Изследване и реализация на движенията на Trochilidae (Колибри)
Раздел ІІІ: Специфика на анатомията и поведението на Trochilidae (Колибри)
Изтегляне 0.58 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1. Анатомични особености
- 2. Аеродинамика на полета на колибрито
Раздел ІІІ: Специфика на анатомията и поведението на Trochilidae (Колибри)Най-дребните видове птици принадлежат към този разред. Видът „пчелно колибри“ (Mellisuga helenae), тежи само 1,8гр., което го прави най - малката птица в света. Някои видове обаче имат значително по - едри размери, като например гигантското колибри (Patagona gigas), което е голямо колкото врабче. Летят много добре, могат да се задържат на място и да летят назад, а могат и да изпълняват всевъзможни акробатични фигури с голяма ловкост и скорост. Посоката на полета си сменят внезапно и рязко. По време на полет краищата на крилата им описват удължена осморка. По - дребните видове правят по около 50 маха с криле в секунда, като тази скорост по време на размножителните ритуали може да надхвърли и 100 маха в секунда. Оперението им е често многоцветно с метален блясък. Сърцето е изключително добре развито и относително голямо, то запълва около половината от телесната кухина. Пулсът при някои видове достига до 1000 удара в минута. Обмяната на веществата е изключително бърза. Интересна особеност е, че колибритата могат да поддържат постоянна температура на тялото си единствено по време на полет. Когато настъпи нощта, те изпадат в нещо като летаргия и телесната им температура пада до 15°С. В това състояние могат да прекарат до 20 часа. По същия начин изпадат в летаргия и при недостиг на храна. 1. Анатомични особеностиНа Фиг.30 се виждат външните особености на колибри, а Фиг.31 изобразява костната система на птичка от този разред. От фигурите се вижда, че колибрито притежава общите черти характерни за клас птици, но и някои специфични характеристики. 
Фиг. 30. Анатомия на колибри [15 ] 
Фиг. 31. Костна система на Колибри [15 ] Скелета на колибрито включва няколко плътни кости, повечето са порести, а тези на крилата и краката - кухи. Имат по 8 ребра за всяка страна, в сравнение с повечето други птици, които имат по 6. Крилото е прикачено за гръдната кост посредством специална става, характерна само за този разред и за бързолетите. Това позволява гъвкавост при движението на крилото назад. Имат 14 или 15 прешлена. Килът на гърдите е голям и изключително добре развит. Човката им е дълга и тънка, като при някои видове е по-дълга от останалата част на тялото, например „саблеклюно колибри“ (Ensifera ensifera). Може да бъде права или извита. Езикът е дълъг и тънък във формата на тръбичка. Това е евоюционна особеност, която позволява на тези птици да пият нектар от растенията. Краката са с дълги пръсти, но относително малки и неразвити. Те им позволяват да излитат, кацат, и балансират, но не се използват за ходене или подскачане. Повечето други птици, които гнездят биха се изправили и завъртели, когато искат да сменят положението си, докато колибрито ще излети от гнездото и ще се върне след това обратно на новата избрана позиция. Долните крайници не играят съществена роля по време на летенето. 
Фиг. 32. Долен крайник на Колибри [15] Крилете са сравнително къси и заострени. Първостепенните махови пера са силно развити и 10 на брой. Костите при лакътя и китката на колибрито не се сгъват. Опашката може да бъде с най-разнообразни размери и форма. Летателната мускулатура е също много добре развита. 2. Аеродинамика на полета на колибритоПолетът на колибрито има повече разновидности от другите видове полет. Тази малка птичка е еволюирала така, че да може да лети напред, назад, да поддържа тялото си почти застинало на едно място. Движенията им са резки. Те могат да спират и ускоряват незабавно да се издигнат право нагоре или да се насочат директно надолу. Всичко това е възможно благодарение на специфичното устройство на крилата им. Костите при лакътя и китката на колибрито не се сгъват по време на полет, така че крилото остава изправено и движението е в рамото. Когато колибрито лети напред, крилата му се движат нагоре и надолу с много леко циркулиращо движение. Крилото се състои предимно от първични пера и наклона и ротацията в рамото позволяват маха нагоре да придвижи птицата напред толкова, колкото и при маха надолу. Това означава, че колибрито има два пъти повече тяга, в сравнение с другите птици. При останалите, махът нагоре е пасивен - служи само, за да придвижи крилото в изходна позиция. 
Фиг. 33. Сравнение между костите на крило на колибри и на пеликан [16] За да пърха на едно място, крилата на птицата се движат назад и напред хоризонтално, като едно пълно движение описва осморка. Тези необичайни позиция и движения на крилата са възможни благодарение на неимоверно добре развитите гръдни мускули. Групата отговорна за движението нагоре е толкова добре развита, колкото и групата мускули генерираща това надолу. Раменна кост има ротация от почти 180°. Дълго време се е смятало, че тези птици могат да движат крилата си два пъти по - бързо от останалите, но това всъщност е илюзия. Когато се вземат в предвид телесната маса и дължината на крилото, се установява, че те често са по - бавни от някои други видове. Разликата е в това, че генерират сила и при маха на крилото нагоре, за разлика от останалите. Изключение е червеношиестото колибри по време на размножителния сезон. Скоростта на крилата му достига до 200 маха в секунда по време на показния ритуал. Това е най - високата скорост регистрирана досега, при която и да е птица, но това става за ограничен период от време. Придвижването на колибрито напред става със скорост от около 43 км/ч. Други доклади сочат 64 или дори 96 по време на размножителния сезон. На колибрито му трябва само 1/500 от секундата за да завърши пълния цикъл на движение на крилата и само три такива цикъла, за да се издигне в полет. На (Фиг.34.) и (Фиг.35.) се вижда движението на крилата на колибри при пърхане съответно гледано отгоре и отстрани. 
Фиг. 34. Позиция на крилата на колибри, гледано отгоре. [16] 
Фиг. 35. Позиция на крилата на колибри, гледано отстрани. [16] Изтегляне 0.58 Mb. Сподели с приятели:
|