Курсова работа по дисциплината

Организационно поведение в корпорацията

Стресът е неизменен спътник в ежедневието ни през 21 век. Всяка промяна или избор в известна степен е стрес. С това понятие най- общо се използва за обозначаване на неблагоприятната реакция към изключително голямо натоварване или високи изисквания. Когато той е твърде голям и продължителен, или когато личността не разполага с адекватни механизми за справяне с него, се стига до дискомфорт и изтощение на личността и до намаление на ефективността на организацията като цяло.

Стресът пречи на трудовата дейност и може да доведе до неспособност за изпълнение на професионалните задачи. Ако е добре управляван, обаче може да бъде предотвратен или трансформиран в градивна сила за организацията.

Именно поради това, той е обект на внимание от страна на управленската наука и практика. Според рамкова директива 89/31EUO, разглежда здравето и безопасността в Европейския съюз, работодателите имат задължението да управляват стреса, свързан с работното място.

Етимологичното значение на думата стрес е с англ. произход и означава натиск, напрежение, налягане, усилие натоварване.Стресът е понятие, което описва психичното състояние на човека, когато той е подложен на различни видове натиск.

Понятието стрес става популярно след края на Втората световна война в САЩ. По време на войната се появяват проблеми, свързани с лошата адаптация към военните условия на запасните военнослужещи от флота и авиацията.Установява се, че фронтовата обстановка може да доведе до ясно изразени психически и физиологични изменения.

Стрес в психологията е състояние на силно нервно напрежение, предизвикано от отрицателно физическо или емоционално въздействие, като най-вече това се отнася до високите нива на стрес, които могат да имат негативен ефект върху физиката, емоциите и умствената концентрация, докато по-ниските нива могат да бъдат фактори на адаптация и справяне.

Стресът е понятие, което описва психичното състояние на човека когато той подложен на различни видове натиск. В научната литература стресът се тълкува преди всичко като отрицателна емоция при голямо вълнение и адаптационен синдром, т.е приспособителна неспецифична реакция на човека в отговор на много силни дразнители, съпровождаща се на защитната система на организма, както изключително голям разход на енергия, което довежда до изтощаване силите на индивида и до нарушаване, включително сриване на системата. Стресът възниква внезапно под въздействието под въздействието на силни и неочаквани фактори, които довеждат до бързи и характерни промени във физическата и психическата дейност. Обективните признаци по които се съди за степента на напрежение са промените преди всичко във физиологичното състояние на индивида (повишаване на кръвното налягане, очно налягане, мускулно напрежение, усилване на отделителните функции), както и субективни прояви на нарастване на напрежението (преживяване на безпокойство, тревожност, раздразнителност, потиснатост).Главен признак на напрежението е промяната във функционалното равнище на дейността и изменението в нейните качествени показатели.

Дори един бегъл преглед на литературата по тази тема показва, че дефинирането на понятието стрес е сложно. Даването и възприемането на единно определение практически е почти невъзможно.

Някои автори го определят като реакция на личността в критична ситуация. Те определят нормална или болестотворна, специфична и относително неспецифична реакция на напрежение в централната нервна система, с благоприятен или неблагоприятен характер, предизвикана от всякакви ендо- и екзогенни причини. Други автори възприемат стреса като състояние на обърканост при промени, засягащи основни линии на живота; състояние на преход към нова за нас ситуация, без която е невъзможна адаптацията ни към едни или други условия. Подобна е тезата, която свежда стреса до ситуация, при която човек е по някакъв начин претоварен.

Третата група автори разглеждат стреса като процес, при който индивида оценява настъпващите в околната среда промени и отговаря поведенчески и функционално на повишените изисквания към организма.

Това понятие в психологията и медицината за първи път се употребява от канадския лекар Ханс Селие в средата на XX –ти век. Според канадския учен, стресовата реакция представлява универсална защитна реакция. Изследванията му поставят началото на развитието на проблем, който постепенно ще стане обект на интерес не само за медицината, но и за психологията, социологията. Те стават база за развитие по- нататък на теорията за психичния стрес. Интерес за нас представляват реакциите на организма при промяна на условията на съществуването му.

Стресът се определя като неспецифична реакция на тялото на всяко поставено пред него изискване за преустройство или приспособяване, осъществяваща се по стереотипен начин на базата на идентични биохимични промени. Това състояние се проявява в общ адаптационен синдром. Агентите на въздействието, Селие нарича стресори. , т.е. усилие на организма, като цяло, да се приспособи към изменящите се външни условия. Той открива, че тялото реагира с активизация на автономната нервна система, засилване на работата на жлезите с вътрешна секреция, увеличаване на сърдечния пулс, повишаване на кръвното налягане и др., което е признак за подготовката на тялото да посрещне предизвикателствата. Тези физиологични реакции са на лице винаги, когато индивидът е подложен на подобни въздействия. Стресовата реакция на организма е нещо полезно и жизнено необходима. Природата така е създала човека , че го е надарила със способност да оцелява при резки изменения в природната среда, в която той съществува. От гледна точка на предизвикващото стрес стресорно действие има значение дали агентът или ситуацията е приятна или неприятна. От значение е само интензивността на изискването за преустройството или приспособяване. Според Селие, слабите въздействия не водят до стрес. Той възниква сам тогава , когато влиянието на стресора превъзхожда приспособителните възможности на човека. Стресът като реално събитие за всеки индивид започва на различно ниво, т.е. при различна сила, продължителност и вид дразнител. Той започва тогава, когато личността усети, че ситуацията представлява за нея определена физическа или психическа опасност и когато човек разбере, че няма да може ефикасно да отреагира на нея.

В този смисъл стресът за едни, може да е удоволствие за други. Факторите, които стресират някои хора, са причина за радостно възбуждане у други. Динамичността на феномена се изразява и във факта, че това, което е стресиращо за един човек в определен момент от живота му, може да не е стресиращо в друг момент. Всяко неочаквано събитие може да бъде причина за стрес, но за да възникне такъв е необходимо това външно събитие да се отнесе към вътрешния свят на личността, към нейните очаквания и към оценката за евентуалните последици. В този контекст стресор е събитие от средата, което се възприема от личността като заплаха. Стресори могат да бъдат както реално действащи дразнители, така и предполагаеми такива. Човек реагира не само на действителна опасност, но и на вероятната заплаха от нея. С течение на времето и с развитие на науката, дефиницията на Селие за треса става твърде обща, непълна и биологизирана и едностранна. Ето защо, много автори правят опити тя да бъде предефинирана и уточнена. Стресът се схваща и интерпретира по най-различен начин. Това се дължи на обстоятелството, че с този проблем се занимават различни специалисти, като всеки вижда проблема от своя гледна точка и от своята компетентност. Съвременното схващане за стрес допълва общобиологичното определение от гледна точка на социалната същност на човека.според него стресът се проявява не само при наличие на стресорни фактори, но и при отсъствие на условия за задоволяване на биологични или психо-социални нужди. Стресогенен фактор е липсата на информация, която създава несигурност и непредвидимост за достигане на позитивен резултат или невъзможност за избягване на негативен резултат.

Присъствието на среса е практически неизбежно. Даже когато човек се намира в състояние на сън, той е под въздействието на определен стрес. Пълната липса на стрес означава смърт. Съвременното схващане, че умерения стрес в определени рамки е полезен. Той действа тонизиращо, активиращо и мобилизиращо. В най –новите изследвания авторите подчертават положителните ефекти в смятаното за негативно и нежелано явление. Те се откриват преди всичко в обстоятелството, че стресовото състояние се разглежда като предизвикателство пред личността, което е в състояние да я стимулира. Положителния стрес в литературата се обозначава като евстрес или еустрес.

Повтарящият се, или непрекъснат или прекалено силен стрес има отслабващ и демобилизиращ ефект. Това явление води до натрупване на напрежение и до трайни увреждания. Увреждащият, неприятен, отрицателен стрес, Селие нарича дистрес.Съществува негативен и позитивен стрес: