Икономическа и нормативна пътна карта на българските медии по маршрут евроинтеграция”



Дата17.06.2017
Размер48.14 Kb.
#23782
ИКОНОМИЧЕСКА И НОРМАТИВНА ПЪТНА КАРТА НА БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ ПО МАРШРУТ ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ”

НАУЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ С РЪКОВОДИТЕЛ ДОЦ. Д-Р ПЕТКО ТОДОРОВ

Работните хипотези са доказани чрез изследване на медийната аудитория, плановите райони, радиооператорите и техния формат, телевизионните оператори и техния формат, радиоаудиторията и телевизионната аудитория.

Изводите от изследването могат да се групират, както следва:

ОРГАНИ
Развитието на регулационната рамка трябва да се осъществи в три посоки: по отношение на регулационните органи Съвет за електронни медии (СЕМ) и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), по отношение на лицензирането и регистрацията и по отношение на мониторинга.

И СЕМ, и КРС институционално се нуждаят от укрепване - ролята на мониторинга трябва да се разшири и засили. Мониторингът, който СЕМ провежда, се нуждае от обогатяване, въвеждане на нови цифрови технологии и разширяване на териториалния му обхват. СЕМ задължително трябва да започне провеждането на регионален мониторинг, който ще постави всички оператори, които излъчват в страната, в равни условия спрямо надзора. Това ще стабилизира и усили авторитета на регулационния орган и на медийната регулация изобщо. Трябва да се формира трайна практика на съвместна работа на СЕМ и КРС по отношение на регулацията на програмната и далекосъобщителната дейност на радио- и телевизионните оператори, да се прецизира дейността на Оперативното бюро, което осъществява връзка на българските институции и неправителствения сектор със съответните европейски структури.


ЛИЦЕНЗИРАНЕ И РЕГИСТРАЦИЯ
Лицензионният процес и в бъдеще трябва да се осъществява в съответствие с изискванията на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) и изискванията, заложени в настоящата стратегия. Трябва да се запази обвързаното лицензиране, провеждано от СЕМ и КРС, да се съхрани водещата роля на СЕМ в процеса на лицензирането. Лицензионният процес да се провежда чрез конкурс освен в случаите, предвидени от закона, да се приемат публично оповестени критерии за програмна дейност. Те могат да бъдат следните: за национални програми – политематичен профил и обществена функция, опит в радио-телевизионната дейност, размер и прозрачност на инвестицията и бизнесперспектива. За регионални и местни програми – регионална насоченост на комуникацията, опит в радио- и телевизионната дейност и бизнесперспектива.
МОНИТОРИНГ
Трябва да се развива и засилва ролята на мониторинга, който СЕМ провежда, върху програмите на радио- и телевизионните оператори по спазването на изискванията на ЗРТ. Предстоящ е стартът на регионалния мониторинг, който СЕМ трябва да осъществява върху програмите на радио и телевизионните оператори. До 2006 г. е наложително да се цифровизира радио- и телевизионният мониторинг. ЗРТ трябва да се синхронизира с други закони по отношение на валидността на събираните веществени доказателства от СЕМ при провеждане на мониторинг върху програмната дейност на радио- и телевизионните оператори и осъществяване на надзорната му функция пред съдебните органи. Нужно е изграждането на съвместна практика между СЕМ и КРС при провеждането на мониторинг върху дейността на радио- и телевизионните оператори и поставянето им в равни условия по отношение на надзора.
ПРАВНА РАМКА
Ако се мисли за нов медиен закон, целта не е да се напише идеална версия на действащия. Разбира се, налага се негативният опит и практиката трябва да бъдат отчетени. Новият текст трябва да носи и перспективата 2007, когато България се очаква да е член на Европейския съюз.

От такава гледна точка много от въпросите, които ни мъчат, ще изчезнат изобщо. Например могат ли БНТ и БНР да получават държавна субсидия? През 2007 г. никой няма да остави България да вземе друго решение, освен правилното. Да, могат, в съответствие с конкурентното право на ЕС.

Засега все още не се разграничават функциите на БНТ и БНР в обществен интерес от останалите им функции и дейности. През 2007 г. няма да може да бъде така, защото финансирането на обществените оператори в ЕС се основава на това разделяне. И колкото по-скоро се дефинират обществените функции на БНТ и БНР, толкова по-пълноценно може да се подготви прилагането на приетите в ЕС принципи на финансирането им. Не е ясно дали за изпълнение на тези функции ще са необходими толкова хора на щат, колкото са сега. Но пък е ясно, че за обществените функции, след като са обосновани и защитени, трябва да има адекватно и сигурно финансиране. Кой определя обществените функции, е въпрос на националното законодателство. Задачата е трудна, но все някога трябва да се реши.

Още за парите. Изискванията на ЕС дисциплинират и в това отношение. Българите вече знаят, че финансовите отчети към ЕС са сериозна работа. Такива механизми и процедури трябва да се предвидят и при разходването на обществените средства – от бюджет или от такси (те не са задължителни, но масово са въведени в страните от ЕС) - за радио и телевизия. Прозрачност и отчетност са двата принципа, които много по-детайлно трябва да залегнат в закона.

Днес можем да си позволим да имаме скрити монополисти и да умуваме как точно да направим скритото явно, за да може правилата да важат за всички. Скритото, сивото, медийната конспирация не е сред любимите феномени в ЕС. И в развития свят въобще. Ако не се направи нужното сега, изискванията на ЕС за прозрачност във финансовата сфера ще осветят собствеността и в медийния сектор, а оттам до мерките срещу монополистите е една крачка.

Беше време, когато държавата можеше да действа всякак с радиочестотния спектър, да държи в тайна информацията за него за нуждите на сигурността, а покрай това – и за гражданския сектор, и да отлага въпроса за оптимизиране на използването му. Вече не може. Технологиите се развиват и законът, съгласувано с телекомуникационното законодателство, трябва да създаде комфорт за технологичното развитие в интерес на медийния плурализъм. Това е едно от първите неща, за които ЕС попита новите страни тази година.

Потребителят, аудиторията са основна ценност в медийното законодателство на ЕС. Законът трябва да се грижи първо за тях, особено за децата. Той трябва да създава и добър инвестиционен климат. Това означава устойчива минимална правна рамка за търговските оператори, която да е съсредоточена главно в защита на аудиторията, интелектуалната собственост и лоялната конкуренция.

Развитието на медийното законодателство не е лесна работа. Европейската комисия готвеше ревизия още през 2003 г., но все още анализира пазарните и технологични тенденции в медийния сектор.

На базата на направения анализ това изследване е възможно, като се изхожда от националните интереси и свободата на стопанската инициатива, да се направят изводи, които да послужат за основа на стратегия за развитие на радио и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване.

Време е Законът за радиото и телевизията да се превърне в закон от следващо поколение. Това означава, обсъден с професионалната гилдия, нов закон, приет от парламента с последваща стратегия за аудиовизуалния сектор и задействане на системата за конкурси и лицензи, които да подредят “насипното” състояние на електронната среда. И всичко това в условия на прозрачност, европейски стандарти и изключване на корпоративния и политически натиск.

Като че ли вече стана традиция процесите в нашата медийна среда да изпреварват тяхната регулация. Сега може да се постъпи далновидно, като законодателството очертае магистралите пред започналите вече да се развиват процеси на концентрация и дигитализация.

Закъснението няма да е благоприятно за плуралистичната медийна среда, а оттам и за демокрацията.



Доц. д-р Петко Тодоров
Каталог: alternativi -> br2
br2 -> Работната хипотеза – концептуална сърцевина на научното изследване
alternativi -> Балансираните карти за оценка доц д-р Огнян Симеонов
br2 -> Екологичен рейтинг на фирмите
br2 -> Приложение на съвременните модели за оценка на цели предприятия в България
br2 -> Новата парадигма на диалога фирма – обкръжаваща среда
br2 -> Социологическото образование в икономическите
br2 -> Начало на социологическото познание и на социологията като наука в българия
br2 -> Научно изследване с ръководител проф д. ик н. Бистра Боева
br2 -> Проф д. ист н. Трендафил Митев унсс, катедра „Политология”
br2 -> Роля на зелените сертификати при стимулиране използването на възобновяеми енергийни източници


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница