Теорията за вътрешноличностния конфликт намира по нататъшно развитие в разработките на представителите на хуманистичната психология. Карл Роджърс (1902-1987) счита за фундаментален компонент в структурата на личността Аз – концепцията. Това е образът на собственото Аз, представата на личността за самата себе си, която се формира в процеса на взаимодействието на личността с оклоната среда.
На основата на тази концепция протича саморегулацията на поведението на човека. Самата Аз – концепция често не съвпада с представата ни за идеалното Аз. Това поражда вътрешноличностен конфликт, който може да доведе и до тежки психични заболявания.
Друг представител на хуманистичната психология Ейбрахам
Маслоу (1908-1968) развива своя идея за вътрешноличностния конфликт, основана на неговата мотивационна структура на личноста.
Тя включва ред от пет йерархично организирани потребности:
физиологични потребности; потребност от безопасност; потребност от любов;
потребност от уважение; потребност от самоактуализация.
Най-вишсата потребност от самоактуализация се явява реализация на възможностите, способностите и таланта на човека. Тя присъства у повечето хора, но само у малко се реализира напълно. Този сбълсък между стремежа към самоактуализация и реалния резултат лежи в основата на вътрешноличностния конфликт.
Австрийският психолог и психиатър Виктор Франкъл (1905-1997)
създава ново направление в психотерапията – логотерапия (от логос –
мисъл, разум и терапия – лечение). Самият Франкъл пояснява, че под логос трябва да се разбира дух. А логотерапията се занимава със смисъла на човешкото съществуване и търсенето на тоя смисъл.
Съгласно
вижданията на Франкъл, главна движеща сила на човека в неговото съществуване се явява търсенето на смисъла на живота и борбата за него. Усъществяването на смисъла се отдава на много малко хора. Неговото отсъствие поражда у човек състояние,
което Франкъл нарича екзестенциален вакуум (чувство за безцелност и пустота). Екзестенциалният вакуум поражда вътрешно лисностовите конфликти, проявяващи се с най-голяма сила в ноогенните неврози
(смислови неврози). Според него вътрешноличностния конфликт във вида ноогенна невроза възниква
заради духовен проблем, свързан с разстройство на духовното ядро на личността, в което се съхраняват смисъла и ценността на човешкото съществуване, играещи определена роля в поведението на личността. В този смисъл ноогенната невроза се проявява като разстройство на вътрешната структура на личността,
предизвикано от екзестенциалния вакуум и отсъствието у човека на
53
смисъл на живота. Екзестенциалният вакуум, проявяващ се като чувство за безцелност и празнота, поражда екзестенциална фрустрация на личността, проявяваща се преди всичко като скука и апатия.
От преведените
виждания става ясно, че вътрешноличностния конфликт е нормално явление, присъщо на вътрешната структура на личността.
Сподели с приятели: