Лекция Втора (Първата заповед) “Да нямаш други богове пред Мен” (Изход 20:3). Според Исус ето коя е най-голямата заповед – Матей 26:36-38.
Този текст потвърждава най-чистия монотеизъм. БОГ Е ЕДИН:
“Господ нашия Бог е един Господ” (Втор. 6:4).
Понеже човекът е направен по Божия образ, когато той се лъже във идеите си за Бога, то той се лъже в представите си за човека.
ТЪЙ КАТО БОГ Е ЕДИН, човешкото същество също е ЕДНО цяло, а не разнородно съчетание на една част Божественост или космическо начало (душа), затворена в друга част от кал (тялото).
Тази първа Божия заповед изисква от нас да казваме “НЕ” на други богове. Да знаеш и да можеш да кажеш “НЕ!” - това е знак на свобода, на моята свобода.
Текстът в Изход 32:3-6 ни дава един конкретен пример чрез епизода “Златното теле”. Това събитие ни показва точния механизъм на идолопоклонството.
В началото нека да изясним, че тук не се касае за теле, а по-скоро за бик, за такъв, за какъвто свидетелстват култовете на околните страни (Апис в Египет, Минотавър в Гърция, Ваал в Ханаан и пр.).
Това животно представлява три символа:
-
Плодовитостта - сексуалният символ, обожествявания Ерос. Народът играеше около този бик, също както и днешната цивилизация.
-
Бруталната сила - това е “булдозерът”, силата в политиката, във войната. Идолът - това може да бъде “партия” или някой харизматичен водач, “идол на тълпата” (култът към личността). Но това може също така да бъде и църква, както и нейната йерархия, едно религиозно движение и неговият гуро.
-
Финансите - идолът беше златен и играта около него, около Мамона, около сейфа със парите и около богатствата.
Мамонът - това значи да “имаш” в ущърб на “да бъдеш”.
“Не можете да служите на Бога и на мамона” (Матей 6:24).
Ако аз отказвам да жертвам на идола Ерос, на бруталната сила, на всемогъщите пари, тогава съм свободен да ги развенчавам, да считам тези неща, каквито са във действителност - елементи необходими за живота оставени на мое разположение от Твореца; както да мога да ги използвам свободно за служба на човечеството.
“Всичко ми е позволено, но не всичко служи за добро” (1 Кор. 6:12).
Декалогът е главният принцип на един завет между Бога и нас и понеже Господ е ЕДИН Господ, Той може да гарантира нашата свобода. Концепцията за свободата е облечена във няколко смисъла:
-
Атеистичната концепция за свободата: “Остави ме да правя” - в областта на различните предприятия (див капитализъм, глобализъм и пр.), в областта на възпитанието (“позволително” възпитание), в сексуалния живот и морала.
-
Библейската концепция за свободата: “Свобода във рамките на Завета”.
“Не правете свободата предтекст, за да живеете според страстите на вашето естество” (Гал. 5:13).
Тази първа заповед е първата стъпка към намиране на свободата!
Сподели с приятели: |