Освобождаване на семейството

Освобождаване на семейството

Всички вие сте мъжествени войни. Самото присъствие във физическо тяло на Земята говори за мъжеството ви и готовността ви да се сражавате с тъмните енергии и препятствията в самите вас. Памела се безпокои от думата „сражавате”, която употребих. Но все пак употребявам тази дума, защото в известен смисъл сте воини. Воини, преодоляващи трудности не само с любов в сърцето, но и с меча на проницателността. Да си проницателен означава: да си способен ясно да различиш, кога енергиите не са в хармония с вас (за да им дадете възможност да си отидат от енергийното ви поле). Проницателността е енергията на меча, мъжката енергия и нейната значителна важност в материалния свят ще обсъждаме днес.

Искам да поговорим за преходния период, както го наричате, периода, който понякога наричат преход от Риби във Водолей или преход от трето в пето измерение. Запознати сте с различни названия на енергиите през този преход, действащи сега в земната сфера. Не обичам да говоря за този преход с термините на външни събития, с термините на предсказания какво ще стане на вашата Земя. Например, за броя земетресения или стихийни бедствия, които могат да се случат преди да завършат промените. Искам да поговорим за промените в сърцето.

При мнозина от вас има нужда от известна увереност. По тази причина разчитате понякога на теорията за прехода и предсказанията, които четете и слушате. Допускате да бъдете водени от страха и/или любопитството. Но когато правите това, понякога пропускате факта, че много мъгляви енергии могат да бъдат асоциирани с тези предсказания.

Във връзка с това ви моля, когато четете предсказания за бъдещето, за този период на трансформация, винаги търсете източника. Питайте за него в сърцето си, просто усетете от какъв енергиен източник произлизат тези предположения, тези теории за прехода. Използвайте меча на проницателността.

Приветствам разбирането на това преходно време във вътрешни термини. Като по този начин говоря за преход от съзнание, основано на егото, към съзнание, основано на сърцето. Тази вътрешна трансформация описах в серията, посветена на работниците на светлината, която е на сайта на Памела и Герит. Говоря за това с такива термини, защото се извършва вътрешна трансформация, която всички усещате в себе си. Няма нищо извън вас, от което да имате нужда при тази промяна и нищо външно не може да ви попречи при този преход. Също така, не съществува и „краен срок”. Няма определено време, за което всичко това трябва да бъде направено. Това е ваш вътрешен преход, който вие лично и уникално, преминавате стъпка по стъпка.

В този ченълинг ми се иска да илюстрирам този процес на трансформация (от егото към сърцето) чрез темата, която засяга дълбоко всички вас – отношенията със собственото ви семейство.

Отношението ви към семейството е много показателно за вашия прогрес при прехода в съзнанието.

Раждането ви тук на Земята, може да бъде сравнено с някакъв вид падение в тъмнината, но това никак не се асоциира с грях и вина. Това е действително навлизане в дълбини, което сте предприели съзнателно от определено ниво на душата си. В момента на навлизане преминавате в състояние на „незнание”, в което се разтваряте в материалния свят. Това е момента, когато влизате в утробата на майка си.

От една страна със себе си носите много ярка енергия – енергията на Дома. Все още помните, какво е да сте от Другата страна. Помните любовта, която сте усещали наоколо като естествено състояние и връзката с всичко, което съществува, с всичко живо.

Тези домашни енергии са все още силни във вас, когато се спускате на Земята като ембрион. Но в същото време се сблъсквате с това, което наричам „парадигма на родителите”.

Парадигма означава възглед за света, но съдържа много повече. Обхваща не само мислите и разсъжденията на родителите ви, но също и чувствата им и най-дълбоките емоции.

Тази цяла „мрежа за безопасност” е парадигмата, в която се потапяте като нова душа, която пристига на Земята в началото на новото въплъщение.

Потапяте се в реалността на „третото измерение” или както бих казал – в света на съзнанието, основано на представите на родителите ви. Това е енергийна реалност, в която доминират определени илюзии. Искам да спомена от тях трите най-важни.

Първата илюзия е загуба на майсторството. Тази илюзия ви заставя да забравите докато живеете, работите и въобще съществувате на Земята, че създавате всичко, което се случва с вас. Не сте способни да разпознаете, че това, което се случва с вас, е собствено творчество. От време на време се чувствате жертва. Вярвате, че съществува по-голяма сила от вас, която организира живота ви. Това е загубата на майсторство.

С потопяването в дълбините, в парадигмата на родителите ви, които са живели с нея доста дълго, възниква и загубата на действителното единство с всичко живо. Разпознаването на единството между вас и света, между вас и „другите” е загубено за вас. В съзнанието, основано на егото, съществува убеждението, че всички съществуваме отделно едни от други, всеки в отделно тяло. Убедени сме, че живеем в това тяло и трябва да полагаме големи усилия, за да контактуваме с другите. Това е илюзията на тялото-затвор. Втората илюзия.

Третата илюзия, която искам да спомена е загубата на любов. В сферата, от която сте пристигнали на Земята, енергията на любовта е очевидна подкрепа. Когато пристигнете тук, в относително тъмен свят, където съществува огромно количество „нелюбов”, започвате да бъркате любовта с другите енергии, които не са любов. Такива като възхищението, което създава емоционална зависимост. Ще се върна отново към това объркване по-късно.

Сега ми се иска да обърна внимание на раждането ви тук, когато все още сте с единия крак на небесата, а с другия на Земята и все още не сте добре приспособени към всичко това. Винаги съществуват отделени моменти, когато родителите ви са свързани много силно с парадигмата и когато не са. С други думи, когато енергията на сърцето ги освобождава. Но това са винаги моменти, когато не са се запънали в парадигмата на съзнанието, основано на егото.

И в този момент пристигате вие, пресен-пресен, направо от небето. След това, с развитието на отношенията с родителите, детето се включва много силно в парадигмата на родителите, а с израстването започва бавно да отстъпва от нея. Този процес на израстване е сходен с прехода от его към сърцето, който има място в колективното съзнание на човечеството като цяло.

Точно както това се случва в голям мащаб, става и в малък, на ниво личност. Преходът от егоистично съзнание към сърдечно често налага нуждата да се престъпват пределите – претрупаните със страх енергии, получени в детството от родителите.

Искам да опиша тази трансформация на съзнанието в малък мащаб, например, взаимоотношенията между родител и дете, защото това е лесно разпознаваемо от личен опит. Не обичам предсказанията и изказвания, които не са съгласувани с опита, познат на сърцето ви, на собствените ви чувства. Ето защо ви моля отново: когато четете или слушате материали за прехода, моля ви, проверете ги със сърцето си и преценете – съгласуват ли се със собствения ви опит. Защото вече не сте ученици – всички сте майстори. И ъгловият камък за вас е собствения ви опит.

Сърцата ви са изпълнени с интуитивни усещания, нежни и меки, за същността на това, което идва, за да можете да се оттеглите при нужда. Вярвайте им. Под каква форма този вътрешен импулс на съзнанието ще се прояви във физическата реалност – не е важно. Ще поживеем – ще видим.

Това е крачка на сърцето, вътрешна крачка, в царството на емоциите, което единствено може да се има предвид при прехода в Новата Ера.

В началото на живота си върху Земята се сблъсквате с реалността предимно чрез родителите си. Пристигайки тук все още пазите спомена за Дома и изпитвате лека носталгия. Вече споменавахме по-рано за травмата от космическото раждане, която носите със себе си като душа, през целия път, от самото начало на вашето пътешествие, през целия си живот тук на Земята или където и да е на друго място. Но всеки път, когато започвате нов живот на Земята като дете, също има рождена травма. Имам предвид психологическия смисъл на думата. Всеки път това е напускане на Дома и необходимостта да се приспособявате, да намирате своя път в енергията на Земята.

В момента на раждането ви, родителите ви вече принадлежат към земната енергия. Вече са се приспособили към това измерение и законите, действащи тук. Често това са ограничителни закони в сферата на социалния живот и идеи, които родителите ви са приели напълно, но които не са очевидни за детето.

По този начин за детето родителите представляват егоистичното съзнание. Парадигмата на трите илюзии. Детето се среща с това в родния дом и формата на родителската парадигма оказва голямо влияние на целият му живот.

Разбира се родителите (Памела иска да прибавя тази мисъл, тъй като не иска родителите да са в лоша светлина) в своето време също са били деца преминали през целия този процес. Родителите не пренасят съзнателно своите страхове и илюзии върху децата. Обаче е възможно, когато самите те имат деца, неволно да са подвластни на стари енергии, основани на егоистична парадигма, парадигма формирана под влиянието на трите илюзии, за които споменах по-горе.

Детето навлиза във всичко това ново и свежо и започва да осъзнава, че реалността не съответства, не е хармонична с това, с което е свикнало. През тази все още много ранна фаза на живота, детето се намира в по-пасивно състояние на съзнанието. Цялото му същество, умът и чувствата му са отворени и попиват всичко обкръжаващо. Особено през първите три месеца, способността му да възприема е невероятна. Асимилира обкръжаващата го енергийна реалност на дълбоко клетъчно ниво. Пие и възприема обкръжението обикновено родителите и го приема като своя реалност. От друга страна, все още носи във себе си „частица от небесата”, която е източник на чистото необусловено съществуване, недостъпно все още за илюзиите. В известен смисъл тези енергийни реалности си противоречат една на друга, но детето скрива това от себе си, защото през този уязвим стадий това противоречие е прекалено болезнено. За да скрие този конфликт, този вътрешен сблъсък от себе си, детето се подчинява на околните. То иска да намери в обкръжението си потвърждение за енергията на любовта, за единството и майсторството, която все още присъства в неговото естествено състояние.

Детето все още е майстор, стопанин на своята реалност. То чувства единението и целостта, има любовта, но иска да получи потвърждение за всичко това от обкръжението си. Започва да търси тези потвърждения, но често получава смущаващи отговори.

Родителите му не искат да му дават любов и има толкова много страх в тях. Толкова много блокирана енергия, която не може да се движи свободно, тъй като не си позволяват да се променят. В родителите има също така и тъга и носталгия по собственото им майсторство, по любовта, по усещането за свързаност с Всичко Съществуващо, но те са загубили отдавна това състояние на ума. Толкова са привикнали с живота на Земята и с всички илюзии, че са започнали да приемат илюзиите за реалност.

Тези недоволни родители възпитават детето в енергии, които го плашат. И разбира се до известна степен родителите не бива да бъдат винени за това. Защото на съзнателно ниво те се опитват да дадат най-доброто, което имат.

С раждането на детето родителите често се отварят за светлината и любовта. Тогава Божественият източник, безусловната любов ги докосва. Те усещат святостта на раждането на малкото същество, което им поверява живота си. При раждането на детето сърцата им се разтварят широко и влизат в контакт със собствената си свята Божествена същност. Но често временно, защото отново се завръщат в съществуващата енергийна реалност. По този начин, прозорецът към реалността в сърцето може да се затвори отново и така се случва доста често. Родителите пропадат отново в стария начин на мислене, чувства и желания. Какво се случва тогава с растящото дете? Повечето деца избират да се адаптират толкова добре към родителската парадигма, че губят контакт с изначалната енергия на душата си, която са осъзнавали добре в началото на съществуването си. В тази първа фаза на живота им (преди половото им съзряване) са толкова съсредоточени върху този свят и получаването на любов и внимание от родителите си, че забравят сами, кои са в действителност.

Детето има ненаситна жажда за любов и близост и когато родителите не могат да го обезпечат в достатъчна степен, детето ще направи всичко да ги получи по един или друг начин. Това създава илюзорната представа за любовта. Приема за любов неправилни енергии, например, гордостта на родителя от постиженията на детето, които във външния свят се смятат за добри и умни. Този вид родителска гордост в действителност не е свързана по никакъв начин с детето им. Това не е гордост от вътрешни постижения, а следствие на външни представи, които нямат нужда от вътрешен импулс в детето. Този вид гордост може да бъде култивирана от детето и взета за любов. И често ще работи много упорито, за да заслужи „любовта” на родителите и когато порасне няма да разбира защо трябва да работи толкова усилено, защо за него работата е станала потребност.

Второто изкривяване или илюзорен образ на любовта възниква, когато детето започне да бърка любовта с емоционалната зависимост. Много родители също са изпитвали в детството си недостиг на истинска любов. Те не са се усещали истински приети в атмосфера на топлина и безопасност. Когато самите имат дете, го обкръжават със смесени сигнали. От една страна – истинската любов, а от друга – подсъзнателна потребност да възстановят загубата. Родителите опитват да излекуват емоционалната рана в себе си, търсейки любов и емоционална безопасност, която са пропуснали в миналото при отношенията с детето им. Когато това се случи, детето получава от родителя много объркващи сигнали.

Енергийните сигнали „Обичам те” и „Имам нужда от теб” ще бъдат свързани и объркани. Поради тази обърканост, която можете да си представите като усукан шнур, детето започва да асоциира любовта с потребността от някого. Това объркване започва с емоционална зависимост между родители и дете и може да има много разрушителни последици не само в отношенията родител-дете, но и по-нататък, в интимните отношения на детето, след като порасне.

При бъдещите отношения с другите възрастни, той или тя лесно може да си помисли, че „да си нужен” е задължителен компонент на любовта. Може да започне да разглежда зависимостта си или дори ревността и чувството за собственост като форма на любов, докато в същото време тези енергии са диаметрално противоположни.

Обобщавайки всичко казано досега, забелязвате, че сте дошли на Земята, родили сте се в родителска парадигма, която в началото, да кажем първата половина на живота ви, може да предизвика изключително голямо объркване. Така изкарани от равновесие, с определени шансове и възможности, навлизате в личния си живот, който ви приканва да изследвате и разплетете този оплетен възел. Прекарали сте кризата на самоиндификацията, когато нищо не е определено, където сте се съмнявали постоянно кои сте и кои не сте. Това е описано в серията „Работници на светлината” като първа фаза на прехода от егото към сърцето.

Илюзиите и грешките се проясняват истински, едва когато установите връзка с енергията на сърцето. Това също е описано в посочената серия. Що се отнася до родителите ви, трябва да сте способни да ги освободите действително, да им простите в душата си и да тръгнете по свой собствен път.

В известен смисъл сте били жертва на родителите си, като представители на егоистичното съзнание в детството ви. Временно и частично сте живели в съответствие с илюзиите им. Като техни деца просто не сте имали избор. Обаче преодоляване състоянието на жертва е един от най-важните пробиви, който можете да направите в живота си. Това ви прави свободен човек, който може да разпознае енергийните шаблони, пренесени от детството и избирате кои от тях ви подхождат, а кои по-добре да освободите. Това е майсторството.

В този случай подсъзнателно повече не се съобразявате с желанията и очакванията на родителите си, когато не съответстват на собствените ви. В същото време не въставате повече против тях. Можете да разглеждате шаблоните като неподходящи за вас, като нещо, което не ви принадлежи. Нямате нужда да съдите повече родителите си, като се обременявате с това. Няма нужда да се борите повече.

Приели сте егоистичното съзнание от родителите си и го преодолявате чрез тях, като ги освободите с любов и прошка и се осъзнаете като независим майстор, какъвто сте в действителност. Това е изискване на майсторството, осъзнаване, че сте творец на живота си и приемане на всичките си избори, дори неверните.

В тази част ми се иска да поговорим отделно за душите на работниците на светлината. Те се потопят в родителската парадигма, които са избрали сами, също, както и да се родят на Земята. Сега работниците на светлината често носят в себе си специална задача за отношението си към родителите и родителската парадигма. Когато дойдат на Земята са с намерение да сеят семената на Христовото съзнание, на енергиите на Новата Ера. Техните души са по-силни от другите и са настроени да реализират парадигмата на сърцето в земната реалност. Точно по тази причина – и това може да изглежда парадоксално – много такива души избират за въплъщаване семейства, в които има много тъмнина. Под тъмнина разбирам илюзиите, за които споменах, три илюзии, които довеждат до загубване на майсторството, на действителното единство и любовта.

Когато работниците на светлината идват на Земята с развито и очистено съзнание или с усещането за „древност” в душата си, избират семейства, в които „нещо се случва”, където една или друга илюзия се преживява екстремално. По своята природа, те привличат като магнит тези ситуации, където енергиите са блокирани, където ситуациите са в задънена улица. Усещат като своя задача да помогнат на енергиите отново да потекат. Ето защо често избират да се раждат в трудни семейства.

Преди началото на новия живот работниците на светлината са напълно уверени, че ще намерят своя път към светлината и ще преодолеят ограничаващите енергии. Обаче след раждането и израстването се оказват пред същите дилеми и объркване като другите деца. В известен смисъл изпитват това объркване по-болезнено и дълбоко, защото носят в себе си повече от енергията на Дома, челно (вътрешно) се сблъскват с блокирани основни шаблони на своето обкръжение, което ги наранява още по-дълбоко. По този начин пътешествието на работниците на светлината в тези тъмни места и грешки, съдържа в себе си определен риск. Това е опасна мисия. Помните ли, нарекох ви смели войни – точно по тази причина.

Вашето раждане тук е десант в негостоприемна местност, а с вас, като багаж, е само вътрешното знание. Тук има много малък резонанс с обкръжаващата среда, в много малка степен разбирате и признавате кои сте в действителност. Като работник на светлината търсите нещо, което не е тукашно. Като работник на светлината сте пионер, който иска да промени и да пренасочи нещо – винаги сте първите, които правите нещо в дадено обкръжение. А това означава, че ще ви е трудно да откриете равни на себе си. Това ранява и е тежко за душата. Като духовна същност сте избрали съзнателно този път, но за човешко същество, за дете е сурово и неприятно. Ето защо ви призовавам да разпознаете в себе си тази болка, защото само след като направите това, ще можете да работите с нея и да я освободите. Това е болката на бездомното дете, което никога не намира признание на своята уникалност. Детето е „чужденец” в това обкръжение. Работниците на светлината изпитват това по-силно, защото са: 1. много силно „различни” и 2. търсят обкръжение, където различието не се признава или се признава трудно.

Пълният път на детето към израстване и дори към старост, може да се разглежда като предизвикателство за търсене и завръщане към себе си, към своята природна вътрешна светлина. Предизвикателство, започващо дълбоко вътре със знанието и усещането: „Това съм аз и това, което нося със себе си”.

Това е особено вярно за работниците на светлината. Това е тяхното основно предназначение – да станат тези, които са. Правейки го изпълняват своята мисия. Не е във задълженията ви да направите света по-добър. Задачата ви е да намерите себе си. И тогава действително света ще стане по-добър, тъй като светлината ви ще засияе в естествен вид. Но вие не трябва да работите за това, това просто ще се случи.

Истинската работа е да се освободите от всичките тези съставки на егоистичната парадигма (страха, илюзията), които сте поели толкова дълбоко като дете, през първите три месеца и по-късно. Това освобождаване е трудно. Не искам да намалявам мъжеството ви като казвам това. Нещо повече, искам да ви науча да се самоуважавате, тъй като сте най-смелите воини, които познавам. Предизвикателството е да бъдете всичко, което можете в обкръжение, което не е добронамерено. Това е работата на пионера, този който проправя пътя към новото съзнание тук на Земята.

В текста публикуван по-рано (серията „Работници на Светлината”), говорих много за стъпките, които трябва да предприеме всеки, за да се освободи от егоистичното съзнание и да се насочи към сърцето. Тук няма да навлизам в подробности по този въпрос. Специално ще се спра на отношенията с родителите ви и искам да ги свържа с медитативните упражнения, които Герит показа в началото. (В този ченълинг не са описани.)

Много е важно да осъзнавате всички чувства, които са въвлечени при отношенията с родителите, особено чувствата, които изпитва вътрешното ви дете към тях. Може да бъде много поучително и да промени напълно ролите, както това се прави в упражнението (където се срещате с родителите си, които са деца). Нещата могат да излязат в неочаквана светлина.

Тази смяна на ролите носи в себе си зърно истина. В действителност, (също) сте родители на вашите родители. Ваше намерение е било да играете роля на родител, когато сте дошли на Земята в това семейство: искали сте да отведете родителите си някъде или да ги отклоните от нещо; искали сте да пораснат в по-светла реалност.

Често си мислите, че сте претърпели поражение в това. Усещате, че не ви се е удало, че сте били неспособни да помогнете на родителите си по пътя, който виждате. Това не е така.

Работата е там, че трябва да разберете какво действително означава „помощ”. Действителността е следната: При раждането се спускате в парадигма, към която не принадлежите по своята природа. Но вие започвате да живеете според нея. Поемате я толкова силно, че това става част от вас. Толкова реална част, че вече не знаете кое е реално и кое не. Подсъзнателно това ви наранява и ви води към вътрешен конфликт. Когато пораснете можете да направите избор да разпознаете тази болка и да работите с нея. Стъпвате на пътя за вътрешно израстване и осъзнатост. Осъзнавате все по-дълбоки слоеве на болката в себе си и ги лекувате. Болката от непризнаването, болката от самотата, всичко това излиза на повърхността.

И когато правите това, изпълнявате задачата си. Помагате на родителите си, не пряко, а косвено. Това, което правите е да прекарате път, енергийна пътека.

Вие изпълзявате на върха от долината, където е тъмно, където управляват илюзиите и оставяте след себе си енергийна следа. Това изкачване изисква огромно количество сили и енергии. Това е вашата мисия. Задачата, която сте си поставили. Проправяйки пътя на „решението”, тази енергийна следа става енергийна възможност за родителите ви, за вашите семейства и всички, които поискат да се възползват, всеки, който е в задънена улица, може да се възползва от енергията на решението, която сте направили достъпна с изкачването си от ниското.

По този начин, следата, която оставяте след себе си по пътя към собственото ви просветление, собствената ви радост е изпълнение на задачата ви. Не е ваша задача да носите или да водите след себе си родителите си. Не трябва да ги променяте, да ги спасявате от илюзиите и страха. Това не е задачата ви. Задачата ви е да оставите енергийна следа, която полагате със собственото си вътрешно израстване.

Идеята за семейната карма, която се използва в езотеричните кръгове, може да доведе до неправилно разбиране. В случаите на семейна карма се предполага съществуването на карма извън индивида и някой (разбира се, работникът на светлината) може да я поеме върху себе си. Действително е вярно, че в семейството – и това може да се наблюдава много поколения – определени теми и проблеми могат да се повтарят отново и отново. В това дори може да бъде въвлечена и генетиката. Тези проблеми са търсене на решение на определено ниво и ще минат в миналото при намиране на решението. Много души, не само на работници на светлината, приемат частица от кармата, принадлежаща на семейството, при раждането в определена семейна линия. Работниците на светлината често избират това повече или по-малко съзнателно с явната цел да внесат своя принос при разплитането на тези застояли енергии. Но това ангажиране не води до задължението да освободите семейството от кармата. Трябва да освободите от кармата самите себе си. Когато го направите, освобождавате енергийно пространство за възможности, които другите могат да използват, ако го поискат. Другите могат да изберат и да не го правят. Това е тяхно право и това е нещото, което ви е трудно да приемете и да освободите от съзнанието си.

Понякога действително смятате, че сте длъжни, образно казано, да извлечете своите родители или любимия на върха на планината. Че успеха на мисията ви зависи от промените в живота на други хора.

Това не е така. Тези другите, които обичате и искате толкова силно да отведете при Светлината, могат да прекарат още много столетия в долината. Но веднъж ще открият малка следа, която води нагоре и ще си помислят: „Я, това е интересно. Изглежда толкова добре, че трябва да се опита. Действително, не ми е особено комфортно тук долу”. И тогава ще тръгнат на път. Ще тръгнат по свой собствен път на вътрешно израстване, собствено изкачване към Светлината. Нима това не е прекрасно и забележително, че ще си имат следа, към която да се придържат.

Те ще следват собствения си път, но винаги ще има маяк. Път, прекаран за тях, следователно, ще им е много по-лесно да го следват. Благодарение на вас. В това се състои задачата ви. Това е ролята на пионера: да разчиства път през дива местност, през това, което все още не е завоювано и описано.

Ако сте се избавили от трите илюзии, ако позволявате на майсторската енергия, на единството и любовта да тече през вас, тогава сте в контакт със сърцето си и живеете със съзнанието, основано на сърцето. Тогава можете да освободите старата парадигма и в известен смисъл да напуснете родителите си. Не буквално, но вътрешно. Да оставите вътрешно родителите си означава: да им позволите да бъдат това, което са и да не се опитвате повече да ги променяте. Задачата ви е изпълнена. Прекарали сте пътя с любов. За това сте тук, не грешите.

Ще видите, че след това вътрешно прощаване, отношенията с родителите ви ще станат по-малко напрегнати, че енергията на борбата, упреците и вината, може да слезе от сцената.

В непосредственото ви обкръжение могат да се появят други хора, които са част от вашето „духовно семейство”. Духовното ви семейство няма нищо общо с биологията, с гените и наследствеността. Това са родствените ви души. Често тези души са ви познати от предишни животи. Често сте свързани в дружествени отношения. Когато срещнете някой такъв, се учудвате колко бързо установявате контакт и колко бързо се опознавате от всички страни.

Отначало сте преодолели големи трудности, за да запазите своята уникалност и да живеете с нея. Често сте усещали, че „не се вписвате” в обкръжението си. Но сега, когато действително сте се разделили със старата парадигма, по пътя ви се появяват хора, с които можете да контактувате и да оставате себе си. Това ще ви донесе огромна радост и удовлетворение. Това е енергията на истинското ви семейство, на духовните ви роднини, при които ще намерите признанието, което сте търсили през цялото време. Когато сте способни да признаете във себе си независимостта си от когото и да е, тогава прекрасна дружба и взаимоотношения ще се появят автоматично в живота ви с възхитителна непринуденост.