К а л и н и л и е в м ъ р т в о м о р е



страница1/3
Дата19.07.2018
Размер421.56 Kb.
#76031
  1   2   3

К а л и н И л и е в

М Ъ Р Т В О М О Р Е


пиеса


2010 г.

Д Е Й С Т В А Щ И Л И Ц А :


П Р Е Д С Е Д А Т Е Л Я Т


Б Л О Н Д И Н К А Т А
Б Р Ю Н Е Т К А Т А
Б О Д И Г А Р Д Ъ Т
С Л У Ш А Т Е Л Я Т

Подобни истории се случват от времето на римските глашатаи до наши дни.

Редакция на голямо радио. Стъклена стена разделя апаратната и студиото, помещенията са изолирани, помежду им не прониква никакъв звук.

Действието се развива успоредно на двете места.


1.
В ефира на радиото звучи ритмична музика.

Студиото е празно.

В апаратната на пулта работи блондинката.

Сякаш изпод земята, в помещението се появява мъж с миниатюрна слушалка зад едното ухо.

Блондинката се сепва, не прекъсва работата си, държи го под око.

Бодигардът души наоколо и оглежда помещенията, движи се както напред, така и заднешком. Насочва се към жената.

Тя вдига ръце.

Той я обискира.

БОДИГАРДЪТ. Нещо ще се случи... Подушвам го... Нещо ще се случи.

Бодигардът притиска блондинката.

Тя го отблъсква и продължава работата си.

БОДИГАРДЪТ. Къртиците са уникални същества! Истинските владетели на света!... Знаете ли защо?... Не се правете на глуха! На вас говоря!

БЛОНДИНКАТА.

/обръща се към него/

Fuck you!

Бодигардът зверски изревава.

БЛОНДИНКАТА. Помощ!

2.
В апаратната влизат председателят и брюнетката.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Ха! Виж го ти! Кой командва тук?

Председателят изръмжава, втурва се с наведена глава към бодигарда. Последният избягва от апаратната.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ.

/ликува/


Каква забава се получи, а!

БРЮНЕТКАТА. Истинско реалити!

БЛОНДИНКАТА. Благодаря ви! Този кретен щеше да ми види сметката.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Веднъж подгоних някакъв интелектуалец. Дъвчеше дъвка, пукаше балони в лицето ми. И – прас!... Сърцето му се спука като рибен мехур. Повярвайте ми, много страдах.

БРЮНЕТКАТА. Защото сте състрадателен.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Нищо подобно. Пошегувах се.

БЛОНДИНКАТА. Още треперя. Този кретен като нищо щеше да ми види сметката!

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Едва ли, твърде е сантиментален. Навярно щеше да си вземе едно ухо за спомен... Вие коя сте?

БРЮНЕТКАТА. Познавате колежката ми, беше парламентарен репортер.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Познавам всички в тази страна.

Председателят подава ръка на блондинката. Здрависват се.

БЛОНДИНКАТА. Едно е да познаваш, друго е да си спомняш.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Да побързаме, чака ме работа!

БРЮНЕТКАТА. Удържахте обещанието си, господин председател. Днес е първият ден след вашето четиридесетдневно мълчание.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Четиридесет дни след смъртта душата напуска тялото. Образно казано, пред вас е душата на председателя.

БРЮНЕТКАТА. Обожавам метафорите!

БЛОНДИНКАТА. Четиридесет е число на пост, молитва и разкаяние.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Твърде умна сте за блондинка.

БЛОНДИНКАТА. Не винаги нещата са такива, каквито изглеждат.

БРЮНЕТКАТА. На ваше място, господин председател, също бих се обидила на медиите.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Председателят не се обижда.

БЛОНДИНКАТА. Той направо ги приключва.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. За блондинка сте и твърде нахална.

БРЮНЕТКАТА. Всъщност блондинката...

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Писнало им било от мен, омръзнало им било да ме гледат, физиономията ми предизвиквала уртикария, течал съм бил от чешмите...! Като се скрих за четиридесет дни – какво? Нямаше за кого да пишат, нямаше кого да пускат в новините, хората спряха да ги гледат, да ги слушат, рекламодателите секнаха. Колко фалираха през това време?

БЛОНДИНКАТА. Няколко вестника и радия, и половината телевизии.

БРЮНЕТКАТА. У нас има повече телевизии отколкото в Англия.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. И ще ми каже ли някой защо фалираха?

БЛОНДИНКАТА. От страх.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Какъв страх, говорите глупости! Медиите са частни!

БЛОНДИНКАТА. Знаете какъв е страхът на собствениците, журналистите, рекламодателите.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Хем блондинка, хем хаплива.

БЛОНДИНКАТА. Нещата не са такива, каквито изглеждат.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Нещата са такива, каквито са.

БРЮНЕТКАТА. Да, но аз съм блондинката, а тя е брюнетката.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Защо?

БЛОНДИНКАТА. Защото нещата не са такива, каквито изглеждат.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Спрете да повтаряте тази... тази много значителност! Спрете или ще си тръгна!

БРЮНЕТКАТА. Не може ли една жена да си боядисва косата?

Пауза.


ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Може. Стори ми се обаче, че влагате по-особен смисъл.

БРЮНЕТКАТА. В боядисването на косите?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. В израза.

БРЮНЕТКАТА. В кой израз?

БЛОНДИНКАТА. „Нещата не са такива, каквито изглеждат”.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Ето, пак го казахте. Тръгвам си!

Председателят тръгва към вратата.

Брюнетката му препречва пътя.

БРЮНЕТКАТА. Моля ви!... Ако си тръгнете, ще ни уволнят.

БЛОНДИНКАТА. Голяма работа!

БРЮНЕТКАТА. Приятелките ми имат семейства, жилища, мечти, някои направо не си знаят мечтите. А аз – само този микрофон. Ако го изгубя...

/разплаква се/

Моля ви, не си тръгвайте!

БЛОНДИНКАТА. Я се стегни!

БРЮНЕТКАТА. Винаги съм си мислила, че няма нищо по-ужасно от това... да си девствена. Но по-добре девствена и с микрофон, отколкото иначе!... Няма да си тръгнете, нали?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Млъкнете!

/тишина/

Една разкаяла се девственица ме моли със сълзи на очи! Девствеността, ядрената енергетика и верността към председателя – ето кое все още крепи тази сбъркана държава... Оставам.

БЛОНДИНКАТА. Ето, спри да плачеш!

БРЮНЕТКАТА. Благодаря ви! Обещавате ли че няма да кажете на шефа?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Обещавам.

БРЮНЕТКАТА.

/спира да плаче/

Той навярно е отвън и се чуди защо не започваме.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Казах му да не идва в студиото, да не ви притеснява.

БРЮНЕТКАТА. То си е за притеснение! Ох!

БЛОНДИНКАТА. Спри да се обясняваш и да охкаш!

БРЮНЕТКАТА. Аз съм ваша фенка, миналата година бях пред уволнение за това.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Кой искаше да ви уволни? Веднага ще го...

БЛОНДИНКАТА. Направихте го. От два месеца имаме нов главен редактор.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Така ли?

БЛОНДИНКАТА. Току-що говорихме за него. Забравихте ли?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Аз – да забравя? Аз нищо не забравям!...

/прошепва/

Чувате ли нещо?

БРЮНЕТКАТА. Какво?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Писък на чайки... Пошегувах се.

БРЮНЕТКАТА. Още не мога да повярвам, че предпочетохте нашето скучно радио, за да се върнете в обществения живот!

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Вие наистина се държите като блондинка.

БРЮНЕТКАТА. Аз съм си такава. Благодаря!... Това комплимент ли е?

БЛОНДИНКАТА. И все пак – защо предпочетохте нашето радио? Само защото се познавате с ръководството ни?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Какво не му е наред е на вашето радио?

БРЮНЕТКАТА. Всичко му е наред на нашето радио.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. О кей. С вашия шеф сме приятели от деца. В какво друго ме упреквате?

БЛОНДИНКАТА. Напротив. Отбелязвам вашата коректност, господин председател. Сега, когато повечето медии ви очакват с такъв апетит и са готови да се надупят, за да ги удостоите с това програмно интервю, вие... Наистина ли ги пренебрегвате ги в името на едно приятелство?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Подскажете ми правилния отговор.

БЛОНДИНКАТА. Трудно ми е.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Тогава да влизаме в студиото! Хората са ме избрали и очакват моето изказване. Ходом марш!

БРЮНЕТКАТА. Ходом марш!

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. И сменете музикалния фон!

БЛОНДИНКАТА. Каква музика желаете?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Нещо въздействащо. Внимавайте да не се създаде впечатлението, че предпочитам музика, харесвана от Сталин, Хитлер, Пиночет, Кастро, Уго Чавес и прочее!

3.
В ефира на радиото звучи популярна рок музика.

Блондинката подготвя пулта в апаратната.

Председателят и брюнетката влизат в студиото.

Председателят сваля сакото, после и вратовръзката си. След кратко колебание съблича и ризата. Остава по розова тениска.

Пауза.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Какво ме зяпате?



БРЮНЕТКАТА. По спортни предавания съм виждала мъже в тениски, но не точно такива.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Искате да кажете розови. Това е цветът на нашата партия, с него се чувствам подмладен и възторжен, изключително... розов.

/шумно разкършва тялото си/

Помага ми да не се напрягам, да не хълцукам, да не се оригвам, да не пърдя... Няма ли да спрете да ме зяпате?

БРЮНЕТКАТА. Извинете, под мишниците имате петна.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Друго да ви прави впечатление?

БРЮНЕТКАТА. Ето ви носна кърпичка, попийте потта по челото си.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Виждате ли какво прави розовото – изведнъж си станахме си близки.

Председателят се трие и пухти.

Пауза.


ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Ще ви кажа истината... И досега пред микрофон умирам от притеснение.

БРЮНЕТКАТА. Какво говорите, господин председател!

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. На никого нито дума!

БРЮНЕТКАТА. Гроб съм... Защо не приемете предаването просто като игра. Момчетата обичат да си играят, нали?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Ще се възползвам от предложението ви.

БРЮНЕТКАТА. Да започваме тогава!

Председателят сяда на свободния стол до брюнетката. Двамата слагат слушалки.

В апаратната. Блондинката им дава знак.

Музиката утихва.

В студиото.

БРЮНЕТКАТА. Здравейте, уважаеми слушатели! Зная, че с нетърпение очаквате нашия гост. През първата половина от предаването на микрофона съм аз, после ще ме смени колежката ми на пулта. Очакваме обажданията ви на познатите телефонни номера... И така – един мъж, една блондинка, една брюнетка на живо в студиото на нашето национално радио! Кой кой е – отговорът е известен. Но внимавайте – нещата не са такива каквито...

Пауза.


Председателят се разсмива.

Брюнетката също се разсмива.

БРЮНЕТКАТА. Добър вечер, господин председател!

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Добър вечер!

БРЮНЕТКАТА. Смехът е здраве, нали?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Когато е от сърце, разбира се.

БРЮНЕТКАТА. Надявам се, вашият смях беше такъв?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. И аз се надявам. Понякога се смея доста неприятно.

БРЮНЕТКАТА. Господин председател, нека започнем в обичайния ви стил – с една поговорка.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Бий прасето по муцуната, за да му уври кратуната.

БРЮНЕТКАТА. Моля?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Имам предвид дивото прасе. На частната собственост никой не посяга.

БРЮНЕТКАТА. Последните ви думи преди четиридесет дни бяха: „Щом толкова дразня медиите, мога и да мълча. Тогава ще стане по-лошо.” За кого имахте предвид, че ще стане по-лошо?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Те си знаят.

БРЮНЕТКАТА. Според нашата анкета слушателите ни не са изпитали някаква особена тревога през тези дни.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Аз също. Даже един цирей на врата ми изчезна от само себе си.

БРЮНЕТКАТА. Това обаче не важи за вестниците, радията и телевизиите.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. И какъв е коментарът ви?

БРЮНЕТКАТА. Хората не се интересуват от елита. Според известен социолог, става дума за пропаст между народ и елит. Елитът – в случая политици и медии – си е самодостатъчен и се прави, че му пука за народа, който от своя страна има нужда от елит, но се прави, че не му пука за него.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Мен не ме бройте сред елитите.

БРЮНЕТКАТА. Сериозно ли говорите? Та вие сте черешката на тортата!

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. То пък една торта. Вижте, хората са луди по мен не само защото им давам хляб, строя магистрали и вкарвам кокошкарите на топло. А защото си бъркаме по дупките, искам да кажа, защото умея да общувам с тях. Разбрахте ли ме?... Тези смешковци, дето ги наричате, „елити”, тези тарикати трябва да се научат да ходят сред хората, да ядат и пият, да повръщат с тях ако трябва.

БРЮНЕТКАТА. Вашият феномен все още няма обяснение – горе и долу едновременно. Между другото, това е основна тема на обсъжданията в различни интернет форуми. Изказано е дори мнение е, че става дума за шизофренична двойственост.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Тези форуми са помия от лош човешки материал и това трябва да приключи веднъж завинаги!

БРЮНЕТКАТА. Свободата на словото е неприкосновена.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. На първо място тази държава има нужда от ред!

Телефонно позвъняване. Звукът се чува едновременно в ефир, в студиото и в апаратната.

БРЮНЕТКАТА. Имаме слушател на една от отворените ни телефонни линии. Иска думата.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Слушателят е слушател, за да слуша. Продължаваме!

В апаратната.

БЛОНДИНКАТА.

/вдига слушалката/

Обадете се по-късно.

/затваря/

В студиото.

БРЮНЕТКАТА. Нека минем по същество. Господин председател, имате грандиозен проект. Бихте ли го споделили с аудиторията?

Пауза.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Готино е, нали – двамата с вас, тази вечер, в това студио?



В апаратната. Блондинката възкликва на глас.

В студиото.

БРЮНЕТКАТА. Моля?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Искахте да си поиграем. Откривам купона!

В апаратната.

БЛОНДИНКАТА. Тоя е луд!

Блондинката и брюнетката се споглеждат през стъклената преграда.

В студиото.

БРЮНЕТКАТА. Предлагам да пуснем малко музика.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. С музиката сме напред. Това интервю е венец в кариерата ти, нали?

БРЮНЕТКАТА. Разбира се.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. От рози или от тръни?

БРЮНЕТКАТА. Ами...

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Розите винаги са за вас, а тръните за мен.

БРЮНЕТКАТА. О!

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Свикнал съм. Все така се получава. Тръни. И самота...

И при теб ли е така?

В апаратната.

БЛОНДИНКАТА. Ама този е пълно куку!

В студиото.

БРЮНЕТКАТА. Тръните ли имате предвид?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Сама ли живееш?

Двете жени отново се споглеждат през стъклената преграда.

БРЮНЕТКАТА. Искате ли да пуснем малко музика?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Попитах те – сама ли живееш?

БРЮНЕТКАТА. Имам си котка.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Кучето е по-добър другар за самотници като нас. А вие, жените, сте три типа – кози, овце и крави. Ти си коза, а се преструваш на овца, при колежката ти е обратното.

Телефонът отново звъни.

БРЮНЕТКАТА. Имаме слушател!

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Да си гледа работата! Искаш ли да ме пипнеш?

В апаратната.

БЛОНДИНКАТА. Идиот!

Телефонът продължава да звъни.

В студиото.

БРЮНЕТКАТА. Тогава да продължим разговора. Доколкото зная, този проект е геополитически...

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Пипни ми бицепса.

Телефонът продължава да звъни.

БРЮНЕТКАТА. Но в исторически план, също и в екзистенциален...

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Ето – на дясната ръка.

В апаратната.

БЛОНДИНКАТА.

/вдига слушалката/

Ало! Пак ли вие?... Казах ви – обадете се след малко!

/затваря/

В студиото.

БРЮНЕТКАТА. Един футуристичен дискурс...

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Спри да говориш.

БРЮНЕТКАТА. А какво друго да правя в студиото на радиото?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Какво да правиш ли?

БРЮНЕТКАТА. Да, в предаване на живо?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Просто ми пипни бицепса. Обърни се към мен!

В апаратната.

БЛОНДИНКАТА. Човече, ти си напълно си изперкал!

/напразно прави знаци към брюнетката/

В студиото.

Брюнетката се е обърнала с лице към председателя.

БРЮНЕТКАТА. Не зная, объркана съм... Сякаш съм парализирана.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Направи го! Смело, хайде!

Брюнетката слага едната си ръка върху мускула на председателя.

Пауза.


ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Е?

БРЮНЕТКАТА. Ооо!...

В апаратната.

БЛОНДИНКАТА. Стига си ахкала!

В студиото.

Блондинката обхваща мускула на председателя с двете си ръце.

БРЮНЕТКАТА. Ооо!...

В апаратната.

БЛОНДИНКАТА. Патка!

В студиото.

БРЮНЕТКАТА. Драги слушатели!... Толкова е голям!

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. И твърд!

БРЮНЕТКАТА. Като райска ябълка! Като зелка!

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Като седем килограмова топка за боулинг!

В апаратната. Блондинката протяга ръце към пулта.

В студиото.

БРЮНЕТКАТА. Като тиква!

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Антрацитно черна топка! Страйк!

БРЮНЕТКАТА. Страйк!

В апаратната. Блондинката смъква шалтера.

Токът спира.

В апаратната и студиото настъпва пълен мрак.

Микрофоните прекъсват.

4.
Тъмнина.

Тишина.

Тримата са по местата си.



Блондинката – в апаратната.

Председателят и брюнетката – в студиото. Дистанцията между двамата бързо се скъсява.

В студиото.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Кой спря тока? Мамицата му!

БРЮНЕТКАТА. У нас си спира сам, господин председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Разпродадоха енергетиката ни на банда крадливи чужденци!

БРЮНЕТКАТА. Също и на местни мошеници. Защо не им попречихте?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Тогава бях в опозиция.

БРЮНЕТКАТА. Каква опозиция? Едните на другите – махалото на Фуко!

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Млада си, не помниш. Някога имаше опозиция. Моят личен рейтинг беше по-висок от този на управляващите. Днешните на две магарета сламата не могат да разделят!

В апаратната.

БЛОНДИНКАТА. Какво ли правят двамата в тъмното!?

Появява се сянката на бодигарда, който се промъква безшумно, и в тъмното се движи както напред, така и заднешком.

В студиото.

БРЮНЕТКАТА. Защо мълчите, господин председател?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. От малък ме е страх от тъмнината.

БРЮНЕТКАТА. Вие сте се страхували от нещо?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Пошегувах се.

БРЮНЕТКАТА. И какво правехте тогава?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Сгушвах се при мама и се молех да ми порасне. Мислиш ли, че е достатъчно голям?

БРЮНЕТКАТА. Дори прекалено. Особено като се има предвид колко години сте във властта.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Сигурна ли си?

БРЮНЕТКАТА. По последни данни е най-високият от всички. А най-нисък е рейтингът на онзи министър, дето си пъха маркуч в устата и го вади през носа.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Него не го ли гръмнаха?

БРЮНЕТКАТА. Гръмнаха друг, който си провира връв през ушите.

БЛОНДИНКАТА. Има ли някой?

В апаратната. Бодигардът доближава блондинката.

В студиото.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. А най-ме е страх в тъмното да мълча.

БРЮНЕТКАТА. Шегувате се. Но мен наистина ме е страх да мълча. Като бях дете, в нашия край все спираха тока, жиците бяха стари и често се късаха. В тъмното говорех, говорех... Сега работя в радиото.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Искаш ли да усетиш какво е истински рейтинг?

БРЮНЕТКАТА. Да... Какво казахте?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Дай си ръката!...Колко е влажна, ти цялата си като току-що откъсната смокиня!

БРЮНЕТКАТА. Използвам „Ейвън”, крем дезодорант против изпотяване... Какво е това?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Рейтингът ми.

В апаратната.

БЛОНДИНКАТА. Има ли някой?

В студиото.

БРЮНЕТКАТА. Чела съм, че медиите стимулират рейтинга.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Усещаш ли как се вдига?

БРЮНЕТКАТА. И още как, внушава страхопочитание!

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Стисни го здраво, гордей се с него!

БРЮНЕТКАТА. Гордея се, господин председател!

В апаратната.

БЛОНДИНКАТА. Има ли някой?

Бодигардът застава зад блондинката.

В студиото.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Имам чувството, че не сме сами.

БРЮНЕТКАТА. В смисъл, че има някой?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. В смисъл, че няма никой, но аз имам чувството, че не сме сами. И знаеш ли за кого си мисля?

БРЮНЕТКАТА. За народа.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ. Позна.

БРЮНЕТКАТА. Колко е възбуждащо!

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Мисълта за народа винаги ме възбужда. Не се разсейвай, стискай!

Телефонът звъни, звукът му се чува в апаратната и в студиото.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Ето, и народът мисли за мен.

В апаратната.

БЛОНДИНКАТА. Телефонът! Не може да бъде!

БОДИГАРДЪТ. Може.

БЛОНДИНКАТА.

/уплашено извиква/

Кой сте вие?... Какво правите тук?

БОДИГАРДЪТ. Следя за сигурността на председателя. Защо няма ток?

В студиото.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Телефоните минават през пулта, той работи на ток, ток няма, а телефонът звъни. Как да си обясним това?

В апаратната.

БОДИГАРДЪТ. Попитах – защо няма ток?

БЛОНДИНКАТА. Защото спря, не виждате ли?

БОДИГАРДЪТ. Не виждам. Какво правят двамата в студиото?

БЛОНДИНКАТА. И аз това се питам.

Телефонът отново звъни.

БОДИГАРДЪТ. Няма ли да го вдигнете?

БЛОНДИНКАТА.

/вдига слушалката/

Звъннете по-късно.

/затваря/

В студиото.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Телефонът отново звъни. Как да си обясним това?

БРЮНЕТКАТА. Не зная. Не мога да си обясня, не искам да си обясня, не ме интересува!... Сега аз стискам вашия непрекъснато нарастващ рейтинг и ме обзема вяра в доброто и дълбока любов към всички хора! Сега от нищо не ми пука, толкова съм силна, сякаш съм катедрала!

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Говори ми! Караш ме да се чувствам сто процентов мъж, отдавна не ми се е случвало!

БРЮНЕТКАТА. Защо сте с шорти?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Всяка свободна минута съм на футболното игрище.

В апаратната.

БЛОНДИНКАТА. Махнете се! Защо стоите зад мен?

БОДИГАРДЪТ. Защото съм изпълнен.

БЛОНДИНКАТА. С какво?

БОДИГАРДЪТ. С отговорност.

БЛОНДИНКАТА. Ужас! Воните! И как само дишате!

В студиото.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Хрумна ми нещо. Ще внеса предложение за поправка към закона за имигрантите.

БРЮНЕТКАТА. Има вакантно място за директор на международната редакция в радиото.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Да се приемат само сто процентови мъже имигранти в страната.

БРЮНЕТКАТА. Обожавам международните командировки!

В апаратната.

БЛОНДИНКАТА. Какво сте допрели до мен?

БОДИГАРДЪТ. Пистолет, засега.

В студиото.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Всичко зависи от рейтинга. Стискай, стискай здраво!

БРЮНЕТКАТА. Липсва ми микрофонът.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Той е в ръцете ти. Използвай го.

БРЮНЕТКАТА. Прав сте! Това е най-хубавият микрофон, който съм виждала – две в едно! Започвам да го използвам... Ммм!

В апаратната.

БЛОНДИНКАТА. Не се притискайте, махнете този пистолет!

БОДИГАРДЪТ. Сега притискам топ!

В студиото.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Честито! Вече си директор на международната редакция.

БРЮНЕТКАТА. Благодаря, господин председател!

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Не изпускай микрофона!

БРЮНЕТКАТА. Мммм!... Мммм!...

В апаратната.

БЛОНДИНКАТА. Изчезвайте веднага или ще се оплача на председателя!

БОДИГАРДЪТ. Излишно е, той е един от нас.

БЛОНДИНКАТА. Кои сте вие?

БОДИГАРДЪТ. Къртиците. Никой не може да ни се опре!

БЛОНДИНКАТА. Аз ще ти се опра, гадно копеле!

/борят се/

В студиото.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Ще пътуваш с мен в чужбина.

БРЮНЕТКАТА. Не мога да повярвам – три в едно!

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Само не спирай!

БРЮНЕТКАТА. Мммм!... Мммм!... Мммм!...

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Ех, ако бях на двайсет, да съм щръкнал над кулата в Абу Даби!

БРЮНЕТКАТА. Рейтингът ви е жесток, господин председател!... Ммм!

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Не мога да му се начудя!

БРЮНЕТКАТА. Добре ли се справям?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Като за първи път – отлично!

БРЮНЕТКАТА. Колко нощи съм си го представяла!... Мммм!

В апаратната. Блондинката издърпва пистолета на бодигарда.

БЛОНДИНКАТА.Върви да лъскаш другаде бастуна!... Махай се или ще те застрелям!

БОДИГАРДЪТ. Върни ми пистолета и се махам!

Блондинката му връща пистолета.

БОДИГАРДЪТ. Скоро ще паднеш в къртичината, кучко!

/отдалечава се/

В студиото.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Я се извий!... Още малко!... Така.




Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница