Искам да ти вярвам

1
ХЕЙЗЪЛ ОЗМЪНД
ИСКАМ ДА ТИ ВЯРВАМ
Превод: Маргарита Спасова chitanka.info

2
Всеки поглед в огледалото я караше да се намрази още повече…
Дженифър имаше всичко. Докато ужасен инцидент не й отне почти всичко.
Завръщането у дома, където вечно загриженото й бивше гадже е само на една врата разстояние, далеч не изглежда като обещание за светло бъдеще.
Докато тя не среща Мак.
Секси, размъкнат и леко непохватен, той й помага отново да повярва, че може да преодолее инцидента и да се върне към щастливия си и пълноценен живот. Но Мак има тайна, която пази с цената на всичко и съвсем скоро ще предаде Дженифър, за да не я разкрие. Дали навреме ще разбере каква грешка е напът да стори и какво всъщност означава Дженифър за него?
И ако го направи, ще може ли Дженифър да обикне истинския
Мак?
Готов ли си да съсипеш чужд живот, за да подредиш своя? Проницателна и очарователна история за изборите,
които правим, и последиците, с които трябва да се научим да живеем.
Red Online

3
ГЛАВА 1
Да, статуята определено намигаше. Единият сребърен клепач на римския центурион се спусна и леко кимна с глава, от което перата на шлема му потрепнаха.
Скупчените наблизо туристи се разпискаха развълнувано, преди да продължат да правят снимки и да щракат безразборно срещу статуята, абатството, някакъв размотаващ се наоколо човек с куче,
вързано с парче канап вместо каишка. Понякога снимаха и себе си.
Мак, който седеше на пейката на няколко метра по-нататък,
усети как нечий малък показалец го смушка в крака.
— Защо онзи сребърен човек ти намига?
Той се обърна да погледне момиченцето, на което принадлежеше въпросният любознателен пръст.
— Не знам, Габи — каза Мак и сви рамене, като се върна към заниманието си отпреди малко, а именно да познае дали под плътния слой сребриста боя се криеше някой, когото познаваше.
Той не се учуди, когато отговорът се оказа крайно незадоволителен за Габи и тя побърза да пусне в действие показалеца.
— Хайде, де, чичо Мак — каза тя с глас, който напомняше тембъра на телевизионен водещ, — на мен можеш да ми кажеш.
— Добре, ще ти разкрия тайната. — Той се наведе към момиченцето. — Той всъщност не е римски центурион, а шпионин. Аз също съм шпионин и така си предаваме съобщения.
— Глупости. Ти не си шпионин, ти се грижиш за баба и пишеш спатии…
— Статии.
Габи го потупа по коляното, но не удостои с внимание уточнението.
— Освен това шпионите, имат луксозни коли и много гаджета.
С този аргумент Габи явно счете разговора за завършен и Мак се поколеба дали да се разсмее, или да изпадне в дълбока депресия заради начина, по който със съкрушителната яснота и жестокост на

4
четиригодишно дете, тя беше свела живота му до „баба“ и „спатиите“.
Всъщност обобщението беше съвършено коректно.
Габи несъмнено беше забелязала липсата на луксозни коли и приятелки.
Мак отново погледна центуриона и той отново му намигна.
Надигна се нова вълна от развълнувани писъци от страна на чуждестранните туристи, които, съдейки по кройката на дънките им и грижливо поддържаната им външност, бяха италианци.
Той се замисли над абсурдността на ситуацията — група италианци съзерцаваха човек, който се преструваше на римлянин,
когато статуята не само му намигна, но дори се размърда, с което предизвика доволен кикот и оживление сред туристите. Италианците се разпръснаха на малки групички и Мак се запита коя беше следващата спирка в маршрута им: Оксфорд? Стратфорд? Дали когато се върнеха вкъщи всички посетени места, щяха да се слеят в объркана каша от история и измислици? В коктейл от Джейн Еър, инспектор
Море и Ан Хатауей?
— Ела — каза Мак и помогна на Габи да слезе от пейката, — да отидем да видим какво е намислил този Силверус Максимус. Майка ти ще се върне всеки момент.
— Мама и Фран, и баба — поправи го Габи, а после добави някак развеселена. — Според теб колко зъба ще са й останали на
Фран?
— Всичките, това е просто профилактичен преглед.
— А на баба, дали ще й поправят счупения?