Правосубектност на нациите (народите) в процес на национално-освободителна борба

5. Правосубектност на нациите (народите) в процес на национално-освободителна борба

Термините нация или народ, които се използват като еквивалентни в случая нямат предвид нито нация, нито народ в точния смисъл на тези думи. За да се признае наличието на нация или народ, не се изисква да бъдат налице специални критерии, по които да бъде определено наличието на нация или народ. Най-малко е задължителен националният признак. В съвременния свят има достатъчно примери за държави, които са съставени от население с етнически смесен състав.

• 
  Най-общо приемаме, че става дума за относително устойчива маса от населението на една или няколко държави, която проявява волята си да промени своя политически статут в държавата или държавите, които населява в момента.
  

Равноправието на народите се споменава и в преамбюла. То също така е в основата и на системата за попечителство на ООН.

Принципът на самоопределението е развит по-подробно и в други актове на ООН. Най-важни сред тях са Декларацията за предоставяне независимост на колониалните страни и народи, приета на XV сесия на Общото събрание на ООН от 14 декември 1960 г. Съдържанието на принципа в разгърнат вид е изложено в Декларацията за принципите на международното право, отнасящи се до дружеските отношения и сътрудничеството между държавите съгласно Устава на ООН от 1970 г. Според тази декларация равноправието и самоопределението като принципи означават, чe всеки народ има право свободно, без външен натиск да избира своя политически статут, т. е. своята степен на самостоятелност и да следва икономическо, социално и културно развитие по свой избор. На това право съответствува задължението на всяка държава да уважава така направения избор. Следователно, нацията или народът са субекти на правото на самоопределение.

Безспорно нацията още не е държава и не нацията се признава за субект на международното публично право. Връзката между нация (народ), борещ се за национално освобождение и субекта на международното право е, че нацията се приема за държава в последен стадий на своето създаване. По този начин всъщност не нацията, а създаващата се държава е субект на международното публично право.

Като субект на международното право нацията, бореща се за национално освобождение, неизбежно има съществени особености, отличаващи я от вече разгледаните субекти на международното право.

• 
  В какво се изразяват тези отличителни черти, присъщи само на този вид субекти на МПП?
  

Една нация или народ, борещи се за национално освобождение притежават население; то заема определена територия, независимо е в осъществяването на външните си отношения, представено е чрез своя организация или организации. Всичко това действа успоредно със съществуващата официална власт, която поддържа един политически статут. Но именно за промяна на този политически статут води борба нацията или народът.

Нацията притежава, безспорно, право на самоопределение и в този смисъл не зависи от признаването си от други субекти на международното право.

Изключително важна характеристика на нацията като субект на международното право е временният характер на нейната правосубектност. Това произтича от допускането, че нацията е пред създаване на своя собствена държава. Ако това състояние продължи твърде дълго, то говори за невъзможността в този момент нацията да създаде своя държава.

Независимо от това, нацията остава субект на правото на самоопределение. Тя запазва правото си на самоопределение, което може да бъде реализирано във всеки един момент, и е без значение дали нацията или народът са в границите на вече съществуваща държава, от която искат да се отделят, или искат да се присъединят към друга държава (или държави) или пък имат своя собствена отделна държава, но желаят да се присъединят към друга държава. Всичко това са хипотези на осъществяването на правото на самоопределение на нацията или народа.

Правосубектността на нацията като субект на международното право е ограничена, защото обективно нейните възможности да поема задължения и да упражнява права са ограничени. Международната практика показва, че този субект участва в ограничен вид международни договори, например в областта на образованието.

В областта на дипломатическото право нейното представителство е като правило едностранно - нацията е представена при някои държави. Представителствата на нациите, борещи се за национално освобождение при международните организации, са със статут на наблюдатели.

6. Особени случаи на правосубектност

6.1. Светия престол

Твърде често и неправилно Светия престол се замества с Ватикана. Последното е само част от Рим, където се разполага основният комплекс от здания на Светия престол.

Светия престол притежава някои черти, които го сближават с държавите като субекти на международното право. Има свое население, което е около 1 000 души. Официален език е италианският, а за документи по въпросите на култа - латинският. Валутата е отделна от италианската и се обменя с нея в съотношение 1:1. Осъществява собствени радиопредавания, издава свой вестник. Разполага със своя армия - швейцарска гвардия, както и с полиция и жандармерия.

Светия престол поддържа дипломатически отношения с над 100 държави. Работи активно в Международната агенция за атомна енергия и в Международния съюз за далекосъобщения, където има статут на пълноправен член. Постоянен наблюдател е в ООН, МОТ, ЮНЕСКО. Обаче, Светия престол не бива да бъде оценяван по тези признаци. Не те са определящи за неговата правосубектност.

Основанията за правосубектността на Светия престол са характерни само за него, както е неповторим и самият той. Тези основания могат да бъдат определени като частично договорни, частично обичайно правни.

• 
  Откъде, като се има предвид еволюцията на това образувание, произтичат основанията за особената му международна правосубектност?
  

Това неясно от правна гледна точка положение продължава до сключването на Латеранските споразумения от 11 февруари 1929 г. Латеранските споразумения се състоят от три отделни договора:

• 
  първият е конкордат - т. е. споразумение за католическото вероизповедание в Италия;
  
• 
  вторият е финансов договор, а
  
• 
  третият - това е собствено Латеранският договор, който урежда международното положение на Светия престол.
  

Международното право не съдържа ограничения относно признаването на правосубектността на образувания, различни от държавите и по-специално такива от рода на Светия престол.

Може да се твърди, че с участието си в редица универсални международни договори Светия престол е потвърдил своята договорна правоспособност. В същото време това е и потвърждение за общото признаване от държавите на правосубектността на Светия престол. С двустранни споразумения, а също и едностранно, редица държави, в които католическата апостолическа римска религия е единствена или преобладаваща, признават по-широк обем на правосубектност на Светия престол. Ето защо основанията за признаването на Светия престол като субект на международното право са частично договорни, частично обичайноправни, частично вътрешноправни.

Но това не може напълно да обясни правосубектността на Светия престол. В известен смисъл Светия престол излиза извън рамките на международното право. Безспорно неговото влияние и политическо значение са потенциално по-важни отколкото правното им отражение. Всички права, които ползва Светия престол по международното право, всички привилегии и имунитети, изложени в Латеранските договори като гарантиран минимален обем на последните, са подчинени на по-висока цел: да гарантират дейността на Светия престол като духовна институция. Именно духовният аспект е определящ и най-важен, когато се говори за Светия престол. Политическото влияние на Светия престол минава през силата на религията; на около половин милион католически свещеници по цял свят; на около 1,2 милиона монаси в католическите ордени, политически партии и други организации

6.2. Много малки държави

Днес на планетата има около 190 независими държави. Измежду тях немалък е броят на малките страни. Понятието много малки държави (минидържави, микродържави или държави-джуджета) е неясно. В международното право няма норма относно минималната държавна територия или население, които да са определящи в тази насока. Нито в практиката, нито пък в научната литература има изработено общо становище.

• 
  Най-общо те могат да бъдат описани като държави с много малка територия, малочислено население и незначителни икономически ресурси.
  

Макар че от споменатите критерии безспорен е само този за територията - приема се, че държави-джуджета са тези с територия под 1000 кв. км., защото независимо от размера си някои сред тези държави имат голямо стратегическо значение (Малта, Сингапур, Бахрейн) или оказват влияние в световната политика (Люксембург, Ватикана/Светия престол) или икономика (Лихтенщайн, Монако).

№	Наименование	Територия (кв. км.)	Членство в ООН
1.	ВАТИКАНА	0,44	не е член
2.	МОНАКО	1,85	от 1993 г.
3.	НАУРУ	21,4	не е член
4.	ТУВАЛУ	25,9	не е член
5.	САН МАРИНО	60,6	от 1992 г.
6.	ЛИХТЕНЩАЙН	157,1	от 1990 г.
7.	МАРШАЛИ	181	от 1991 г.
8.	СЕЙНТ КРИСТОФЪР И НЕВИС	261	от 1983 г.
9.	МАЛДИВИ	298	от 1965 г.
10.	МАЛТА	316	от 1964 г
11.	ГРЕНАДА	344	от 1974 г.
12.	СЕЙНТ ВИНСЕНТ И ГРЕНАДИНИ	389	от 1980 г.
13.	БАРБАДОС	430	от 1966 г.
14.	АНТИГУА И БАРБУДА	442	от 1981 г.
15.	СЕЙШЕЛИ	444	от 1976 г.
16.	АНДОРА	453	от 1993 г.
17.	СИНГАПУР	618	от 1965 г.
18.	БАХРЕЙН	622	от 1971 г.
19.	СЕЙНТ ЛУСИЯ	616	от 1979 г.
20.	КИРИБАТИ	684	не е член
21.	ФЕДЕРАЦИЯ МИКРОНЕЗИЯ	686	от 1991 г.
22.	ТОНГА	699	не е член
23.	ДОМИНИКА	789	от 1978 г.
24.	САН ТОМЕ И ПРИНСИПИ	964	от 1975 г.

таблица: Държави с територия до 1000 кв. км.
Споровете започват още с това дали въобще става дума за държави.

• 
  А и какви изобщо са критериите, за да се определи съществуването на държава?
  

Като известен критерий може да служи приемането на тези държави за членове на ООН. Доколкото съществува изискване в ООН да се приемат само държави, то и членството би представлявало едно мнение на почти всички държави за притежаване качеството на държава и следователно на субект на международното право. Но този критерий е несигурен. Често по въпросите на членството силно влияния оказват политически съображения.

Освен по признака членство в ООН, минидържавите могат да бъдат разделени на две други групи.

• 
  Първата е от държави, които са отстъпили част от своя суверенитет в полза на друга държава. Тук могат да бъдат посочени Монако, Сан Марино, Лихтенщайн. Например Княжество Монако е независимо от 1861 г., но няма своя армия, а военната му защита е поверена на Франция.
  
• 
  Втората група се състои от държави, които притежават самостоятелно всички атрибути на суверенитета. Примери за такива са Науру, Малта, Сингапур, Бахрейн и др.
  

6.3. Свободни градове

Понякога като субекти на международното право или като притежаващи определен обем правосубектност се посочват свободните градове. Примери за такива са град Краков (от 1815 г. до 1846 г.), град Гданск (от 1920 г. до 1939 г.), град Триест ("Свободна територия Триест" (от 1947 г. до 1954 г.).

С Версайския мирен договор град Данциг (Гданск) се откъсва от Германия и се обявява за свободен град. Полша упражнява специални права по отношение на града: ползва пристанището, корабоплаването по река Висла, контролира железопътните линии, представлява Гданск и неговите жители в международните отношения. Гданск сам изработва своята конституция, одобрена от Обществото на народите. Съветът на Обществото назначава Върховен комисар с широки правомощия: контролира цялата администрация на града, одобрява разпоредбите на местната власт и назначенията на длъжностни лица, представлява Обществото на народите и е първа инстанция при спорове между Германия и Полша. Свободният град Данциг съществува до началото на Втората световна война.

По силата на Сен-Жерменския мирен договор с Австро-Унгария Триест е предаден на Италия. През 1945 г. е зает от англо-американски части и от 1947 г. Свободната територия Триест е поставена под непосредственото наблюдение на Съвета за сигурност на ООН и се управлява от губернатор, назначаван от ООН. Съществува до 1954 г. когато по договор, сключен между Италия и Югославия, преминава под управлението на Италия.

Свободните градове, както бе илюстрирано с горните примери, имат свои територия, население, известна независимост от държави и други белези на суверенна държава. Може да се приеме, че те притежават международна правосубектност. Тя ще бъде вторична, производна от договорите по силата на които са създадени.

7. Проблемът за правосубектността на индивида в международното публично право

Една от особеностите на международното право е, че държавите са основни негови субекти и в това си качество създават нови субекти. Държавите като субекти на международното право и останалите видове субекти не са равни в обема на правата и задълженията, които обладават.

В средата на миналия век международните организации са ново явление в международните отношения. Те се създават от държавите, за да отговорят на тяхната воля и за да се включат в регулирането на междудържавните отношения.

Подобно е в наши дни и положението на индивида. Трябва да се посочи, че в момента позитивното международно право не съдържа ограничения или забрани относно правосубектността на индивида, включително и относно това той да бъде субект на международното право.

Международната защита на правата на индивида е сред най-новите отрасли на международното право. Първите международни договори в тази област се отнасят към забраната на търговията с роби, защитата на определени национални малцинства. След първата световна война към тях се добавят и договорите, сключвани от Международната организация на труда. Най-значително развитие получават правата на човека след Втората световна война. Като цел на ООН е поставена задачата да постига международно сътрудничество при развиване и насърчаване зачитането правата на човека и основните свободи за всички, без разлика на раса, пол, език или вероизповедание. Уставът на ООН не дава каквото и да е изброяване на основните права и свободи. Това се извършва с приемането на Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. и на двата Пакта за правата на човека, приети от Общото събрание на ООН през 1966 г. Приети са и редица конвенции по специални въпроси, като сред тях се отделят договорите, предвиждащи наказателна отговорност за индивидите, пряко произтичаща от нормите на международното право. Всичко това дава основание да се говори за появата на нов оформен дял от международното право - защита правата на човека. Правата на човека и тяхната защита се осъществяват изключително в рамките на държавите и чрез механизмите на вътрешнодържавното право. Възможни са и случаи, когато за целите на тази защита е необходимо да се предвиди пряко действие на международните норми - при наказателна отговорност, или за да се опосредства спорът между индивид и държавна власт. В тези случаи индивидът получава определени процесуални права, които са ограничени. Във всички посочени по-горе случаи има основание да се говори, че физическите лица притежават елементи от международна правосубектност.

Но индивидът винаги ще притежава ограничена специална правосубектност. Основанията за това са следствие от характерните черти на съвременното международно право.

Всяко право - вътрешнодържавно или международно, е белег на държавно организирано човешко общество. И в международното право може да се отстоява тезата, че индивидът е краен адресат, по-често косвено, но все пак адресат на правните норми. В случаите на непряко действие върху индивида международните норми опосредстват въздействието си чрез държавата или другите субекти на международното право.

Но съвременното международно право запазва своя публичен характер. То е право, което изразява общ интерес.

Отношенията между държавите не винаги се регулират, обаче, от международното право именно в този негов смисъл. Възможно е те да заявят волята си да създадат общи институции, чиито актове ще имат пряко действие на територията на всяка от тях. Или, с други думи, те да създадат отношения, които можем да определим като наднационални отношения. В този случай физическите лица ще разширяват своята правосубектност, дори до степен да се превърнат в основни субекти на правната система. Но това ще означава само, че отношенията между съответните държави вече не се уреждат от нормите на международното право, или поне не изцяло от него. В универсален план това би означавало отмиране на международното право в съвременното му разбиране.

Следователно, в заключение можем да направим извода, че физическите лица могат да бъдат субекти на международното право. Тяхната правосубектност ще бъде най-ограничена в сравнение с всички останали субекти на международното право. Индивидът притежава вторична и производна правосубектност. Ще се ползва само с такива права и ще носи само такива задължения, които са му изрично предоставени по силата на международен договор.

Каталог: referats
referats -> Специализирани микропроцесорни системи (курс лекции) Учебна година 2008/2009
referats -> Програмата Internet Explorer
referats -> Високоскоростни компютърни мрежи. Високоскоростни км-класификация
referats -> Бройни системи основни бройни системи
referats -> Морфология и расология съдържание
referats -> 1 Строеж на атомите – модели Ръдърфор, Бор, квантово механични представи основни принципи, атомни орбитали, квантови числа
referats -> Международно наказателно право понятие за международното наказателно право
referats -> Тема 11. Връзка на асемблер с езиците от високо ниво
referats -> Въведение в операционите системи
referats -> Тема първа

Изтегляне 1.12 Mb.

Сподели с приятели: