Карнавалът във венеция

С малко повече фантазия човек може сам да си направи костюм, но трябва да отбележим, че още в миналото немалко шивачи и занаятчии се специализирали в изработването, благодарение на знанията и техниката придобити в създадени за целта школи, на изтънчени и многоцветни костюми и маски. Основата на последните, направена от глина, папие маше, гипс и марля (дори и страници от вестници влизали сред „съставките”), се допълвала от бои, рисунки, мъниста, пайети и пух, както това се случва и днес. Занаятът на „маскарерите”, предвид еволюцията и сложността на изработките, е официално признат през 1436 г. Статутът им все още се пази в Държавния архив на Венеция. Най-просто било човек да се дегизира с т нар. „баута” – маска оставяща свободна част от лицето, да си сложи триъгълна шапка и да си покрие тялото с плащ наречен „табаро”. Това разбира се не ставало само на Карнавала – по време на Венецианската Република „баутата” се използвала по различни поводи, напр. в театъра, на различни празници или на галантни вечери, на които осигурявала анонимност (днес бихме казали „privacy”).

Със сигурност най-известната венецианска маска е „Панталоне”, главен герой в много от комедиите на Карло Голдони. В нея е въплътен образът на стар, досаден и избухлив търговец, който обаче притежава рационален и практичен ум. Доста разпространена и лесна за носене е маската „морета” – овал от черно кадифе, закрепен на лицето благодарение на малко копче, което се стиска между зъбите (наречена по тази причина „няма” маска). Един любопитен закон на Републиката забранявал употребата на маската извън Карнавала, на публични места или от проститутки.

Без съмнение Карнавалът във Венеция е сред най-забележителните световни прояви. Той се слави с много древен произход – първото свидетелство за него датира от 1094 г., когато дожът Витале Фалиер подписва документ, в който се говори за публични забавления. Още от самото начало, по настояване на самите институции, анонимността имала точна и ясна цел – да бъде сведено до минимум, през цялото времетраене на празненството, строгото социално разделение на касти, като по този начин се толерират иронията и шегите отправени към аристокрацията. Така се потушавали лошото настроение и напрежението, породени от строги морални и обществено наложени принципи. С едикт от 1296 г. Сенатът на Републиката обявява Карнавалът за обществен празник с продължителност шест седмици.

Именно на Заговезни се провеждали пищни банкети, преди постите и ограниченията. На различни места във Венеция чучело с образ на старица, обвинявана в саботиране на карнавала, било разрязвано на две и от вътрешността му бликали сладкиши и плодове, за който младежите влизали в схватка. Още от зараждането си Карнавалът е съпътстван от акробати, жонгльори, музиканти и танцьори, които се надпреварвали да веселят публиката. Амбулантни търговци предлагали редки стоки като подправки от далечни страни, още повече, че търговските връзки с Изтока винаги са били гарантирани, още от времето на Марко Поло.

Изявите не били само на открито – в театрите и в дворците се провеждали пищни празненства и балове с маски, които могат да се организират и днес за туристи готови да заплатят висока цена, за да усетят атмосферата на 18 в. Представата за Карнавала винаги се свързва с този век, когато той достига максималния си блясък и международна известност, привличайки посетители от цяла Европа. Връщайки се към историята, можем да споменем някои от традициите на празника, като напр. битките между Кастелани и Николоти – жителите на шестте квартала обединени в две големи групи, образуващи живи пирамиди, или любопитното „гонене на бикове” (в действителност на волове), осъществявало се в дворовете на най-забележителните дворци. Воловете, вързани за рогата, били извеждани на импровизирани арени, където хората насъсквали кучета срещу тях.

Към средата на 16 в. един турски акробат изминава на въже пътя от един от балконите на Двореца на дожите до камбанарията на Сан Марко и обратно. „Полетът на турчина”, благодарение на успеха, който пожънва сред невярващата публика, се повтаря във времето в различни варианти, като напр. „Полетът на Ангела” – номер, при който крилат акробат се спуска по въже, закрепен с халки. Според хрониките, през 1759 г. изпълнението се превръща в трагедия, при която акробатът се сгромолясва пред погледите на уплашеното множество. Независимо от това, той се изпълнява и до днес, но при сериозни мерки за сигурност. В съвременния му вариант участват и известни личности като музиканти, актьори и спортисти и от двата пола. Тяхното спускане обаче е предшествано от полет на голям гълъб, пълен с конфети и гирлянди, който е особено обичан от децата – истинските герои на Карнавала.

Едно събитие, свързано с женската красота, се налага през годините, като влиза с пълно право в официалния календар на Карнавала. Става въпрос за празника на „Мариите”, свързан с едно от най-старите чествания на Републиката. За да стане една жена „Мария” е необходимо тя да премине през селекция, истински конкурс за красота, предвиждащ избирането на „Мария на годината”. Очакван от много туристи и венецианци подкрепящи своя любимка е Историческият кортеж от подбрани момичета с дрехи и прически от миналото, които биват носени на носилки от момчета в средновековни одежди. Кортежът тръгва от Сан Пиетро ди Кастело (първата епископска църква във Венеция) и стига до площад Сан Марко, където е триумфално посрещнат. Исторически тази традиция се заражда в 9 век, откогато всяка година на 2 февруари (денят на пречистването на Дева Мария), девет обикновени момичета били избирани да представляват целия град и заедно със своите годеници се събирали в църквата Сан Пиетро ди Кастело, за да получат едновременно брачната благословия. На този ден държавата им заемала бижута, а фамилиите на патрициите правели дарения за зестра. Всичко започва от 946 г., когато група далматински пирати нахълтва в църквата по време на колективна брачна церемония и отвлича булките. Тогавашният дож Пиетро Кандиано III организира незабавно морска експедиция, при която избива пиратите и връща триумфално девойките във Венеция.