І. въведение
Изтегляне 252.28 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- А) Дунавска равнина – Северен лозаро-винарски район
- Б) Тракийска низина – Южен лозаро-винарски район
- В) Черноморски – Източен лозаро-винарски район
- Г) Долината на Струма – Югозападен лозаро-винарски район
- Д) Розова долина – Подбалкански лозаро-винарски район
| І. ВЪВЕДЕНИЕ
Отглеждането на лозя и правенето на вино по земите на България датира още от дълбока древност. Траките, които са населявали земите ни преди основаването на Българската държава са били изключително талантливи земеделци и отглеждането на лозя е било част от поминъка им. Виното е било част от ежедневието им, а също и задължителна част от всички обредни ритуали в чест на техните богове. В продължение на векове отглеждането на лозя в България се запазва като семейна традиция и почти във всяко българско семейство на трапезата е имало домашно приготвено вино. Както всички знаем след края на втората световна война, лозарството и винарството в България придобиват нови измерения. Създават се държавните ЛВК-та, голяма част от земеделските площи стават държавна собственост и сериозното винопроизводство е концентрирано в ръцете на държавата. България има изключително подходящи условия за отглеждане на лозя. Летата са дълги и топли, количеството на валежите е в оптималните граници, а разнообразието от почви е предпоставка за благоприятното отглеждане на най-различни сортове. След промените настъпили в страната с идването на демокрацията, винопроизводството придобива нови измерения. Големите винзаводи стават частна собственост, голяма част от лозята също сменят своите собственици. С настъпването на новият век се наблюдава трайна тенденция към създаването на малки и средно големи нови изби. Освен това стиловете на произвежданите вина се променят много динамично следвайки модните и пазарни тенденции. Българските вина са добре познати на европейския пазар, но за съжаление не са добре представени или напълно отсъстват на пазарите в някои от страните от новия свят (някои от тези страни са сред водещите консуматори на вина в света, например САЩ). Нашите вина са конкурентно способни по отношение на качество и по отношение на цена, и по нищо не отстъпват на така нашумялите напоследък вина от Чили, Аржентина и други страни. Немаловажна роля за популяризирането на южноамериканските вина имат някои от най-големите винопроизводители на Калифорния, които притежават големи лозови масиви и винарни в тези райони, а също така има и представители на големите френски имена, които също имат собственост в тези страни и съответно силен интерес за популяризирането им. Вероятно заради това силно фаворизиране по света много лесно може да се купят вина от Чили например, докато за да си купите българско вино извън европейският съюз трябва да разчитате на голяма доза късмет, а често нашите вина отсъстват напълно от някои пазари. През последните 10-15 години в България се наблюдава истински подем във винопроизводството. Качеството се повишава постоянно, завишени са изискванията на производители и на потребители. Засаждат се нови терени, експериментира се с нови сортове, прилагат се нови и най-съвременни техники за винификация. Не е тайна, че България разполага с едни от най-талантливите технолози в цял свят. Доказателство за това е, че не една и две именити чужди компании наемат именно български технолози. Българските вина започват все по-често да печелят престижни награди от международни винени изложения. Българското винопроизводство определено е в подем и искрено се надяваме, че нашите вина все повече ще се доказват на европейските и световни пазари и все повече хора по света ще имат удоволствието и привилегията да ги консумират.
Вътрешният пазар засега радва винопроизводителите с по-добри обороти. На него се продават около една трета от произвежданите вина в страната. Очаква се дори той да отчете годишен ръст от около 2-3%, което е трайна тенденция през последните няколко години. За отражението на кризата върху продажбите в страната засега очакванията на винарите са разнопосочни. "На българския пазар не се очакват сътресения, тъй като финансовата система към момента е стабилна. Очакваното нарастване на безработицата с 20-30 хил. души няма да се отрази решаващо на потреблението", прогнозира Маргарит Тодоров от "Домейн Бойар". Според Наталия Казакова от "Винпром Русе" обаче на вътрешния пазар също ще има свиване на продажбите - с до 30%, което ще се усети след Коледа и Нова година. Въпреки че се готвят да свият капацитета си, избите имат запаси. Освен това виното е продукт, който търпи стареене, така че няма риск да се натрупат огромни излишъци. Все пак не е изключено да се стигне до по-голямо предлагане в страната на вина с по-ниско качество заради спадналия износ към Русия. По данни от бранша и сега най-продаваните вина в страната са в по-ниските ценови категории, но ръстът при по-високия клас продължава. "В България ценителите стават все повече и се преориентират към по-скъпите продукти", уточнява Маргарит Тодоров от "Домейн Бойар". Другата ясно изразена тенденция на вътрешния пазар е изравняването на консумацията на белите и червените вина въпреки традиционно по-големия дял на червените. Показателно за по-голямото търсене на белите вина са изкупните цени на гроздето през тази година, които са останали непроменени за червените сортове спрямо 2007 г., докато при белите те са били с около 20 ст. по-високи. Потребителите в страната се преориентират от едни вина към други както по отношение на ценовата категория, така и по отношение на произход и цвят. Интересът към вносните вина също продължава, като импортът нараства. "В момента вината от Аржентина и Чили стават много силно конкурентни заради ниския долар", обяснява Радослав Радев от "Винимпекс". Този тип вина в момента се предлагат повече в ресторанти, отколкото в супермаркетите. Но много от представителите на бранша намират процеса за съвсем естествен предвид схващането, че потреблението на вино е както въпрос на навици, така и въпрос на мода, която рано или късно достига своето ниво на насищане.
Мавруд е стар местен сорт, който се отглежда само в България от най-древни времена. Разпространен е главно в Пловдивско и по-малко в Пазарджишко и Старозагорско. Мавруд е къснозреещ сорт - в района на Пловдив гроздето узрява в началото на октомври. Родовитостта е умерена. Сортът е сравнително устойчив на сиво гниене. Най-подходящи за Мавруд са дълбоките, свежи наносни почви в топлите микрорайони на страната, където няма опасност от ниски зимни температури. Мавруд е един от най-ценните местни сортове за червени вина. Захарността на гроздето е от 17 до 23 % при титруема киселинност от 6,1 до 10,7 г/куб. дм. Вината, произведени от този сорт, са с наситен рубинен цвят, достатъчно танини и киселини и специфичен, много приятен аромат, в който преобладават горски плодове и подправки. Вината се развиват отлично в контакт с дъбова дървесина, като развиват мощен, комплексен аромат, мек, плътен и хармоничен вкус.
Наричана още кадарка. Гъмза е стар местен сорт, отглеждан от стари времена в Северна България. В Унгария, Словакия, Франция, Румъния, Югославия, Австрия, Турция е познат под името кадарка. У нас доскоро беше основен сорт за червено вино в Севернобългарския лозарски район. В другите райони на страната се среща като единични лози. Гъмза е сравнително къснозреещ - бере се към края на септември до първите дни на октомври. Голям недостатък на сорта е тънката и крехка кожица на зърното, която във влажна есен се напуква и гроздето се напада силно от сиво гниене. Добивите и качеството силно спадат. За да се избегне това, се препоръчват проветриви хълмисти терени с леки отцедливи почви и бързо обиране на гроздето. Устойчивостта към ниски зимни температури е слаба. При узряване сортът достига 19-21,8% захари. Във Видинско натрупването на захари протича по-интензивно и технологичната зрялост настъпва по-рано - около 15 септември. В години с по-топла и суха есен червените сухи вина от сорт "Гъмза" се отличават с жив, макар и не много плътен рубинен цвят, приятен аромат на дребни червени плодове, доминиран от малина, подчертана, но мека свежест и приятни танини.
Синоними - Турска ружица (Югославия), Синя теменуга и Романщина (Великотърновско и Врачанско). Червен мискет се отглежда от стари времена по нашите земи и се смята за стар български сорт. Разпространен е предимно в Подбалканската долина и Средногорието и на по-малки площи в Старозагорско, Сливенско, Ямболско и Врачанско. Подходящи за сорта са хълмистите и проветриви терени. По устойчивост на измръзване този сорт заема първо място сред местните сортове и превъзхожда редица чужди винени сортове. Гроздето натрупва 18-21 % захари, 5,4-6 г/куб. дм титруема киселинност, за подобряването на която се прибягва до купажиране с други сортове. Вината имат сламеножълт цвят, хармоничен вкус и приятен фин мискетов аромат. При купажиране със сортовете "Димят" и "Ризлинг италиански" се получават прочутите бели сухи евксиноградски вина. ПАМИД Това е много стар местен сорт, отглеждан по нашите земи още от траките. В миналото е бил най-разпространеният у нас сорт. Сега площите му са силно ограничени. Отглежда се още в Югославия, Албания, Турция - около Одрин, Гърция, Унгария, Румъния. Памид е среднозреещ сорт - бере се към средата на септември. Гроздето не е достатъчно издържливо на сиво гниене, има средна устойчивост на ниски зимни температури. Сравнително сухоустойчив е, не е особено взискателен към почвите. Най-доброкачествено грозде се получава върху хълмисти терени с леки отцедливи почви. Сортът е предпочитан за консумация в прясно състояние. Натрупва достатъчно захари - от 18 до 24 %, но киселинността му е ниска - 4-5 г/куб. дм. Получават се светло червени, леки трапезни вина за масова консумация. Те имат ниска киселинност и нисък екстракт, поради което не са подходящи за отлежаване, а се консумират млади, веднага след като ферментират и се избистрят.
Това е стар местен сорт, отглеждан от незапомнени времена в микрорайона на Мелнишко, откъдето идва и името му. Разпространен е само у нас в малки размери в Благоевградски окръг около Сандански, Мелник, Петрич и селата Хърсово, Марикостиново, Капатово, Виногради и други. Широка мелнишка лоза е къснозреещ сорт. Ценните си качества той развива само в Мелнишкия микрорайон, който се отличава с висока температурна сума през вегетацията, ранна пролет, горещо лято, дълга топла суха есен и сравнително мека и топла зима. Гроздоберът обикновено започва през първата половина на октомври. Задоволително устойчив е на сиво гниене, не е устойчив на ниски зимни температури. Гроздето има много добра захарност -20-24 % и достатъчна титруема киселинност - 6-8 г/куб. дм. Младите вина се отличават с наситен черешов цвят, интензивен аромат, доминиран от череша, достатъчна плътност и характерна пикантна тръпчивост. Много добре се развиват в контакт с дъбова дървесина. Отлежалите вина от този сорт се отличават с богат, комплексен аромат, в който се долавят интересни тонове на тютюн и кожа, вкусът е със запазена свежест и мека тръпчивост. 3. Лозаро-винарски района в България А) Дунавска равнина – Северен лозаро-винарски районСевернобългарският район се характеризира с умереноконтинентален климат с горещо лято и голямо количество слънчеви дни. Обхваща централната и западната част на Дунавската равнина, южния бряг на Дунав и прилежащите му райони. Разпространени са сортовете Мускат Отонел, Гъмза, Каберне Совиньон, Мерло, Шардоне, Алиготе, Памид и други. Тук се произвеждат качествени бели сухи вина, естествено-пенливи вина по класическата технология и качествени червени вина, които се характеризират с богат плодов аромат и свеж вкус. Б) Тракийска низина – Южен лозаро-винарски районВ Южнобългарския район климатът е умереноконтинентален с добро разпределение на валежите през целия вегетационен период. Включва централните части на Тракийската низина и части от Сакар. В този район са Концентрирани повечето от червените сортове грозде. Отглеждат се Мавруд, Мерло, Каберне Совиньон, Червен мискет, Памид и други. Климатичните условия на района, защитен от остри северни ветрове, благоприятства получаването на разкошни богати, плътни, запомнящи се червени качествени вина от сортовете Каберне Совиньон и Мавруд. Вината от типично местния сорт Мавруд се ценят особено много, защото съчетават аромата и вкуса на червени дребни плодове, подправки и треви. В) Черноморски – Източен лозаро-винарски районИзточнобългарският район включва три подрайона. Тук есента е топла и продължителна, което е много благоприятно за натрупването на достатъчно захари за получаването на фини бели полусухи вина. Отглеждат се сортовете Мускат Отонел, Димят, Шардоне, Юни блан, Траминер, Совиньон блан, който тук дава отлично по качество грозде и други. В този район се произвеждат едни от най-добрите у нас сухи и полусухи вина, които съчетават приятен плодов аромат, плътен вкус и елегантна свежест в края. Г) Долината на Струма – Югозападен лозаро-винарски районВ този район са включени югозападните части от страната. По размери не е голям, но притежава специфични климатични особености, приближаващи го до средиземноморските области. По долината на река Струма се отглеждат местният сорт Широка мелнишка лоза, Каберне Совиньон и Мерло. Получените вина се характеризират с топли южни тонове в аромата, с пълнота във вкуса и богатство на общите впечатления. Особен интерес представляват вината от сорт Широка мелнишка лоза, които са богати и достатъчно обемни и при стареене придобиват екзотични и много приятни нюанси във вкуса. Д) Розова долина – Подбалкански лозаро-винарски районПодбалканският район се разпростира на юг от Стара планина и има два подрайона - Източен и Западен. По южните склонове на Стара планина и в долината между нея и Средна гора се отглеждат основно разпространеният сорт Червен мискет, Ризлинг, Ркацители, Каберне Совиньон и Мерло. Тук се произвеждат главно бели сухи и полусухи вина, по-малко червени и ароматизирани вина. Вината са с характерен приятен плодов аромат, свеж и хармоничен вкус. Тези от местния сорт Червен мискет са едни от най-добрите представители на белите вина у нас и се отличават с богат плодов аромат, елегантно тяло и нежен достатъчно запомнящ се послевкус. Съгласно ДВ бр. 67/16.08.2005, за производство на качествени вина с гарантиран и гарантиран и контролиран произход са очертани следните райони:
4. Рекламата на вино Реклами като „Ракия за цял живот“ със сигурност продават повече ракия, отколкото се продава вино, заради реклами, като например „Вино, което носи равновесие“. Ракиите в нисък ценови клас имат по-интензивна реклама и между тях се води истинска рекламна война, докато рекламата на вино все още не е толкова интензивна. „Преди няколко години фирмите започнаха по-масирани кампании за реклама на вината си главно чрез радио, пресреклама и билбордове, промоции и дегустации. Малко фирми могат да си позволят да заделят повече средства за реклама, така че да налагат новите си продукти, а консуматорите все още нямат достатъчно развити познания и вкусови предпочитания и трудно разпознават дадена марка вино“, коментира маркетинговият директор на „Винимпекс“ Величка Гълъбова. Повечето от винарските фирми отделят годишно между един и два процента от приходите си за реклама. На вътрешния пазар кампаниите са много малко. Рекламата на вино на българския пазар най-често е немедийна - промоции и дегустации. „На външните пазари фирмите се налагат имиджово чрез участията в световните винарски изложения. Само за да изложат вината си на щанд на винарските изложения в Лондон или Бордо, винарските фирми трябва да отделят най-малко 1800 евро за участието си. Много малко от фирмите правят опити да се рекламират на външния пазар“, според Гълъбова. Успешни опити в това отношение имат „Домейн Бойар“ (които се рекламират в Лондон) и „Винекс Славянци“ (в Полша). „Критичен момент за рекламирането на виното е факторът непостоянно качество. Трудно е да обещаеш постоянно качество на виното, защото то зависи от качеството на реколтата. Тази борба между алкохолите, която виждаме в България специално за твърдия алкохол, е за нисък клас алкохол - нисък ценови клас. Това са продукти между 4 и 6 лева. Качествените вина започват от 8 лева нагоре“, казва криейтив директорката на Euro RSCG Мария Тодорова. Според нея е грешка, че не се рекламира българското вино. „Производителите рано или късно ще бъдат принудени да го правят, защото консумацията на вино в големите градове, и то по-добра селекция, се увеличава. Освен това вече имат конкуренция в лицето на италиански и френски вина, които са на много добри цени и нелоши като производство. Ако българските производители продължават да игнорират присъствието на добри вносни марки, ще бъде грешка, защото хората, които имат възможности да купуват вина от клас 8-10 лева, вече могат да предпочетат френско или италианско вино с нелошо качество и красива опаковка“, каза Тодорова. Според производители и рекламисти е необходимо на първо място да се създаде потребителска култура. Рекламата на вино на билборд и по тв няма да има ефект в създаването на потребителска култура. „По-полезна ще е немедийната реклама - рекламни щандове за дегустация в големите супермаркети например. Могат да се правят промоции и с някакви видове храни. Все пак българските производители се стараят все повече етикетите, опаковките и вината им да бъдат атрактивни, да бъдат привлекателни, като ги погледнеш в магазина“, разсъждава Мария Тодорова. Рекламата се осмисля, ако продуктът се продава в големи количества (масов е), а за всеки познавач на напитката е известно, че едно качествено вино е в ограничени количества, скъпо е и с висока цена. „Трябва да се работи много стриктно, за да се създаде марка българско вино. Производствени проблеми пречат на създаването на марка. Българското винопроизводство никога не е работило за марка. Ако рекламираш, трябва да имаш налични количества да продаваш. Хубавото, качествено вино е в ограничени количества. Рекламата ще бъде безполезна, ако производителите не постигнат договорка за качество вино, под което да не падат. Рекламистите, от друга страна, да се ръководят от това, че виното като продукт винаги се свързва с мястото, от което произхожда, и живее на пазара в определен икономически и културен контекст.
През миналата година основно са се купували среднокачествените вина, чиято цена на дребно варира от 3 до 10 лева за бутилка. Под тях е евтиният сегмент, където обаче предлаганата продукция не е истинско вино (а и не носи това название) и всъщност е напитка с високо съдържание на есенция, прахообразни концентрати и подсладител. Отдавна се чуват предупреждения, че вино под 3 лева на практика няма. Сносното вино тръгва от 6 лева и надхвърля 20 лева за бутилка. А при подбрани елитни сортове, отлежали в дъбови бъчви (такова вино се обозначава с термина reserve), произвежданите бутилки не са повече от 10-15 хиляди на година.
Консумацията на вина през 2008 г. е 5,9 литра на глава от населението, сочи доклад за лозаро-винарския сектор При високоалкохолните напитки консумацията е близо два пъти по-голяма. За сравнение в традиционни винарски страни като Франция, Италия и Испания консумацията на вино е около 50 литра на човек годишно, дори в Русия консумират по 6 литра на човек. Затова прогнозите са за постепенно увеличаване на консумацията на вино, каквато е и световната тенденция. 7.5% от населението над 19 години в страната, са консумирали бутилирано вино (средната консумация на човек е 3.5 чаши седмично). Домашно вино е пило 4.3% от населението - средно по пет чаши седмично. От консумираното количество вино през лятото 56% е бяло, 41% - червено, и 3% - розе. Една четвърт от него е изпито в заведения. Картината е значително по-различна през зимата. През януари-февруари 30% от хората над 19 години са пили бутилирано вино - средно по шест чаши седмично. Червеното е предпочитано от над половината от тях за разлика от летните месеци, когато консумацията на бяло вино има превес. Намаляването на консумацията на вино през лятото се отразява най-вече на потреблението вкъщи и на гости, най-малък е спадът в заведенията. Както през зимата, така и през лятото най-консумираните бели вина са от сортовете шардоне и траминер. Предпочитаните червени вина са от сортовете мерло и каберне. Сред пиещите домашно вино преобладават хората над 55 години. Те представляват близо половината от потребителите на домашно вино и пият средно около шест чаши на седмица през юли-август, докато сред консуматорите на бутилирано вино хората над 55 години са едва 28%. Съотношението мъже/жени е почти еднакво при бутилираното вино, докато домашното се пие малко повече от мъже. Разликата в количествата е чувствителна през зимата - мъжете са консумирали средно по 7.5 чаши бутилирано вино седмично, докато жените - 4.5. Средната седмична консумация по полове се доближава през лятото - тогава мъжете пият само една чаша повече от жените. Мъжете предпочитат червеното вино - 71% от консумираното количество е изпито от мъже. При бялото вино мъжете и жените имат приблизително еднаква консумация. Сред консумиралите вино висшистите, собствениците на фирми и специалистите на свободна практика са с над 50% повече. По-голям процент са и хората, живеещи в партньорство без брак и разведените, както и хората с компютър и интернет в къщи и на работа. 2. В заведение или у дома консумира повече вино българинът Количественото съотношение на продажбите в магазинната мрежа и в заведенията е в полза на първия канал за реализация. Около 70% от вината се изпиват вкъщи, като при вината над 17 лв. (цена в магазинната мрежа без отчитане на онтрейд надценката) тази пропорция се обръща в полза на заведенията. За всекидневна консумация купувачите най-често се спират на вина с цени около 4.50 до 6 лв. Тези с по-високи доходи предпочитат да изберат вина до около 15 лв. Психологическата граница настъпва на цена около 25 лв., като над нея вината се купуват редовно от малка група добре образовани ценители, които желаят да развият и обогатят винената си култура. Онтрейд продажбите започват от 17–19 лв., като 30-35 лв. е масовата категория. ІV. КОНКУРЕНЦИЯТА 1. Най-добрите български вина за 2008 На 21 ноември 2008 г. се проведе официалната церемония по връчване на наградите в първото издание на конкурса „Българско вино на годината“ 2008. Голямата награда „Българско вино на годината“ 2008 бе връчена на Santa Sarah Privat 2006 г. на ВИ „Санта Сара“, което бе отличено и в категория „Най-добро българско червено вино“ на 2008 г. Прочу се бързо, когато през 2003 г. международно жури с председател Джансиз Робинсън оцени тяхното каберне BIN 40 най-високо в дегустация на български вина. Феномен е, защото все още няма собствени лозя, но работи и експериментира от вече десет години с над двадесет различни произхода и лозя от цяла България - Лом, Шумен, Варна, Пловдив, Хисар, Перущица, Чирпан, Любимец, Свиленград, Стара Загора, Сливен, Ямбол, Поморие. Санта Сара Приват е най-доброто вино на винарското имение. От реколта 2004 насам то е съчетание на традиционния за България Мавруд и класическия сорт Каберне совиньон. Характерът на Santa Sarah Privat 2006 се е оформил след бавна ферментация в съдове от немски дъб и отлежаване в продължение на десет месеца в нови френски бъчви. Пламен Козарев (36 г.), Николай Кръстев (25 г.) и Владислав Георгиев (24 г.) са трите имена, стоящи в основата на последните успехи на "Санта Сара", умело ръководени от Ивайло Геновски. Вино Santa Sarah Privat реколта 20 6 г.е произведено в 4300 бутилки и е оценено с 90 точки по време на месечните дегустации на списание „Бакхус“. Награди бяха връчени и на победителите в останалите категории на конкурса „Българско вино на годината“ 2008: "Най-добро българско червено вино за 2008 г." - Santa Sarah Privat, 2006 на "Санта Сара" "Най-добро българско бяло вино за 2008 г." - Chateau de Val Cuvee Trophy, 2007 на "Шато де Вал" "Най-добро българско пенливо вино за 2008 г." - EM Brut Metodo Classico, 2005 на "Едоардо Миролио" "Най-добро българско розе за 2008 г." - Svishtov Gorchivka Rose, 2007 на "Винпром Свищов" "Най-добро българско десертно вино за 2008 г." - Santa Sarah Snow Wine, 2005 на "Санта Сара" Връчена беше и извънредна награда на „Тера Тангра“ за „Изба на годината“. Изборът на първото българско вино на годината на списание „Бакхус“ беше изключително труден и се наложи допълнителна дегустация - арбитраж, на която международното жури трябваше да избере по-доброто между две вина. Класиране на вината от 1-во до 10-о място в конкурса: 1. Santa Sarah Privat 2006 2. Terra Tangra Roto 2006 3. Solitaire Elenovo Merlot 2006 4. Maxxima Private Reserve 2003 5. Logodaj Nobile Rubin 2006 6. Terra Tangra Cuvee 2006 7. Katarzyna Question Mark 2007 8. Bessa Valley Enira Reserva 2006 9. Terra Tangra Grand Reserva 2006 10. Vinissimo American Barrel 2006
Санта Сара е "особен случай". Макар все още да няма собствени лозя, вече близо 10 години избата работи и експериментира с над двадесет различни произхода от цяла България. Виното, което привлече вниманието на комисиите и международното жури, е Privat - най-доброто вино на винарското имение. От реколта 2004 насам то е съчетание на традиционния за България мавруд и класическия каберне совиньон. Характерът на Privat се оформя след бавна ферментация във ферментатори от немски дъб и отлежаване в продължение на десет месеца в нови френски бъчви. Самата изба "Санта Сара" е основана през 1998. Тя бързо се прочу и с поместената си в каравани администрация, и с вината си. През 2003 международно жури с председател Джансиз Робинсън оцени тяхното каберне BIN 40 най-високо в дегустацията на български вина. Избата е феномен, защото все още няма собствени лозя, но работи и експериментира с лозя от цяла България: Лом, Шумен, Варна, Пловдив, Хисар, Перущица, Чирпан, Любимец, Свиленград, Стара Загора, Сливен, Ямбол, Поморие. След първото издание на конкурса стана ясно, че най-сетне и ние имаме вина. И то такива, които без притеснение и без капка вина можем да отворим за всеки експерт или ценител. Българското вино най-после надскочи графата "коректно". 3. Най-продаваните бели вина в България По отношение на най-продаваните марки масовият сегмент (без ПЕТ сегмента) не предлага особени изненади. Марката "Търговище", която се наложи като първата винарна с ексклузивен фокус на вътрешния пазар, продължава да се бори за позициите си наред с част от традиционните бели винарни. "Винпром Карнобат" е производител, който разширява присъствието си в масовия ценови сегмент и показва сериозни намерения към по-високите ценови равнища. Също така по мнения в бранша в следващите ценови сегменти добро представяне показват някои от марките на "Домейн Менада", "Дамяница" и "Телиш", както и гамите "Левент", "Санта Сара" и "Едоардо Миролио". Съществува регионалност при избора на определен производител, но тя е доста слаба. По-скоро по-високата покупателна способност на хората от най-големите градове влияе върху желанието им да пробват по-скъпи и непознати продукти. Чисто сортово, масовият български вкус е силно ориентиран към ароматните сортове мускат и траминер, както и към вездесъщото и нагаждано към всякакви поводи на консумация шардоне. В ценовите категории от над 10 лв. на рафта фокусът е изместен встрани от ароматните сортове и клони към класики като шардоне, совиньон блан, ризлинг или купажни вина, при които водеща роля играе марката. Пазарът на вносни вина, от друга страна, не е така добре развит около произхода и марките, но за сметка на това при покупката голямо значение изиграва сортът. Наблюдава се тенденция на търсене на вина, базирани на различни от най-продаваните български сортове – например пино гри и совиньон блан.
Напа Вали е най-известният винен район не само в Калифорния, а изобщо в САЩ. В него има повече от 300 изби, които произвеждат първокласни вина в ограничени серии. Поради високата си цена те се продават в лимитирани количества на световните пазари. Общото между една от най известните калифорнийски изби - Мerryvale, и България е, че 200 от 600-те бутилки от най-добрите и скъпи нейни вина, предназначени за Европа през миналата година, са реализирани у нас. Това е бялото вино Silhouette Chardonnay реколта 2003 година, продавано на цена от 115 лв. за бутилка. Дори мениджърът по продажби за Европа Фреди Вохрау преди месец посети България, за да види с очите си мястото, където са изкупени повече бутикови бутилки, отколкото във Великобритания и Франция, взети заедно. Според Иво Плакунов, главен мениджър на компанията вносител "Картел", през първите десет месеца на 2007-а вносът на скъпи маркови вина в страната е нараснал двойно в сравнение с 2006 г. Фирмата внася и най-скъпото червено вино у нас, произвеждано също в Напа Вали от винарската изба Joseph Phelps - Insignia. Неговата цена за реколта 2003 г. е около 350 лева за бутилка. От началото на годината са продадени 12 бутилки. Нарастването на предлагането и търсенето на скъпи бутикови вина обаче е само едната характеристика на българския пазар. Втората е на обратния полюс - у нас преобладава консумацията на домашно вино, приготвяно от любители винари. По неофициални данни около 60% от прибираното винено грозде в България се превръща именно в такова вино. Конкуренцията се изостри особено в средния - между 8 и 12 лв. за бутилка, високия - 12 и 50 лв., и луксозния сегмент - над 50 лв. На родните винопроизводители вече е доста по-трудно да задържат досегашните си пазарни дялове. Да продаваш българско вино днес означава прецизно изчислено съотношение между цена и качество, означава да не правиш никакви компромиси с бутилка, тапа, етикет, суровина. Неща, които отдавна са решени в Италия, Испания, Франция и Португалия. И още - да посочиш своето категорично предимство на фона на сравнително евтините австралийски, чилийски и южноафрикански марки, заливащи през последните години целия свят. Да се разчита само на традицията и на познатите регионални марки е несериозно. Защото дори и начинаещ любител на вино, след като опита чилийски карменер, аржентински малбек, африкански пинотаж или испанско темпранийо, вероятно ще усети, че много от скъпите български вина са доста надценени. Не защото са лоши, а защото допускат колебания в качеството от различни реколти при запазване на цената си.
А) Качеството През последните три-четири години въпросът с качественото оборудване на винарните у нас на практика беше решен. Началото бе поставено от завода на "Домен бойар" в Сливен - най-модерния и най-голям в региона. След това всички новосъздадени изби закупиха най-доброто, което може да се намери в бранша. Днес са единични случаите на старо и амортизирано оборудване, а и тези предприятия или са предвидили обновление, или вървят към закриване. Модерните машини и съоръжения обаче добавят около 20% към качеството на виното. Останалото зависи от гроздето. Разлика има и в сроковете - ако за технологичното обновление на една изба са достатъчни 3-4 месеца, за модернизиране на лозята трябват поне 4 години при най-добро стечение на обстоятелствата. Освен това инвестициите в масивите са много по-големи и дори невъзможни при липсата на механизми за комасация. Б) Кадрите Най-сложен е въпросът с кадрите. Големите имена в тази професия не са много - броят се на пръстите на едната ръка. И често битката между компаниите за тях е доста ожесточена. А новите специалисти засега са малко и недотам добре подготвени. В следващите години хората от бранша ще трябва да издържат изпита по европейска конкуренция. Защото българското вино има характеристики, които го правят продаваемо не само у нас, но и на други пазари. Важното е да се заложи на качество и постоянство, за да може познавачите да го оценят по достойнство.
Белите вина в България дълги години бяха в сянката на червените. В последно време обаче те станаха почти равностойна част в количествено отношение от пазара на вино в страната. Въпреки засилената дейност по пускане на нови червени вина на пазара от около две години продажбите на бяло вино започват да се катерят бързо нагоре. Този възход разшири дела им от 30% до около 45% от продажбите на вътрешния пазар в количество. Разбира се, има производители и вносители, при които делът е много по-висок или по-нисък в зависимост от профила им. Бумът в продажбите на бяло вино беше логична и очаквана консуматорска реакция на увеличеното разнообразие и на предлагането на по-добро качество. Освен това особеностите на България като "червен" винопроизводител и сравнително скорошният досег на българите до вносните вина дълго време подготвяха почвата, върху която да се оформи позитивната реакция към белите вина. Сегашната сортова структура на лозята се е определяла през 60-те, 70-те години и ситуацията тогава е решена в полза на червените сортове. Дори и в съвременните условия, инвеститорите в лозарството продължават да акцентират върху червените насаждения. Допреди десетилетие с категорична ориентация към белите вина бяха съвсем малка част от производителите – "Винпром Търговище", "Винекс Преслав", "Винекс Славянци", "Поморие", "Домейн Бойар – Шумен". Много малко вина наистина имаха качествата, с които да затвърдят сериозно присъствие в белия сегмент. Малката вариация в ценовите категории на бялото вино от своя страна определи мястото му като акомпанимент на всекидневни поводи. Влошаването на качеството заради залежаване на рафта в магазина, в ресторанта или забравената бутилка вино в шкафа у дома също допринесоха за убеждението, че бялото вино няма сериозни качества. С други думи, слабото развитие на белия сегмент от пазара създаде предпоставки за таргетирането му и навлизането на нови вина от внос и местно производство. Освен, че расте, вносът на вино определено е със силен уклон към бялото. Ако през 2004 г. вносът на бяло вино се измерваше в хиляди литра, само година по-късно той скочи до почти 3 млн. литра, а през 2007 г. вече беше набъбнал до 9 млн.**. Ясно се очертава и тенденция на количествено укрепване на позициите на белите вина в структурата на вноса. През 2005 г. например белите вина съставят 56% от общия количествен внос, а през 2007 г. този дял достига внушителните 75%. Като произход Италия води количествената класация, следвана от страните от новия свят – Аржентина, Чили и по-слабо Австралия. Както и по света, Нова Зеландия е с малък дял в количествата, но с висока средна цена. Българите, или поне тези със среден и висок разполагаем доход, не са националистично настроени при избора на вино. България се оказа малък, но приветлив пазар за широк кръг вина, започващи от непретенциозните регионални италиански и стигащи до световноизвестни марки и апелации за произход. Позитивните сигнали за развитието на икономиката, изпращани до средата на 2008 г., подтикваха консуматорите в големите градове да опитат нещо ново и различно. Така за кратко време вносните вина успяха да изиграят положителната роля за зараждането на любопитство към различни сортове, а и критерии за добро/лошо качество у консуматорите. А) Причини за по-масовото навлизане на бялото вино на Българския пазар
Паралелно с развитието на вноса местните винарни също се насочиха към производството на бяло вино. Необходимостта от един сравнително бързо ликвиден продукт и възможностите за ръст в белия сегмент разшириха разнообразието на продуктовите гами. Изключително важно е, че част от местните производители имат нагласата да развият собствена концепция и почерк при белите вина. Дори тези, които заложиха на червени вина при стъпването си на пазара, после разшириха гамите си и в бяла посока и като цяло успяха да наложат разпознаваем стил на марката си.
Други непазарни фактори, които спомогнаха за навлизането на белите вина, са желанието на съвременните българи да се хранят по-леко и здравословно. Масовото навлизане на риби и морски дарове, различни видове зеленчуци и симпатизирането на средиземноморския начин на живот допринесоха за по-честия избор на бяло вино.
Пазарът е много динамичен с различни тенденции в отделните ценови сегменти. Факторът криза също се отразява на винения пазар. Краткосрочният резултат е желание да се пазарува по-рационално, засилване значението и пазаруването от ценови промоции и по-редки излизания (валидно особено силно за луксозните ресторанти). Белите вина, бутилирани в ПЕТ бутилка, не са толкова обширна част от количествените продажби, колкото червените вина, бутилирани в ПЕТ. Те се движат около 30%, но при много по-нисък процент от стойността на пазара. В средния ценови сегмент (условно определен около 4.30–6.50 лв. цена на дребно) промени настъпват в изместването встрани от стила, който беше наложен в края на 90-те, и разместване на пазарните дялове. Ценовият сегмент 6.5–10 лв. е най-неразвит и се очаква тепърва да бъде населен от нови местни и вносни марки, които залагат на атрактивен и модерен имидж, подчертано плодов характер и предлагане на по-голямо сортово разнообразие (блендове и непознати на масовия консуматор сортове). Категорията 10–17 лв. е и се очертава също да остане перспективна, но краткосрочното й развитие крие въпросителни. Но тази категория ще продължи да се развива и ще бъде бойно поле за голям брой производители, защото преобладаващата част от новите винарни предпочитат да започнат от по-високите ценови равнища. Също така конкуренцията, идваща от вносните вина, е доста сериозна в този ценови диапазон. Със сигурност финансовата криза се отрази най-негативно на вината с цени на дребно над 20–25 лв., като силното присъствие на суперпремиум вината в онтрейда (ресторанти и заведения) се оказа тяхно слабо място. Разбира се, не трябва да се генерализира – успешността и известността на дадена марка осигуряват стабилност за сметка на други. Като цяло може да се очаква пазарът на бяло вино да се развива паралелно с увеличаващата се консумация и с процентен ръст, изпреварващ този на червените вина. Вероятно този възход ще продължи през следващите пет години, като вносът ще продължи да се разширява и да диктува пазарните тенденции. В България влизането в плододаване на лозя с бели сортове ще се отрази положително на масовото качество и сортово разнообразие в по-високите ценови категории. Развиващата се конкуренция, от друга страна, ще създаде по-реалистично мислене от страна на производители и вносители по отношение на съотношението качество/цена, което ще разпали конкуренцията в ценовите граници 8–17 лв. Не се очаква високата ценова категория от над 25 лв. да остане встрани от развитието на пазара. По-скоро реалистично би било консуматорите да развият по-голяма взискателност и критичност към това дали дадена марка оправдава високите ценови очаквания. А узряването им ще доведе до излизане на някои марки от пазара и замяната им с по-стойностни. Навлизането на веригите супермаркети и специализираните магазини ще фокусират вниманието върху категорията вино. Психологическият ефект от кризата ще продължи да подкрепя позициите на офтрейд канала, както и на продукти с изгодна цена (като например опаковката bag-in-box). VІ. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 252.28 Kb. Сподели с приятели:
|
