Иск за недействителост на новоучреденото дружество – чл. 263п - съдружниците и акционерите, които не са участвали в производство по оспорване на преобразуването, могат да атакуват само резултатно дружество. Може да се иска обявяване на недействителност, но само на учредено при преобразуването дружество, като искът може да бъде предявен само от съдружник или акционер
-По отношение на основанията, реда и последиците законът препраща към чл. 70 ТЗ. Ал. 2 на чл. 263п предвижда, когато ОС не е свикано по установения в устава или друж. договор ред и съдружникът или акционерът не е присъствал - това би било нарушение по чл. 74; доколкото то липсва в чл. 70, то е добавено тук, за да покрие и тази хипотеза на пороци във ФС.
-Срокът за предявяване на иска е 1-годишен от датата на преобразуването. Ако в едногодишния срок не бъде предявен и иск за недействителност, тогава преобразуването е напълно стабилизирано.
-При отделяне няма да се стигне до ликвидация на всички участващи в преобразуването дружества, а само на онова дружество, което бъде обявено за недействително учредено. При сливане - две дружества, които са съществували, ако ФС на сливането бъде опорочен, ще се стигне до прекратяване и ликвидация и на двата условно казано правни субекта на изходна позиция, т.к. ще бъде обявено в ликвидация цялото приемащо дружество и ще изчезнат двата правни субекта с ликвидация.
Иск за парично уравняване –чл. 263р ТЗ - Той се предявява само в такава ситуация, когато приетото в договора или плана съотношение на замяна е нееквивалентно. Съдружник или акционер, който смята, че е получил дялове или акции на по-ниска стойност от преди това притежаваните, има право да предяви този иск. Ответник е приемащото дружество при вливане и сливане; при разделяне и отделяне се предявява срещу дружеството, в което е придобил участие.
-Този иск се предявява в тримесечен срок от датата на преобразуване. Той е осъдителен иск, с който се претендира определена парична сума. Ако докладът на проверителя констатира, че съотношението на замяна е еквивалентно, тежестта на доказване е за акционера - той трябва да докаже, че съотношението е нееквивалентно. Но ако тази нееквивалентност е била установена от проверителя отначало, съдружникът може да се позове на тази констатация. Тази мярка е в защита на малцинствените акционери и съдружници.
