301
Не Мат. Мак.Дженифър стана и взе вестника от бюфета, прелисти страниците и стигна до снимката от генералната репетиция. Него го нямаше там,
разбира се, та нали тъкмо затова беше дошъл със закъснение. Статията описваше играта на
Лиза в ролята на Виола, не нейното изпълнение.
Невидимата жена среща мъжа, който никога не е съществувал.
— Аз ще тръгвам — каза тя. Бренда и Брайони отново се спогледаха. — Какво? — извика Джен. — Хайде, кажете го, стига сте си разменяли погледи!
Майка й пристъпи внимателно към нея, сякаш доближаваше изплашена котка.
— Джен, вече минава два и половина.
Отиди в библиотеката,
щом искаш, мила, Брайони ще те закара. Но вече е следобед, Джен.
Дженифър погледна часовника си, но стрелките не й говореха нищо.
— Добре, тогава ще изляза да се разходя във фермата. Да подишам чист въздух.
— Брайони ще дойде с теб. — Сега майка й заговори с глас,
подходящ за успокояване на изплашена котка. — За
всеки случай, ако някой журналист дебне на пътя.
При думата „журналист“ Дженифър усети познатото чувство как стаята се наклони и завъртя около нея. Тя седна и се хвана здраво за стола, уверена, че иначе щеше да политне напред.
— Те не са тук заради теб, Джен — бързо каза Брайони, — а заради Крес и Ана Мария. Помниш ли?
Той също беше дошъл тук заради Крес и Ана Мария.— Джен, добре ли си? — попита я майка й.
— Разбира се. Просто си помислих как Брайони ще ме пази от журналистите и
се сетих за един анекдот, знаеш го, нещо за това как затваряш вратата на обора, след като конят е избягал в галоп, обаче не мога да си спомня как беше точно.
Този път Дженифър не намери сили да им каже да престанат с тези погледи и се качи в стаята си.