Клуб "5 сутринта"



страница12/54
Дата01.01.2024
Размер1.42 Mb.
#119775
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   54
Клуб \'5 сутринта\' - Робин Шарма - 4eti.me (2)
ФОРМУЛА НА ТРИТЕ СТЪПКИ
КЪМ УСПЕХА



Милиардерът отвори очи. Докосна устните си с пръст, сякаш потънал в някакво прекрасно дълбоко прозрение, вгледа се в диаграмата, бродирана върху коприната, и продължи:


– Героите, титаните и знаменитостите споделят една и съща лична черта, която средно добрите просто не проявяват.
– Която е? – попита художникът, който беше облечен доста комично с тениска с изрисувани мускули и бански „Спидо“.
– Непреклонност – отговори милиардерът. – Най-добрите в света притежават задълбоченост. Повечето хора често затъват в една нагласа на повърхностност в работата си. Целият им подход е лекомислен. Няма истинска подготовка. Много малко размисъл и липсва монументална визия за желания резултат, придружен от търпеливо разглеждане на последователността при изпълнението, което би довело до страхотен резултат. 95% от хората не влагат усърдно внимание на най-дребните детайли и не усъвършенстват най-малките заключителни щрихи, както правят големите майстори. Истината е, че повечето хора пред­почитат пътя на най-малкото съпротивление. Свършват на­бързо каквото се изисква да направят и се измъкват. Пращат писмото по пощата, вместо да го занесат лично. Малкото креативни хора, постигащи изключителен успех, действат по съвсем различна философия.
– Разкажи ни – помоли с нараснал интерес художникът.
– Те следват една нагласа на грануларност, вместо повърх­ностност. Кодирали са в себе си задълбочеността като житейска ценност и в живота си настояват да постигнат величие във всич­ко, което правят. Изключителните хора ясно разбират, че твор­ческите им резултати – независимо дали са зидари или пекари, директори на рекламни агенции или млекопроизводители, ас­тронавти или касиери – представляват тяхната репутация. Най-добрите – независимо в коя област – оценяват факта, че доброто им име е отпечатано върху всеки продукт, който дават. И знаят, че да те хвалят хората е нещо безценно.
Милиардерът повъртя бутилката в ръце, после я вдигна и пог­ледна през нея последните следи от изчезващата луна, преди да продължи беседата си.
– Но нещата са по-дълбоки от общественото одобрение – каза той. – Качеството на работата, която предлагате на света, отра­зява доколко голямо е самоуважението ви. Хората с безкрайно голямо самоуважение никога не биха посмели да пуснат нещо посредствено. За тях това би било прекалено унизително.
– Ако искате да сте лидер в своята област – продължи мистър Райли, – станете изпълнител и човек със задълбоченост. Поста­вете си за цел да бъдете много необикновено чо­вешко същество, вместо някоя от тези плахи души, които се държат като всички други, водят блудкав вместо прекрасен живот, живот, който не е оригинален, а взет назаем от някой друг.
– Дълбоки думи – обади се художникът, като сега изглежда­ше много оживен, и свали тениската си с изрисуваните мускули, за да се попече на слънцето.
– Тези виртуози влагат изключително много мисъл в работата си. Те обмислят какво точно ще направят. Поставят си най-висо­ки стандарти и се потят върху най-дребните щрихи, като напри­мер великият скулптор Джан Лоренцо Бернини, създал Fontana dei Quattro Fiumi – Фонтана на четирите реки, неговият шедьо­вър, прекрасно изграден в центъра на Пиаца Навона в Рим. Та­кива творци са добросъвестни до педантичност и изработват всичко внимателно, докато се доближат до съвършенството. И колкото и очевидно да звучи, те наистина, наистина, наистина обичат работата си.
– Но днес хората трябва да правят толкова много неща ден след ден – намеси се предприемачката. – Не живеем в 17-ти век. Електронната ми поща е пълна. Програмата ми е заета. През по­вечето дни имам срещи. Трябва да изнасям презентации. Имам чувството, че никога не смогвам да направя всичко, което се струпва върху мен. Да се стремиш към съвършенство не е лесно.
– Разбирам – отговори любезно милиардерът. – Нали знаете, че по-малко означава повече? Мъчиш се да свършиш прекалено много неща наведнъж. Гениите знаят, че е по-мъдро да създа­деш един шедьовър, вместо хиляда обикновени творби. Една от причините, поради които обичам да съм сред произведенията на изкуството, е, че се докосвам до убежденията, емоционалното вдъхновение и начина на работа на тези велики виртуози. И мога да ви кажа с абсолютна сигурност, че тези велики творци насе­ляват една изцяло различна вселена от тази, в която днес живеят повечето хора в бизнеса и обществото.
Точно в този момент една ярко оцветена пеперуда кацна на лявото ухо на Стоун Райли.
– Хей, малко приятелче, приятно ми е пак да се видим – каза той и добави: – Ако анализирате как суперзвездите, виртуозите и гениите са постигнали това, което са постигнали, ще разбере­те, че именно по-високата будност за възможностите за величие ги е вдъхновявала ден след ден да взимат по-добри решения, които ден след ден им носят по-добри резултати.
Мистър Райли посочи учебната диаграма.
– Това е силата на самообразованието – продължи той. – В процеса на възприемане на нови идеи, израствате като творец и като личност. Като издигате личното и професионалното си развитие, нивото, на което работите за осъществяване на пре­красните си амбиции, също се издига. И разбира се, с увелича­ването на способността ви да превръщате мечтите и визиите си в реалност, ще бъдете възнаградени с по-големи доходи и по-силно въздействие. Ето защо от ваша страна беше толкова умен ход да се съгласите на това обучение при мен. И тази диаграма е предназначена да ви научи точно на това.
Милиардерът се почеса по стегнатия корем и пое дълбоко океанския въздух.
– И може ли да добавя, че поради начина, по който тези за­бележителни хора са виждали света и поради поведението им, когато става дума за изкуството им, както и поради това, че са живели по съвсем различен начин от масата, са ги наричали екс­центрици. Неудачници. Чудаци. Но те не са били такива! – въз­кликна пламенно милиардерът. – Те просто са играли на много по-високо ниво – в разредения въздух. Те са внесли дисциплина в това, което са правили. Прекарвали са седмици, месеци, по­някога години, за да постигнат съвършенство във финалните щрихи. Насилвали са се да продължат да работят, когато са се чувствали самотни, уплашени или отегчени. Упорствали са да превърнат героичната си визия във всекидневна реалност, кога­то са оставали неразбрани, когато са били обект на присмех или дори на нападки. Колко се възхищавам на великите гении на све­та – наистина се възхищавам.
– Колкото повече едно общество се отдалечава от истината, толкова повече то мрази онези, които я изричат – уместно отбе­ляза художникът.
Предприемачката го погледна и започна да си играе с гривна­та на китката си.
– Джордж Оруел е казал това – обясни той. – И също: „Кога­то създавате красота около себе си, реставрирате собствената си душа“ – добави художникът. – Това са думи на Алис Уокър.
– Най-добрите произвеждат по начин, който обикновените работници биха нарекли „маниакален“ – продължи милиарде­рът. – Но истината за забележителния успех е, че онова, кое­то 95% от хората наричат „педантичност“ около някакъв важен проект, за онези 5% на върха е само цената да бъдат допусна­ти до световна класа. Ето, погледнете пак тази диаграма, за да разберете още по-прецизно нещата – добави той, като докосна парчето коприна.
– Повечето хора, които днес живеят на тази планета, са хва­нати в капана на повърхностното. Повърхностно разбиране на способността си да се издигнат. Повърхностно познаване на възможностите на потенциала си. Повърхностно познаване на невробиологията на съвършенството, на всекидневните навици на строителите на нови светове и онези амбиции, които те искат да поставят на първо място до края на живота си. Повечето хора са затънали в замъглено, неточно мислене. А замъгленото и не­точно мислене води до замъглени и неточни резултати. Веднага ще дам един пример: помолете средния човек да ви упъти и в повечето случаи ще установите, че упътването му е неясно. Това е, защото начинът, по който мисли, е неясен – каза милиардерът, вдигна една пръчка от плажа и посочи с нея думата „гранулар­ност“ на диаграмата.
– Хората, постигащи легендарен успех, са съвсем различни. Те разбират, че аматьорското ниво на съзнателност никога няма да ги отведе до най-високото стъпало на професионалните ре­зултати. Ето и друг пример, с който, надявам се, ще обясня това важно прозрение за вас двамата. Аз съм голям фен на автомо­билните състезания от Формула 1. Неотдавна ме поканиха да присъствам в бокса на любимите си състезатели. Вниманието им към най-малките подробности, всеотдайността им да де­монстрират изключително съвършенство и готовността им да направят всичко необходимо, за да постигнат големи неща, по­твърждаваха тази теза и имаха вдъхновяващо въздействие. И в този случай за обикновения човек дори е озадачаващо самото споменаване на необходимостта от маниакално внимание към най-дребните детайли и значението на абсурдно строг подход в професионалния и личния им живот. Но не и за екипите на Фор­мула 1! Безпогрешното калибриране на състезателния автомо­бил, свръхчовешката скорост при изпълнението на операциите при пит-стопа и дори начинът, по който почистваха района на бокса с индустриална прахосмукачка, след като колата излети от него, така че да не остане нито една прашинка, бяха фантастич­ни. Това искам да ви кажа. Горните 5% възприемат грануларен подход, вместо да се отнасят повърхностно към всекидневните си нагласи, начини на поведение и дейности.
– Наистина ли държат на дреболиите толкова много, че по­чистват района на бокса, след като автомобилът потегли? – по­пита смаяно художникът.
– Да – отговори милиардерът. – Измитат и минават с прахо­смукачка целия бокс. А когато ги попитах защо, те ми казаха, че ако в двигателя на болида попадне дори и една молекула прах, това би им коствало победата. Или нещо по-лошо – би довело до загуба на живот. Един разхлабен винт, оставен от несъсредото­чен член на екипа, би могъл да доведе до нещастие. Една точка от списъка за проверки, пропусната от разсеян колега, може да причини катастрофа. Или едно пропуснато измерване, което ня­кой не е направил, защото е насочил част от скъпоценното си внимание към телефона, с който си е играл преди пит-стопа, би могло да им струва победата.
– Започвам да се съгласявам, че подходът, за който говориш, е важен – призна предприемачката. – Вече много малко хора в бизнеса, както и в други области като изкуството, науката и спорта се държат по този начин. Предполагам, че преди години това е било нормално. Да изградим висока будност около неща­та, които правим и да подхождаме с педантична добросъвест­ност, за да бъде работата ни съвършена. Да изчистим детайли­те. Да се погрижим за най-дребните неща. Да произвеждаме с прецизност, вместо да се държим непрофесионално и безгриж­но. Да обещаваме по-малко и да даваме повече. Да изпитваме огромна гордост от работата си. Да подхождаме задълбочено и всеобхватно – ако мога да използвам думите ти – с грануларност, вместо повърхностно.
– Заслугата за този модел принадлежи на друг – каза скромно милиардерът. – Магьосникът ме научи на тази терминология и на този модел. Но да, така е. Дребните неща са важни, когато говорим за съвършенство. Някъде четох, че катастрофата с кос­мическата совалка „Чалънджър“, която покруси толкова много хора, е причинена от едно-единствено дефектно уплътнение, което според експертите струва седемдесет цента. Ужасният край на астронавтите се дължи на дефект в едно наглед незна­чително нещо.
– Това ме подсеща за нидерландския гений Вермеер – каза художникът. – Като художник той се е стремил към творби с най-високо качество. Експериментирал е с различни техники, при които естествената светлина да пада по такъв начин, че творбите му да изглеждат триизмерни. В това, което създава, има много дълбочина. Толкова красота във всеки щрих и толкова елегант­ност във всяко движение. И аз съм съгласен – средният худож­ник наистина има повърхностен, елементарен, нетърпелив под­ход към картините си. Той мисли повече за пари, отколкото за изкуство. Вниманието му е насочено върху славата, а не върху финеса. Предполагам, това е причината, поради която никога не изгражда виеше съзнание и усет, които ще му помогнат да взема по-добри решения, за да постигне по-добри резултати и това на свой ред да го превърне в легенда. Започвам да разбирам колко могъщ е този прост модел.
– Обичам Жена в синьо, четяща писмо и, разбира се, Мо­мичето с перлената обица на Вермеер – съобщи милиардерът, потвърждавайки факта, че е ценител на голямото изкуство.
– Много ми харесва прозрението, което споделяш с нас – от­беляза предприемачката с широко отворени очи. После тя взе ръката на художника. Мистър Райли намигна.
– Знаех си, че това ще се случи – измърмори той, очевидно доволен от засилващата се връзка между двамата. Той пак затво­ри очи. Пеперудата все още беше кацнала на ухото на ексцен­тричния магнат и отваряше и затваряше криле. Мистър Райли изрече думите на великия поет Руми:




Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   54




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница