Към брата си” ботев (анализ) Ранното Ботево стихотворение „Към брата си”

В интимното, топло, лично обръщение - „Към брата си” - още в заглавието откриваме харак­терното за Ботев, израснало по-късно в мащабна национално-философска риторика, послание към индивидуалното „Аз”-ово присъствие на българина, реализирало чрез песента в „До моето пър­ви либе” новата същностна изява на проблема за ЛЮБОВТА и националния ИЗБОР.

Интимността на личното обръщение - „Към бра­та си” - е задълбочена от съкровената проникно­веност на изповедния тон, в който откриваме прос­транството на необозримо лично духовно страда­ние - събрало песенната проблематика на „Майце си” чрез далечния отзвук в „душа” и „сърце” на една нова, непозната любовна стихия, в която гла­сът на родното е в пречистващия благослов на лич­ната ангажираност на поетичния „Аз” с трагично­то обещание за надежда, минаваща през странна­та „красива” среща със смъртта: „смъртта й там мила усмивка”, за да изкове реалната поетич­на величина на личен и национален ИЗБОР, който в „Елегия” ще очертае категориите - двигателни сили на епохата.

Основна фигура е пак страдащия човек, но разпъван между любовта и омразата. Лирическото пространство тук е двойнствено. То е разполовено между света вътре в човека и света, който го заобикаля. В този съкровен свят са приютени съкровени за Ботевия лирически Аз категории - любов, състрадание, благородство, искреност, свобода. Но те се превръщат в една своеобразна Голгота (спасение) за човека. „В тоя мъртъв свят коварен” може да съществува само робът. Робското пространство на „глупаци неразбрани” задушава поривите към юначество на лирическия герой. Тук още по-категорично се откроява опозицията аз - те. Осъзнатата и избрана свобода на лирическия човек опустошава неговият вътрешен свят.