Смесени ИС. Особености на BG ИС( гласуване; определяне на изборния резултат при парламентарни, местни и президентски избори)

Смесените ИС се появяват края на 40 и началото на 50 години на 20 век. Те са начини за комбиниране на елементи чисто пропорционални и чисто мажоритарни, както и с туширане на техните недостатъци. Условно се делят на два вида:

1.     твърдо смесени

2.     функционални

Особеното и при двата вида е, че:

-  формират се и при двата вида съставни избирателни райони

-  избирателите имат повече от един глас ( толкова, в колкото избирателни района участват)

-    кандидатите се регистрират в партийните листи и отделни като мажоритарни кандидати като се допуска / забранява едно лица да е кандидат в листа и мажоритарен кандидат. При мажоритарната система има виска ефективност на първо гласуване.

Твърдо ( механично ) смесени прилагат двата елемента – мажоритарния и пропорционалния при избора на колективен орган, при които част от състава се избира в едномандатни избирателни райони с използване на мажоритарни правила, било на относителното, било на абсолютното мнозинство. Друга част се избира в многомандатни избирателни райдни с пропорционална ИС за определяне на изборния резултат като кандидатите се регистрират в гъвкави или твърди партиини листи. При пропорционалния елемент е възможно, държавата да е разделена на многомандатни избирателни райони или национални мандатни райони, а може и двете.

У нас смесена ИС беше използвана при изборите от 1990г. Тя е твърдо смесена, т.е. най- елементарния вариант на смесване. 7- то ВНС - 400 народни представители, 200 от тях бяха избрани 200 едномандатни райони чрез мажоритарната система на абсолютното мнозинство ( два тура - балотаж). Районите са с относително равен брой население и обхващаха някои на брой общини, а големите на няколко едномандатни. Останалите 200 народни представители се избират в 28 многомандатни избирателни района ( днешното областно деление ) – разпределят различния брой мандати в зависимост от населението по системата Донт. Така всеки избирател се включва в мандатната система по адрес, участва в ИС в многомандатен и едномандатен. Гласува за предпочитан от него кандидат в мажоритарния район и един, който по партийна листа в района на пропорционалната система.

Избирателите можеха да гласуват само с 1 глас. Можели са да ги дадат само на една партия, а може и за различни партии. А може и да не гласуват. Гласува два пъти в различен избирателен район. Гласовете се отчитат отделно и изборния резултат се определя и по мажоритарно, и по пропорционално типово единство, което обединява елементите с единно тяло от депутати ( ВНС ). Двете системи не са обвързани и не предопределят определянето на изборния резултат.

Класически пример за функционално смесване на системи е системата ФРГ от 1949г – копирана от много страни. Особеностите са федерална структура като всяка провинция практически със смесена система е представена и като общност, и като територия. Територията на всеки Ландтаг ( провинция) е многомандатен избирателен район, в който се избират определен брой депутати, в зависимост от броя на населението. Няма определен твърд брой депутати в Бундестага. Вътре във всяка провинция се формипат едномандатни избирателни райони, в които се използва мажоритарна ИС на относителното мнозинство ( в 1 тур). Избран е кандидатът с най- много гласове. Партията регистрира отделни депутати във всеки избирателен район. Твърди партийни листи в многомандатните райони в провинции следователно 2 гласа – в едномандатни райони на партийна листа. Мажоритарно избраните кандидати застават в челото на партийната листа в пропорционалната система и ги избутват. За избрани от листата се смятат тези до попълване квотата на резултатите от пропорционалната като в тях влизат мажоритарно. Мажоритарните кандидати персонифицират пропорционалната система. Ако кандидатите на мажоритарната система са повече от мандатите на пропорционалната, то влизат всички от мажоритарната.

Смесената система в Германия е в зависимост от избирателната бариера и да е получила минимум 3 избрани мажоритарни мандати или да е надхвърлила 5 процента от гласовете по пропорционалната система в страната. Тази система е замислена заради силното, рестриктивно действие на крайно леви и десни следователно 2 големи партии и множество малки служещи за балансьори. Тази система често пъти се нарича персонифицирана пропорционална система.

Възможни са по– сложни системи – освен многомандатни райони по пропорционалната система, се формира и един национален многомандатен район, при който се разпределят остатъците от други многомандатни райони. Смесените ИС показват предимства спрямо пропорционалните ИС и мажоритарните ИС, но правилата на определяне на крайния резултат са толкова сложни, че отделните избиратели трудно ги разбират. Има толкова сложни, че не намират приложение в избирателната практика.

- в КРБ се съдържат изчерпателни правила при определяне на изборния резултат. Особеното е, че се кандидатират в една листа. Всеки кандидат формира една листа с вицепрезидента. Дава се възможност за коалиране между партите за избор на президент и вицепрезидент.

- КРБ предвижда засилена мажоритарна ИС с абсолютно мнозинство. В изборите да са участвали повече от половината от избирателите по списъци, или имат избирателен глас. Броят на избирателите не се знае с точност ( дори и ГРАОН). В чужбина избирателните списъци се правят със заявление за такива избори ( минимум 100). Могат да гласуват и повече и се записват. Поради това КРБ по силата на тълкувателно решение на КС, при избори с по– малко от 50 % от избирателите, задължително да се проведе 2 тур, защото не може да се удовлетвори изборния резултат при първи тур. Кандидат- президентската двойка е избраната тази, която е с повече от 50 % от действително подадените гласове. Във вторият тур участват само първите две кандидат- двойки с най– много гласове и отпада изискването за избирателна активност.

Вероятността да има точно равен брой математическо равенство (1:3 млн)- започва наново целият изборен процес.

- избирането на кметове става с абсолютно мнозинство по мажоритарната ИС, но без изискване на определен % избирателна активност. При кметства с малко избиратели често стават абсолютни математически равенства ( законът не дава изход).

- изборите за общински съветници - пропорционална ИС в многомандатна община и броя на общинските съветници се определя от таблицата в ЗМСМА. Особеност е, че няма избирателна бариера. Практически обаче, при всяка пропорционална система има естесвен изборен праг и той се определя като минимален брой гласове, които една партия трябва да събере, за да получи един мандат. Броя на действително подадените гласове да се раздели на броя на мандатите на общинските съветници.

Особености на националната изборна система свързани с избор на народен представител в България
Народните представители се избират чрез Виктор Донт и се прилагат две стъпки:

1. 
   на национално ниво - целта е да се разпределят мандатите между политическите партии
   
2. 
   на райднно ниво – за персонифициране на мандатите на всяка политическа партия
   

Алгоритъмът за разграничение на мандатите при избиране на народни представители се съставя в следните стъпки:

Първа стъпка- след определяне на резултата на гласуването като брой действителни гласове за партиини листи и независими кандидати на първо място се преценява дали в някой от 31 избирателните района има избран независим кандидат. Партиините листи и независимите кандидати се регистрират в отделен избирателен район. Законът позволява едно лице да бъде издигнато в максимално две партиина листи, следователно едно лице може да бъде кандидат в партиините листи в два отделни листи. В случаи, че бъде избран и в двата района, посочва къде иска да остане на мандат, а в другия влиза следващият от партиината листа. Независимия кандидат може въз основа на подписка от 200 души да се регистрира в един избирателен район. Самия той представлява листата. В съответния район може да има и 3, и 4 независими кандидата. В партиините листи се включват равно или повече кандидати от броя на мандатите определен в района, следователно това е неравнопоставеност с независим кандидат.

Независимия кандидат е избран, ако ако в изборите е получил гласове равни или е надхвърлил районната избирателна квота- простата квота на Хер. От 1991г. до 2005 нито един независим кандидат не е приближавал районната избирателна квота.

Ако например в три избирателни района има три избрани независими кандидати, техният брой трябва да бъде изваден от общия брой 240 - 3 = 237броя. Независимите кандидати печелят с различна цена на мандата, следователно се нарушава равното избирателно право.

Втора стъпка- трялва да се разпределят 237 мандата, но само от тези партии и коалиции, които са преминали 4 % избирателна бариера в цялата страна от общия брой действителни гласове. Тези под 4 % не участват в разпределението на тези 237 мандата.

Един независим кандидат, ако надвиши квотата, дори 3-4 пъти влиза само той. Пак се нарушава равното избирателно право.

Напримир 4 партии имат 4 % надхвърлена избирателна бариера – разпределят 237 мандата. Събират резултатите на тези 4 партии в цяла България във всеки многомандатен избирателен район – 31.

100

60

40 Мандата

Прилагайки Виктор Донт на национално ниво се абстрахира, че в страната имаме отделни многомандатни избиратлни райони. Партиите регистрират кандидати във всеки избирателен район – 31.

Трета стъпка – прилагаме методът на Виктор Донт за всяка партия по отделно.

Партия А има 100 мандата в 31 измбирателни района.

Правим таблицата на Виктор Донт.

Подреждаме в низходящ ред до 100 мандата.

Но прилагането на Виктор Донт прави закръгление на остатъците, следователно отделни райони се препълват, а други остават недопълнени.

Ако в трети изборен район съберем мандатите на А, В, С партии и сме разпределили 14 мандата, вместо 13.

Четвърта стъпка – прехвърляне на мандатиот препълнени към недопълнени избирателни райони, въз основа на твърд математически критерий. Преценява се в препълнен район коя партия заплаща най- ниска цена за получените мандати. От нея взимаме един мандат. Но в друг избирателен район трябва да я компенсира където плаща най- висока цена, където е недопълнен.

Проблемът е създаването на препълнени и недопълнени мандати. Справедливо е разпределението за партиите, но не и за кандидатите.Тук цената на мандатите е различна за една и съща партия, но в различни избирателни райони.

На последните избори през 2005г. най- много гласове спечели Коалициа за България. Гласовете на българите в чужбина се разпределят се разпределят равномерно в цяла България. Предварително не се знае кой район ще е препълнен.

Позитиви на Виктор Донт- дава пропорционален резултат – много точна пропорция. В България 4 – 14 мандата / магнитут/

При местните избори няма избирателна бариера – прилага се в многомандатни избирателни райони и няма тези аномалии. Също има независими кандидати, т.к. населението е по- малко като брой там има избирани независими общински съветници – те имат възможност да достигнат районната избирателна квота – извежда се от общия брой и остатъка се разпределя между партиините листи с метода Донт. Разпределението не е много пропорционално.

Никой независим кандидат състезаващ се с партиини листи няма да бъде избран за народен представител, т.к. те имат нисък шанс. Но законодателството дава известни бонификации. За независим кандидат се прилага проста квота на Хер, докато мандатите за партиини листи се разпределят па метода на Донт.

Избирателната система в България освен общи избори познава и частични избори, както и втори тур. Правилата за провеждането им са различни.

Частични избори – когато предсрочно се овакантява мандат при мажоритарната избирателна система. При предсрочно овакантяване на мандат по пропорционалната система следващият от избирателната листата попълва мястото, следователно няма избори. Ако се оваканти мандат на независим кандидат остава незает.

Частични избори – при овакантяване на мандат на кмет на община, кмет на кметство – както при общинските избори, но в съкратени срокове – 40 дни, а общите избори са 60 – 70 дни. Частични избори за президент, вицепрезидент не се провеждат. Ако се оваканти президентски мандат се назначава вицепрезидента, ако не председателя на народното събрание.

Избраният на мястото на кмета трае до края на мандата на предшественика им. Но ако им остават по- малко от 1 година не се провеждат избори, а се назначава временно изпълняващ длъжността му.

Нови избори- когато в изборите на кметове на общини и кметове на кметства, президент и вицепрезидент се стигне до точно математическо равенство, както и когато изборите бъдат обявени за незаконосъобразни от съответния съдебен орган се насрочват нови избори по общата процедура, от началото до края. Новите избори могат да бъдат в зависимост от порока за определен район или за цялата страна. Тук се следва цялата процедура – 60 – 70 дни.

II тур – само при мажоритарните избори. В гласуването, в съревнованието участват само първите двама от I тур с най- висок брой ( процент ) гласове- балотаж. В 7 дневен срок между I и II тур предварителната кампания продължава.

Оспорване на избирателния резултат – при допускане на осъществени нарушения при избирателния процес и отчитането на избирателния резултат. Оспорването пред местния акръжен съд е първа инстанция. Втора инстанция е за законосъобразност пред ВАС.