Интеграция на тракия в рамките на европейския съюз
Изтегляне 107.5 Kb.
|
|
ТРАКИЙСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ И НАМЕРЕНИЯТА ЗА “ТРАКИЯ БЕЗ ГРАНИЦИ” В края на 80-те години в БКП, явно, вече е била очертана стратегия и тактика как след предстоящите тогава коренни и много драматични обществени промени, за които са били предизвестени само определени кръгове, тя да не изпусне ръководните позиции и контрол в патриотичните организации, които след 1944 г. неотклонно водеше към обезличаване и заличаване. През месец март 1989 г. в софийския Клуб „Тракия” (след 1976 г., когато бяха разтурени националните организации на тракийските и македонските бежанци, представляващ звено в политическата организация „Отечествен фронт”), на мястото на дългогодишния председател, вече на почетна възраст, Никола Спиров внезапно изникна като единствен кандидат за председател, никому неизвестният и непознат в средите на тракийци другар Костадин Карамитрев (от 15 юни 2011 г. покойник, нека в мир почива!), който беше представен пред изборното събрание като „много добър тракиец”. Другарят Карамитрев беше лансиран като най-добрата възможна кандидатура и по стара тоталитарна традиция беше избран за председател на клуба с пълно мнозинство. Със сигурност може да се каже, че, тъй като във връзка с линията на партията заниманието с тракийски и македонски дела не беше много престижно, той, както и доста други дотогава активни партийни другари с тракийски бежански произход, не е знаел, нито откъде се влиза в дома на тракийци, нито какъв е неговият адрес в София, а и никой в софийския клуб не беше чувал името му. Оказва се, че освен, че е строителен инженер, д-р на науките и старши научен сътрудник, той е заемал различни ръководни стопански и административни длъжности в строителството и благоустройството, в местната власт, бил е и заместник-кмет на град София през 80-те години. Както е всеизвестно, такива позиции в българското общество преди 10 ноември 1989 г. можеше да заема само много сигурен „наш другар” от БКП. В съответствие с активната си природа, другарят Карамитрев стана „един от главните инициатори за възобновяване на организираното тракийско движение”. През 1990 г. по същия тоталитарно-административен път беше наложен за председател на възстановената Тракийска организация, както тракийци винаги са я наричали, която получи името Съюз на тракийските дружества в България (СТДБ), и по същия начин бе преизбиран от ХІХ-ия и следващите конгреси. На XXII конгрес (Общо събрание) от 20 май 2006 г. в Бургас беше избран за председател на Управителния съвет (УС) на Върховния Комитет (ВК) на СТДБ. След „избора” му за председател другарят Костадин Карамитрев много енергично се зае да организира работите в Тракийската организация като обяви, че се създава Фондация „Капитан Петко Войвода”, че трябва да се работи чрез издигане паметници и организиране на всенародни чествания за материалното и духовно овековечаване паметта на дейци от историята и борбите на българите от Тракия, в което, естествено, няма нищо осъдително. Заедно с това другарят Карамитрев упорито не желаеше да разкрие дори на заседания на ръководството с какви финанси разполага СТДБ, какви са източниците на финансиране и какви средства, например, той предвижда да се влагат в научни и научно-популярни изследвания на историята на българите от Тракия, и днес крайно недостатъчни, в разгръщане работата на Тракийския научен институт. Междувременно адв. Майсторов, председател на избраната преди „избора” на другаря Карамитрев Ревизионна комисия, публикува във в.”Тракия”, орган на СТДБ, голяма статия, разкриваща доста значителни неясноти и злоупотреби във финансовата дейност на Съюза за времето, през което другарят Карамитрев стоеше начело в него. Членовете на ръководството, които се мъчеха да се доберат до истината, задаваха въпроси и открито и упорито се стремяха към утвърждаване демократични норми на поведение в ръководството, бяха системно изтиквани, избутвани, неглижирани, злепоставяни, заплашвани със съд за „клевета” и чрез физическа сила и забрана не допускани до отчетно-изборни събрания и възпрепятствани да огласяват фактите и методите на работа на ръководството. По този „демократичен” път Ръководството на Съюза се попълни с верни „свои” и на БКП/БСП хора, които по времето на соца никога не са проявявали интерес към обществена активност по линия на тракийци. Впоследствие, и до ден днешен, този „ефикасен” начин на „работа” се превърна в много дружества в страната в утвърдена „традиция” за манипулиране на отчетно-изборни събрания, изтласкване на тракийци, които милеят за тракийската и национална кауза и желаят дейността на тракийските дружества чрез открито ръководене и демократично функциониране в условията на глобализиращия се капитал и тотално отстъпление от българските интереси да се масовизира и насочва по истински национална родолюбива линия, а не лъже-такава, каквато е практиката вече 22 години в СТДБ. Не е мястото тук да се пише историята на организацията на тракийци след 10 ноември 1989 г., която продължи да се развива в същия тоталитарно псевдонационален план, не само благодарение на Костадин Карамитрев, но и на неговите „съратници” в ръководството, които биваха подбирани, явно, със санкцията на управляващите среди в БСП, като „големия български и международен разузнавач”, както сам той се определя, ген.Тодор Бояджиев, като икономиста проф. Делчо Порязов и доста други. „Случайните” тракийци с независимо мислене биваха отстранявани по споменатите начини. Следва само да се подчертае, че още при първото си правителство СДС се опита да навлезе и овладее Съюза, но безуспешно. Съприкосновението със сините комунисти беше белязано от кражби, грозни разпри, в това число физически и съдебни, между негласните твърди труженици на партията в едната част от олигархията и активистите на СДС, в лицето например на Петър Драгулев, в другата част от нея. По утвърдения „демократичен” начин Общото събрание от 11 май 2011 г. във Варна „единодушно” избира за нов председател на организацията „изтъкнатия деец” на Комсомола в България и на БСП, другаря Красимир Премянов. Едновременно с това чрез редица нарушения на Устава на СТДБ и на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) се извършва промяна на Устава и избор на нови органи на Съюза. Решение за провеждането на Общото събрание е взето при липсата на кворум – от общо 11 членове отсъстващи 6 души. Не са допуснати за регистрация и участие в заседанието на Общото събрание редовно избрани от предишни общи събрания негови членове, допуснати са само такива, които са поканени от ръководството избирателно. И това е стара тенденциозна „традиция”, режисирано практикувана още от началото на 90-те години от това ръководство. Не е допуснато, също в нарушение на Устава на ЗЮЛНЦ, правото на вот на членове на Общото събрание, които не са присъствали лично на заседанието, но по съответния ред писмено с нотариална заверка са упълномощили да гласуват от тяхно име други членове на събранието. В разрез с Устава на СТДБ от членство във ВК е лишено юридическото лице Тракийско младежко дружество-Кърджали, което съгласно Устава на Съюза е член по право. С избора на новия председател на УС, който за по-сигурно е избран едновременно и за председател на ВК, както и с предумишлено подбраните стари и нови членове на ВК, физически лица, и на членовете на УС централното ръководство за пореден път потвърждава обвързаността си, въпреки императива за неполитически характер на Тракийската организация, с партийната политика на БСП. Така на възлови места в ръководството й отново са настанени непознаващи естеството на нейната работа, неизвестни на тракийци хора, обвързани с политиката на БСП. Пак по изпитаната стара рецепта, без всякакво обсъждане, от състава на Върховния комитет са извадени личности, имащи определена подкрепа в страната и сред тракийци, някои от които активно работят за тракийското движение и извън структурата на Съюза. С действията си по посочените методи, ръководството на СТДБ в никакъв случай не може да предявява претенции да се легитимира като изразител на гласа и интересите на 800 хиляди потомци на тракийските бежанци. Много е съмнително, че всички тези хора споделят ценностите и възгледите на БСП за България и света. Този начин на работа води към още по-задълбочаваща се пасивност на отделните дружества и продължаващо самоизолиране на ръководството на СТДБ от тракийци и българите-патриоти. Така само се имитира обществена дейност, обществото е напълно откъснато от ръководството и няма никакво отношение към неговите проекти, а служи само за тяхна масовка. Но пък напълно се постига целта за заличаване организацията на тракийските бежанци! Другарят Карамитрев и ръководството се оказаха изключително големи привърженици, особено на външнополитическата линия, на президента Първанов, а във вътрешнополитически план – на БСП, и дори създадоха в национална патриотична организация като тракийската, която по идея трябва да е неутрална спрямо политическите сили, Политически клуб „Тракия”, чрез който осигуряват избирателна база за тази партия. И, понеже управляват тоталитарно, както си му е редът в България, силно привързаха СТДБ към „победоносната колесница” на Първанов във външната политика. А тя, в пълно съгласие с американските интереси, тържествено шества към утвърждаване на Балканите на турския олигархичен ислямистки капитал и неговите хегемонистични и реваншистки цели. Още през април 2005 г. в Стара Загора се провежда годишна конференция на Регионалната асоциация на общините (РАО) „Тракия” на редица общини от България, с общини от Гърция и Турция, които изразяват „воля за единодействие”, подтикнати от приетата през 2003 г. „Политическа декларация за трансгранично и трансрегионално сътрудничество между държавите в Югоизточна Европа” в подкрепа на подписаното през 1999 г. държавно споразумение по предложение на Конгреса на местните и регионални власти към Съвета на Европа. На конференцията през 2005 г. в Стара Загора се говори за създаден „плодотворен триъгълник на сътрудничество” между местните власти в Тракия с участието на турската асоциация на общините от Източна Тракия „Тракя-Кент” и гръцката общинска мрежа „Полис” в Западна Тракия. А още дълго преди тези дати, през 90-те години, президентът Желев, който се отличава с неприкритите си проамерикански и протурски позиции, лансира идея за „триъгълник на сътрудничеството на Балканите”, т. е. намерението, явно не е от новото столетие и, най-важното, не изглежда толкова европейско или българско. По-скоро е внушено от задокеански в пълно съгласие, най-вероятно, с турски политически среди. Както се вижда, обаче, „българските” президенти Желев и Първанов на драго сърце го възприемат и опитват да го наложат и осъществят. През 2005 г. в Книга Шеста на Известия на Тракийския научен институт е публикувана статията „Тракия без граници” от Никола Инджов, известният поет и член на тогавашното ръководство на СТДБ. В тази доста фантасмагорична статия, която претендира да е нов, преодоляващ стереотипа, поглед към тракийската кауза, много запалено се отстоява падането на границите и осъществяването в широки размери на интеграцията на Тракия, като в полза на това се носи вода от десетки кладенци. Твърди се, че „тракийската кауза не може да се реши, нито с политически, нито с идеологически средства!” Според автора е „необходимо тракийската кауза да се разбира не като проблем на политиката, а като проблем на културата и икономиката!” Как може култура и икономика без политика?! Само той си знае. Сигурно поетът е гледал някаква различна от валидните географски карти на Балканите и не е забелязал, че от турска страна в такъв интегриран район биха участвали Източна Тракия и западномалоазиатският район на Балъкесир, пряко свързани със съдбата и имуществото на бежанците, във връзка с които България има нерешени тежки проблеми с Турция. Най-голословно заявява, че проблемите на гражданите на Тракия в трите ареала на региона били „почти едни и същи – безработицата, социалната несигурност, престъпността, скъпото образование, нарушаването на синдикалните права, качеството на хранителните продукти”. Без въобще да му мине през ума да погледне и сравни поне националните, ако не регионалните, статистически данни за България, Гърция и Турция и да разбере, че говори безсмислици. За икономиката е казал само толкова. А тя е в основата на всичко и това е известно на всеки средноинтелигентен човек! За икономическата изгода, по-точно, неизгодата за българската страна в такава интеграция – нито дума. Освен това, ако той, както твърди, разбира тракийската кауза като въпрос на културата, какво се случва с идеологията? Да не би културата за българския поет да е вън от идеологията? И, ако за него, чисто волунтаристично, е така, обективно нещата стоят по съвсем различен начин. По пътя на културата прониква и се налага идеологията на по-мощния партньор, защото основният фактор в междудържавните отношения е силата, винаги е била, сега е и в обозримото бъдеще ще продължава да бъде. Съществува понятие „съотношение на силите” и то не е от приказките, а отразява реалностите в света. Да не говорим, че на съвременния етап не е възможно взаимно изгодно и равноправно сътрудничество между ислямизирания имперски и реваншистки шовинизъм на мощната турска олигархия и балканските общества на християнската цивилизация - немощното и полуживо във всяко отношение българско, както и изпадналото в дълбок, едва ли преодолим финансово-икономически катаклизъм гръцко общество, от своя страна основано на силния, високомерен и враждебен и днес спрямо българите гръцки национализъм. Ислямската цивилизация дори в най-модерната от ислямските страни – Турция, е на много по-ниско обществено-цивилизационно равнище в сравнение с християнската култура. Определящият фактор в мюсюлманските общества все още е общността, колективът и това умело се експлоатира от властта. Затова и Турция се придвижва изключително бавно в узряването за индивидуалния подход към правата на човека. Освен това масова форма на общественото съзнание в турското общество днес е турският ислямски национализъм. А турският шовинизъм диктува общностен подход към националния въпрос, който има пряко отношение и към тракийския въпрос. Но това сигурно не вълнува Никола Инджов, който разсъждава по въпроса какво българската страна може да даде в културната сфера за въпросната интеграция и съвсем не поглежда към позициите и целите на другите две страни в едно такова взаимодействие. Невероятно! Дори просто един разсъждаващ интелект би направил сравнителен анализ. По силата на своите привързаности СТДБ разработва своя „нова стратегия на тракийското национално движение”, идеята за която е подадена от президента Първанов, официално и публично одобрена и подкрепена от него на ХХII конгрес на СТДБ на 28. 01. 2006 г. Тази „нова съвременна тракийска стратегия”, утвърдена на споменатия конгрес, цели интеграцията на Тракия в рамките на ЕС чрез създаване и управление на Еврорегион „Тракия” и е назована „Тракия без граници”. За целта е издадена книжка, претендираща да е научна разработка на проблема. Нейни автори са ст.н.с. д-р Костадин Карамитрев, проф. Делчо Порязовq ст.н.с. д-р Юлия Спиридонова и адв. Деян Матев. Най-яркото общо убеждение, което се придобива от текста на „Стратегия за развитие на Еврорегион „Тракия”, е липсата на оправдана, ясно изведена и формулирана именно стратегическа цел, която да откроява българския интерес, българската гледна точка. Стратегия за интегриране с гръцка и турска Тракия на всяка цена и в ущърб на българските национални интереси или интегриране в ЕС с оглед оптималната защита на българските интереси на основата на добросъседското взаимно изгодно сътрудничество с цел издигане на трите части на Тракия до близко или еднакво социално-икономическо равнище, изгодно за интегриране в ЕС? Коя алтернатива? Все пак интеграция не можем да правим, за да облагодетелстваме другите участващи! Такъв анализ изобщо не е правен, не са изяснени основни въпроси, предмет на българския национален интерес, като изключително важните и тежки нерешени проблеми с Турция, като пътя и механизмите за относително изравняване на социално-икономическото равнище на населението в българската част на областта с това на другите две части и др. важни за българското общество и тракийци въпроси. Като цяло подходът в текста на разработката е съвършено формален и има за цел единствено създаване на Еврорегион “Тракия”, може би, на каквато и да е цена. Изглежда, авторите не са се сетили, че националният интерес повелява органичен, същностен подход. А може пък националният интерес да не е бил определящ в техния подход! Като начало за адекватен трябва да се приеме сравнителният анализ дори на такива изходни данни като, например, Брутният вътрешен продукт (БВП) на човек от населението, който през първото десетилетие (до 2007 г., по данни на МВФ) е достигнал средно съответно за България около и под 5 180 хил. щ.дол., за Турция около и под 9 хил., а през 2010 г. – около 10 хил. щ.дол., за Гърция около 29 хил. щ.дол., с развитието на финансовия катаклизъм в тази страна от 2010 г. насам той подлежи на уточняване. Необходимият метод, който не е приложен, е сравнителен анализ на БВП на човек от населението във всяка една от трите части на Тракия. Този показател, също както и този на национално равнище, е изключително неравностоен в трите тракийски части и е във вреда на България. Неравностойното жизнено равнище, минимализираните до крайност социално-икономически възможности на българското население, пълната разруха на цялото българско стопанство и на връзките между членовете на обществото (социума), пълното отсъствие на държавата от икономическите и социалните процеси и на практика разрушаването на държавността водят до непосилна за българската страна конкуренция с експанзията на много по-мощния турски и гръцки дребен и едър капитал, които многократно ще мултиплицират неблагоприятните последици за българските граждани и тракийци в стопанската, културно-идеологическата и демографската ситуация в района. Като се прибави тук изключително голямата и силна роля на държавата в Турция, а и в Гърция, става ясно колко, меко казано, несъобразен, негоден и ненаучен е този подход на авторите-„учени”. Тази стратегия декларира като своя цел институционализиране на Еврорегион “Тракия”, който да направлява процесите на интеграция в ЕС. Тя предвижда дълбока и всестранна директна интеграция в ЕС на три регионални асоциации на общините и на обществени организации от България, Турция и Гърция, а именно – РАО “Тракия” и СТДБ, България; Асоциация на общините “Полис”, Гърция и образованието “Тракя-Кент”, Турция (обхващащо не само европейски области в Източна Тракия в Турция, но и областта Балъкесир в Северозападен Анадол). От турска и гръцка страна не е ясно участват ли обществени организации и, ако участват, регионални или национални са те. Това въобще не е изяснено. РАО “Тракия” не обхваща всички разглеждани в стратегията административни области като например Пазарджик, Смолян и др. Как тогава тази асоциация ще действа от тяхно име? Създаването на предвижданите институции на Еврорегион “Тракия” като Органи за координация и управление със Съвет на председателите, Координационен съвет, Генерален секретар, Секретариат, Работни групи, със свой отделен бюджет, който ще се формира от трите конституиращи елемента – всичко това означава обособяване, автономизиране на този регион и отслабване връзките му със съответната държава и общество. Едва ли може да се докаже, че по този начин българският национален, а, следователно, и българският тракийски интерес ще бъде отстояван и развиван. Още повече, в него ще надделяват по-мощните национални държави, в които агресивният национален егоизъм винаги е предопределял антибългарските им действия и с които България има неуредени проблеми. А едната от тях откровено проявява реваншисткия си нагон. Еврорегион “Тракия” не може да бъде създаден извън националната същност и характеристики на трите национални държави – България, Гърция и Турция. Безусловното интегриране в ЕС НА ТАКЪВ ИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРАН АВТОНОМЕН ЕВРОРЕГИОН ПРОТИВОРЕЧИ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ИНТЕРЕС. А, както забелязваме, никъде по света, в това число и в ЕС, не се очертава тенденция към отмиране на националната държава. Българският национален интерес налага постигане на поетапна интеграция между трите части на Тракия на двустранно и тристранно равнище с оглед решаването на отделни въпроси от национален и международен характер, в това число и на висящите такива, и изравняване социално-икономическото равнище в нейните три части. Едва след или успоредно с това, но не преди и директно, следва гъвкаво да се водят разговори с органите на ЕС. Още повече трябва да се държи ясна сметка за въпросите по сложното бъдеще на самия ЕС и, още по-важно, за неясното членство, но все по-определено бъдещето на Турция извън ЕС. Сложните отношения на Турция с ЕС в никакъв случай не задължават тракийци и България безусловно да се интегрират с част от тази държава, с която България има толкова комплицирани взаимоотношения и висящи въпроси именно по отношение на Източна Тракия и Северозападна Мала Азия. Български обществени организации, които улесняват безусловното турско присъединяване към ЕС, работят против българския и интереса на тракийските българи. Някога през 20-те години нашите бащи и деди са установявали, може да се каже, отчаяно сътрудничество и са водили въоръжена борба съвместно с турците от Тракия и с кемалистките сили в Турция за борба срещу гръцкия и британския империализъм. От разстоянието на 90-те и няколко години, които ни делят от тогава, може да се даде оценка, че тази съвместна борба и сътрудничество са били обречени на български неуспех и, въпреки това, са били оправдани, понеже са били безалтернативни, това е родината на тракийци, от която те скоро преди това са варварски прогонени! Много голям и сложен от гледището на българския интерес въпрос, изпълнен с много опасности и преки заплахи, е интеграцията в областта на културата и образованието, преки проводници на идеологическо влияние и агресия. Известна е силната обусловеност на гръцкото и турското население, а още повече на управляващите им среди и върхушки, от етноцентричните националистически идеи, в нашето съвремие в примитивно-агресивните им и хегемонистични форми особено в едната от тях, и нихилистичното и унищожително отношение, особено на българските управляващи политически среди, към патриотичните и национални ценности. В стратегията не е спомената и дума за това какъв ще е подходът на българската страна в това отношение. Присъединяването към ЕС в никакъв случай не ни задължава да унищожим или закрием нацията си или да я завещаем на съседите си! Те никога не са се отличавали с особено българофилство. Чрез културното сътрудничество се прокарва идеологическото влияние в религиозно-цивилизационната област. И в двете ни южни съседки религиозната идеология е основен стълб във формирането и развитието на националистическата идея и чувства на гражданите на тези общества. Това обстоятелство изобщо не се подлага на анализ в проектния текст. А то по много причини е жизнено важно за България и актуалните събития от началото на 21-ви век ясно го демонстрират. Изключително важно е и отношението и подходът от българска страна към много сложния проблем за българите-мюсюлмани в трите държави, за тяхното етноезиково, културно и политическо взаимодействие, както и изключително важна е политиката на българската страна в сравнение с политиката на останалите две държави по отношение на този проблем. По този въпрос също, както се казва, не е обелена и дума. Нищо не е споменато за взаимодействието, което със сигурност ще получи подем, между турските националисти и крайни националисти и ислямисти от България, Гюмюрджинско-Западна Тракия и Турция-Източна Тракия и областта Балъкесир. Особено на фона на отдавна вече афишираните реваншистки планове за Балканите на хегемонистичната ислямистка неоосманистка турска олигархия. По целия този комплекс от въпроси СДТБ е длъжен да работи във взаимодействие и да изисква от държавните институции и органи действително отстояване на резултатна българска национална политика. Едва след това може да става дума за интегриране между трите части на Тракия в днешно време, и то не директно в рамките на ЕС, а на един първи етап – за решаване на нерешените проблеми и впоследствие за гъвкаво и не безусловно сближаване между трите тракийски части. Каква интеграция между държави с християнска цивилизация и нереформиран примитивен ислям?! В публикувания в книжката Примерен проект за рамково споразумение се твърди, че “сътрудничеството м/у организациите-учредители ще търси преодоляване на исторически наслоените нагласи в резултат на общото историческо минало на региона” като се подчертава основателна причина за това – съзнанието, че “в резултат на исторически натрупани негативи и остарели представи за другата страна организациите-учредители се намират в положението на изолация и изостаналост в своето развитие”. Но не е посочен и един път, по който тези негативи в политическата, идеологическата, психологическата области, т.е. те са предмет на субективното съзнание, могат са се преодоляват. А такова преодоляване изисква взаимни добронамереност, доверие и воля и представлява дълъг и труден исторически процес, налагащ много мъдри високоотговорни решения, както и разумни взаимни компромиси. Той може да бъде само подпомогнат от издигането и изравняването на социално-икономическото равнище на населението в трите части на Тракия. Както е всеизвестно, доброто жизнено равнище и заситената заетост на трудовите ресурси може да стане положителен фактор за преодоляване на наследени идеологически, политически, религиозни и етнически вражди. “Елиминиране на отрицателния ефект на границите” чрез интегриране в ЕС, без да е направен ясен и точен анализ относно това какъв е отрицателният и положителният ефект за България от наличните граници е непростим и недопустим пропуск, водещ до фатални опасности и за трите страни. В условията на динамично изменящи се баланси и нестабилност на системата на международните отношения и на анемично и деструктивно развитие на българския социален организъм, в които се осъществява българската външна политика през един вече продължителен период, адекватен е друг, различен от рзглеждания подход. Това е преди всичко неколкостепенен или неколкоетапен подход към тристранно интегриране в областта Тракия. С оглед на това като алтернатива може да се приеме осъществяването на отделни работещи за интегриране тристранни и двустранни проекти, конкретни идеи за каквито са предложени в публикациите на Еню Димитров, напр., и във в. “Тракия”, и в кн. 6 за 2006 г. на “Известия на Тракийския научен и-т”. В текста на книжката те са частично споменати, без да им е обърнато внимание, даже може да се каже, че са неглижирани. А обратно, трябва да бъдат разработени в детайли, за да бъде осигурено успешното им претворяване. Не са очертани и обозначени политическите средства и другите механизми, чрез които ще трябва да се осъществи търсената от ръководството на СТДБ интеграция. Не са анализирани сериозно и в сравнителен план силните и слабите позиции и страни на икономиките на трите съседни страни, както и на трите части на областта Тракия. Например, в т. Човешки ресурси данните за гръцка Тракия са доста оскъдни, а в т. Образование и обучение изобщо не е отчетен фактът например, че в Турция увеличаването срока на задължително образование от пет на осем години е съпроводено със засилено верско обучение, което изобщо не е насочено към крайно необходимото реформиране и модернизиране на исляма в страната. Опасностите от нагнетяването на ислямисткото влияние в България от турска територия, където крайните ислямистки течения, макар и забранени официално, са много силно разпространени, а властта и тайните служби ги експлоатират изключително усилено, са особено големи. Тяхното подклаждащо и нагнетяващо турски национализъм в различните му превъплъщения въздействие върху мюсюлманите в България вече двайсет и две години е пагубно за българското общество, особено на фона на незаинтересоваността на българските власти и органи за сигурност. Данните за безработицата са официални, те не отговарят на действителната степен на безработицата, специално за България и Турция. Голяма част от нея е скрита, особено сред хората с висше образование. Специално за Турция за последните тя е над 15-20% от трудоспособните. За България има данни за 30% безработица сред хората с висше образование, възможно е и да е повече. За инвестиции за насърчаване и засилване бизнес активността, за развитие на съвременен пазар на труда, повишаване икономическата активност на населението, за постигане равностойно положение на пазара на работната сила, за стимулиране заетостта и намаляване на безработицата, за развитие и оптимизиране на научната и технологична инфраструктура, за създаване на конкурентноспособни научни продукти, за задълбочаване на връзката наука-образование-икономика-общество, за интеграция в здравеопазването, за повишаването на качеството и ефективността на извънболничната и болничната помощ, осигуряване равен достъп на пациентите до болнична помощ, повишаване ролята на превантивната и профилактична медицина и др., които само са изброени, не се предлагат никакви конкретни идеи, мерки и източници. Всичко това означава, че се предвижда българската страна да се интегрира във всички области на живота с части от значително по-мощни стопанства, с което, в системата на международни отношения, основният принцип на взаимодействие в която е силата, господството и подчинението, авторите я обричат на подчинено положение и не може да й извоюва никакви предимства, дори никаква равнопоставеност и равноправно сътрудничество. Направен е доста подробен и, вероятно, правдоподобен анализ на даденостите и процесите на българска територия и тук-там – общ и мъгляв, на доста места неточен, такъв за турската и гръцка територия, най-често без подробни статистически данни. А това създава мъглява и дори измамна картина на обстановката в региона. В т. Икономическо развитие е нужно непременно да се анализира сериозно и подробно българо-турската, а и българо-гръцката търговия - обем, нарастване,структура, съотношение и баланси между внос-износ. Анализът на силните и слабите страни, възможностите и заплахите от предлаганата интеграция е извършен по абсолютно формални признаци и преди всичко на основата на българската действителност, без да се изследват процесите в дълбочина и във всички области на общественото развитие в трите държави. Подходът е несериозен и не съответства на научните звания на авторите – инженер и двама икономисти. Поради това и не изпъкват възможностите и захплахите за всяка една от трите страни и, особено, за България. А през последните години все повече се очертава нов етап на дисбаланси в Европа и Близкия изток. Здравият разум не може да приеме, че е възможно тракийци да предлагат на тракийци такава „интеграция”! И че тази „стратегическа цел” е приета от конгрес на СТДБ за бъдещето на Тракия! Но е факт. София, юли, 2011 г. Емилия-Боряна Славкова Изтегляне 107.5 Kb. Сподели с приятели:
|