Какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя
Изтегляне 20.88 Kb.
|
|
КАКВО СЛЕДВА ДА Е НЕОБХОДИМОТО СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЪЛНОМОЩНОТО, ЗА ДА Е НАЛИЦЕ ВАЛИДНО УПЪЛНОМОЩАВАНЕ ЗА РАЗПОРЕЖДАНЕ С ИМУЩЕСТВО НА УПЪЛНОМОЩИТЕЛЯ По въпроса е налице противоречива практика на състави на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК. Според едното становище, за да са налице валидно учредена представителна власт с последиците по чл.36, ал.2 ЗЗД, е достатъчно с пълномощното да се даде право на пълномощника да се разпорежда с имуществото на представлявания чрез конкретни разпоредителни сделки или действия-продажба, дарение, ипотека и т.н., без да е необходимо в пълномощното да са определени съдържанието и съществените елементи на конкретната сделка или действие. Ако същите не са посочени, по аргумент от чл.39, ал.| ЗЗД следва да се приеме, че тяхното уговаряне с предоставено на пълномощника, а доколко уговореното е в интерес на представлявания, е от значение за отговорността му по чл.40 33Д. В този смисъл се поддържа, че съществените елементи на конкретната сделка, за чието сключване е учредена представителна власт, не съставляват задължителен реквизит на пълномощното за извършване на разпоредителни сделки и действия, след като законът не въвежда нито диспозитивни, нито императивни правила относно съдържанието на пълномощното /Решение 215 от 25.01.2011 г. по тд. Номер 196/10 г. на II т.о./. По същество същата теза е застъпена и в Решение 31 от 06.02.2009 г. по гр.д. 3817/07 г. на III г.о. лостановено в производство по чл.218а ГПК- отм. и представляващо незадължителна съдебна практика/, според което цената на сделката не е задължителен елемент на упълномощаването и съответно непосочването й в пълномощното не прави същото недействително. Когато цената не е определена от упълномощителя, извършената от пълномощника сделка е действителна, освен ако същият и лицето, с което договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, при което отношенията между упълномощител и пълномощник се уреждат по правилата на чл.39 и чл.40 ЗЗД. Според другото становище, пълномощното за извършване на разпоредителни действия с недвижим имот следва да съдържа индивидуализация на съответния имот, съществените условия на договора, а при продажба- посочване на конкретната цена. В противен случай пълномощното е общо, при което предоставянето на неограничена представителна власт и право на пълномощника да договаря при условия, каквито намери за добри, не изразява волята на упълномощителя относно основните параметри на сделката и не предоставя изрично /онкретно/ упълномощаване, с оглед на което извършеното от пълномощника разпоредително действие е без представителна власт по смисъла на чл.42, ал.1 ЗЗД Решение 74 от 17.04.2012 г. по гр.д. 845/11 г. на III г.о., Решение 140 от 30.05.2011 г. по гр.д. 1075/10 г. на III г.о., Решение 367 от 13.07.2010 г. по гр.д. 869/09 г. на Ш г.о., Решение 505 от 02.09.2011 г. по гр.д. 741/10г. на II г.о., Решение 48 от 17.02.2011 г. По гр.д. 613/10 г. на II г.о./. От друга страна, налице е практика на ВКС по чл.290 ГПК, според която в хипотезата, при която пълномощникът на продавача е овластен да определи цената, сключеният от него договор за покупко-продажба не е нищожен на това основание, но ако е установено договаряне във вреда на представлявания по смисъла на чл.40 ЗЗД, договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави /Решение 615 от 15.10.2010 г. по гр.д.1208/09 г. на III г.о., Решение 580 от 01.11.2010 г. по гр.д. 853/09 г. на IV г.о. Един от източниците на правото е практиката на съдилищата и най-вече на ВКС, постановените решение са задължителните при прилагане и тълкуване за по-долните съдилища и това е с цел да бъде уеднаквена практиката на съдилищата, за да не се получават различни решения в различни съдилища с един и същ предмет. Когато обаче различните състави на ВКС също се произнасят различно, по ЗСВ се свиква общо събраните на различните колегии, за да се стигне до единно тулкувателно решение с което в последствие практиката да бъде уеднаквена. И тъй като този въпрос дълго време е бил спорен е било свикано ОС на ВКС на Гражданска и Търговска колегия /ОСГТК/ в съдебно заседание на 10 ноември 2016 год. Като в предмета на тълкувателното дело са били включени 3 въпроса: Изтегляне 20.88 Kb. Сподели с приятели:
|