ЦИКЪЛ от 5 лекции
изнесени в Дорнах
от 31. 3. до 7. 4. 1923 г.
ПО ЗАПИСКИ НЕПРЕГЛЕДАНИ ОТ СКАЗЧИКА
издадени от МАРИЯ ЩАЙНЕР
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД
изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – препис от копие
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
СТР.
1. ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАБЕЛЕЖКА……………….......................5
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ 31 март 1923 г..................................................6
Цикъл на годината като процес на дишането на Земята. Смисълът на ко- смическо-земното годишно дишане. Четирите главни точки на процеса на земното дишане и свързаните с тях празници. Метаморфоза на древната същност на мистериите чрез Тайната на Голгота. Древните определения на празниците бяха отнесени към пространството, с Тайната на Голгота човечеството преминава навън във времето. Борбата на Михаел със земно-ариманическото на Земята. Езотеричната страна на коледната и великденската мисъл. Отдадената на космическото Цяло душа на Зе- мята по времето на Йоановия празник. Проникването от Духа течение на природата в мисълта за празника на Михаел. Великденският импулс тря- бва да стане така жив, че да може да произведе мисълта за Архангел Ми- хаела.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ 1 април 1923 г..................................................16
Парализиране на мисълта за възкресението; тя трябва да добие отново действителност, като бъде разбрана духовно в жива връзка с явяващия се пред сетивния свят. Вътрешно задържане на диханието на Земята по времето на зимния поврат на Слънцето, чрез което Земята става възприемчива за действието на Луната и е изложена на нападението на ариманическите същества. Познание на мистериите чрез посвещение в подземните мистерии. Издишване на Земята при летния поврат на Слънце- то: Земята е отдадена на свръхсетивните същества. Посвещение в тайните на свръхземното. В тайната на пролетта подземното и надземното си държат така да се каже равновесие. Великденската тайна, тайната на възкресението бе втъкана в култова литургията; тайната на есента ще има своето истинско значение в бъдеще. Христовото Събитие трябва да бъде разгледано както от гледна точка на земното така и от гледна точка на свръхземното. Богът станал човек може да слезе в областта на ариманическите сили и да ги победи; чрез това той можа също да завладее небесната област за бъдещето развитие на човечеството. Към мисълта за възкресението се прибавя като противоположен полюс мисълта за празника на Архангел Михаил, за вътрешното пробуждане на човека. Велик- денска Неделя.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ 2 април 1923 г...................................................29
По-рано промените на природата бяха преживяни от хората, като съзнанието беше ориентирано към празниците. Вдъхновяващата сила на пра- зниците. Полагането в гроба и възкресението се отразяват в сетивното познание и в откровението на свръхсетивното. Значение на едно допълнение на великденската мисъл чрез мисълта за празника на Архангел Михаела. Духовният живот на земния човек е свързан със слизащия физически живот. Познанието може да проникне волята с духовност; чрез това човекът става един съдружник на действието на Архангел Михаела на Земята. Първичната троичност в течението на природата. Всеки живот се състои в деятелността на действието едно в друго на първичните троици. Активността на собствената душа трябва да бъде свързана с един такъв импулс на природния дух. Действието на числото почива на действителност; троичният удар на действието на света трябва да мине също през действието на човека. Великденски Понеделник.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ 2 април 1923 г...........................................40
Връзката на Йоановия празник и на коледния празник с ученията на мистериите. Сънищно, растително-животинско съзнание на древното човечество; чрез това, което мистериите устройваха, това съзнание беше издигнато до възприемането на минералното царство и до проблясването на Аза по времето на средата на лятото чрез празници, които бяха потопени в един музикално-поетически елемент. Връзката на пеенето с цялата Вселена: поставени въпроси на космоса; те произвеждат превръщането на въздуха и топлината в нещо растително, което пренася сънищното съзнание в онази сфера, където сънят на Аза слизаше надолу като отговор на интимните музикално-поетически въпроси. Подготовка за празника на дълбоката зима беше потопена в един съзерцателен елемент, който имаше един учебен характер, с отгатването на гатанки, тълкуването на знаци, пластично изработване на форми. Това бяха въпроси зададени на Земята, човекът се научаваше да разбира формите на животните; по времето на коледа му се създаваше чувството за човешката форма на Земята. Така чрез съизживяването на течението на годината човекът се научаваше да се познава вътрешно и външно. Днес човекът трябва да се издигне над себе си и да се научи да познава етерно-астралното вън от себе си.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ 8 април 1923 г.........................52
Във времето на средата на лятото, в което се провеждаше празничната подготовка за приближаването до Аза, хората чувствуваха отношението на човека към този космически Аз като един морален импулс. Морално- то предупреждение на Небето се чувствуваше като едно озарение на земното човечество, те изживяваха тъкането на природната същност в съня на лятната нощ. През есента човекът чувствуваше прехода от познанието на Духа към познанието на природата. В дълбоката зима той чувствуваше своята волева природа проникната от гравитацията в мразовитата зима, от противоположността на моралния ред на света. Про- явяване на покаяние при пролетния поврат и освобождаване на душевното същество. Съдържанието на празника на Архангел Михаел е това, в познанието на природата да се разбере копието на едно познание на Бо- жествения Дух; душата трябва да бъде закалена в активност; само който има вътрешна смелост, може да бъде последовател на Архангел Михае- ла. Сега трябва да бъде прието вътре в душата това, което по-рано беше нещо външно. Празниците на даровете трябва да се превърнат в празници на спомена.
Сподели с приятели: |