Утвърдил: Директор: /П. Димитрова



Дата26.09.2016
Размер89.98 Kb.
#10684
СРЕДНО ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНО УЧИЛИЩЕ „АНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ”ГРАД СТРАЖИЦА

5150, ГР.СТРАЖИЦА, УЛ.”ДОНЧО УЗУНОВ” №13, ТЕЛ.(06161) 20-27, ФАКС (06161)20-27, е-mail: strsou@mail.bg



Утвърдил: .....................

Директор: /П. Димитрова/

МЕХАНИЗЪМ

ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА УЧИЛИЩНИЯ ТОРМОЗ

МЕЖДУ УЧЕНИЦИТЕ

В СОУ „АНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ”
І. Дефиниция
Тормозът /bullying/ е форма на насилие, която се определя като сбор от съзнателни негативни постъпки, които са дълготрайни, насочени към един и същ ученик от страна на един ученик или група. Насилието между деца в училище обхваща широк спектър от прояви. То е явление със сериозни размери и оставя дълготрайни последици върху психичното здраве и поведението както на децата, които търпят насилие, така и на онези, които го извършват.

Ключови в разбирането за тормоза са следите характеристики на това поведение:



  • Злонамерена проява, която има за цел да нарани или унижи дете;

  • Извършва се от позиция на силата, като едната страна използва доминиращата си позиция, за да нарани другата физически или психически, да я унизи или изолира от социалния живот;

  • Повтаря се многократно във времето, а не е еднократен и изолиран акт на агресия.

Проявите на тормоз най-общо могат да бъдат разделени на следните основни групи:

  • Физически тормоз - блъскане, щипане, разрушаване, удряне, нанасяне на болка, спъване, затваряне в някое помещение;

  • Вербален тормоз - подмятания, подигравки, унижение, заплахи, обиди;

  • Психичен тормоз - подмятане, подиграване, закачане, омаловажаване, заплахи, изнудване, повреждане на имущество, кражба и хвърляне на вещи, заплашителни погледи, неприятелско следене;

  • Социален тормоз - избягване, игнориране, изключване от дейността, одумване и разпространение на злобни слухове, натиск върху другите да не влизат в приятелски отношения с децата, обект на тормоз, изолиране.

Тормозът може да бъде реален или виртуален. Бурното развитие на електронните комуникации през последните години доведе до нарастване на проявите на насилие, които се извършват чрез интернет или мобилен телефон. Тук спада разпространяването на:

  • обидни, заплашителни и подигравателни текстови съобщения по мобилен телефон, електронна поща, Skype или Facebook;

  • разпространяване на материали, които уронват достойнството на детето или го унижават;

  • снимането на детето с мобилен телефон и свободното разпространяване на снимки или видео в интернет или други канали без негово съгласие, на слухове, клюки и заплахи в социалните мрежи, крадене на самоличност и др


ІІ. Задължение на всеки учител

Да се намеси, за да прекрати ситуация на тормоз, на която е станал свидетел.


ІІІ. Мерки за намаляване на риска от училищен тормоз между учениците


  1. На всички нива защита и отстояване на човешките права и проява на междуетническа толерантност.

  2. Запознаване на учители, родители и ученици със Заповед №РД 09-611/18.05.2012г. на Министъра на образованието, младежта и науката и с настоящия „Механизъм за противодействие на училищния тормоз между учениците в СОУ „Ангел Каралийчев”, чрез сайта на училището.

  3. Провеждане на колективни и индивидуални срещи с цел информиране от класните ръководители „Какво е насилие и тормоз и как да го разпознаваме” .

      • сред родители на родителски срещи и в приемното време на класния ръководител

      • сред ученици в час на класа и в приемното време на класния ръководител

  4. Извършване оценка на тормоза в началото и в края на учебната година. Анкетата се провежда от класните ръководители до 15.Х.2012г. и до 10.VІ. 2013г. Резултатите се обработват от Координационен съвет до 25.Х.2012г. и 27.VІ. 2013г. и се обсъждат на Педагогически съвет.

  5. Включване в обучения за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти в областта на справяне с училищния тормоз,съгласно План за квалификационна дейност за 2012/2013 учебна година.


ІV. Начини за противодействие на училищния тормоз между учениците


  1. Създаване на координационен съвет, който да отговаря за планиране,проследяване и координиране на усилията за справяне с тормоза.

Председател: Цветанка Захариева – ПДУД

Членове: Анета Петрова - Училищен психолог

Велислава Димитрова -Педагогически съветник

Цветанка Станева - Главен учител прогимназиален етап

Сашка Колева - Главен учител гимназиален етап

Ирена Атанасова - Главен учител начален етап

Николинка Атанасова - Училищен ученически омбудсман

Ралица Радева - Ученически съвет

Мария Стефанова - Ученически съвет

Петя Стоянова - родител

Виолета Крумова - родител
2. Дейности на ниво класна стая/паралелка:

Съгласно План за час на класа.

Целта е да се създаде пространство, в което да се говори открито за тормоза и се работи за формирането у децата на нагласи и социални умения, недопускащи насилие като емпатия, толерантност и уважения към различията, решаване на конфликти и др.


  1. Дейности на ниво училище:

Съгласно Годишен план на СОУ”Ангел Каралийчев”.

Договаряне на единен механизъм, включително разписани ясни отговорности, за реагиране при всяка проява на тормоз и насилие

Подобряване на системата от дежурства.

Осигуряване на реални партньорства с външни на училището служби, организации и специалисти



  1. Дейности с родителско участие:

Участие в училищни инициативи и мероприятия.
V. Процедури и алгоритъм при установен тормоз между учениците.


Ниво на тормоз

Отговор на училището

Отговорни лица

Ниско нарушаване на правилата

Прекратяване – изтъкване на нарушеното правило – налагане на съответната последица

Учител, дежурен учител, класен ръководител

Повтаряне на едни и същи нарушения на правилата

Протокол за тормоз – възстановяване на щетата, преценява се дали е необходимо да се разговаря с родителите

Класен ръководител

Сериозно – злоупотреба със сила, както и при екстремни ситуации, в които съществува опасност за живота и здравето, телесния интегритет, както на детето-жертва, така и на детето-извършител.

Насочване към МКБППМН и полицията, ОЗД по силата на координационнния механизъм; Протокол за тормоз

– среща с родителите

– възстановяване на щетата

– включване на учениците в допълнителни програми



Координационен съвет








VІ. Действия при разрешаване на установен училищен тормоз между учениците.

Важно е да се разграничат случаите, когато не се касае за тормоз, а само за игра или приятелско премерване на силите между децата. За целта е необходимо да се наблюдава поведението на децата, включително и на тези, които само присъстват без активно да участват. По-голяма част от ситуациите на тормоз следва да бъдат овладени от учителите, а някои от самите деца. Всяка намеса изисква внимателна преценка на ситуацията и нейната тежест.


Първа стъпка: Прекратяване на ситуация на тормоз:

Задължение на всеки учител е да се намеси, за да прекрати ситуация на тормоз, на която е станал свидетел.



  • В случай на физически тормоз децата трябва да бъдат разделени и да се прекрати физическият контакт между тях незабавно.




  • Не трябва веднага да се разпитва за случилото се, да се обсъждат причините за насилието или да се изяснява ситуацията. Това може да се случи на по-късен етап. Важното е учителят ясно да обяви пред всички, че това е насилие и то е недопустимо поведение. В този момент не е добре да се разпитва за подробности и детето, което е потърпевшо, особено в присъствието на насилника и други деца, защото това може да урони неговото достойнство;




  • Честа спонтанната реакция на възрастните е заставането на страната на „жертвата” и наказване на „насилника”. Ключово при интервенцията на възрастните е приемането на разбирането, че детето, обект на тормоз, не се нуждае от състрадание, а детето, извършител на тормоз, не се нуждае от наказание, особено което го унижава, а от състрадание, за да може то да развие това чувство към другите. Защото липсата на състрадателност е една от основните причини, поради която се упражнява тормоз.


Втора стъпка: Реакции спрямо детето, което е упражнило тормоз:


  • Когато става въпрос за първа проява, която не е тежка по отношение на нанесената вреда, може да се приложи подходът за възстановяване на щетата Когато се прилага подходът за възстановяване на щетата е необходимо задължително да се уведоми класният ръководител;




  • Той се прилага от класния ръководител или училищен психолог, педагогически съветник. Важно е учителят със спокоен и умерен тон, както и с държанието си, да покаже ясно, че проблемът е в начина на поведение, а не в личността на самия ученик, и че се действа с оглед отново да се възстановят ценностите, към които цялото училище се придържа, а не за да бъде наказан.. Ключов момент във възстановяването на щетата е, че класният ръководител разговаря с ученика, а ученикът сам избира и решава как ще поправи грешката си, с което отново ще се възстанови нарушената ценност. С това негово решение трябва да се съгласи и ученикът, който е бил потърпевш от тормоза. Като първа стъпка класният ръководител изслушва детето. Не е желателно детето да се изслушва съвместно с потърпевшото дете. След изясняване на ситуацията и постигане на договорка, класният ръководител за определен период от време може да проследява поведението на децата и да дава обратна връзка.


Трета стъпка: Реакции спрямо дете, което е обект на тормоз

Работата с деца, които са обект на тормоз, трябва да бъде насочена към формиране у тях на умения за справяне с подобно поведение.




  • Важно е класният ръководител да поговори с детето, по възможност още същия ден, за да разбере какво точно се е случило. Ако е необходимо отделни факти могат допълнително и дискретно да бъдат проучени;




  • Погрешно е открито и публично пред другите деца да се оказва подкрепа на потърпевшото дете, защото това допълнително ще урони достойнството на детето пред неговите връстниците;




  • При този първи разговор е важно да се предложи на детето подкрепа, като се остави то само да определи какво точно ще му помогне да се почувства сигурно;




  • Подчертава се поверителността на разговора, като се спомене кои ще бъдат уведомени за случилото се;




  • Никога не трябва да се предлага среща между дете, жертва на насилие и неговия мъчител с цел да се помирят и да се разберат. Такива срещи могат да доведат до неблагоприятни последствия;




  • Класният ръководител наблюдава детето в следващите дни, за да се увери как се чувства и при необходимост отново разговаря с него.


Четвърта стъпка: Реакции, спрямо наблюдателите:


  • Класният ръководител изтъква тези, които са се намесили в защита ценностите на училището. На останалите се споделя очакването да направят същото, ако се случи в бъдеще;




  • Убеждение за отговори на насилието с думи, търсене на помощ и съобщаване за случая.




  • Класният ръководител насърчава учениците за грижа спрямо тормозеното дете.


VІІ. Училищна система за насочване към други служби

        • Регистриране на ситуации на тормоз

1. Създава се регистър на училището за регистриране на случаи на тормоз между учениците.


    1. Всяка ситуация на тормоз се регистрира и описва от учителя, който я е наблюдавал с цел да се проследи развитието на случая във времето и да се планира подходяща интервенция. Регистърът съдържа следните реквизити: „дата”, „участници”, „клас”, „предприети мерки”, „подпис”.

    2. Този регистър се съхранява на достъпно място в учителската стая.




    1. Класните ръководители следят за вписаните в регистъра случаи и предприемат съответни мерки като взаимодействат с родителите на ученика, с учители и училищен психолог/педагогически съветник.




    1. В случаите, при които поведението на детето се отличава с изразени агресивни прояви, снижен контрол върху гнева, склонност да разрешава конфликтни ситуации с насилие Координациооният съвет предлага на Директора да бъде потърсено съдействие от страна на отдел „Закрила на детето по местоживеене и отдела за „Закрила на детето”, на чиято територия е училището, местните комисии за БППМН, полицията и всички останали участници в мултидисциплинарния екип по силата на координационния механизъм.




        • Включване на родителите

  1. Във всички случаи е необходимо родителите да бъдат уведомени за случилото се, както и за предприетите от училището действия за разрешаване на ситуацията;




  1. В разговора е важно да се акцентира върху необходимостта родителите да не критикуват другото дете, а да се опитат да погледнат на ситуацията през погледа на другата страна;




  1. Родителите трябва да бъдат запознати, че критиките, обидите и неглижирането на другото дете от тяхна страна само ще задълбочат конфликта;




  1. От разговора могат да бъдат изведени конкретни договорки кой какво може да предприеме и какво се очаква като резултат;






Каталог: dokumenti
dokumenti -> Предизвикателства при настаняването и адаптацията на бежанците мюсюлмани
dokumenti -> Какви документи се издават на учениците със соп при завършване на клас, етап и степен
dokumenti -> Социална работа с бежанци със специални нужди непридружени малолетни и непълнолетни, бежанци с
dokumenti -> Отчет за изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз
dokumenti -> Птг”д-р н. Василиади”-габрово заповед
dokumenti -> Наредба no 14 от 12 декември 2006 г. За придобиване на квалификация по професия "машинен техник"
dokumenti -> Заседание на общински съвет калояново докладна записка от инж. Александър Кръстев Абрашев Кмет на Община Калояново Относно


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница