Времевите рамки на Студената война

В литературата няма общоприета дефиниция за Студената война. Има няколко определения и те се въртят около следното – Студената война се определя като състояние на МО. Не е събитие, което е станало и приключило.Студената война е състояние на МО, като това състояние е състояние на конфронтация. Конфронтацията е между 2 различни обществено-политически и икономически системи. Имаме конфронтация между Източния и Западния блок, която конфронтация започва средата на 40-те , приключва в началото на 90-те и се характеризира с това, че конфронтацията е с различен интензитет. Има периоди, когато тя се изостря до краен предел. Има предел, когато е налице затопляне на отношенията между двата блока. Това се нарича „разведряване”.

Конфронтацията се изостря до краен предел при Карибската криза през 1962 г.

Има надежди за разведряване, но те така и не се оправдават – 1954-1955 г.

През 1953 г. Сталин казва, че няма човек – няма проблем.

За истинско „разведряване”, което е продължило много дълго време можем да говорим от средата на 60-те години на 20 век до средата на 70-те. Има поредица от доказателства за това, че е налице разведряване. В политически план разведряването намира израз в сключването на поредица от политически договори (това става в началото на 70-те). Това става между държави от Източния блок и държава от Западния блок - ФРГ. Разведряването намира израз и в т.нар. Хелзински процес. Той е един общо-европейски форум, който се свиква началото на 70-те години под формата или наименованието СССЕ – Съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа. Това съвещание се свиква в началото на 70-те години и това съвещание приключва през 1975 г. с подписването на един основополагащ документ – Хелзински акт. За пръв път изобщо в годините на Студената война държави от двата блока се събират да обсъждат отношенията помежду си и дори приемат документ – Хелзински акт. СССЕ не приключва тогава, то продължава да се развива нататък във времето като Хелзински процес. През 1994 г. СССЕ се трансформира в ОССЕ.

Във военностратегически план също има много доказателства за разведряване. Отново по това време – втората половина на 60-те години се подписват поредица от международни многостранни договори.

Теоретичното обяснение за причините за началото и края на Студената война.

1. 
   Първата школа, която дава едно от обясненията защо започва Студената война са традиционалистите. Според тях вината за започването на Студената война е на СССР. Оттук причината за започването на Студената война е съветският експазионизъм, стремежът на СССР за влияние в международната политика, за разпростиране на комунизма.
   
2. 
   Следващата школа е на ревизионистите. Те смятат, че вината за започването на Студената война я носят САЩ, в смисъл, че СССР след края на ВСВ е прекалено изтощен и представителите на ревизионизма считат, че след края на ВСВ външната политика на СССР е по-скоро сдържана и считат, че причината за започването на Студената война е американският експанзионизъм. Ревизионистите се делят на умерени и крайни. Умерените обясняват нещата с личностните промени в ръководството на американската външна политика. След като Рузвелт умира новият президент е много по-несклонен към сътрудничество и отстъпки. Крайните резивионисти обясняват началото на Студената война с характера на самата американска икономика и на американския капитализъм. Според тях Студената война започва, защото характерът на американската икономика е такъв, че тя изисква разпространение, хегемония.
   
3. 
   Постревизионистите дават третото обяснение защо започва Студената война. Според тях никои не е виновен за Студената война, т.е. не може да се вмени вина нито на САЩ, нито на СССР. Според тях след края на ВСВ всяка една от двете държави преследва различни цели. Според тях САЩ след края на войната преследват политически, обществени цели. Според тях е било неизбежно да започне Студената война.
   

• 
  непосредствени
  
• 
  междинни
  
• 
  дълбоки
  

1. 
   Едната междинна причина за края на Студената война е, че либералните идеи на Запада започват да навлизат на Изток. Това не може да се спре.
   
2. 
   Втората междинна причина е т.нар. имперско свръхразпростиране. То не е нововъдение на Джоузеф Найн. То е една концепция на Пол Кенеди и неговите разбирания за възхода и паденията. Джоузеф Найн взима тази концепция и я прилага към Студената война, за да обясни края на Студената война. Имперското свръхразпростиране се свързва с това, че империите имат определена продължителност на живот. Всяка империя има своя жизнен цикъл. Залязвайки, империите, които са се свръхразпростряли, се свиват обратно до своето етническо ядро. Класическата концепция за имперското свръхразпростиране казва, че империите се връщат до своето етническо ядро, в резултат на това, че те са победени. В случая със СССР няма такава загуба. Свиването на империята се дължи по-скоро на вътрешни центробежни сили и до невъзможност на СССР да поддържа сам себе си.
   

1. 
   Комунизмът като идеология е загубил кредита си на доверие. Идеята е, че непосредствено след края на ВСВ комунизмът като идеология е много привлекателен и за обикновените хора.Те му вярват, защото свързват комунистическата идеология с антифашистката съпротива. Антифашистите са били хора с леви убеждения.
   
2. 
   Втората дълбока причина е свързана с краха на Съветската икономика, защото икономиката на СССР е функционирала така, че всичко друго се е загърбвало в името на това да има пари за въоръжаване.Оттук краха на Съветската икономика неизбежно влече след себе си проблемите на държавите сателити.
   

САЩ са тези, които формулират и оповестяват гласно такива външно-политически доктрини. Те са тези, които форулират доктрините. Доктрините обикновено носят името на американския президент, който е към момента на власт. Те са официално гласно оповестени. Американският президент ги оповестява в послание до конгреса.

Първата доктрина, която САЩ оповестяват - това е „доктрината Труман”. Това е първата американска политическа доктрина. Доктрината е оповестена непосредствено 2 години след края на ВСВ, като тази доктрина се приема в литературата като негласно обявяване на Студената война. С тази доктрина САЩ оповестяват, че ще оказват икономическа, но и военна помощ на 2 конкретни държави – това са Гърция и Турция. По това време в Гърция се води гражданска война. Има противопоставяне между правителството в изгнание и силите, които са с комунистически характер. Великобртания заявява, че повече не може да подкрепя Гърция. В Гърция се отваря един политически вакуум, който САЩ решават, че трябва да запълнят. Турция всъщност е в непосредствена близост до СССР. Поради тази причина тя се разглежда също като непосредствена заплаха от навлизане на съветско влияние. С „доктрината Труман” САЩ решават, че първите държави, които ще спират от навлизане на комунизма, са Гърция и Турция. „Доктрината Труман” е скъсване с „доктрината Мънроу".

„Доктрината Мънроу” е доктрина на САЩ от 1823 г. И тази доктрина е най-просто казано доктрина и за външно-политически изолационизъм. „Доктрината Мънроу” предвижда, че САЩ няма да се намесват в европейските дела, но за сметка на това европейските сили не трябва да се намесват в делата на западното полукълбо. САЩ се придържат много строго към тази доктрина.След ПСВ се отдръпват и за втори път се намесват в делата, започнати от европейските сили по време на ВСВ. САЩ се отклоняват от тази доктрина 2 пъти. „Доктрината Труман” слага край на външно-политическия изолационизъм, защото с тази доктрина САЩ заявяват, че вече ще се намесват в делата не само на Европа, но и глобално. Във външно-политически план това е окончателно скъсване с изолационизма. Тази доктрина се оказва модел за действие за САЩ по-нататък.

„Доктрината Айзенхауер” е оповестена през 1957 г. Тя е свързана със Суетската криза от предната година. Египет решава и национализира Суетския канал, в резултат на което Великобритания и Франция реагират с военна акция. Акцията приключва. В резултат на това САЩ вземат повод от тази криза да формулират „доктрината Айзенхауер”, като тезата им е, че в Близкия изток се е отворил политически вакуум. С „доктрината Айзенхауер” САЩ заявяват, че Близкия изток е сфера на жизнени американски интереси и че те ще оказват помощ на всяка държава в Близкия изток в усилията й за сдържане на комунизма.

Следващата американска външно-политическа доктрина засяга Латинска Америка. Доктрината е „Джонсън”. С нея САЩ обосновават и оправдават нахлуването си в Доминиканската република и с тази доктрина САЩ дават да се разбере, че в западното полукълбо те няма да допуснат да се създаде още една политическа държава и с нея САЩ заявяват, че ще подкрепят всяка една държава, всяко едно правителство–режим в Латинска и Южна Америка, които защитават интереси, близки на американските. Под интереси, близки на американските се разбира сдържане на комунизма. Резултатът от тази доктрина е, че САЩ подкрепят понякога дори авторитарни режими. „Доктрината Джонсън” разкрива следното: ако окачествим разпространението на комунизма като една злина, а авторитарните режими като втора злина, САЩ смятат, че от двете злини по-малка е втората. С тази доктрина те понякога дори подкрепят недемократични режими, защото последните заявяват, че имат интереси, близки до американските.

Следващата външно-политическа доктрина е „доктрината Картър”. Оповестява се през 1980 г., което означава, че отново тази доктрина е формулирана и оповестена в резултат на едно конкретно събитие – нахлуването в Афганистан на Съветски войски през 1979 г. За да повдигнат малко своя външно-политически успех САЩ търсят начин отново да излязат напред на международната сцена. „Доктрината Картър” конкретизира „доктрината Айзенхауер”, тъй като „Айзенхауер” засяга Близкия изток, а „доктрината Картър” – Персийския залив. „Доктрината Картър” е още по-рязка, тъй като заявява, че всеки опит за намеса на чуждо влияние в Персийския залив, ще се възприема от САЩ като директна заплаха за техните интереси там и затова САЩ ще бранят тези интереси с всички средства, включително и военни.

„Доктрината Рейгън” се оповестява много скоро след „Картър”. „Доктрината Рейгън” е съвсем скоро след „Картър”. С тази доктрина се обосновава намесата на САЩ в редица държави, като напр. Африка и някои държави в Карибския басейн. С тази доктрина се заявява, че САЩ ще работи и за дестабилизация на държави, които са попаднали под Съветско влияние. С това САЩ си обосновават разни намеси, в т.ч. намеси в Либия, Никарагуа и т.н. Вторият елемент на „доктрината Рейгън” е за „междузвездните войни”. Идеята за „междузвездните войни” касае изграждане на щит в космоса за отбрана.

СССР не е активен във формулирането и така и не формулира външно-политически доктрини, но в случая със СССР е формулирана доктрина въз основата на действия, на изказване на съветски държавници – това е „доктрината Брежнев”. Тази доктрина е била изразявана със съобщения по радиото, речи на държавни говорители.

През 1968 г. в една реч пред посткомунистическа партия Брежнев изказва изрично формулирана реч. „Доктрината Брежнев” е известна още като „доктрината за ограничения суверенитет”, като тази доктрина предвижда защита, опазване на единството на комунистическия блок и на вътрешната дисциплина във вътрешния блок. Идеята на „доктрината Брежнев” е, че ако СССР счете, че някоя от държавите от комунистическия блок е в опасност от некомунистическо влияние, СССР възприема това като заплаха за едиството на Източния блок и на тази основа предприема действия, за да върне провинилия се в редиците на Източния блок. СССР е правил това доста преди 1968 г. „Доктрината Брежнев е доктрина”, която отдава предпочитания на идеологията пред норми на международното право, като териториална цялост, независимост, неприкосновеност на граници.

1. 
   Доктрината за „атомната дипломация”.
   
2. 
   Доктрината за т.нар. „масирано възмездие”.
   
3. 
   Доктрината за „гъвкавото реагиране”
   

От началото на 50-те години има нова външно-политическа и военно-стратегическа обстановка, а тя е, че ядреният монопол на САЩ вече е прекратен. Новите обстоятелства са такива, че САЩ все още имат преимущество, както в количеството, така и в качеството. САЩ имат преимущество и във възможностите за базиране на това оръжие. Времето след атомната дипломация е времето, когато започва много сериозна надпревара във въоръжаването. Всичко това се отнася към втората военно-стратегическа доктрина.

„Масираното възмездие” е определено като специална американска военно-политическа доктрина през 1954 г. Тази доктрина продължава да се прилага да 1961 г. Масираното възмездие е оповестено в реч на американския държавен секретар. Под масирано въздействие се разбира пълна и неограничена употреба на ядрено оръжие. Идеята на САЩ е, че те все пак имат повече и по-добри възможности да оцелеят и да отговорят със възмездие.

Именно по времето на „масираното възмездие” се лансират едни невероятни постановки за първия ядрен удар, за втория ядрен удар, за кой какъв е по характер и за т.нар. възмездни сили (сили на възмездния удар). Вторият удар се нарича възмезден. Първо, под възмезден удар се разбира способността удареният да оцелее след първият удар. Като второ се разбира и това да е запазил достатъчно оръжие, за да отвърне и трето, удареният да отвърне на първия удар с втория, като вторият удар се нарича възмезден, защото целта на втория удар е да нанесе т.нар. неприемливи щети. Първият удар се нарича контра-силов, а вторият удар е контра-ценностен. Първият удар е контра-силов, защото е насочен срещу силата на противника. Това означава, че държавата, която ще нанася първия удар ще се стреми да порази радари, ракетни установки.Вторият удар – при него няма смисъл втората държава да удря първата, при условие, че тя вече е употребила оръжията. При втория удар като обекти на удара се предвиждат гъсто населени райони, големи градове, промишлени центрове, инфраструктура. Взаимно гарантираното унищожение – приема се, че след втория удар крайният резултат е точно гарантираното унищожение. В годините на Студената война е било важно не само с колко оръжие разполага всяка една от двете сили, а е било важно дали тя разполага с достатъчно средства да пренася това оръжие и с достатъчни съоръжения да го използва. Под сили на възмездния удар са се разбирали радари, ракетни установки.

1. 
   трансконтинеталните ракети – това са ракетите с ядрени глави;
   
2. 
   атомните подводници;
   
3. 
   тежките бомбардировачи.
   

• 
  Доктрината за „гъвкавото реагиране” предвижда съразмерност при използването на оръжие. Съразмерност на вида използвано оръжие.Ако едната-супер сила нападне с оръжие, другата да отговори със същия вид оръжие. Същността на гъвкавото реагиране е в частта и за ядреното оръжие. Тази доктрина предвижда при един евентуален пряк въоръжен сблъсък между двете супер-сили ограничения в употребата на ядреното оръжие. Ограниченията са 2:
  

1. 
   Първото е от гледна точка на географията. Ограниченията са свързани с това кои обекти могат да бъдат ударени и кои не. Изключват се големите градове, гъсто населените райони.
   
2. 
   Второто ограничение, което предвижда „гъвкавото реагиране” е свързано с максимално допустимата мощност на ядреното оръжие. Приема се, че нито една от двете сили не трябва да използва по-мощно ядрено оръжие от двете бомби, пуснати в Япония.
   

• 
  Третият елемент на „гъвкавото реагиране” – като доктрина то засяга това всяка една от двете супер-сили какви политически цели да преследва. Идеята е да се преследват оптимални цели, в смисъл на това да не се преследват цели, които едната супер-сила предварително знае, че другата не само няма да приеме, а ще реагира и по начин, който може да доведе до конфликт., т.е. да не се търси повод за пряк въоръжен сблъсък.
  

1. 
   Най-голямата промяна е свързана със структурната конфигурация на системата – след края на Студената война структурната конфигурация се променя, защото отпада основната ос на противоречие и поради факта, че едната супер-сила вече я няма. Оттук нататък вече въпросът е каква е новата структурна конфигурация. В теорията има различни възгледи. Има възгледи, че системата е йерархична – напр. това за йерархичната система като модел е измислена от Моргън Каплър. Основна роля в МО играят САЩ. Те единствени имат средствата да водят глобална политика и да определят развитието на МО. Други възгледи са, че системата е универсална. Под „универсална” се разбира, че няма йерархия в системата , а идеята, че в тази система ръководната, водещата роля е на един универсално действащ участник в системата.
   
2. 
   Системата след края на Студената война е станала мултиполярна. Това означава, че в системата имаме повече от 2 центъра на силата.
   
3. 
   Друга характеристика на новата система на МО е, че отпада антагонистичната основна система. Идеята е, че отпада антагонистичната основа на системата и като основа на системата заляга взаимна зависимост на интересите. Идеята е, че тази нова основа на системата на МО ще доведе до проявлението на нова тенденция – тенденция към сътрудничество.
   

4. 
   Друга характеристика на новата система на МО е, че в новата система все по-
   

5. След края на Студената война изключително много се активизират двустранните отношения между държавите в системата. В новата система имаме свободно развитие на друстранни отношения между всички участници и активизирането им.