанин на емоционалния боклук, който често ви пречи скрито. Влезте в контакт с него и поемете отговорност. Не позволявайте на неосъзнатите емоционални рани да ви отклонят в страни, да ви преградят пътя към вътрешната свобода. Това е именно Вашето съзнание, което лекува тези рани. Никой друг не може да възстанови силата на вашите емоции за вас. Не съществуват никакви външни инструменти, с които да се отстранят тези емоции. Само когато ги осъзнавате със сила, различаване и състрадание, можете да ги освободите в СВЕТЛИНАТА.

Създаване на своята цялост и свобода на емоционално ниво – това е един от най-важните аспекти на духовното развитие. Аз искам да завърша този разговор с думите: не правете това по-трудно, отколкото то е. Духовният път е прост път. Това е път на любов към себе си и вътрешна яснота. Той не изисква никакви специални знания, ритуали, правила и методи. Всичко, което ви е нужно за духовно развитие, вече се намира вътре в вас.

В момент на тишина обърнете се към своята чувстваща част. Позволете на тази част да ви каже какво именно във вас се нуждае от изясняване и изчистване. Доверявайте се на своята интуиция. Работете в съгласие с нея. Вярвайте в себе си. Вие сте господар на своя уникален път към любовта и свободата.