М о т и в и по присъда №11/19. 03. 2010 година, постановена по нохд №574/2009 година на Софийски окръжен съд

НОХД № 574/2009 година на Софийски окръжен съд

Софийската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение на Р. М. Г. за извършено от него на 17.10.2008 година престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б”, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК – затова, че при управление на собствения му лек автомобил „Фолксваген Пасат” с ДКН СО 40-60 ХА е нарушил правилата за движение по чл. 47 и чл. 48 от ЗДвП като по непредпазливост е причинил смъртта на М. В. В. и телесни повреди В. В. А. и С. А. Н..

Родителите на починалата М. В. – И. Б. А. и В. В. А. и пострадалата – В. В. А. - са конституирани като частни обвинители.

Приети са за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените от И. А. и В. А. граждански искове за обезщетение на причинените от подсъдимия чрез деянието му неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на смъртта на дъщеря им М. В. в размер на 60 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 17.10.2008 година до окончателното изплащане на задължението, както и предявеният срещу подсъдимия граждански иск от пострадалата В. А. за обезщетение на претърпените от нея в резултат на престъплението болки и страдания, причинени от получените увреждания в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 17.10.2008 година до окончателното изплащане на задължението.

Допуснато е изменение на обвинението, тъй като в хода на съдебното следствие е установено, че в резултат на ПТП частният обвинител и граждански ищец В. А. е получила още една средна телесна повреда.

В съдебни прения прокурорът поддържа изцяло повдигнатото и изменено обвинение и счита, че показанията на разпитаните свидетели, протоколът за оглед на местопроизшествие и заключенията на тройната АТЕ и съдебно-медицинските експертизи доказвали по несъмнен и категоричен начин, че настъпилият съставомерен резултат – смърт и телесни повреди на две лица – е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с поведението на подсъдимия Р. Г., който, управлявайки собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат”, нарушил правилата на чл. 47 и чл. 48 ЗДвП и не е пропуснал на кръстовището между околовръстен път на гр. Е. П. с общински път с. Г. -Е. П. участник в движението, който е бил с предимство.

Иска се на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер малко над законоустановения минимум за това деяние, като подсъдимият бъде лишен и от право да управлява МПС за срок не по-малък от размера на наложеното наказание лишаване от свобода. По отношение на гражданските искове прокурорът е на становище, че следва да бъдат уважени изцяло като доказани по основание и размер.

Повереникът на частните обвинители и гражданските ищци – адв. М. – също счита, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин и подчертава, че според заключението на тройната АТЕ произшествието би било изцяло предотвратимо, ако подсъдимият се е съобразил с изискването да намали или спре в зоната на кръстовището, за да пропусне участниците в движението, идващи отдясно, които имат предимство. Подчертава се, също така, че подсъдимият е правоспособен водач от повече от 10 години, притежава капацитет от знания, въз основа на които е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на ПТП, а не да управлява МПС с неоснователното убеждение, че се движи по път с предимство.

Повереникът изцяло се присъединява към доводите на прокурора относно справедливия вид и размер на наказанията, а що се отнася до гражданските искове – счита, те са доказани както по основание, така и по размер и иска да бъдат уважени изцяло.

Частните обвинители и граждански ищци се присъединяват към доводите на повереника си.

Подс. Р. Г. дава обяснения след измененото от прокуратурата обвинение според които, на 17.10.2008 той, двете сестри - М. и В. и приятелката му С. Н. пили кафе в с. Г. , след което около 10.30 часа тръгнали за гр. Е. П. по общинския път, свързващ двете населени места, който според подсъдимият бил път с предимство, тъй като от двете страни – от ляво и от дясно имало знаци „Внимание” и „Стоп”, както и т.нар. „спящи полицаи”. Подсъдимият се движел вдясно по пътя, нищо не отвличало вниманието му, но не помнел с каква скорост навлязъл в кръстовището, когато вътре в кръстовището бил ударен отдясно. След удара нямал спомен за протеклите събития. Според подсъдимия целият град знаел, че пътят от с. Г. за Е. П. е път с предимство по отношение на околовръстния път на гр. Е. П. . По принцип, преди навлизането в кръстовището от своята посока на движение, той имал видимост дали към кръстовището се приближават движещи се по околовръстния път ППС; пътят, по който се движел, не е бил обозначен с пътен знак като път с предимство, известно му е и така нареченото правило за предимството на десностоящия, но той не погледнал надясно, защото знаел, че пътят е с предимство.

Защитникът на подс. Г. – адв. К. – в съдебните прения застъпва становище, че при преценката на обосноваността на обвинението, което е отправено към неговия подзащитен, следва да бъде отговорено налице ли е причинна връзка между деянието му и престъпния резултат, като фактическата обстановка, при която е реализирано престъпното деяние следвало да се определи не по формални критерии, а по фактически обективни критерии, които са взаимосвързани и взаимнодопълващи се.

Поддържа се, че причините и условията за настъпване на произшествието се коренели не само в поведението на подсъдимия, но и на чужди неправомерни действия каквито са повалянето или преместването на пътни знаци, което също е престъпление, но за което изобщо не е взето отношение от държавното обвинение. В този смисъл, защитникът счита, че цялото досъдебно производство било белязано от серия допуснати грешки – протоколът за оглед на местопроизшествие бил без подпис на един от експертите-специалисти, липсвал начален час на огледа на местопроизшествие, съвпадали часовете между продължаващия все още оглед на местопроизшествие и началото на разпит на свидетел, липсвали автентични подписи върху постановлението за назначаване на АТЕ и върху самото заключение на експерта инж. Стефан Ангелов.

По същество се застъпва тезата, че тъй като подсъдимият не е могъл да предвиди, че знаците, регулиращи кръстовището ги няма, а е имал субективната увереност и знание, че се движи по път с предимство, настъпилият общественоопасен резултат се дължи на случайно деяние – тъй като подсъдимият като водач не е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици и обективно – каквото и да е бил направил, не е могъл да ги предотврати. От друга страна според защитника в конкретния случай било налице и съпричиняване на общественоопасните последици от поведението и на другия водач – св. С., поради което всеки трябвало да отговаря съобразно конкретната си вина. В този смисъл – както по отношение на деянието на подзащитния му, така и по отношение на предявените граждански искове, защитникът моли съдът да се произнесе по справедливост.

Подс. Г. се присъединява към доводите на защитника си, а в последната си дума изказва съжаление за случилото се.

Подсъдимият Р. Г. е правоспособен водач, категории „В, С, М, Ткт” от 26.01.1999 година. В периода от 08.01.2007 година до 29.10.2007 година е наказван по административен ред трикратно за нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 5 и т. 7 ЗДвП, като е изпълнил наказанията си. Към 09.02.2008 година е разполагал с 26 от възможните 39 контролни точки. Собственик е на л.а. „Фолксваген Пасат” с ДКН ******.

Св. Л. М. С. е управител на ЕТ „М. и е правоспособен водач, категории „В,М” от 22.05.1985 година, а от 2002 година – и категории „С, Ткт”.

На 17.10.2008 година той следвало да превози с товарен автомобил марка „Форд”, модел „Транзит” с ДКН ******, взет на лизинг от „Мото Пфое”, празни пластмасови бутилки с общо тегло 500 кг от с. К., Пловдивска област, до град Л., област Ловеч.

Около 08.30 часа св. С. тръгнал от с. К. по АМ Т., след което се отклонил и минал през с. В., община Ихтиман, с. Н., община Е. П. , с намерение да достигне до АМ Хемус през с. С. . Около 10.40 часа С. се движел по околовръстен път на гр. Е. П. , наближавайки кръстовището, образувано от околовръстния път на гр. Е. П. (бул. „България”), с общинския път, свързващ с. Г. с гр. Е. П. (ул. „Климент Охридски”). В същото време към кръстовището, отляво на посоката на движение на св. С., откъм с. Г. се движел и подсъдимият Р. Г., управлявайки собствения си л.а. „Фолксваген Пасат”. С него пътували св. С. Н. (на предната дясна седалка) и сестрите – В. А. и М. В. (на задните седалки), като четиримата били тръгнали от с. Г. към 10.30 часа.

И двата пътя били двупосочни, без наличието на хоризонтална пътна маркировка, със сухо асфалтово покритие от едрозърнест гладък асфалт, без неравности на пътната настилка.

Околовръстният път (бул. „България”) бил с ширина 11 метра, като от двете му страни, на нивото на асфалта имало неоформен банкет. За приближаващите се с посока на движение към кръстовището от към фирма „Ч.” – Е. П. (посоката на движение на св. С.), в дясната лента, били положени две изкуствени неравности на платното за движение „М 17”, а преди тях – пътен знак с триъгълна форма, с връх насочен нагоре, но с неясно и неразличимо изображение. За насрещно движещите по околовръстния път ППС (с посока на движение от ДАП „Е. П. ” към кръстовището) бил поставен знак „Стоп”.

Общинският път, свързващ с. Г. с гр. Е. П. , бил с ширина 7,10 метра, като непосредствено преди кръстовището от двете страни на асфалтовото покритие на платното за движение имало оформен пясъчно-каменист банкет с широчина от 1,20 метра на нивото на асфалтовото покритие. В ляво и дясно на банкета на разстояние 3 метра от асфалтовото покритие имало високорастящи крайпътни дървета, които не ограничавали пряката видимост на водачите, движещи се по общинския път към приближаващите кръстовището пътни превозни средства, движещи се по околовръстния път. За движещите се по общинския път преди кръстовището нямало поставена сигнализация с пътен знак, а след кръстовището, платното за движение по пътя от с. Г. било ограничено от бетонови бордюри, с височина 0,1 метър и земни тротоари с ширина от 3,50 метра.

Свидетелят Стратиев достигнал двете изкуствени неравности на пътя, намалил скоростта си на движение, преминал през тях със скорост от около 30 км/ч. Пред него се движел друг автомобил, който на кръстовището свил вдясно. Свидетелят погледнал наляво, не видял приближаващи се превозни средства, след това се уверил, че няма и приближаващи се отдясно превозни средства, на които бил длъжен да осигури предимство за преминаване и навлязъл в кръстовището. В този момент в кръстовището, без да се огледа за приближаването от дясно на ППС, навлязъл и подсъдимият, който се движел непосредствено преди кръстовището със скорост от около 110 км/ч. Между предната дясна и странична част на „Фолксваген Пасат”-а и предната лява част на товарния автомобил „Форд Транзит” настъпил удар. Двата автомобила с предните си части се придвижили напред и в дясно, като товарният автомобил извършил ротационно движение на около 180º в посока на часовниковата стрелка, с ос на въртене - преден ляв калник, оставяйки на пътното платно следи от страничното приплъзване на гумите на предно ляво и задно дясно колело. В процеса на това ротационно движение, когато товарният автомобил се е завъртял на около 90º, лекият автомобил се отделил от него и се установил изцяло извън кръстовището и пътя, върху земнотревист насип, намиращ се отляво по продължението на общинския път след кръстовището и ограничаващ стадиона на гр. Е. П. , а товарният автомобил „Форд Транзит” се установил след кръстовището, ориентиран с предница обратна на посоката си на движение.

Звукът от удара между двата автомобила бил чут от св. Т. П. и св. Г. К., които били преминали през същото кръстовище непосредствено преди катастрофата и се движели в посока към ДАП „Е. П. ”. Св. К. погледна на огледалото си за обратно виждане, видял, че е станала катастрофа и двамата със св. П. се върнали, за да окажат помощ на пострадалите. Установили, че св. Стратиев е изпаднал от товарния камион и лежал на асфалта, но бил жив. Тогава двамата се насочили към лекия автомобил „Фолксваген Пасат” и установили, че водачът му - подсъдимият Р. Г., когото познавали и с когото същия ден преди катастрофата се видели в с. Г. - бил в безсъзнание, извадили го от колата и го оставили да лежи на земята. Върнали се обратно да извадят и другите пострадали от лекия автомобил и тогава видели, че на пода на колата, почти под предните седалки, една върху друга били сестрите В. А. и М. В.. На помощ се притекли и други преминаващи през кръстовището, неустановени по делото лица. Свидетелите К. и П. разбили с камък стъклото на задната лява врата, К. влязъл в купето, чийто врати не можели да се отворят и през дясната врата подал на неустановен по делото гражданин едно по едно момичетата от задната седалка. Пристигнала линейка, с която двете пострадали момичета от задната седалка били откарани в болница, а К. и П. си тръгнали. Св. С. останал и се включил в изваждането от автомобила на св. С. Н., но тя била притисната от ламарините на автомобила. С помощта на специална техника Н. била извадена от колата и откарана в болница, където бил настанен и подс. Р. Г..

М. В. постъпила в УМБАЛ „Св. Анна” – С. на 17.10.2008 година в кома и починала на 04.11.2008 година.

При огледа и аутопсията й са установени: тежка съчетана травма на главата и корема, изразяваща се в контузия на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки по основата на главния и малкия мозък, тежък оток на мозъка с вклиняване, вторични кръвоизливи в мозъчния ствол, разкъсване на връзките между първи шиен прешлен и черепната основа, травматично разкъсване на слезката с последващ кръвоизлив в коремната кухина, което е наложило оперативното й отстраняване, състояние след лапаротомия и евакуация на 1 200 мл. кръв, тежка двустранна пневмония, счупване на вътрешния глезен и луксация на дясната глезенна става, разкъсноконтузна рана на челото вдясно.

Причина за смъртта й е дихателната недостатъчност, настъпила в резултат на тежките двустранни възпалителни изменения на белия дроб, представляващи пряко усложнение на черепномозъчната травма. Между черепномозъчната травма и настъпилия смъртен изход е налице непрекъсната причинна връзка.

Констатираните при аутопсията травматични увреждания са причинени в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети със значителна енергия и могат да се получат при автопроизшествие.

Частният обвинител и граждански ищец В. А. е била преведена в УМБАЛ „Св. Анна” на 22.10.2008 година като пострадала при ПТП, станало на 17.10.2008 година, хоспитализирана е била в КАИЛ, където било проведено лечение по повод причинената й съчетана травма, след което е била приведена в клиниката по Ортопедия и травматология за оперативно лечение на двата долни крайника. Изписана била на 04.11.2008 година.

От медицинската документация се установява, че в резултат на инцидента на пострадалата В. А. са причинени следните увреждания, отговарящи на медико-биологичните характеристики на 4 средни и 1 лека телесна повреди:

– тежка черепномозъчна травма, изразяваща се в двустранна челна контузия на мозъка и счупване на черепната основа в областта на предната черепна ямка, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота;

- посттравматична атрофия на мозъчната кора в челните дялове, представляваща постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота;

- счупване на лявата бедрена кост, наложило оперативното й лечение, съставляващо трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок от около 9-12- месеца;

- счупване на дясната бедрена кост, наложило оперативното й лечение, съставляващо трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 9-12 месеца;

- разкъсноконтузни рани по лицето зараснали с образуването на ръбци, причинили на пострадала временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Всички увреждания са причинени от силни удари с или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при пътнотранспортно произшествие.

С ЕР 786/16.09.2009 година на ТЕЛК Общи заболявания - С. област на пострадалата В. А. е призната 80% трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизация – 04.11.2008 година (датата на изписването й от болничното заведение) за срок от една година – до 01.09.2010 година за общо заболяване – Състояние след РСОМ по повод тежки фрактури на двете бедрени кости, тежък двигателен дефицит на двете тазобедрени стави, двустранна кокса валга, състояние след черепномозъчна травма с мозъчна контузия и фрактура на черепната база без отпадна неврологична симпоматика.

За В. А. са противопоказани тежък физически труд и работа, свързана с продължително ходене.

Констатираното при освидетелстването на А. (при завършен възстановителен процес и след период от една година и половина след датата на инцидента, при който е пострадала) усложнение – двустранна кокса валга – представлява промяна на нормалната конфигурация на двете тазобедрени стави, определящи позицията на долните крайници, което води до разкрачване на ставите навън, вследствие на което се променя походката на пострадалата.

Това усложнение е в причинно-следствена връзка с травмата на краката, необратимо е до живот и отговаря на медико-биологичните критерии на средна телесна повреда от вида - постоянно разстройство на здравето неопасно за живота.

В съдебното заседание експертът – съдебен медик - уточнява, че поначало хрущялът на тазобедрената става с възрастта се износва и настъпват промени, ограничения на движението и болки, като при пострадалата това може да стане и по-бързо поради ненормалната позиция на тазобедрената става.

В теоретичен план черепномозъчната травма с посттравматична атрофия на мозъчната кора в челните дялове може да доведе до намаляване на интелектуалните възможности, проява на посттравматична епилепсия, промяна ва паметовите способности и промяна на личността.

Двукратно, на 18.11.2009 година и на 11.03.2010 година оперативно са отстранени поставените остесинтезни средства на дясното и лявото бедро на пострадалата В. А..

Пострадалата – св. С. Н. е била преведена в УМБАЛ „Св. Анна” – С. за оперативно лечение на 22.10.2008 година като пострадала при ПТП на 17.10.2008 година.

От медицинската документация се установява, че в резултат на инцидента на пострадалата С. Н. са причинени следните увреждания, отговарящи на медико-билогичните характеристики на 4 средни и 1 лека телесна повреди:

– закрита черепномозъчна травма, изразяваща се в контузия на мозъка и последвал мозъчен оток, което увреждане е причинило на пострадалата разстройство на здравето, временно опасно за живота;

- счупване на две места на дясната бедрена кост, наложило оперативно лечение, причинило на пострадалата трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 9-12 месеца;

- счупване на дясната голямопищялна кост в областта на медиалния кондил, причинило на пострадалата трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 4-5 месеца,

- счупване на срамната кост, без в медицинската документация да е било посочено дали е едностранно или двустранно, но което само по себе си е причинило на пострадалата трайно затруднение на движението на единия или двата долни крайника в зависимост от това дали е едностранно или двустранно за срок по-голям от 30 дни,

- разкъсноконтузни рани на дясното бедро, наложили хирургична обработка, причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота за всяка една от тях.

Уврежданията са причинени от силни удари с или върху твърди тъпи предмети, като могат да бъдат получени при пътнотранспортно произшествие.

И В. А., и С. Н. страдат от амнезия и нямат спомен за това по какъв начин са пострадали.

Подс. Р. Г. постъпил в УМБАЛ „Св. Анна” на 17.10.2008 година и бил изписан на 22.10.2008 година с диагноза: Контузия на гръдния кош, счупване на ребрата от 3-то до 8-мо вдясно и хемоторакс вдясно.

Гръдната травма, изразяваща се в счупване на ребрата вдясно от трето до осмо, от които 3,4,5 и 6-то по две линии е причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на снагата за срок от около -,5 месеца, а наличието на кръвна колекция в гръдната кухина (хемоторакс вдясно) му е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Към момента на катастрофата и двамата водачи – св. Стратиев и подс. Г. - не са били употребили алкохол.

Товарният автомобил „Форд Транзит” непосредствено преди ПТП е бил технически изправен. Състоянието на л.а. „Фолксваген пасат” след катастрофата – тотално деформиран, със следа от удар в дясна предна и странична част, силно деформирани преден десен и ляв калници, цялата предница (фарове, броня, решетка, предна греда, охладителен радиатор и цялото оборудване на двигателя) с таван, откачен от предните колонки и обърнат назад, със счупване на всички стъкла, с деформиране на арматурното табло, седалките, вратите, пода на купето - не позволява да се определи техническата му изправност непосредствено преди ПТП. Автомобилът, обаче, е с дата на последна регистрация – 09.05.2008 година, като контролният талон към знака за технически преглед 0 5302997 сочи, че колата е преминала годишен технически преглед на 13.05.2008 година (л. 110 от ДП). Подсъдимият в обясненията си не съобщава да е имал някакви технически проблеми с автомобила, поради което съдът намери, че към момента на настъпване на ПТП управляваният от подсъдимия „Фолксваген Пасат” е бил технически изправен.

Мястото на удара между лекия автомобил „Фолксваген Пасат” и товарния автомобил „Форд Транзит” е на 46-47 метра от линията на постоянния ориентир в посоката на огледа на местопроизшествието по дължина на платното за движение и на ,50 до 3,00 метра в ляво от взетия при огледа ориентир № . Лекият автомобил се е движел със скорост от около 110 км/ч, докато товарния автомобил е навлязъл в кръстовището със скорост от около 30 км/ч, определени от експертите въз основа на протокола за оглед на местопроизшествие, показанията на свидетелите-очевидци, месторазположението и взаиморазположението на двете превозни средства, непосредствено след удара помежду им, мястото на удара и местата на установяването им след този удар и експертния им опит.

При тези скорости на движение на всеки един от двата автомобила, участници в ПТП, опасната зона за спиране на лекия автомобил „Фолксваген Пасат”е била 115 метра, а на товарния автомобил – 19 метра. Водачите на двете процесни превозни средства са имали реалната възможност при приближаването си към кръстовището предвид конфигурацията му - заоблено, а не под прав ъгъл - взаимно да се възприемат по диагонал на повече от 150 метра.

С оглед дължината на опасната зона на спиране – 115 метра и при видимост от 150 метра по диагонал преди кръстовището, подсъдимият Г. е имал техническата възможност да спре, за да пропусне товарния автомобил „Форд Транзит”, който се е намирал или приближавал от дясната му страна. В момента, в който товарният автомобил е навлязъл в кръстовището, ударът е бил непредотвратим за подсъдимия Г., дори и да се е движел със скорост от 50 км/ч.

От мястото на удара предната част на товарния камион се е намирала на 13,6 метра в момента, в който водачът му – св. С. - най-рано е могъл да прецени, че лекият автомобил няма да може да спре преди кръстовището и да осигури предимството му да премине през същото, поради което в конкретната ситуация ударът за него е бил непредотвратим, тъй като опасната зона на спиране при скоростта на движение на товарния автомобил е била 19 метра.

Възприетата от съда фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С., П., К., В. и Ц., от обясненията на подсъдимия, от приетите и неоспорени от страните заключения на съдебномедицинските експертизи, допълнени в частта относно получените травми от гр. ищец и частен обвинител В. А. в съдебното заседание въз основа на представени нови писмени доказателства и които съдът намери за пълни, компетентни и обосновани, от заключението на тройната автотехническа експертиза, което съдът намери за пълно, компетентно и обосновано, от приобщените към доказателствения материал писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и скица, протоколи за химически експертизи с приложените към тях талони за медицинско изследване и протоколи за медицинско изследване на подсъдимия и на св. С., приложените копия на документи – свидетелства за регистрация на двете МПС, контролни талони за преминат ГТП, свидетелства за правоуправление и контролни талони към тях, ЕР 786/16.09.2009 година, бр. епикризи от 2009 и 2010 година на В. А., препис извлечение от акт за смърт на М. В. и удостоверения за родствени връзки и за наследници.

Съдът кредитира в цялост показанията на св. С., който е участник в ПТП и в този смисъл – е очевидец наред с подсъдимия Г. на неговото настъпване, тъй като ги намери за последователни, логични, непротиворечиви, неопровергани от останалия доказателствен материал, включително и от обясненията на самия подсъдим, а са и подкрепени от отразената в огледния протокол фактическа обстановка и изводите в заключението на приетата тройна АТЕ.

Съдът кредитира в цялост показанията на св. П., св. В. и св. Ц. (последните двама – поемни лица при извършването на огледа на местопроизшествие) и св. К. (в частта им, в която пресъздава обстановката след ПТП и действията, които са били предприети по оказването на първа помощ на пострадалите), тъй като те са последователни, логични, непротиворечиви, намират се в кореспонденция както по между си, така и с констатираната в огледния протокол и онагледена чрез изготвените към него фотоалбум и скица фактическа обстановка.

Съдът не кредитира показанията на св. К. единствено относно твърдяното от него обстоятелство, че пътят, по който се е движел св. С., е бил обозначен преди кръстовището с пътен знак – „Пропусни движещите се по пътя с предимство”. Това твърдение се опровергава от фотоалбума към огледния протокол, на който свидетелят при разпита си посочва пътен знак с неясно изображение, заснет на фотоснимка 1, за който твърди, че е знакът „Пропусни движещите се по пътя с предимство”.

Съдът намери, че независимо от неясното си изображение и цвят формата на знака е очевидна – триъгълник, чийто връх е насочен нагоре. По формата си знакът отговаря на предвидената в чл. 18, ал. 1 от Наредба 8 за сигнализация на пътищата с пътни знаци форма на предупредителните пътни знаци за опасност от група „А” - равностранен триъгълник с хоризонтална основа и връх, разположен вертикално над нея, докато пътният знак - „Пропусни движещите се по пътя с предимство” (Б1) - принадлежи към пътните знаци, установяващи предимство (група „Б”) и макар и да има също формата на равностранен триъгълник, една от страните на който да е разположена хоризонтално, срещуположният й връх е разположен вертикално под (а не - над) нея, съгласно чл. 49, т. 1 от Наредбата.

Съдът кредитира изцяло заключението на тройната автотехническа експертиза, което намери за пълно, обективно, компетентно и безпристрастно. Действително, обстоятелството, че то не е подписано лично от един от експертите, а това е сторил друг от членовете на експертния екип с негово съгласие, съставлява нарушение на процесуалните правила, което съдът намери, че не е от категорията на съществените по следните съображения:

Всички вещи лица, включително и експертът инж. А. са предупредени за наказателната отговорност по чл. 291 НК, заключението в цялост е огласено в хода на съдебното следствие и експертите единодушно, включая и вещото лице инж. А., са заявили, че поддържат изводите си, изложени в него, всяка от страните е имала процесуалната възможност и се е възползвала от нея да подложи на разпит вещите лица и по същество – изводите им не са оспорени от нито една от тях, включително и от защитата на подсъдимия.

Съдът не намери, че пропуските в съставянето на протокола за оглед на местопроизшествие – липса на начален час, липса на подпис на участвалия в огледа технически помощник и съвпадение в период от 15 минути в извършването на две процесуални действия – оглед и разпит - представляват съществени нарушения на процесуалните правила, които опорочават годността му като писмено доказателствено средство, в какъвто смисъл съдът изтълкува доводите на защитата в съдебни прения по следните съображения:

При внимателния прочит на ползваната бланка за оглед на местопроизшествие се установява, че в нея поначало липсва като реквизит началният час, в който се започва огледът на местопроизшествие, което обяснява и липсата на подобно отразяване. В същото време в протокола изрично е отразено, че съобщението за настъпилото ПТП е получено в РПУ на МВР Е. П. в 11,40 часа на 17.10.2008 година, че огледът е извършен на 17.10.2008 година и е приключил в 14.15 часа. Тези факти налагат единственият възможен логически извод, че процесуално-следственото действие - оглед на местопроизшествие - е извършено в часовия отрязък от 11.40 до 14.15 часа на 17.10.2008 година, обстоятелство, което се установява и от показанията на разпитаните в качеството на свидетели поемни лица, които дори посочват на заснетия на снимките на фотоалбума техен лек автомобил, с който са се придвижвали, преди да бъдат поканени да участват в огледа на местопроизшествие.

На следващо място, съдът взе предвид обстоятелството, че експертите и техническите помощници не са от категорията на задължителните участници при извършването на оглед на местопроизшествие – аргумент от разпоредбата на чл. 156, ал. НПК, от каквато категория са поемните лица. Затова и съдът намери, че тези два пропуска не дискредитират достоверността на отразените в съставения протокол и онагледени във фотоалбум и скица към протокола релевантни към предмета на доказване факти и обстоятелства, още повече, че същите тези факти се установяват по безспорен и категоричен начин от показанията на св. П., С., К., които пресъздават фактическата обстановка и взаимното разположение на транспортните средства непосредствено след настъпването на ПТП, и от показанията на поемните лица В. и Ц., които пресъздават възприетата от тях фактическа обстановка по време на извършването на огледа на местопроизшествието.

Що се отнася до отразения в протокола час за приключване на процесуално-следственото действие оглед на местопроизшествие 14.15 часа, съдът намери, че това е действителният час, в който огледът е завършил като се съобрази с показанията на разпитаните по искане именно на защитата поемни лица, от които са установява, че огледът на местопроизшествието (а и направените по време на същия панорамни, обзорни, възлови и детайлни снимки) е протекъл в тяхно присъствие и те лично са положили подписите си върху съставения протокол. Този краен час по никакъв начин не се отразява на писменото доказателствено средство – протокол за разпит като свидетел на досъдебното производство на св. С., тъй като то не съставлява част от събрания и проверен от настоящата инстанция доказателствен материал – протоколът не е четен по реда на чл. 281, ал. 3 НПК, а страните, включително и защитата на подсъдимия лично и непосредствено са подложили на разпит този свидетел.

Съдът намира за нужно да отбележи, че поначало, протоколът за оглед на местопроизшествие има действително изключително важна доказателствена стойност, но не е единственото възможно доказателствено средство, чрез което да бъде установена конкретната фактическа обстановка, а това в пълна мяра може да бъде извършено и само посредством гласни доказателства.

Подс. Р. Г. е роден на 18.03.1981 година в гр. С. , българин, български гражданин, с основно образование, работи в частна фирма в гр. С. като доставчик, неженен, неосъждан. Има добри характеристични данни – ползва се с името на честен и трудолюбив гражданин, добър приятел и колега, няма склонност към употреба на алкохол.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Първият и най- важен въпрос, който настоящият казус поставя във връзка с повдигнатото на подсъдимия обвинение, че е нарушил правилата за движение по чл. 47 и чл. 48 ЗДвП, е – чие е било предимството за преминаване през кръстовището, на което е настъпил фаталният удар между л.а. „Фолксваген Пасат” и т.а. „Форд Транзит” .

Съобразно § 6, т. 8 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП кръстовище е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят или се събират на едно ниво, а предимството е легално дефинирано в § 6, т. 31 на ДР на ЗДвП като право на един участник в движението да премине преди друг през дадено място на пътното платно.

Съгласно чл. 51, ал. 1 от Наредба 8 от 23.07.2001 година за сигнализация на пътищата с пътни знаци (Наредбата) пътните знаци относно предимството (група Б) се използват за определяне на реда за преминаване на пътните превозни средства през кръстовища и стеснени участъци от пътя. Към конкретния казус, който касае катастрофа в кръстовище, което е очевидно в границите на населеното място, са от значение три от пътните знаци относно предимство – Б1 – „Пропусни движещите се по пътя с предимство”, Б2 – „Спри! Пропусни движещите се с предимство!” и Б3 – „Път с предимство”, доколкото само те биха могли да бъдат поставени на такова кръстовище, съгласно правилото на чл. 51, ал. от същата Наредба.

Пак в същата Наредба, и вече - без значение дали кръстовището е в населено място или извън неговата граница, (извод, който съдът прави от съдържанието на разпоредбите на чл. 38, ал. 1 и и чл. 54, ал. 1 и ) - е предвидено, че на пътя, който пресича пътя с предимство, задължително се поставят пътните знаци Б1 – „Пропусни движещите се по пътя с предимство” или Б2 – „Спри! Пропусни движещите се с предимство!”.

В конкретния случай нито пътят, по който подсъдимият се е движел с лекия автомобил, нито пътят, по който се е движел св. С. с товарния автомобил „Форд Транзит”, са били сигнализирани с пътни знаци относно предимство, факт, който е безспорно доказан от огледния протокол, фотоалбума към него и показанията на свидетелите. Единственият пътен знак, който е указвал на участниците в движението, че се приближават към кръстовище с път с предимство, е бил поставеният знак „Стоп” (Б2) за движещите се по околовръстния път на гр. Е. П. с посока на движение от ДАП Е. П. към кръстовището. Този знак, обаче, е задължителен единствено и само за тях, а останалите участници, които се движат по другите пътища, преминаващи през кръстовището не могат да се ръководят от него, както и не могат да извличат от него ред за преминаване през кръстовището – извод, който съдът прави от правилото на чл. 6, т. 1 ЗДвП (задължението на участниците да се съобразяват с пътните знаци), чл. 13, ал. 1 ЗДвП (цел на сигнализиране на пътя с пътни знаци), чл. 9, ал. 1 от Наредбата (място и начин на поставяне на пътните знаци).

Тук е мястото да се отбележи и, че двете „изкуствени неравности” на платното за движение, по което се е движел св. С. също не съставляват каквото и да е било указание, както за свидетеля, че се приближава към кръстовище с път с предимство, така и за подсъдимия – че се движи по път с предимство, тъй като тяхната цел е единствено и само да постигнат принудителното намаляване на скоростта на движение на водачите, движещи се по пътя, върху който неравностите са поставени.

Затова за всеки един от участниците в ПТП – както за св. С., така и за подс. Г., при липсата на поставени отдясно на посоката им на движение пътни знаци относно предимство, кръстовището, към което са се приближавали, е била равнозначно. Затова за всеки един от тях е било в сила правилото на чл. 48 ЗДвП, вменяващо им задължението да пропуснат пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната им страна. За св. С. – това са били участниците в движението, които е следвало да навлязат в кръстовището откъм гр. Е. П. , за подс. Г. – това е бил св. С., който се е приближавал, а след това - и е навлязъл в кръстовището от дясната страна на посоката на движение на подсъдимия.

От заключението на тройната съдебна автотехническа експертиза, допълнено от вещите лица в съдебното заседание въз основа на зададените им уточняващи въпроси, се установяват и фактите, че подсъдимият, който се е движел със скорост от около 110 км/ч е имал реална възможност – първо – да види своевременно приближаващия се отдясно по посоката му на движение към кръстовището товарен автомобил, управляван от св. С. и второ – при предприемане на действия за намаляване на скоростта на движение от момента, в който е възприел приближаването на товарния автомобил в кръстовището, да избегне настъпването на ПТП.

Затова и съдът намира, че настъпилата катастрофа между управляваните от подсъдимия и свидетеля моторни превозни средства е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с обстоятелството, че подсъдимият е нарушил задължението си по чл. 48 ЗДвП и е отнел предимството на свидетеля С..

От отговорите на поставените на експертите в хода на съдебното следствие въпроси, се установява, че когато товарният автомобил „Форд Транзит” вече е навлязъл в кръстовището, подсъдимият е бил в невъзможност да предотврати удара си с него, дори и ако се е движел със скорост от около 50 км/час, каквото е разрешената скорост за движение в населено място. Затова и настоящият състав намира, че протеклият причинно-следствен процес се дължи и на неизпълнението от страна на подсъдимия на задължението му по чл. 47 ЗДвП – при приближаването към кръстовището да се движи с такава скорост, че при необходимост (каквато очевидно е била налице) да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство.

Налице е и непосредствена и непрекъсната причинно-следствена връзка между нарушението на правилата за движение, настъпилото ПТП, причинените в резултат на ПТП телесни увреждания на гр. ищца и частен обвинител В. А. и св. С. Н. и смъртта на пострадалата М. В. като резултат от причинената при ПТП тежка съчетана травма на главата и корема, довела до дихателна недостатъчност. Броя на пострадалите лица със съставомерни телесни увреждания (от вида на средните телесни повреди) и смъртта на едно лице обосновават наличието и на обективните признаци на престъпния състав по чл. 343, ал. 4 от НК.

От субективна страна, съдът намери, че подсъдимият Г. е действал непредпазливо – небрежно. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. До този извод съдът достигна като се съобрази с обстоятелството, че подсъдимият е правоспособен водач, включително и категория „С” от девет години, поради което не може да бъде определен като неопитен и млад шофьор и като отчете изричното му изявление в съдебната зала, че му е известно и знае правилото за предимството в кръстовище на десностоящия, както и признанието му, че пътят, по който се е движел не е бил обозначен като път с предимство.

По изложените съображения, съдът намери, че подсъдимият е осъществил всички признаци от обективната и субективна страна на престъплението по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б”, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК.

Съдът не споделя доводите на защитата, че в протеклия причинно-следствен процес, завършил с настъпването на такъв тежък общественоопасен резултат, участват от една страна - със своето поведение на пътя св. Стратиев, а от друга – неизвестните лица, премахнали поставените на кръстовището пътни знаци за предимство, за чието установяване прокуратурата не била провела разследване.

Съдът не споделя и тезата на защитата, че тъй като подсъдимият не е могъл да предвиди, че знаците, регулиращи кръстовището ги няма, а е имал субективната увереност и знание, че се движи по път с предимство, настъпилият общественоопасен резултат се дължи на случайно деяние – тъй като подсъдимият като водач не е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици и обективно – каквото и да е бил направил, не е могъл да ги предотврати.

Поведението на св. Стратиев изцяло е съобразено с правилата за движение по пътищата – той се е движел в своята лента за движение, с ниска скорост, съобразена с поставените неравности на пътното платно и след като пътят му не е бил сигнализиран със пътен знак относно предимство, за да премине през кръстовището, той е бил длъжен да се съобрази единствено и само с приближаващите се към него от дясната му страна участници в движението – а това са ППС, които са излизали от гр. Е. П. , за да се включат или да пресекат околовръстния път. Другото предписано му в конкретната ситуация поведение, когато водач, движещ се от ляво на посоката му на движение, му отнема предимството да премине през кръстовището и е налице конфликтна точка в траекториите на движение на двете МПС, е изпълнение на на задължението по чл. 20, ал. , изр. ЗДвП – да намали скоростта и да спре, защото е възникнала опасност за движението. Според заключението на тройната автотехническа експертиза, обаче, в момента, в който св. С. е бил във възможност да прецени най-рано, че подсъдимият няма да може да спре автомобила си преди кръстовището, за да му осигури предимството, (а това по разбирането на съда е и моментът, в който е възникнала опасността за движението, респективно – моментът на пораждане на задължението по чл. 20, ал. , изр. ЗДвП за Стратиев), предната част на товарния автомобил при скоростта му на движение от около 30 км/ч се е намирала от мястото на удара на 13,6 метра, при опасна зона за спиране – 19 метра. При това положение ударът е бил непредотвратим от страна на св. Стратиев и той не е нарушил задължението си по чл. 20, ал. , изр. ЗДвП. Затова и поведението му като водач на МПС не участва в протеклия причинно-следствен процес.

Няма независимо съпричиняване на престъпния резултат и от поведението на други неустановени лица, които са премахнали поставените на кръстовището пътни знаци.

Действително, кръстовището не е сигнализирано съобразно разпоредбите на чл. 38, ал. 1 и или чл. 54, ал. 1 и от Наредба 8, в които изрично е предвидено, че на пътя, който пресича пътят с предимство, задължително се поставят пътните знаци Б1 – „Пропусни движещите се по пътя с предимство” или Б2 – „Спри! Пропусни движещите се с предимство!”. Дали това се дължи на умишленото им премахване от неустановени лица, на унищожаването им по някакви други причини (друго ПТП, атмосферни условия и т.н.), демонтирането им с цел замяна или пък – на неизпълнение на задълженията на съответните служби да следят за правилната и надлежна сигнализация с пътни знаци на това кръстовище, няма никакво отношение към протеклия причинно-следствен процес. И това е така, тъй като управлението на МПС е правнорегламентирана дейност, при която подсъдимият е длъжен да спазва установените правила за движение (чл. , ал. ЗДвП) и следователно - той е бил длъжен съгласно чл. 6, т. 1 ЗДвП като участник в движението да съобразява „своето поведение със ….пътните знаци..”, а когато такива на кръстовището няма – с императивното правило на чл. 48 ЗДвП, а не да се осланя на субективната си увереност. Затова е несъстоятелна и тезата на защитата, че деянието на подсъдимия било случайно, тъй като подсъдимият не е могъл да предвиди, че знаците, регулиращи кръстовището ги няма, а е имал субективната увереност и знание, че се движи по път с предимство.В този смисъл вж и Р-318-88-ІІІ и особено Р- 492-08-ІІ.


ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО

При определяне размера на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст – под тридесет години, добрите характеристични данни и трудовата му ангажираност.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съд отчете настъпилия изключително тежък общественоопасен резултат.

За да бъде съставомерно едно деяние по чл. 343, ал. 4 НК от обективна страна е достатъчно да настъпи смърт на едно лице и телесна повреда на едно лице, като най-лекият съставомерен резултат е налице, когато телесното увреждане отговаря на критериите за средна телесна повреда.

При съобразяването на тези факти и обстоятелства съдът намери, че балансът между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства ще бъде постигнат с определянето на наказание лишаване от свобода над минималния предвиден в закона размер от три години – а именно - четири години лишаване от свобода, които подсъдимият да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, съгласно разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 ЗИНЗПС, както и да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от пет години.

Съдът намери, че така определените кумулативни наказания ще постигнат както целите на специалната и генералната превенция.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ

С оглед решението по въпросите за вината и отговорността на подс. Г. за станалото ПТП на 17.10.2008 година и безспорно установената причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилото увреждане на гр. ищца В. А., съдът намери, че претенцията й за обезщетение на претърпените от престъплението неимуществени вреди и доказана по основание.

Всяко престъпление в гражданскоправен аспект е непозволено увреждане и подсъдимия дължи обезвреда на пострадалия от него.

Съдът намери, че искът е доказан изцяло и по размер.

Гр. ищца А., която към момента на катастрофата е била едва на 21 години и цялото бъдеще е било пред нея, е получила четири на брой средни телесни повреди, като последната от тях – промяна на нормалната конфигурация на двете тазобедрени стави, определящи позицията на долните крайници се явява и усложнение, което е необратимо, ще бъде до живот и което и занапред ще поражда неудобства, болки и страдания на ищцата, тъй като е променена походката й вследствие разкрачването на тазобедрените стави навън.

Съдът не може да подмине и факта, че гр. ищца е търпяла болки и страдания както непосредствено след ПТП във връзка с причинените травми по главата и оперативната репозиция на двете счупвания и на двата й крака, така и в период от година и половина по-късно – когато двукратно, пак чрез операция са отстранявани остеосинтезните средства от дясното и лявото й бедро. Очевидно е, че месеци наред след катастрофата ищцата не само не е имало възможност да се придвижва, но дори и да осъществява сама, без чужда помощ хигиенните си, а дори и – физиологични нужди.

Съдът не може да подмине и фактът, че получената тежка черепно-мозъчна травма е довела и до посттравматична атрофия на мозъчната кора в челните дялове, която предвид обстоятелството, че се явява постоянно разстройство на здравето, също е необратима и е до живот. Гр. ищца и по настоящем лесно се уморява, трудно запаметява и е лишена от възможност да продължи образованието си, а в същото време – е ограничено и правото й на труд, след като й е призната и инвалидност във връзка с получените при катастрофата увреждания с висок процент – 80% неработоспособност. Тук е мястото да се отбележи и, че ищцата по никакъв начин не е допринесла със собственото си поведение за настъпването на общественоопасния резултат, напротив – тя се е доверила на подсъдимия като шофьор със стаж, че безпрепятствено ще я превози от с. Г. до гр. Е. П. и в този смисъл – му е гласувала доверие и е поверила живота си и своята сигурност на неговите умения и отговорност.

По тези съображения, по справедливост, съдът уважи претенцията за обезвреда в размер на 80 000 лв., която подсъдимия да заплати на В. А. с лихвата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението.

Съдът намери, че предявените субективно съединени искове от ищците В. и И. Атанасови срещу подс. Г. в размер на 60 000 лв. за всеки един от тях за обезщетение на изживените от тях болки и страдания във връзка със смъртта на дъщеря им М. В., са доказани по основание по изложените по-горе съображение във връзка с основателността на иска на гр. ищца В. А., но частично.

Съдът намери, че безспорно в конкретната ситуация ищците като родители, отгледали и възпитали две дъщери, дни наред след датата 17.10.2008 година са изпитвали неимоверни тревоги и съмнения, които са се редували и със стаената надежда за благополучен изход и за двете им деца. Двадесет дни по-късно надеждата дъщеря им М. В. да бъде спасена е угаснала завинаги, а с нея - и простичките човешки мечти да видят детето си, което е било едва на 23 години и в зората на своя житейски път задомено, създало собствено семейство и дом. Месеци след това родителите са продължили да изпитват тревоги и съмнения дали ще се възстанови и другата им дъщеря – В. А., дали ще останат последствия за нея от катастрофата и как ще протече занапред нейния житейски път.Тези тревоги и опасения неминуемо присъстват в живота им и днес с оглед общото здравословно състояние на детето им.

По справедливост всички тези душевни терзания, които безспорно имат характер на неимуществени вреди, биха могли, доколкото това е възможно да стане посредством пари, да бъдат обезщетени чрез пълния претендиран от гражданските ищци размер.

Гражданските ищци И. и В. А., обаче, не могат да търсят такава цялостна обезвреда – на всички душевни болки и страдания, които са изтърпели в дните след 17.10.2008 година и продължават да търпят и сега, а единствено и само за тези болки и страдания, които са изпитали от внезапната и нелепа смърт на дъщеря им М. В.. Тях, по справедливост, съдът намери, че обезщетение в размер на 50 000 лв. за всеки един от ищците, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 17.10.2008 година, до окончателното му изплащане, би могло да ги възмезди, доколкото това е възможно да се случи с паричен еквивалент. За разликата до пълния претендиран размер от 60 000 лв., съдът отхвърли исковете, считайки ги за претенция, касаеща и претърпените от ищците неимуществени вреди във връзка с притесненията и уврежданията, получени при ПТП от другата им дъщеря – В. А., поради което намери тази част от претенцията за неоснователна.

С оглед осъдителния диспозитив на присъдата и съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, като взе предвид и искането, направено в хода на съдебните прения от повереника на частните обвинители и граждански ищци, съдът възложи на подсъдимия всички сторени в хода на досъдебното и съдебното производство разноски в размер на 1 218 лв., сторените от частните обвинители и граждански ищци разноски за процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 500 (петстотин) лева, като постанови подсъдимият да заплати и държавна такса върху уважената част от гражданските искове в размер на 7 200 лв.