Защо болестите са „наследствени”?

Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
314

Семеен
спор
Войната
в Грузия
„конфликти на гняв”
„конфликти на самообезценяване”
„конфликти на раздяла”
„конфликти на изоставяне”
„конфликти страх от смъртта”
„конфликти страх в семейството”
„конфликти на атака”
„екзистенциални конфликти”
Ортодоксалната медицина разглежда болестта на Лу Гериг (АЛС – амиотрофична латерална склероза) и болестта на Хънтингтън като „генетични”, които се предават на поколенията.
Според откритията на д-р Хамер биологичният конфликт, свързан с мускулите е „не съм в състояние да избягам”, „чувствам се вързан” или „чувствам се заклещен”, чийто резултат е мускулна парализа по време на активната фаза на конфликта. Биологичният смисъл на парализата е рефлекс на „фалшива смърт”, тъй като в природата хищниците често нападат жертвата, само когато тя се опитва да избяга. Инстинктивният отговор е: „Тъй като не мога да избягам, ще се престоря на мъртъв”, което предизвиква парализа, докато не премине опасността.
Обаче, именно шокът от диагнозата и прогнозата, както и плашещият образ на инвалидната количка („чувствам се заклещен”) се превръщат в продължаващия конфликт, обостряйки състоянието. Разбира се и страхът, насаден от широко разпространеното схващане, че „болестта” може да има „генетична причина” само увеличава уязвимостта на човека.
Една дъщеря или син на родител с подобно мускулно „разстройство” естествено са много по чувствителни към такъв конфликт. Трябва също така да имаме предвид и че всеки шок от биологичен конфликт може да бъде преживян с
или за друг човек, особено когато дистресът засяга някой близък любим.
Въпреки всичко, дори и ако членове на едно семейство или поколения от семейства преживяват един и същ тип конфликти, конфликтният шок сам по себе си (ДХС) все още си остава строго лично преживяване, което в този момент ангажира единствено мозъка или по-скоро мозъчното реле на човека, който преживява конфликта точно в този момент. Ето защо болестите не могат да преминават в бъдещите поколения, нито могат да бъдат генетично наследени от член на семейството или от прародител, те не са нито генетични, нито „епигенетични”.

Изтегляне 7.92 Mb.

Сподели с приятели: