Когато Всичко Се Променя, Промени Всичко
Животът започва там, където свършва спокойствието
Изтегляне 1.35 Mb.
|
Свързани:
Общуване без агресия - Маршал Розенберг, Сподели intelektualno aikido red
| Животът започва там, където свършва спокойствието.
Затова, ако в момента се чувствате неспокойни, знайте, че промяната, която се случва в живота ви, е начало, не край. Добре де, край е. Да не се заблуждаваме. Нещо важно за нас е стигнало до своя край. Нещо значимо е приключило. Нещо, което е присъствало в живота ни, сега е изчезнало, изпарило се е, просто ей така. Може да е било човек. Може да е било мечта. Може би това е краят на вашето чувство за сигурност. Може би става дума за нещо повече от раздяла с партньор или смяна на работата. Може би това, което се случва в живота ви, е далеч по-страшно. Нека наричаме нещата с истинските им имена. Без да се лъжем. Вие знаете какво става в живота ви. Но аз исках да кажа само, че... Каквото и да е свършило... то е същевременно и начало. Не забравяйте, че говорите с човек, който е прекарал една година на улицата. Човек, който е губил всичко. Работа. Жена. Семейство. Всичко, което някога съм притежавал и ценял. Дори колата ми откраднаха. От улицата в Портланд, щата Орегон, посред нощ. Вече нямах дом. „Лагерувах“ временно в апартамента на един приятел, докато си намеря ново място... а когато излязох една сутрин навън, открих, че стария ми раздрънкан „Шевролет Импала“ го няма. Нямаше го. Последното, което имах, беше в тази кола. Сега вече нямах нищо. Нищичко. Само дрехите на гърба си, бръснарски принадлежности и малкото багаж, който бях пренесъл в апартамента. Това беше всичко. Така че знам нещичко за края. Но видях как онова, което бях убеден, че е краят на всичко, се превърна в началото на живот, за който можех само да мечтая. Затова си мисля, че съм заслужил правото поне да посея това семе и във вашето съзнание. Може би е рано, твърде рано, за да говорим за новото начало. Може би положението, в което се намира животът ви в момента, изобщо не го допуска. Но не е рано за засяването на семето. Чували сте го стотици пъти и ще ви прозвучи невероятно изтъркано, но все пак ще го кажа отново: „Когато една врата се затваря, друга се отваря.“ Не ме интересува какво сте изгубили - работата си, дома, житейския си партньор, парите, мечтата, надеждите, ако щете, и здравето си... Не ме интересува какво сте изгубили, нито какво се е променило толкова драстично. Важното е, че можете да започнете живота си отново и да постигнете още по-големи висоти. Обещавам ви. Това се е случвало толкова пъти в собствения ми живот, че съм престанал да се тревожа, когато нещата се променят. Просто чакам да видя какво ще стане. Идеята, че ме очаква нещо различно, сега ми харесва. Вече не ме плаши. Дори страшните неща вече не са толкова страшни. Както например, когато изгубих всичките си спестявания за пенсия заради финансовата криза през есента на 2008 година. Хората търчаха като обезумели и се вайкаха: „О, Боже! О, Боже!“, а аз си казвах: „Какво толкова! Всичко е наред. Животът продължава. Веднъж вече съм бил на улицата, мога пак да го направя“. Трябва да призная, че когато си живял една година без покрив над главата, гледната ти точка се променя. Не е необходимо обаче човек да преживява такива крайности, за да помъдрее. Истините дремят, скрити в подсъзнанието на всеки от нас. Ние знаем всичко, което трябва да знаем - и знаем, че го знаем. Някои просто не вярват, че е така. „Твърде е хубаво, за да е истина“ и затова се съмняваме. Аз вече не само вярвам, аз знам. Живял съм достатъчно дълго, за да знам, че повечето неща, за които се тревожа, никога не се случват; че повечето от нещата, които ме карат да се чувствам зле, се оказват за добро; че повечето от нещата, които съм се надявал винаги да си останат същите, не могат да си останат същите, просто защото Животът е такъв. Стана дума за това още в пролога. Нека го повторя и сега. Животът е промяна и ако нищо не се променя, значи нищо не е живо. Всичко, което живее, се движи. И това значи всичко, което съществува. Дори скалите се движат. Насочете окуляра на микроскопа към скалата; надникнете в молекулярната ѝ структура. Там ще откриете малка вселена, доказваща нещо много интересно: всичко се движи. Животът е движение. Движението е промяна. Всеки път, когато някоя частица трепне във времето и пространството, нещо се променя. Промяната е неизбежна. Такава е природата на самия живот. Въпросът е да не се опитваме да избягваме промяната, а да я създаваме. (На това е посветена втората част на книгата.) Важно е каква промяна ще изберем. Но точно сега вие преживявате голяма промяна в живота си, която не сте сътворили сами, или поне не съзнателно, но се опитвате да се справите с емоциите, които тя предизвиква във вас. Сред тях най-вероятно присъства страхът, поне на известно ниво; вероятно и тъгата. Може би и малко гняв. Или пък много гняв. Вярвам, че преживяваше поне една от тези три емоции. Затова нека поговорим повече за тях. Да се вгледаме отблизо в страха. Може би преди това искате кратка почивка? Ако се чудите кога е най-подходящо да оставите книгата, сега е моментът да си Поемете дъх Осмислете прочетеното, а после решете дали искате да продължите, или да си починете за малко и да се срещнем отново тук по-късно. Ако сте готови да продължите, време е да Изтегляне 1.35 Mb. Сподели с приятели:
|