Кодекс на адвоката нормативно обобщение на вековни традиции Валентин Бенатов, адвокат от София



Дата28.10.2017
Размер166.23 Kb.
ТипКодекс
ЕТИЧЕН КОДЕКС НА АДВОКАТА – нормативно обобщение на вековни традиции - Валентин Бенатов, адвокат от София
Етичният кодекс на адвоката е приет в Република България като подзаконов нормативен акт, издаден от Висшия адвокатски съвет на 08.07.2005 г., публикуван в Държавен вестник, бр. 60/22.07.05 г.
Етичният кодекс на адвоката (ЕКА) като нормативен акт е посветен на трайната уредба на дължимото по закон добросъвестно субективно отношение на адвоката към упражняването на неговата професия.
Като продукт на нормотворчество ЕКА е резултат на осмислени традиции във вековното развитие на адвокатската професия, които в една или друга степен винаги са били възприемани от законодателството в страната ни след Освобождението през 1878 г. ЕАК представлява най-пълното до сега нормативно обобщение в Република България на тези традиции и определя пътя на развитието им в съвременното общество.
Професионалната етика на адвокатската професия е един от съществените белези, които я открояват от всички други професии. Тя гарантира успешното осъществяване на особената роля, която адвокатът има в правовата държава и в обществото, основано на върховенството на закона. Нормите, уреждащи професионалната етика на адвоката, изхождат от виждането, че функциите на адвоката не се изчерпват с изпълнението на дадения му от неговите доверители или подзащитни мандат. Традициите в развитието на професията от векове изискват адвокатът непрестанно да изпълнява своите правни и етични задължения в няколко широко очертани посоки и области в държавата и обществото. ЕАК очертава тези посоки и области, за да се гарантира спечелването и запазването на уважението, необходимо за осъществяване функциите на адвоката. В България адвокатската професия е законодателно уредена като конституционна дейност. На адвоката по закон се дължи уважение като на съдия. Правните норми, уреждащи изискванията за спазване на професионалната етика, гарантират постигането на реална тежест и полза от упражняването на адвокатската професия в държавата и обществото, а също така отстояват причината, поради която на адвоката се дължи особено уважение. В системата от правни норми, уреждащи адвокатската професия, ЕКА онагледява причините, поради които адвокатът има особена роля и му се дължи особено уважение – това не са лични привилегии в държавата и обществото. Това са нормативно обобщени гаранции за успешното осъществяване на адвокатските функции.

В ЕКА също така намират израз важни законодателно уредени основни принципи за упражняване на адвокатската професия, чието спазване твърде много зависи от поведението на адвоката. Една от целите на ЕАК е да разработи приложимостта на тези принципи при упражняването на професията ни.
Кои са те?

Независимост на адвоката
При упражняване на професията си адвокатът действа в съответствие със закона и правилата на ЕКА, както и със законните интереси на клиента си. Той не може да се влияе от личните си интереси, не може да се поддава на външен натиск или чуждо въздействие. Неговото вътрешно убеждение е ръководния субективен фактор, когато предоставя правна помощ. С други думи, никой не може да бъде ръководител или висшестоящ спрямо адвоката, когато той упражнява професията си.
ЕКА изисква адвокатът да отстоява независимостта при упражняване на професията. Той трябва да се противпоставя на всяко посегателство върху независимоста му, идващо отвън, и да проявява вярност към професионалната етика.
Отношенията с клиента, потърсил правна помощ и защита, не могат да се базират на желанието на адвоката да се хареса на клиента си. Това се отнася и за отношенията с властите или с трети лица.

Доверие и почтеност
Водещи са отношенията между адвоката и неговия клиент. Те са основната причина за упражняване на професията. Доверието и почтенността са фундамента, на който се градят тези отношения. Такива отношения не могат да съществуват, ако има съмнение в честността, личното достойнство и почтеността на адвоката. ЕКА изтъква, че доверието и почтенността са в основата и на отношенията между самите адвокати, както и между тях и властите.

Поверителност
Адвокатът е длъжен да пази тайната на своя клиент без ограничения във времето. Опазването на професионалната тайна е основно и първостепенно задължение на адвоката. То се манифестира публично при полагането на адвокатската клетва.
Законът за адвокатурата съдържа редица обективни и независещи от поведението на адвоката гаранции за опазването на адвокатската тайна (неприкосновеност на адвокатските книжа, досиета, електронни документи, компютърна техника и други носители на информация; неприкосновеност на кореспонденцията с клиента; забрана за подслушване и записване на разговорите между адвокат и негов клиент; невъзможност адвокатът да бъде разпитван в процесуално качество относно разговорите и кореспонденцията с клиента, с друг адвокат, делата на клиент, факти и обстоятелства, които е узнал във връзка с осъществяване защита и съдействие; право на среща насаме с клиента и т.н.).
ЕКА, от своя страна, разглежда опазването на адвокатската тайна като система от задължения на адвоката, като изискване към неговото субективно поведение – на това е посветен чл. 5 от ЕКА. Както законът, така и ЕКА обръщат внимание, че единственият случай, при който адвокатът може да разкрие поверителна информация (информация от адвокатската тайна) е, когато адвокатът трябва да защити себе си в спор между него и клиента в гражданскоправни, административноправни, дисциплинарни или други производства.

Зачитане на професионалната адвокатска етика в друга държава
Ако български адвокат упражнява дейността си в чужда държава, той е длъжен да спазва правилата на професионално поведение на адвокатурата в тази държава.
Това сравнително кратко формулирано задължение, въздигнато в ЕКА, е един от белезите за значението на адвокатската професия като дейност, надхвърляща правната система на една държава. Вековните традиции, за които споменава ЕКА, очертават адвокатската професия като необходимо присъща за функционирането на всяка държава. В различните правни режими адвокатската дейност се ползва с различни възможности (ограничени, умерени, широки). Зачитането на правилата за спазване на професионалното поведение в друга държава е един ясно афиширан израз на признанието, което адвокатурата в Република България дава на адвокатурите в другите държави, защото независимо от възможностите, които тези институции имат в своите държави, основните принципи за упражняването на адвокатската професия са общи.

Несъвместимост
В ЕКА принципът за несъвместимост е разгледан и обобщен в светлината на забраната адвокатът да упражнява дейности и да извършва действия, които влизат в противоречие със същността на адвокатската професия, ограничават или премахват независимостта й или накърняват достойнството и доброто й име.
В Закона за адвокатурата са посочени от обективна гледна точка онези професионални дейности, които не позволяват едно лице да бъде адвокат и да упражнява адвокатска професия – търговец, управител на търговско дружество, изпълнителен директор на акционерно дружество; държавен служител; работещ по трудово правоотношение. Тези професионални дейности са пречка по закон упражняващите ги лица да станат адвокати. От друга страна, предприемането на някоя от тези дейности от лице, което е адвокат, го поставя в хипотезата на задължението да преустанови упражняването на адвокатската професия.
Несъмнено ЕКА има предвид тези законодателно уредени примери за несъвместимост с адвокатската професия. Същевременно в ЕКА се акцентира на общото правило, което адвокатът трябва да знае и да спазва, като се въздържа от всяка дейност и всякакво отделно действие, накърняващо било същността на професията, било независимостта й или доброто й име, произтичащо от високо отговорната особена роля, която адвокатът заема в държавата и обществото.

Разгласа за професионална дейност
Този принцип, посочен в ЕКА, произтича от конституционно гарантираното право на гражданите да бъдат информирани.
На адвоката е предоставено правото да осведомява обществеността за данните на своята професионална дейност пряко или чрез средствата за масово осведомяване (медии), електронни средства за комуникация, бланки, табели, визитни картички и други подобни.
Същевременно разгласата за професионалната дейност не може да влиза в противоречие с принципа за почтеността в упражняването на професията. Адвокатът няма право да рекламира своята дейност като търговец, няма право да прави сравнение с други адвокати относно качеството на своята работа, обема и успеха на практиката си и на адвокатското си възнаграждение (т.е. забрана за сравнителна реклама), няма право да обещава постигането на конкретни резултати, когото поема мандат за правна помощ и съдействие, няма право да обявява имената на своите клиенти.
Очертавайки границите на професионалната разгласа, ЕКА обръща внимание също така на забраната адвокатът да се самопредлага в услуга на клиентите си лично, чрез посредник или по друг начин. (Тази забрана не се отнася за случаите, когато адвокатът предлага услугите си на свой близък по семейна линия, на свой роднина или на лице, с което вече е имал професионална връзка.)
Освен това професионалната разгласа не може да се използва за привличане на клиенти чрез използване на посредници.

Отстояване на законните интереси на клиента
Професионалната защита на законните интереси на клиента е в сърцевината на адвокатската професия. Това е осъзнат професионален дълг, който адвокатът е длъжен да следва винаги и непрекъснато. Всички действия в изпълнение на мандата и упражняване на професията се подчиняват на това правило, свързано тясно със спазването на закона и правилата за професионално поведение. Образно казано, интересите на клиента са над всичко по пътя, очертан от закона и правилата на професионалното поведение. ЕКА изисква в изминаването на този път интересите на клиента да се поставят над личните интереси на адвоката и над интересите на неговите близки.

Забрана за дискриминация
Изричното отбелязване на този принцип в ЕКА потвърждава факта, че адвокатската професия е една от най-демократичните, хуманни и интернационални професии в света. Адвокатът не може да осъществява дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, гражданство, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на каквито и да било други признаци, установени в закон или международен договор, по който Република България е страна. Не може да се отдава предпочитание между клиенти на някой от тези признаци, не може да се правят отрицателни изводи в защитата на клиент или срещу друг субект на основата на някой от тези признаци и т.н.

След като очертава основните принципи на адвокатската етика, ЕАК разработва в отделни раздели посоките и областите на дейност на адвоката, в които трябва да се спазват и отстояват етичните правила на професията.



І. Отношения с клиентите
ЕКА използва обобщаващия термин “клиент” за обозначаване на всеки доверител или подзащитен, потърсил адвокатска помощ и съдействие. Понятието “клиент” съдържа в себе си и указанието, че с търсещия адвокатска помощ и съдействие се договарят икономическите условия за ангажиране на адвоката.
ЕКА урежда подробно етичните зедължения, които адвокатът има в цялостното развитие на отношенията си със своя клиент.

Преди всичко адвокатът не може да поема работа, за изпълнението на която не разполага с време, а така също и когато знае (или е бил длъжен да знае), че не притежава необходимите знания и компетентност (освен ако ще си сътрудничи с друг адвокат, който ги притежава).

При поемане на мандата адвокатът е длъжен предварително да уведоми своя клиент за пълния размер на претендирания хонорар. В тази насока ЕКА обръща внимание на следните важни изисквания, произтичащи от Закона за адвокатурата:
- да се спазва изискването адвокатският хонорар да не бъде по-нисък от предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет минимум за съответната работа;
- да се договаря възнаграждение, което да бъде справедливо и оправдано по размер (като абсолютна сума; като процент от определен интерес с оглед изход на делото, но само по граждански дела с материален интерес; като дължими суми за всяка инстанция при процесуално представителство).
- за размера на дължимото възнаграждение да се сключи договор с клиента (което обикновено става при поемане на мандата). Когато няма такъв договор, размерът на възнаграждението се определя по наредбата, издадена от Висшия адвокатски съвет. При договарянето е необходимо да се уточнява и начинът на заплащане като периодика, размер на вноските и т.н. Допустимо е да се осъществи и предплащане до размера на уговореното възнаграждение (в такъв случай, ако предплатата не бъде осъществена, адвокатът има право да се откаже или да се оттегли от работата).
- ЕКА въвежда категорична забрана преди приключването на делото адвокатът да сключва с клиента си споразумение, с което размерът на адвокатското възнаграждение да се определя като дял от предмета на защитавания правен спор.

Когато трябва да осъществява действия от името на своя клиент, адвоктът може да го прави само по пълномощие (освен в случаите, когато е натоварен от друг адвокат, представляващ този клиент, или от компетентен орган). С това изискване АКА обръща внимание, че работата по пълномощие е основно изискване за осъществяване на адвокатската работа и всеки адвокат трябва да спазва това изискване.


При възникване на отношенията с клиента адвокатът е длъжен да положи разумни усилия, за да узнае самоличността на лицето или компетентността и правомощията на органа, който го упълномощава, ако има обстоятелства, пораждащи основателни съмнения относно данните за тях. Формулировката за особените обстоятелства, пораждащи основателни съмнения, е обобщаваща и дава възможност за конкретна преценка във всеки отделен случай.
След като е поел задължението да представлява своя клиент, адвокатът не може да се откаже от това представителство по свое желание. Той може да направи това само в предвидените от закона случаи. Когато се реализират подобни хипотези на отказ от представителство, адвокатът е длъжен да уведоми своевременно клиента, за да може той да организира защитата си. ЕКА обръща внимание, че основанието за отказ от представителство не подлежи на огласяване освен в случаите на повдигнат пред компетентен орган спор между адвоката и клиента.
В отношенията си с клиентите адвокатът трябва да преценява т. нар. конфликт на интереси. Въпросът е разработен доста подробно в ЕКА:
- адвокатът не може да съветва, да представлява или да действа от името на две или повече страни по един и същи въпрос, ако му е известно, че съществува противоречие в интересите им;
- когато съществува риск от възникване на противоречие в интересите, адвокатът е длъжен да уведоми всички заинтересовани страни, които са се обърнали към него и да получи съгласието им преди да поеме ангажимент да ги представлява;
- ако при вече поет ангажимент към няколко клиенти възникне противоречие в интересите им, адвокатът е длъжен да се опита да ги помири. Ако не успее да постигне помирение, той е длъжен да преустанови даването на съвети, оказването на съдействие и осигуряването на защита или процесуално представителство в конкретния случай (това е допустима от закона хипотеза за отказ от поето представителство);
- адвокатът е длъжен да откаже поемането на защита на нов клиент, ако съществува риск за нарушаване на изискването за поверителност спрямо предишен клиент или ако сведенията, които адвокатът е придобил при или по повод воденето на делата на предишен клиент, биха дали неоправдано предимство (това изискване се прилага и когато информацията е получена от адвоката при упражняване на предходна дейност като държавен служител, съдия, прокурор, следовател, дознател, нотариус или юрисконсулт);
- адвокатът е длъжен да откаже даване на съвети, оказване на защита, съдействие или процесуално представителство на клиент, когато има риск да възникне противоречие с личните интереси на адвоката или с интересите на негови близки. (Когато такова противоречие възникне след поемането на възложената работа, тя трябва да бъде преустановена – също хипотеза за допустим отказ от представителство);
- изискванията за съблюдаване конфликтите на интереси се разпростира и върху всички адвокати съдружници или сътрудници при колективното упражняване на адвокатска професия.

ЕКА не позволява на адвоката да поделя възнаграждението си с лице, което не е адвокат. Тази забрана обаче не се отнася в случаите, когато трябва да се предоставят съответните суми на наследниците на починал колега или когато такива суми трябва да се предоставят на оттеглил се от професията колега, когато адвокатът става приемник на работата му.

При реализиране на предоставения му мандат адвокатът се стреми да постигне ефикасно разрешение на спора, в който участва клиентът му. Трябва да го информира и консултира относно възможностите за постигане на спогодба, споразумение, помирение, за евентуалното наличие на алтернативни способи за разрешаване на спора. Особено внимание ЕКА обръща на изискването адвокатът да уведоми изрично клиента, когато той има право на служебна защита или на други форми на безплатна правна помощ.

Законът дава възможност адвокат да борави със средства на клиентите (или за тяхна сметка средства на трети лица). Когато такива клиентски средства са му предоставени, той трябва да направи необходимото за тяхното опазване и точно отчитане, спазвайки определени правила:


- клиентските средства да се съхраняват отделно от личните средства на адвоката;
- клиентските средства да се държат в отделна банкова сметка, чийто титуляр може да бъде клиентът или адвокатът;
- клиентската сметка, която е открита на името на адвоката, трябва да съдържа в наименованието си ясно указание, че това се средства, държани за сметка на клиентите на адвоката;
- средствата, внесени в клиентските сметки, могат да се използват само по предназначението им, като лихвите са в полза на клиента, а разходите по поддържане на сметката са в негова тежест;
- клиентските средства се предават на клиентите при поискване или според определените от тях условия;
- забранени са плащания с клиенски средства в полза на трето лице, включително не може клиентските средства на един клиент да се използват за плащане на друг, както и не може с клиентските средства да се извършва плащането на възнаграждението на адвоката. Тези ограничения могат да се преодоляват само по силата на нормативни разпоредби, по нареждане на съда или при изрично или подразбиращо се съгласие на самия клиент;
- адвокатът дължи пълна и точна сметка (отчет) за всички действия с клиентските средства;
- при извършване на адвокатска дейност в друга държава българският адвокат, който управлява и се разпорежда с клиенски средства, е длъжен да спазва правилата, приложими в приемащата държава, за което трябва да уведоми клиента си. Същото задължение има и чуждестранният адвокат, упражняващ дейност в България (при спазване на изискванията на Закона за адвокатерата), когато управлява клиентски средства и се разпорежда с тях.

ЕКА поставя задължението на адвоката да се застрахова съгласно Закона за адвокатурата и наредбите на Висшия адвокатски съвет в системата на етичните задължения, които той има към своите клиенти. Това е така, защото евентуалното настъпване на застрахователно събитие от професионален риск трябва да осигури възможност за покриване на причинените на клиента вреди от това събитие.



ІІ. Отношения със съда
Специфичната връзка между адвокатурата и правосъдието предпоставя в правилата на професионалната етика на адвоката на отношенията със съда да бъде обърнато специално внимание. ЕКА очертава отношенията със съда като самостоятелна област, в която се прилагат етичните правила.
На първо място е прокламирано основното правило, че адвокатът дължи уважение на съда. Уважението към съда е безпрекословно задължение на адвоката. Без значение е кое е лицето, правораздаващо като съдия, защото уважението към съда е въздигнато като уважение към институция, осъществяваща власт, с която адвокатската дейност е тясно свързана по Конституция. Дължимото към съда уважение е основен белег на адвокатската професия, както и на статута на самия адвокат, комуто при упражняване на дейността му също се дължи уважение като на съдия. С други думи, този, комуто се дължи уважение като на съдия, е длъжен да уважава съда и това негово задължение е постоянно и императивно.
Адвокатът спазва правилата за поведение на съда или на юрисдикцията, пред която се явява. Правилата, приложими в отношенията на адвокат със съдия, се прилагат и в отношенията му с арбитър, медиатор, експерт или всяко друго лице, натоварено да подпомага съда или арбитража.
В съдебния процес адвокатът е длъжен да спазва принципа на състезателност. Той не може да се опитва да влияе пряко или косвено на съда по начин, противоречащ на законите или етичните правила. Също така, без съгласието на адвоката на другата страна, адвокатът няма право да оповестява или да предоставя на съда предложение за спогодба, споразумение или помирение по делото.
Водим от принципа за добросъвестност, адвокатът не може съзнателно да дава на съда неверни сведения.
Адвокатът е длъжен да зачита законовия стремеж за бързина на съдебното производство. Той не може да си служи със средства и похвати, имащи за цел създаване на неоправдани или непозволени от закона и етиката пречки за нормалното развитие на съдебното производство. Казано накратко, адвокатът не бива да шиканира процеса.

ІІІ. Отношения между адвокати
Обособеността на адвокатурата като самостоятелна, независима и самоуправляваща се корпоративно устроена институция очертава отношенията между самите адвокати като изключително важна област за приложение на професионалната етика. ЕКА зачита това обстоятелство и отделя специално внимание на отношенията между адвокатите.
Взаимното уважение и учтивостта са в основата на професионалните отношения между адвокатите. Това е задължение на всеки адвокат, гарантиращо колегиалността в отношенията. Колегиалността изисква отношение на доверие и сътрудничество между адвокатите в интерес на клиента и за избягване на ненужни процеси. Колегиалността изисква също така въздържане от всяко поведение, което вреди на репутацията на професията. Същевременно ЕКА изрично подчертава, че колегиалността не може при никакви обстоятелства да бъде причина за противопоставяне интересите на професията на интересите на клиента.
Когато адвокатите са в сътрудничество, те трябва да спазват определени правила, гарантиращи взимното улесняване, подпомагане и ефективност в работата. Не може адвокат да поема работа от свой колега, за която не притежава необходимата компетентност. В такъв случай той трябва да подпомогне своя колега в намирането на информация, необходима за възлагане на работата на друг компетентен в съответната област адвокат. Когато пък адвокатът работи заедно с адвокат от друга държава, той е длъжен да държи сметка за различията, които могат да съществуват между двете правни системи, техните адвокатури, правата и професионалните задължения на адвокатите.
Адвокатите си дължат взаимно зачитане на конфиденциалността в кореспонденцията помежду си. Избягването на недоразумения в тази насока изисква от адвокат ясно да изрази волята си, когато отправя към свой колега съобщение и желае то да остане поверително, или не желае то да се тълкува като отказ от права или признаване на права, задължения или факти. Ако адвокатът – получател на това съобщение не може да спази искането на колегата си, той е длъжен да не разкрива никому съдържанието на съобщението и по възможност да го върне на подателя.
При взаимно препоръчване адвокатите не си дължат възнаграждения. Този който препоръчва, не може да иска от препоръчания адвокат възнаграждение, както и препоръчаният адвокат не може да заплаща такова възнаграждание на препоръчващия го.
Без съгласие на клиента си адвокатът не може да встъпва в преговори с противната страна, респ. с нейния адвокат. Също така, когато трябва да се проведат преговори, адвокатът не може да встъпи в преговори пряко с противната страна без съгласието на нейния адвокат. След провеждането на преговорите адвокатът е длъжен да информира своя клиент за тях.
По повод осъществяването на правна помощ и защита на един и същи клиент ЕКА обръща внимание, че адвокатът не може да влиза във връзка с клиент, представляван вече от един адвокат, без съгласието на този адвокат. Когато е проведен разговор с този клиент, последващият адвокат е длъжен да уведоми своя колега за този разговор.
Когато клиентът се отказва от един адвокат и потърси представителство или защита от друг, новият адвокат трябва да се увери, че отношенията между клиента и колегата му са уредени изцяло. Същевременно, когато това изискване не може да бъде спазено веднага поради необходимост от предприемане на бързи действия в интерес на клиента, новоупълномощеният адвокат е длъжен да уведоми предишния адвокат за предприемането на тези действия.
ЕКА обръща внимание и на едно специфично правило във взаимоотношенията между адвокатите, когато адвокатът възлага на друг адвокат определена работа или търси от него консултация. В такива случаи той дължи на другия адвокат възнаграждение за поетата работа (заедно с направените разноски), дори в случай на неплатежеспособност на клиента, за когото се искат тези услуги.
Финализирайки уредбата на отношенията между адвокатите, ЕКА отделя внимание и на споровете между тях.
При възникване на личен спор от професионален или друг характер между адвокати те са длъжни да положат усилия за неговото колегиално уреждане. Ако не успеят, трябва да потърсят съдействието на някой измежду колегите си и, в крайна сметка – на съответния адвокатски съвет. Идеята на ЕКА е институцията чрез своите възможности да преодолее спора.
Ако адвокатът узнае, че друг адвокат е нарушил правилата на професионално поведение, той може да му обърне внимание с оглед избягване на повторно нарушение или да уведоми адвокатския съвет на колегията, на която другият адвокат е член.
В подобен доброжелателен аспект е уредена и хипотезата на спорове между адвокати от различни държави. Ако адвокатът намира, че колега от друга държава е нарушил правилата за професионално поведение, той следва да привлече вниманието му по този въпрос. Ако възникне спор от професионален характер между адвокати от различни държави, те са длъжни първо да положат усилия да решат спора колегиално. В спецификата на тази уредба ЕКА обръща внимание, че адвокатът не предприема която и да било процедура срещу своя чуждестранен колега, без предварително да уведоми адвокатските съвети, към които двамата членуват. Целта е да се даде възможност на адвокатските съвети да съдействат за постигане на споразумение.

ІV. Отношения с обществото
ЕКА афишира обществото като основна област за спазването на професионалната етика от адвоката. В кодекса няма подробна самостоятелна разработка на правила на поведение в обществото по начина, по който са разработени правилата за отношенията с клиента, между адвокатите и със съдебната власт.
При изричното подчертаване на тази твърде широка област на приложение на етичните норми за професионално поведение обаче ЕКА посочва причината и целта за необходимостта от етични задължения на адвоката към обществото – съществуването на свободната и независима адвокатска професия като същностна гаранция за опазване на законността и правата на човека, евентуално противопоставени на силата на държавната власт или на интересите на отделни части от обществото. Това означава, че спазването на правните и етичните професионални задължения на адвоката към обществото винаги се осъществява със съзнанието за непрекъсната опозиция срещу всяко посегателство против законността и правата на човека. По този начин от поведението на всеки адвокат в обществото ще се изгражда и утвърждава разбирането за същността и важността на адвокатската професия, без която демокрацията е невъзможна.

Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница