Изготвил: Проверил: гр. София 2014г. Увод

Не беше много отдавна, когато най-важното правило на бизнеса беше "мястото е всичко." Ако локацията бе в тяхна полза, предприемачите бяха повече или по-малко защитени от конкуренти във всяка форма и размер. Нещата са различни сега. Бизнесът е станал глобален по начин, по който не бихме могли да си представим само преди десет години. Пазарите са навсякъде и нови отворят постоянно. Доставчиците, веригите за доставки се адаптират към новите условия и константните промени. И първостепенното значение на локацията е изместено от нова сила в бизнеса: логистиката. Какво представлява логистиката? Логистиката е изкуството и науката за получаване на стоки, точно там, където те трябва да бъдат и точно,

Логистичният сектор улеснява движението на стоки за целите на търговията, производството и потреблението. Добрите логистични системи често се описват като съвкупно задоволяване на няколко фактора - качество, разходи, време и продължителност.

Има много въпроси, които засягат ефективното транспортиране на стоки и настоящата курсова работа разглежда редица от проблемите и предизвикателствата, пред които е изправена логистиката в национален и международен аспект, като се предлагат и препоръки за решаването на тези проблеми.

1. 
   Проблеми на логистиката в национален аспект
   

Още през 1970 г. се осъществи радикална промяна от железопътен превоз на пътни превози. Тази промяна обхвана страните от Източна Европа, включително и България. Въпреки че ръстът на пътните превози вече не е толкова динамичен, тази тенденция е все още в ход. Железопътният транспорт е все още доминиращата форма на превоз в България.

Пътната мрежа в страната е сравнително добре развита, но липсват мрежи от. нар. „superhighways”, а автомагистралите не са достатъчни и в добро състояние. Железопътната мрежа като цяло е много гъста и сравнително добре развита. Превози по вътрешни водни пътища играе само второстепенна роля . За инфраструктура. За достигане на западноевропейските стандарти в Източна Европа ще бъдат инвестирани около € 16 милиарда до 2015 г. в железопътни линии, пътища и летища .

Източноевропейският логистичен пазар се характеризира с големи регионални различия. Докато Чешката република, Словакия, Словения, Унгария и Полша са направили големи крачки, Румъния, България и Хърватия изостават далеч назад. Инфраструктурата в България е все още в лошо състояние.

Създаването на мрежата от всички европейски региони е подобрено чрез откриването на страните от бившия Източен блок и разширяването на Европейския съюз. В резултат на това България става по-атрактивна за много производствени компании, които предпочитат да преместят своите производствени съоръжения в страната с цел икономия на разходи. Доставчиците на логистични услуги трябва да следвате тези компании или да експлоатират новите пазари, като извършват сливания или придобивания. Съвременните доставчици н логистични услуги трябва да преодолеят и координират много предизвикателства.

Докато в повечето европейски страни логистичните разходи се очаква да бъдат около 10-15% от крайната цена на продукта, в България тази цена съответства средно до 19% от общата стойност на продукта, което се дължи на:

• 
  Лошата инфраструктура и оперативна ефективност;
  
• 
  Средният магнитуд от търговски и производствени компании.
  

• 
  Лошо състояние на пътната инфраструктура;
  

• 
  Необходимост от модернизация на пристанищната инфраструктура;
  
• 
  Несиметрично развитие на логистичния сектор в страната – съсредоточаване в няколко основни логистични центрове – София, Варна, Пловдив;
  
• 
  Необходимост от оптимизиране на транспортния трафик в страната;
  
• 
  Липса на достатъчно обособени складови и производствени сгради с изградена инфраструктура;
  
• 
  Недостиг на специализирани кадрови ресурси;
  
• 
  По-добре развити и куриерски услуги, в сравнение с логистичните;
  
• 
  Високо ниво на местните логистични разходи;
  
• 
  Недостиг на съвременни логистични центрове;
  
• 
  Липса на внедряване на съвременни технологии и инвоации в логистичния сектор (зелена логистика);
  
• 
  Незадоволително качество на транспортната и ИТ инфраструктура;
  
• 
  Неефективност на логистичната инфраструткура;
  
• 
  Липса на добри условия за развитие на търговия;
  
• 
  Ограничен обхват на услугите на логистичните доставчици;
  
• 
  Липса на складово обзавеждане под наем или на лизинг;
  

В един свят, където има няколко малки и големи компании, неизбежно има индустрии, които се конкурират едни срещу други, изправяйки се пред различни предизвикателства. Комплицирането на международната обстановка доведе до значителни предизвикателства за различни играчи в логистичния сектор. Повечето от играчите в логистичната индустрия не са в състояние ефективно да балансират растежа. От друга страна, се упражнява значителен натиск върху операторите на веригата за доставки, за да се положат усилия за засилване на ефективността, запазване на ефективността на операциите на веригата за доставки, заедно с намаляване на разходите.

Спедиторите и доставчиците на услуги не са успяват да формират ефективни партньорства. Необходимо е преодоляването на редица проблеми, свързани с някои предизвикателства, пред които е изправена логистиката в международен аспект. Тези предизвикателства трябва да бъдат преодолени, за да може и двете страни в логистичния сектор – спедитори и клиенти да имат изгода. Забавянето на световната икономика през 2012 г. имаше отрицателно въздействие върху цените на петрола и транспортни разходи.

• 
  Цените на петрола и транспортните разходи ще продължат да бъдат високи, което е голямо предизвикателство за сектора на корабоплаването. Ефективното управление на цените е основен компонент на логистичните разходи.
  
• 
  Свръх-капацитететът в трафика на контейнери е поредното предизвикателство, пред които са изправени от корабната индустрия. Лайнерите търсят интелигентни стратегии за намаляване на капацитета и увеличаване на темповете.
  
• 
  Проблемите при управлението на веригата за доставки са повишаващите се цени на товарния транспорт, увеличаване на глобалните клиенти, увеличаване на ставки за труд, разходите за здравеопазване и повишаващите се цени на суровините.
  
• 
  Непрекъснатото влошаване на инфраструктурата, повишаване на разходите и конфликт за работни места, са някои от другите проблеми в логистиката в международен аспект.
  
• 
  Въпреки че са направени различни усилия за засилване на сигурността във веригата за доставки, все още остават съмнения дали стоките, които се доставят са сигурни. Съмнението се увеличава, ако превозът не е застрахован.
  
• 
  С нарастване на броя на корабите, ще има множество предизвикателства пред логистичния сектор и в бъдеще. Според участници в сектора, собствениците на кораби ще трябва да запазят само част от екипажа си, поради намаляване на тарифите за превоз. Не отдавна, през 2011 г. разценките за навло намаляха драстично и бяха под стойността на операцията.
  
• 
  Неясната комуникация е още един проблем, пред който индустрията на логистиката като цяло е изправена. Неправилната комуникация осуетява усилията на компанията за растеж . Ефективната комуникация подобрява бизнеса и ефективността на работата.
  

Друг важно предизвикателство, пред което е изправена логистиката в международен аспект, са нарастващите темпове на глобализацията. Налице е обща тенденция към либерализация на международната търговия в областта на логистичните услуги, като страните настояват за либерализиране на търговията със стоки, под егидата на Световната търговска организация (СТО), както в регионален, така и в двустранен търговски контекст. Либерализацията на търговията в областта на логистичните услуги се разглежда като неразделна част от стратегията за подобряване на износа и постигане на икономическо развитие, но същевременно е съществен проблем за страни, при които сектора на логистичните услуги не е толкова конкурентен.

Специализираната литература предлага значителни доказателства, свързващи подобренията в областта на транспорта и логистиката директно с подобряване на износа. Ефектите са особено силни, когато вносителите имат достъп до множество доставчици на високо заместими стоки. Сравнявайки продажбите на производителите на подобни продукти, Hummels² изчислява, че износители с 1 на сто по-ниски транспортни разходи ще се радват на 5-8 процента по-висок пазарен дял. Limbo and Venables³ изчисляват, че разлики в качеството на инфраструктурата представляват 40 процента вариации в транспортните разходи за крайбрежните държави и до 60 на сто за страни без излаз. Fink, Mattoo и Neagu⁴, въз основа на търговията на САЩ с нейните търговски партньори, заключават, че либерализирането на предоставянето на пристанищни услуги и регулирането на упражняването на пазарна мощ в линейното корабоплаване може да намали разходите на линейното средно с една трета.

Въпреки това, страхът от увеличаване на чуждестранната конкуренция е допълнително повдига въпроса за това, какви трябва да бъдат степента и темпа на либерализация на търговията в логистиката в международен аспект, имайки предвид, много държави, подобно на Индонезия, при които секторът на логистиката все още не е толкова ефективен и конкурентен на неговите колеги в развития свят.

Друг проблем на логистиката в международен аспект, свързан с глобализацията, е проникването в развиващите се пазари. В развиващите се страни с променлива политика, нестабилни икономики, липса на основна инфраструктура, както и ограничено прилагане на технологии за управление на компанията, логистичната индустрия е изправениа пред ключово решение.

Какви алтернативни стратегии следва да бъдат приети, за да се балансира степента на локализация в сравнение с интегрираната глобализация, за да успеят логистичните компании в тези непредсказуеми и индивидуално уникални пазари? Трябва ли да останат повече местни, разчитайки предимно на местни партньори и на отношенията на веригата за доставки или трябва да бъдат интегрирани в глобалните операции и мащаб? Какви възможности ще бъдат на тяхно разположение?

Както често се случва в управлението на глобалния бизнес, няма един верен отговор. Предвид акцента върху растежа и натиска върху компаниите да изпълнят финансовите цели, експанзията в БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай) и развиващите се пазари може да е неизбежна. Фирми, които примат т. нар „един размер, подходящ за всички” подход за експанзия, обаче, се учредяват за разочарование.

В интервюта с повече от 250 висши мениджъри на азиатски логистични компании, само 28% заявяват, че техните приходи и печалби от международните пазари са напълно генерирани в съответствие с очакванията през последните три години.

Същевременно, 90 процента от разширяващите се азиатските компании в логистичния сектор, които са отговорили на проучването, остава силно ангажиран към международната експанзия, само 31% заявяват, че имат правилните оперативни способности за подкрепа на международни операции. Мениджърите също посочват, че основен проблем е „човешката страна” на международния бизнес: осигуряване на талант, изграждане на глобален начин на мислене и управлението на междукултурните комуникации.

В идеалния случай, компаниите, опериращи в БРИК и развиващите се пазари ще разчитат на децентрализирани операции, работещи на критична маса и съобразно местния пазар. Те ще използват най-добрите световни практики, когато е възможно, с акцент върху гъвкавостта и отговорността за световната стандартизация и ръста на ефективността.

Извънредните вариации сред нововъзникващите пазарни страни предполагат нуждата от множество вериги за доставки, като всяка трябва да е съобразена със специфичните нужди на регионите и общностите и се поддържа от локално развити способности и талант. Всяка верига за доставки трябва да бъде достатъчно гъвкава, за да се осъществят бързи промени.

Повечето организации дават висока стойност на интегрираните операции, но в БРИК и развиващите се пазари акцентът може да премине от „интегрирани” на „динамични”. Това означава създаването на динамични, отговорни екосистеми на процеси, хора и технологии. Децентрализираните операции могат да позволят на компаниите да се справят по-ефективно с редица въпроси, включително с трансгранични предизвикателства, разлики в данъчното облагане, географски пречки, технологични промени, както и несъответствия в пазара на труда.

Всяка компания , и всеки пазар е различен , така че логистичните компании трябва да се справят с реалния, а не с идеалния пазар. Те трябва мислят за всяка развиваща се страна като независима екосфера, верига на микро доставки с нейните собствени вариации.

Заключение

За преодоляване на проблемите на логистиката в национален аспект, могат да бъдат направени следните препоръки:

• 
  насърчаване на инвестициите в областта на транспортните и логистични дейности;
  
• 
  насърчаване на използването на технологии и прилагането на високотехнологични информационни приложения в транспортните и логистични дейности
  
• 
  инвестиране във висококачествени складови площи, които да отговарят на нуждите на логистичните доставчици за общо ползване;
  
• 
  осигуряване на специализирани складови площи;
  
• 
  инвестиране на по-високо ниво на обучение на персонала и обучение през целия живот, тъй като управлението на логистиката е бързо развиваща се област и високата квалификация на интегрирано управление на веригата за доставки е необходима в глобализирания пазар;
  
• 
  инвестиции в средното и по-ниско ниво на персонала, тъй като има значителен недостиг на квалифицирана работна ръка;
  
• 
  синхронизиране с европейските тенденции и практики по отношение на логистичния сектор с предприемане на конкретни действия в тази посока;
  
• 
  информираност за ефективността на други чужди или местни компании с цел придобиване на сравнителен анализ на данни и на най-добрите практики;
  
• 
  насърчаване на използването на автоматизиран транспорт и логистични системи.
  

Същевременно, логистиката е изправена пред решаването на много проблеми и в международен аспект. По принцип, логистиката винаги среща проблеми, но те се умножават при преместването на по-голяма дистанция, при преминаване отвъд националните граници. Глобализацията е този феномен, който от една страна унифицира проблемите, но от друга страна подчертава различията и разкрива „по-слабия”, „по-неконкуретноспособния” в глобалния бизнес на логистиката.

1. 
   http://www.elalog.eu/
   
2. 
   Hummels, D. 1999. "Have International Transport Costs Declined?" Graduate School of Business, University of Chicago.
   
3. 
   Limbo, N., and A. J. Venables. 200l. "Infrastructure, Geographical Disadvantage, Transport Costs and Trade." World Bank Economic Review 15 (3):451-79.
   
4. 
   Fink, C., A. Mattoo, and I. C. Neagu. 2000. Trade in International Maritime Service: How Much Does Policy Matter? Washington, DC: The World Bank.
   
5. 
   http://www.scisce.eu/images/A_MAVROS.pdf