М о т и в и: нахд №229/2014 на Районен съд гр. Елена Производство по реда на убдх

Производство по реда на УБДХ.

Постъпила е преписка от РУП гр. Елена срещу лицето З.М.Г., на която е съставен Акт № 66/12.08.2014 г. за констатирана проява на дребно хулиганство по чл. 1 от УБДХ.

Нарушителят З.М.Г. не се признава за виновна. Същата твърди, че не е извършила инкриминираното нарушение, а свидетелката Н.А.К. я нападнала и й нанесла четири – пет удара в областта на главата.

Районна прокуратура гр. Елена не се представлява в съдебно заседание и не взема становище.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, прие за установено следното:

Съставен е Акт № 66/12.08.2014 год. за констатирана проява на дребно хулиганство по чл. 1 от УБДХ срещу нарушителя З.М.Г., съгласно който последната на 8.08.2014 год. около 12.00 в с. Беброво, ул. с* участвала в скандал, прераснал в побой с лицето Н.А.К. от с. Беброво, общ. Елена. Г. нанесла удари със сопа на К. в областта на ръцете. Двете си разменили обиди и закани на турски език. Причина за случилото се били дрязги между внука на Г. и дъщерята на К.. С действията си Г. нарушила обществения ред и възбудила възмущението на гражданите, което поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК.

От събраните по делото доказателства се установява, че нарушителят З.М.Г. *** заедно със съпруга си, дъщеря си и внука си. Същата не работи. Няма собствени имоти и МПС, както и други доходи. Семейството й преживява със социалните помощи, които получава от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Елена.

На 8.08.2014 год. около обяд – 12.00 часа свидетелката Н.А.К. била в дома си, находящ се в с. Беброво, общ. Елена, ул. с*. Дъщеря й Е също била там. Последната излязла на двора и К. чула, че говори с някого. Същата решила да излезе и да види както става. Тогава забелязала, че дъщеря й говори с нарушителят З.М.Г.. Последната държала сметка на дъщеря й защо се била скарала с внука й Ш.. К. се опитала да защити детето си и се скарала с Г.. Кавгата на двете прераснала в бой. К. и Г. се хванали една друга и К. нанесла няколко удара с юмрук в областта на главата на Г., а последната ударила първата със сопа в областта на ръцете. Двете говорели на турски език. Привлечен от виковете и крясъците, свидетелят И.Д.Т. излязъл от дома си, който се намирал в близост, и веднага се запътил към двете биещи се жени, за да ги разтърве. След като отишъл, същите преустановили скандала и К. се прибрала в дома си. Г. също си тръгнала. Свидетелят Т. се прибрал в дома си. Няколко минути по-късно същият отново чул викове и крясъци и видял едно дете, което му махало с ръка пак да отиде до дома на К.. Т. веднага се отзовал и отново видял двете жени да се бият. Г. била хванала К. за косата и държала в ръката си един камък. Т. отново ги разтървал. К. се прибрала в дома си, а Г. си заминала. По-късно за инцидента били уведомени органите на МВР. Нарушителят Г. депозирала жалба срещу К. в РУ на МВР гр. Елена.

Така описаната фактическа обстановка се подкрепя от обясненията на нарушителя З.М.Г. и показанията на разпитаните свидетели И.Д.Т. и Н.А.К., както и от събраните по делото писмени доказателства.

От приетото за установено съдът прави несъмнения извод, че нарушителят З.М.Г. е извършила дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, а именно: На 8.08.2014 год. около 12.00 часа в с. Беброво, ул. с* същата извършила непристойна проява, като се скарала и сбила с Н.А.К. от с. Беброво, общ. Елена, като й нанесла удари в областта на ръцете, с което нарушила обществения ред и спокойствие.

Настоящата инстанция намира, че констатираната проява следва да бъде санкционирана, като на нарушителя З.М.Г. се наложи административно наказание – глоба в размер на 100.00 лв., която да заплати по сметка на държавата на осн. чл. 1, ал. 1 от УБДХ. При определяне на наказанието съдът се съобрази с материалното състояние на нарушителя. Същата е затруднена финансово, тъй като не реализира доходи. Г. не работи и няма имущество, от което да се издържа. От друга страна същата не е осъждана за извършени престъпления от общ характер и е с положителна обществена характеристика.

По изложените съображения съдът намира, че наложеното наказание е напълно достатъчно, за да постигне желания превъзпитателен и поправителен ефект. Обществената опасност на непристойната проява и на нарушителя не обосновава съставомерност на деянието като престъпление по чл. 325 от НК.

Воден от изложените съображения, съдът постанови решението си.