I.Изцеление на миналото вместо преживяване отново

I.Изцеление на миналото вместо преживяване отново

Традиционното разбиране е, че смъртоносното падане в предишен живот създава страх, който не е бил успешно отработен по един или друг начин и като резултат се проявява в сегашния живот като страх от височини. За изцеление се възприема това, отново да преживееш този страх.

Аз обаче вярвам, че това, което действително се случва е следното: някъде в пространството, някой пада и изпитва силен страх. Някъде в пространството е изпратен вик за помощ, който е прихванат от инкарнация с подобна психическа структура или от инкарнация, произлизаща от същата душа, която после преживява този вик за помощ като страх от височини. Когато този човек навлезе в регресия, той свързва своето съзнание с това на падналия човек и по този начин се облекчава страха от височини.

Тайната на това да се освободиш от страха, по мое мнение е не да преживяваш отново този страх, а да добавиш любов и разбиране. Ако може да достигнете до миналото с чисто съзнание и намерение за изцеление, вие всъщност докосвате вашето минало „Аз” като духовен водач или ако щете като ангел-пазител. Когато вие като водач или ангел се погрижите за този тревожен човек, „другият вие” в това друго настояще, ще се освободи от фобията си и ще постигне мир. В този случай, човекът, който пада, ще умре с чувство на подкрепа и като резултат, травмата няма да бъде толкова голяма. Претворявайки миналото по този начин, вашето настоще също е повлияно: вие се осовобождавате от страха от височини.

Преживяването на травма от минал живот е техника, която често се използва в регресионната терапия, но дава донякъде незадоволителни резултати. В най-лошия случай може да доведе до ненужна тревожност и напрежение. Мисля, че е много по-добре за пациента да се върне назад като помощник, водач или приятел на своето минало „Аз”. По този начин вие няма да се идентифицирате с проблема и бихте могли да откриете решение. С други думи, вие вече не сте жертвата и не е нужно да преживявате отново тъмнината, а да внесете светлина.

Преди да навлязат в минал живот, аз призовавам своите пациенти да визуализират себе си като същество, обляно в светлина, да си представят, че са ангели, които пътуват през времето и пространството. След това ги моля да се докоснат до човека, който са били в миналия живот и който преживява травма, да му помогнат, дарявайки го с любов и разбиране.

Веднъж имах пациент, който бе обмислял самоубийство по време на един много труден период в живота си. В един момент, той чул глас, който му казал да не предприема тази стъпка, да не отнема живота си. Посъветвах го да се върне към този период като ангел. В края на упражнението, човекът осъзна, че този глас е бил той самия, дошъл от бъдещето, за да си помогне в този тежък период.

Много хора страдат от необясним страх, който винаги присъства. Може да бъде примесен с други чувства като тъга, скръб или гняв. Често това е усещане още от детството, без видима причина и обяснение.

Зад такъв страх, винаги има вик за помощ. Това е повик от друго настояще, друг живот и понякога от детството на някой друг. По мое мнение, целта на регресионната терапия е да се установи какво представлява този страх и да помогне.

Вместо да възприемате присъстващия страх като знак, че нещо е странно и нещо се случва с вас, възприемайте този страх като принадлежащ не към това настояще, а към друго „сега”, към друг „аз”, което се протяга за помощ. Вие сте тези, които може да се справите със страха като внесете разбиране, симпатия и като разглеждате страха като вик за помощ от някой друг. Този някой друг сте вие в друг настоящ момент. Тревогата се премахва като възприемете проблема като нечий друг и по този начин се разграничавате от страха. От перспективата на настоящето, вие осъзнавате, че сте по-големи от страха.

Страхът се превръща във врата, която ви води към друг живот, която ви свързва с друго настояще. Позволявайки си да се движите към този страх по време на регресионна терапия, вие ще откриете неговия източник и ще започнете да се лекувате. Често, за да се абстрахирате от страха, достатъчно е да си зададете въпроса: „На кой принадлежи страха, който чувствам?” Като го възприемате като вик за помощ от друга точка на време-пространството, вие построявате мост към страха. Този метод има два важни компонента: Той създава разстояние между вас и страха и носи изцеление на страха.

III. Създаване на ново начало

Друга полза, произтичаща от тази нова гледна точка е възможността да претворим миналото си. Ако миналото не е фиксирано и ако помним, че можем да обменяме енергия, тогава нашето традиционно виждане за причинно-следствените връзки отпада. По принцип, нещата не могат да бъдат причинени от събития, случващи се в бъдещето, а само от такива в миналото. Но какво да кажем за човека в беда от горния пример, който чува глас от бъдещето, казвайки му да има вяра и благодарение на който той все още е жив. Тук бъдещето очевидно има голямо влияние върху миналото.

Как идеята за претворяване на миналото има значение за регресионната терапия? Често приканвам пациентите си да презапишат миналото си по следния начин. След като осъзнаят травмата, аз ги съветвам да се свържат с личността си от миналия живот във време преди да се е случила травмата. Почти винаги има критичен момент, където личността има избор и може да избере различен път, който да я отведе към по благоприятно бъдеще.

Представете си една чувствителна жена надарена с пророчески дарби, която е била изгорена на кладата в минал живот. Има моменти в настоящия живот, в които тя изпитва необходимост да се защити по-добре, да избяга, да прекъсне взаимоотношения с определени хора. При регресионната терапия, тя се опитва да се свърже с решаващ момент, време, когато би могла да направи избор и да избегне изгарянето. Ако това сработи и пациентът успее емоционално да се свърже с друга времева линия, травмата практически изцяло се изтрива от миналото на човека.

За да постигнете това, е необходимо да следвате няколко стъпки:

- Пациентът трябва да направи емоционална връзка с травмиращия минал живот. Точката на влизане е момента на получаване на травмата.

- След това е необходимо да се върнете назад във времето, преди травмиращия случай

- Пациентът започва да общува с личността, която е бил в предишния живот. Обяснява на своето „Аз” колко важно е да направи друг избор. Така създават споделено настояще с възможности за изцеление и на двете страни.

- Личността от миналия живот се вдъхновява да направи друг избор и да поеме в нова посока и по този начин травмиращите събития се изчистват.

Когато изпращате изцеление към минал живот, той също ви изпраща изцеление в настоящето. Създавайки ново минало, също така се променя и настоящето. Според това виждане, следва да приемем, че миналото не е фиксирано. То както и бедещето представлява океан от възможности. Нашите животи се намират във времеви-пространствен континуум, който постоянно се движи и променя; ние постоянно взаимодействаме с нашите други животи. Частта, която прави това взаимодействие е нашето съзнание, нашето осъзнаване. Тази част е нашата същност и тя не зависи от времето и пространството.

Давам си сметка, че въвеждането на този нов поглед върху времето и причиността в областта на регресионната терапия, може да повдигне множество въпроси, на които не мога да отговоря в контекста на това кратко есе. Чувствам обаче, че нелинейната представа за времето, предлага неизброими възможности за тази област и дава много повече обяснения за мистериозния характер на нашите души. Душата е като слънце с множество лъчи, всеки от които представлява жизнена линия и е част от нашето „Аз”.

Преди много години, стоях на брега на едно езеро в един горещ, летен ден и наблюдавах как водата отразява слънчевата светлина. Мислех си за живота като човешко същество на Земята. Слъчевите отблясъци върху повърхността на водата, заедно с жегата, сякаш ме хипнотизираха. Образът на вечно светещо Слънце, което се разделя на безброй светещи петна сякаш произведоха метафора на това какво представлява животът.

Слънчевите петна са безбройните човешки животи, които живеем и които отразяват по-висш източник. Заедно те изпълняват вечния танц на живота, заедно те създават перфектно цяло. В реалността няма време; всичко съществува в едно голямо настояще.

Всички ние имаме много животи на Земята и те са свързани помежду си. Всички тези животи са насочени към една и съща цел. Заедно те отразяват един по-голям източник; заедно те са едно цяло.

Вярвам, че същото важи и за човечеството като цяло. На дълбоко, вътрешно ниво, ниво извън времето, ние всички сме свързани към един източник на Светлина. Нашата мисия е да изразим този източник на Светлина по най-добрия начин Тук и Сега.