Консорциумно абониране на онлайн бази данни и електронни списания в университетските библиотеки: Практики от Полша и България

Консорциумно абониране на онлайн бази данни и електронни списания в университетските библиотеки: Практики от Полша и България

докторант Яна Георгиева, СУ “Св. Климент Охридски”,

катедра “Библиотекознание, научна информация и културна политика”

[СЪДЪРЖАНИЕ:
1. РЕЗЮМЕ

2. ВЪВЕДЕНИЕ

3. ЩО Е КОНСОРЦИУМ?

4. КОНСОРЦИУМИ В ПОЛША И БЪЛГАРИЯ

4.1. Консорциуми от типа “консорциум-проект-издател”: Познатото начало с проекта eIFL 4.2. Първи стъпки на самостоятелен консорциумен опит в Полша

4.3. Първи стъпки в консорциумния опит в България

4.4. Консорциуми от типа “консорциум-абонаментен доставчик-издател”: Springer LINK и IDEAL в Полша

4.5. Консорциуми от типа “консорциум-абонаментен доставчик-издател”: Proquest Medical Library в България

4.6. Консорциуми от типа “консорциум-издател”: Elsevier ScienceDirect в Полша

4.7. Консорциуми от типа “консорциум-издател”: Proquest ABI/Inform Global в Полша.

4.8. Консорциуми на Proquest Medical Library в Полша и други медицински бази данни.

5.1. Библиотеката като посредник за достъп до ресурси, а не охранител на колекции

5.2. Уебсайтът като единен портал за промоция и достъп до електронните ресурси на университетската библиотека

5.3. Професионално обучение и споделяне на опит, публикуване

5.4. Лобиране и привличане на държавна и обществена подкрепа

7. ПРИЛОЖЕНИЕ. Таблица

8. ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА
РЕЗЮМЕ

В доклада се разглеждат и сравняват някои примери за консорциумно абониране на електронни ресурси (споделяне на платен достъп) в университетски библиотеки в Полша и България - с цел да се осмислят основни особености на този вид консорциумна дейност и да се изтъкнат национални специфики; дефинират се няколко типа консорциумни договаряния според участието на проект, библиотека, доставчик, издател; подчертават се спецификите на договарянето на лиценз за достъп на примера на действащ консорциум в Полша; изтъкват се специфични фактори при консорциумната дейност в университетските библиотеки - посредничество в университета за достъп до ресурси, поддържане на уебсайта като единен портал за промоция и достъп до електронните ресурси, професионално обучение и споделяне на опит, лобиране и привличане на държавна и обществена подкрепа.

Днес ролята на университетските библиотеки като научно-образователни звена е все по-голяма. Чрез техническата си модернизация те разкриват нов вид демократичен достъп до библиографски и пълнотекстови електронни ресурси в подкрепа но научните изследвания. Така посредством активна организационна дейност библиотеката се превръща както в богат ресурсен център, така и в партньор в ефективния дидактически и изследователски процес.

• 
  автоматизация на библиотечните процеси;
  
• 
  комплектуване и управление на нови електронни носители на информация;
  
• 
  разработване на специализирани инфомационни услуги, насочени към
  

• 
  оптимизиране на свободния достъп до колекциите;
  
• 
  развитие на библиотечния персонал.
  

Библиотечната практика еволюира в посока от комплектуване на фондове до осигуряване на достъп до колекции; купува се не документ на материален носител, а право на достъп до него - лиценз. Библиотеките стават само едни от многото центрове, предоставящи онлайн информационни услуги. В динамиката на пазара на информация насоките за развитие се задават най-вече от напредъка на комуникационните технологии. Това твърдение важи с особена сила за информационното осигуряване на науката с библиографски и пълнотекстови бази данни с научни списания в електронен формат, тъй като производителите на тези продукти се конкурират в прилагането на нови авангардни технологични решения при предоставяне на достъп до все по-интегрираните им информационни ресурси и услуги. В настоящия момент издателите на най-значимите научни списания ги предлагат не само в традиционен печатен вид, а също и в електронен формат - чрез единни и удобни технологични платформи за ползването им. Предоставянето на достъп до тези списания представлява ново качество в развитието на информационните средства на научните библиотеки. Благодарение на Интернет, достъпът до електронните списания става “универсален”, което е от особено важно значение за по-малките висши учебни заведения и научните институции, отдалечени от големите академични центрове.

• 
  Офертите на издатели/доставчици на списания (традиционни и електронни)
  

• 
  Цените на списанията ежегодно се покачват инфлационно;
  
• 
  Бюджетите на библиотеките за научни абонаменти - намаляват.
  

ЩО Е КОНСОРЦИУМ?

Един от начините да се въздейства на процесите на комплектуване на библиотечните фондове от икономическа гледна точка е като се засили институционалната, преговорната и покупателната мощ на библиотеките чрез окрупняване на финансовите им ресурси и свързването им в група за сътрудничество, консорциум. Ще си послужа с едно просто икономическо определение за консорциума като “група от лица или организации, сформирана, за да предприеме инициатива или действие, което би било отвъд възможностите на отделните членове”¹.
Ако отнесем това определение към библиотеките (тук университетски и научни) ще се убедим, че най-естественият аргумент за необходимостта от създаване на библиотечен консорциум за споделяне на електронни ресурси е, че няма библиотека, която да е в състояние сама да си позволи да закупи по каталожни цени всички списания (вкл. електронните им версии), които отговарят на потребностите на нейните потребители. Изгодно е да се закупи достъпа до една или повече интегрирани бази с електронни списания. Цената за такъв достъп е по-ниска, отколкото закупуването на всички заглавия поотделно, а консорциумът дава и допълнителна възможност за договаряне на цени и така може да постигне закупуването на повече на брой заглавия при по-ниски разходи. Единственото предварително “условие” е да е налице съгласие сред университетските библиотеки за общата им цел, за работа в сътрудничество. Терминът “консорциум” в този случай може да указва различни видове сътрудничество - от неформални групи библиотеки до формални организации, скрепени с договори и имащи организационна структура.
В последното десетилетие консорциумът се утвърждава като модерната форма на сътрудничество на библиотеките за организация на достъпа им до електронни публикации. Тази форма от много години и с голям успех функционира в библиотечните среди в Западна Европа и Америка², като сред основните задачи на днешния консорциум са от името на членовете си да:

• 
  контактува с издателя/доставчика;
  
• 
  води преговори за цени и условия на закупване на достъп до електронни
  

ресурси;

• 
  оптимизира рационалното комплектуване на най-необходимите списъци със
  

заглавия на списания;

• 
  търси възможности за привличане на държавни дотации и финансиране;
  
• 
  координира връзките с членовете, плащанията им,
  

подписванията на лицензите, технологията на достъп, рекламациите и пр.
Според Барбара Заячковска, директор на Библиотеката към Икономическата академия в гр. Катовице, съосновател на Горно-Шльонския консорциум на научните библиотеки (в областта Силезия в Полша) и участник в два Темпус проекта за библиотечна модернизация: “Основен принцип за сътрудничеството на партньорите в консорциума е необходимостта да се погледне на работата на собствената библиотека от друга перспектива. В новите условия е необходимо да се мисли в категорията консорциум и да се избира сред многото концепции и идеи на групата - най-точните решения за постигане на поставената цел. Мисленето в категорията на консорциума е необходимо условие за преминаването на всяка фаза на реализиране на даден проект.” [Zajączkowska 2001]
Работата по и във консорциум поставя пред библиотекарите³ сериозни професионални предизвикателства и изисква постоянна актуализация на разнообразни познания, умения и опит в областта на пазара на електронни списания, право и лицензиране, финансиране и ценообразуване, лобиране, търговски преговори, администриране на достъп и архивиране, промоция, реклама, обучение. В същото време вече и в т.нар. “страни в преход” от централна, източна и югозападна Европа действат редица консорциуми на научни библиотеки за електронни ресурси. В някои от държавите - като Полша - библиотекарите са натрупали сериозен опит в проекти и публикации по участие и управление на такава дейност, а в други - като България - се “регистрират” едва първите консорциумни опити и сделки. Общото е, че е налице промяна в традиционно пасивната към предприемачеството библиотекарска нагласа, понятието “консорциум” в професионалното съзнание на съсловието вече не звучи “враждебно”, а рационално и подтиква към търсене както на финансово целесъобразни, така и професионално амбициозни решения в областта на споделянето електронни ресурси за науката.
Едно разсъждение на Анджей Никиш, координатор на проекта eIFL за Полша, цитира статията “Епидемиология на консорциумните спори” от Джон Хелмър⁴, където последният поставя между другото и следните питания:

• 
  Каква е причината да се наблюдава напоследък ренесанс на библиотечните
  

консорциуми? Съществува ли модел на “идеалния консориум”? Ако не, то дали съществува някаква “рецепта”, която да ни доближи до идеала или поне до най-близкия до идеала модел?

• 
  Как се справят консорциумите в ситуация, в която съществуват множество
  

подобни структури със сродни функции и близки цели?

• 
  Как библиотеките свеждат до минимум ефекта от “тъмната” страна на
  

консорциумната дейност (удължаване на някои процедури, бюрокрация, определено влияние на консорциумните решения върху самостоятелността на библиотеките), като същевременно използват оптимално ползите, произтичащи от сътрудничеството?
Никиш се съгласява с Хелмър, който зявява, че в едно можем да бъдем сигурни - не съществува модел на идеалния консорциум [Nikisch 2002]. В изложението си ще представя някои примери от Полша⁵ и България⁶ за консорциумно абониране на бази данни и електронни списания, като се опитам частично да отговоря на някои от по-горните питания.
обратно до съдържание

Каталог: dokladi2003

Изтегляне 433.27 Kb.

Сподели с приятели: