Глагол Означава действие или състояние на явленията като техен признак. чета, играе, слушаш, пее Наречие Означава признак на друг признак. бързо, бавно, хубаво Предлог Изразява отношения между явленията, изразени с думи, които са самостойни части на речта. пред, зад, с, в, към, сред, по, за на, до, към Съюз Свързва еднородни думи в простото изречение и простите изречения в сложното изречение. и, или, а, ала, ама, но, че, да, ако, като Частица Модифицира значението на отделните думи или на цялото изречение. ли, се, си, ще, ей, брей, ха Междуметие Изразява чувства или емоции или наподобява шумовете от природата. ох, ах, бум-бум, гъл-гъл, и-и-ху Видове От морфологична гледна точка частите на речта са изменяеми и неизменяеми. Изменяемите менят формата си чрез формообразуващи морфеми и така могат да изразяват различни граматични значения, напр. книга, книгата, книги, книгите; нов, нова, ново, нови, новия(т), новата, новото, новите, по-новия(т), най-новия(т) и т.н. Изменяеми са съществителното име, прилагателното име, числителното име (само редните), местоимението и глаголът. Неизменяемите не менят формата си, напр. днес, долу, за, или, когато, затова, нали, не, ще, ох и т.н. Неизменяеми са наречието (наречията за качество се степенуват, тоест са изменяеми в определена степен), предлогът, съюзът, частицата, междуметието.
От синтактична гледна точка частите на речта могат да бъдат самостойни и несамостойни (или служебни) думи в зависимост от това дали могат да бъдат части на изречението, или не. Самостойнитемогат да бъдат части на изречението (подлог, сказуемо, допълнение, обстоятелствено пояснение, определение). Такива са съществителното име,
