Мнения и предложения по документа изпращайте в срок до 26. 01. 2007г на следните адреси: i
Изтегляне 0.62 Mb.
|
| Мнения и предложения по документа изпращайте в срок до 26.01.2007г. на следните адреси:
i.ivancheva@mc.government.bg Axenia.Boneva@mc.government.bg Документ за консултация Въвеждане на цифрово разпространение на радио- и телевизионни програми в България и прекратяване на аналоговото наземно телевизионно разпространение Цел на консултацията Проучване становищата на ключовите участници в процесите на прехода към цифрови технологии в създаването и разпространението на медийно съдържание за изработване на национална стратегия на прехода. Резюме България не може да остане встрани от глобалното развитие на електронните медии, както и да си позволи сериозно изоставане от европейските страни. Основна промяна е изоставянето на аналоговите технически средства за разпространение на радио –и телевизионни програми и замяната им с цифрови платформи. Получаването на радио- или телевизионен сигнал чрез спътник или кабел най-често е свързано със заплащане на еднократни суми за съоръжения и на месечни абонаментни такси. За домакинствата, получаващи телевизионно съдържание по този начин, преходът към цифрово разпространение ще стане по естествен пазарен път. За домакинствата, получаващи безплатно радио- или телевизионен сигнал чрез наземно разпространение на програми, преходът към цифрово разпространение е свързан с разходи, каквито в момента те нямат. Същевременно преходът (за определена територия) трябва да се извърши на приемлива цена за относително кратко време в рамките на една година. Това означава, че домакинствата ще имат относително кратко време, за да се прехвърлят от аналогово към цифрово приемане. След изтичане на този период на едновременно аналогово и цифрово разпространение, аналоговият сигнал ще бъде изключен. Това е причината да се отделя особено внимание на наземното цифрово разпространение на телевизионно съдържание. Предложеният за обсъждане материал се състои от въведение и основна част. Въведението не е необходимо на запознатите с материята експерти и може да се пропусне. Основната част представлява девет теми, всяка с кратко съдържание, предложение на работната група и искане на становище или коментар. Част от предложенията с технически характер оставят относително малко пространство за коментиране поради присъщите на техническите решения ограничения. За тези, които могат да си позволят да отделят повече време на проблема, на страницата на ДАИТС { http://www.daits.government.bg } може да се намери допълващ материал „План за въвеждане на DVB-T в България”. Преходът е сложен, труден за бизнеса, а може да бъде и болезнен за част от населението. Добре организираният преход, отчитащ интересите на потребителите и на различните групи участници в създаването и разпространението на медийно съдържание по електронен път, може да улесни постигането на очакваните резултати и да ограничи затрудненията за населението и бизнеса. Министърът на културата и работната група силно разчитат на ангажираното Ви становище и предварително благодарят за отделеното време.
Европейска среда и България Актовете на Европейската комисия1 и на Европейския парламент2 препоръчват страните от ЕС да осъществят до началото на 2012 г. окончателното спиране на аналоговата наземна телевизия. Към момента актуалната Секторна политика в съобщенията предвижда спиране на аналоговото наземно разпространение на телевизионни програми в България до 2015 г. Цифровизацията на разпространението на радио- и телевизионни програми в България е част от глобалната стратегия за бъдещето на комуникационните технологии и платформи, която е в пряка връзка с целите на информационното общество. Цифровизацията засяга всички форми (радио и телевизия) и платформи на разпространение (кабелни мрежи, изкуствени спътници, наземни мрежи, Интернет) в различна степен. Преходът се осъществява по различна инициатива и с различно значение на държавното участие. Например спътниковата и кабелната телевизии се цифровизират изключително по пазарен начин В България около 34 на сто от домакинствата приемат телевизия единствено чрез наземно телевизионно разпространение. Това показва важността на най-стария начин на разпространение – наземния - и налага намесата на държавата и участниците в телевизионното разпространение за запазване на най-достъпния начин за получаване на телевизионен сигнал. Цифровото разпространение на радиопрограми има същите предимства, както и цифровото разпространение на телевизионни програми. Разликата е в това, че пазарният дял на цифровото радио е реален и съществуващ – автомобилното приемане. Понастоящем на пазара съществуват голям брой стационарни, преносими и автомобилни приемници за цифрови радиопрограми по стандарта T-DAB. Консултацията се отнася предимно до прехода към цифрово наземно разпространение на телевизионни сигнали. Общи предимства Преминаването към цифрово наземно разпространение предоставя нови възможности на потребителите и бизнеса. За потребителите:
За бизнеса:
Основни проблеми Преминаването към цифрово разпространение3 е свързано с редица взаимосвързани проблеми, ограничения и предизвикателства от техническо, организационно, финансово, културно и социално естество пред участниците в процеса. Поради това е трудно да се дефинира „най-добър подход” на основа на практиката на държавите, които са в напреднала фаза на процеса. Технически предизвикателства:
Организационни предизвикателства:
Финансови, културни и социални предизвикателства:
Регулаторни предизвикателства:
Основни понятия, възможности, ограничения и същност на технологията, услугите, бизнес процесите Производство и предоставяне на съдържание и програми Преди всичко, необходимо е да се положат усилия за определяне и анализ на потребностите на аудиторията от ново съдържание и услуги. На тази основа съществуващите радио- и телевизионни оператори следва да се ориентират към производство на ново съдържание и предоставяне на нови услуги, а не просто да очакват цифровизация на разпространението на съществуващите програми. Съществуващите и бъдещите радио- и телевизионни оператори трябва да предложат и нови тематични програми (канали), което ще изисква нови програмни разходи. Главните допълнителни производствени и експлоатационни разходи са свързани с необходимостта да се адаптират студиата към предимствата на цифровите стандарти, включващи формат 16:9 и предаването на програми с висока разделителна способност. Мултиплекси и услуги На практика обичайно мултиплексирането позволява да се обединят четири до шест програми (съдържание) в общ информационен поток, който може да се разпространява в един 8 (или 7) мегахерцов честотен канал, максимум 6 телевизионни програми и/или нови телекомуникационни услуги. Изборът на броя на програмите в мултиплекса зависи само от желаното качество на предаваните програми и от типа на приемане – стационарно с покривна антена, портативно или мобилно. При DVB-H например в един мултиплекс може да се включат до 30 програми. Освен това в мултиплекса могат да се включат и много радиопрограми. Нещо повече, прилагането на статистическо мултиплексиране позволява поддържане на оптимално високо качество на всички телевизионни програми в мултиплекса. Необходима е и допълнителна инфраструктура, която позволява управлението на новите услуги и функции; това са например устройства за условен достъп (CAS), електронни програмни указатели (EPG, API), интерактивни услуги с обратен канал и нови приложения – телекомуникационни и информационни услуги. Мрежа за пренос и разпространение Преносът на цифров сигнал от мултиплекса до предавателя, чрез който сигналът се разпространява до приемниците на потребителите, може да се извърши чрез съществуващите телекомуникационни мрежи, чрез специално изградена преносна мрежа или чрез смесено решение, което да оптимизира инвестициите и експлоатационните разходи. Към средата на 2006 г. необходимите инвестиции за изграждане на 1 мултиплекс, 10 предавателя и 200 ретранслатора са около 8,5 милиона лева. Тази инфраструктура е недостатъчна за осигуряване национално покритие в България. Евентуално трябва да се избере обратен канал в зависимост от възможностите на цифровия интерфейс. Потребителско оборудване За приемането на цифрова телевизия по DVB-T стандарт, крайният потребител се нуждае от специално оборудване. Съществуващите външни приемни антени в някои случаи могат да продължат да се използват след подходящо преориентиране на поляризацията, но е нужен цифров интерфейс (“set-top-box” (STB)) или интегриран цифров телевизионен приемник (iDTV) заедно с отделен STB или заместващо устройство за запис на видео. За обратен канал обикновено е необходим някакъв модем, доставян от телекомуникационният оператор на обратния канал. Обикновено модемът или лан-картата са вградени в STB. Използва се и GSM канал, също вграден в STB. Потребителското оборудване трябва да бъде такова, че да отговаря на изискванията за съвместимост и да дава възможност на потребителя да се включва в цифрова платформа по негов избор (наземна или кабелна). В този случай държавата би могла да отдели средства за компенсиране цената на потребителското оборудване, тъй като така ще стимулира цифровизацията по принцип на всички платформи. В зависимост от избрания бизнес модел продажбите и маркетингът могат да се извършват от продавачи на дребно, телекомуникационен или телевизионен оператор. Оператор на услуги (търговец на дребно) Това е далекосъобщителен оператор или препродаващ, отговорен за предоставяне на достъп до услуги директно на крайния клиент и като такъв да е негов контрагент и изпълняващ задачите, свързани с грижи за клиента. Това означава да отговаря за всички маркетингови дейности, управление на персонал, продажби и сметки за заплащане на предоставените услуги. Тези функции биха могли да се изпълняват директно от оператора на услуги или да бъдат частично или напълно предоставени на подизпълнители, като честа практика е продажбите да се предоставят на външни организации с цел разширяване мрежата за продажби. Канал за обратна връзка Канал за обратна връзка е необходим при интерактивни услуги като: интерактивна телевизия, Интернет или услуги за данни. Основното предназначение на мултиплекса е услуга за пренос тип “точка ► много точки”. Може да се използва телефонна връзка (с много малък капацитет, само за къси заявки или отговори при диалог) или широколентова връзка xDSL, FWA, UMTS или PLC. Широколентови IP услуги през DVB-T платформа Интегрираните хибридни мрежи, ползвани и за мултимедийни продукти, са част от процеса на конвергенция. Например DVB-T е особено подходяща платформа за мобилен и фиксиран Интернет достъп заради високия капацитет на DVB-T (13 – 14 Мбит/с), несравним с предлаганите в момента капацитети за достъп в дома. Една и съща система и крайно устройство (приемник, евентуално с памет) позволяват изключително бързо `сърфиране`, сваляне на големи обеми данни и потоци от висококачествени видео/музика. В процеса на прехода от наземно аналогово към цифрово разпространяване е необходимо предаването на максимално възможен брой телевизионни програми, а пренасянето на IP услуги чрез DVB-T отнема капацитет за преноса на телевизионни програми. Предоставянето на широколентови IP услуги зависи от възможностите на платформата:
DVB-T дава възможност да се комбинират конвенционални DVB-T услуги – телевизия и услуги за данни в един радиосигнал и една система. Освен това възможността за интерактивност на услуги през DVB-T може да предложи взаимодействие между крайния клиент и оператора/предлагащия услуги. Това изисква канал за обратна връзка. Схемата посочва различни сценарии.  Изграждането на хибридна мрежа с DVB-T и външен канал за обратна връзка е решение за предоставяне на приемливи за потребителя услуги като видео, музика и ІР данни.
Регулаторни изисквания за DVB-T предоставяне на услуги За телевизия основната цел е въвеждането на DVB-T и спиране на по-малко ефективните по отношение на спектъра аналогови услуги и предоставената възможност за повече и по-разнообразни (и различни видове) услуги. За постигане на тази цел и за облекчаване на планирането е необходимо да се оценят и решат на национално ниво следните регулаторни проблеми:
Изискванията за покритие на обществените програми може да се рзличават от тези за търговски канали. Почти пълно покритие се изисква за обществените оператори. Трябва да се определи и броят на програмите с национален и регионален обхват. В пограничните райони трябва да се осигури отсъствие на смущения чрез своевременно планиране на качествено покритие.
Обемът и качеството на услугите (налични и планирани спрямо потребностите на аудиторията) определя изискваната скорост и броя на мултиплексите. Повечето държави планират пет или повече мултиплекса или еквивалентния капацитет (напр. от 65 до 125 Мбит/с). Допълнителен капацитет може да се окаже нужен във „всичко цифрово” бъдеще, например за увеличаване броят на телевизионните програми, въвеждане на интерактивни услуги или/и услуги за данни.
DVB-T се нуждае от честотните ленти, които се ползват за аналогово разпространение на програми и за нуждите на правителството. Защитата на аналоговите услуги е основен проблем при планирането на DVB-T и прекъсването на аналоговото разпространение.
Планиране се извършва за фиксирано, преносимо (вътрешно и външно-сградно) и/или мобилно приемане. Ако се приеме, че малко семейства зависят от наземно приемане, може да се осигури добро от бизнес гледна точка решение за услуги за данни, фиксирани и мобилни, както и мобилно приемане на DVB-T. Оттук и важността на целите за покритие и приемане за изграждане на оптимална инфраструктура от пазарна гледна точка.
Има сериозно въздействие върху подготовката на планирането и изискванията към операторите, както и по отношение ефективното използване на спектъра. (обсъжданите проблеми с мачти, кули, захранване, достъп (път) и охрана).
Оборудването за приемане на DVB-T услуги от крайните потребители може да се окаже проблем по отношение наличност, както и достъпност за някои групи потребители (приемлива цена). Необходимо е да се предприемат мерки за достъпността на приемниците, Set Top Boxes, DVB-T антени (колективни, външни и вътрешни индивидуални антени) и др. Интернет услугите, системите и мрежите достигнаха висока степен на конвергенция. Това не значи, че всичко, което е свързано с мултимедийните услуги, ще се преобрази в една единствена индустрия, единствена концепция за услуги и единствена мрежа. По-реалистично е да се очаква по-нататъшно коопериране между електронните медии, телекомуникациите и компютърните приложения, което води до широк спектър услуги и голям брой крайни устройства. В действителност, конвергенция от гледна точка на предоставящите съдържание и телекомуникационни услуги е дивергенция на услуги и крайни устройства, от гледна точка на потребителите. Системите за разпространение от семейството DVB, заедно с DAB и DRM, са по същество потоци от услуги тип `точка ► много точки` към потребителя. Характеристиките се различават: DVB-S (спътник) и DVB-C (кабел) имат относително висок капацитет от около 30 Mбит/с, но приемането е ограничено за фиксирани приемници, докато DRM, DAB, DVB-T и DVB-H имат капацитет от около 0.02, 1.2 и 5 – 24 Mбит/с съответно и могат да се приемат от фиксирани, преносими и мобилни приемници. За обратния канал от потребителя към оператора/доставчика на услуги се изискват алтернативни телекомуникационни мрежи като ADSL, FWA, PLC или UMTS. Трябва да се изгради хибридна мрежа с DVB-T и някоя от другите технологии.  Предоставяне на мултимедийно съдържание на крайния потребител
Разглеждайки възможните посоки на развитие и съответните практически резултати, телевизионните оператори се насочват към интерактивни мултимедийни услуги с:
Това не означава, че в бъдеще ще се предлагат единствено ` услуги по заявка ` (on-demand). Преобладаваща част от услугите ще си остане познатото разпространение тип `точка ► много точки`, с някои допълнителни информационни услуги, услуги за развлечение и търговия. Според анализи на пазара на платените телевизионни услуги (`Pay-TV`) в Европа, операторите увеличават разнообразието от предлагани услуги, включително тематични и специализирани програми. Наред с продажбата на базови програмни пакети, напълно нови услуги като сходни с видео по заявка (near video-on-demand), заплатени за гледане (pay-per-view) и интерактивни услуги позволяват на операторите да увуличат приходите си от абонат при наситения пазар на платените телевизионни услуги (pay-TV). Относителната стойност на различни приложения и услуги за бизнес модели в пазара на платените телевизионни услуги е представена на фигурата по-долу, като абсцисата дава представа за привлекателността за потребителите, а ординатата – потенциала за приходи. 
Има основание да се очаква, че телевизионните потребители с ниско потребление само на базови пакети, без интерес към спортни и филмови програми, ще са склонни да плащат за интерактивни услуги и плащане за гледане (PPV). Повечето услуги от горната фигура изискват обратен канал. Т-търговията и игрите изискват най-висок преносен капацитет на обратния канал и предизвикват най-силен интерес у потребителите. Т-търговията обхваща всички продажби, които могат да се реализират чрез телевизионния приемник като средство за продажба. Очаква се, че през 2006 г. мултимедийните интерактивни услуги в цифровия пазар на телевизионно разпространение ще реализират приходи от около $1.2 милиарда, докато услугите с участие на клиента като гласуване и игри, ще генерират около $1 милиард. Услугите с участие на клиента са лесни за внедряване и вече имат високо потребление, съставляващи 42% от приходите от интерактивни услуги през 2001 г. Приоритети, стратегия на прехода и бизнес модели България трябва да посочи приоритетните политически цели на прехода към цифрово разпространение на съдържание, като отчита съществуващите фактори и условия в страната по отношение разпространението на програми и друго съдържание по електронен път. Изборът на работеща стратегия на прехода е функция от политическите приоритети, бизнес структурата на компонентите на цифровата платформа за разпространение на програми и услуги и, в известна степен, от възможностите и интересите на съществуващия бизнес в аналоговата среда. 
В горната фигура е предложен аналитичен модел, който идентифицира множество от елементи на бизнес структурата (по-нататък `верига`), и по-специално `предоставяне на съдържание`, `разработка на програми`, `мултиплексиране`, `преносна мрежа/оператор`, `разпространение на сигнала (предаване)`, маркетинг и продажби`, `услуги след продажба` и`потребител`. Над технологичната `верига` са посочени участниците, които биха могли да се включат в съответната дейност. Под `веригата` са посочени възможните дейности, които някои участници, заели се с определена дейност във `веригата`, биха желали да интегрират с възможности за по-големи печалби, включително чрез облекчени от вертикалната интеграция бариери за конкуренцията. Участници на пазара Използвайки различните стратегически възможности за търговска експлоатация на DVB-T, е възможно да се идентифицира множество от потенциални участници за всеки етап в DVB-T `веригата`, отчитайки различните опции, които могат да бъдат избрани. Телевизионните оператори могат да участват в етапите `предоставяне на програми`, `мултиплексиране`, `разпространение/предаване/`, `маркетинг и продажби` и `услуги след продажба`. Телевизионните оператори ще избират кои услуги за съдържание да бъдат предложени на потребителя и да координират популяризирането и продажбите на потребителя. Мрежовите оператори в цифровия свят могат да разширят дейностите си с продажба на множество телекомуникационни услуги. Вероятно такива оператори ще се стремят да интегрират дейностите си в рамките на `мултиплексиране`, `преносна мрежа/оператор`, `обратен канал`, маркетинг и продажби` и `услуги след продажба`. Индустрията за производство на оборудване също играе ключова роля в контекста на DVB-T, като се намесва практически във всеки етап с изключение на `маркетинг и продажби` и `услуги след продажба`. От гледна точка на предоставящите достъп до интернет и свързани с това услуги (хостинг, уеб разработка и т.н.) `маркетинг и продажби` и `услуги след продажба` са ключови в развитието на бизнеса. Интернет ще играе нарастваща роля като допълнително средство за свързване на предоставящите съдържание с потребителите, и по-специално по отношение на маркетинга на иновационно съдържание и съдействие на клиентите след продажба. Другите участници в DVB-T `веригата` са предоставящите съдържание, оператори на преноса, продажби на дребно и потребители. Някои участници в пазара ще предпочетат да развият множество дейности, участвайки в редица етапи на `веригата`. Бизнес стратегията на предоставящия телекомуникационни услуги може да включи функциите `мултиплексиране`, `преносна мрежа/оператор`, `обратен канал`, `разпространение на сигнала (предаване)`, маркетинг и продажби` и `услуги след продажба`. Изборът може да бъде повлиян от политически и регулаторни ограничения в сектора. Интегрирането на `услуги след продажба`, `маркетинг и продажби`, `мултиплексиране`, `предоставяне на програми` и `предоставяне на съдържание` вероятно е стратегическа опция цифров телевизионен оператор. И тук интегрирането на повече от една дейност по `веригата` може да е подвластна на политически и регулаторни ограничения. Сравнителният анализ на тези две стратегически възможности (предоставящия телекомуникационни услуги и цифров телевизионен оператор) позволява да се посочат известни разлики, по-специално по отношение `маркетинг и продажби`. Предоставящият телекомуникационни услуги се концентрира върху търговската експлоатация на техническите условия за развитие и доставка на телекомуникационни услуги, например ширина на честотната лента, докато цифровият телевизионен оператор има за основна цел предоставянето на програми и съдържание. Програмирането може да бъде вертикално интегрирано или със създаване на съдържание, или с мултиплексиране, предоставяне на интернет услуги (ISP), интерактивни услуги и други телекомуникационни услуги. Интегриране от този тип е особено привлекателно за потребителя, тъй като улеснява предлагането на пакет услуги, ориентирани към нуждите на различни групи потребители, и отбягва налагането на предоставяне на услуги, които не представляват интерес за потребителя. Интегрирането на преносна мрежа и разпространение на сигнала с мултиплексиране и телекомуникационни услуги позволява реализирането на икономии от обем и дава допълнителна възможност за координирано предоставяне на други телекомуникационни услуги. Такова интегриране обикновено води до намаляване на експлоатационните разходи. От своя страна това решение изисква голяма първоначална инвестиция, тъй като предполага едно и също лице да инвестира в излъчвателен комплекс и мрежа за пренос и разпространение. Услугите след продажба включват съдействие на клиента и изготвяне на сметки за ползваните услуги. Вертикално интегрираните бизнес модели дават финансови и организационни предимства на съответните участници, но представляват известна заплаха за ефективната конкуренция в сектора.
Важна политическа цел на цифровизацията в България е да се създадат условия за жизнеспособна платформа за цифрово разпространение на програми и по-специално на националната телевизионна продукция. Ще се създадат условия за по-голямо разнообразие на телевизионни програми и интерактивни услуги на информационното общество. Основни цели на политиката по цифровизация:
Първите две цели се основават на възможностите на цифровата платформа, но се влияят от избрания начин на предоставяне разрешения за ползване на ограничения честотен ресурс. Третата, шестата и деветата цели осигуряват с постигането си пълно използване на ресурсите на цифровите технологии за развитие на активното участие на потребителите в обществения диалог и развитие на икономиката на информацията и знанието. Петата цел допринася за постигането на останалите цели. Седмата цел осигурява изпълнението на принципа за запазване политиките в аналоговата среда по време на прехода към цифрова среда.
След определянето на политическите цели, първостепенно значение за избор на регулаторен модел, съответно за процедура на лицензиране и надзор, има изборът на приоритет. В това отношение има две основни възможности: А. Приоритет на съдържанието («съдържанието е важно, избират се приоритетни програми, а разпространението е въпрос на организация» - така, както е при наземното аналогово разпространение на програми). Лицензирането с приоритет на съдържанието се прилага в страните, за които плурализмът е първостепенна цел. Съпровождащи мерки в същата посока са ангажиментите към обществените оператори, както и специфични антимонополни правила. Ако програмата (съдържанието) се определи като приоритет, от това следва например, че в процедурата по лицензиране ще участва (сам или в сътрудничество с други органи) Съветът за електронни медии. Б. Приоритет на комуникационния проект («разпространението чрез цифровата мрежа е важно, избират се далекосъобщителни оператори/оператори на мултиплекси, а съответните програми се определят на втори план» - така, както е при кабелното и сателитното разпространение на програми). В този случай основен (възможно, единствен) регулаторен орган с компетентност при лицензирането е Комисията за реуглиране на съобщенията. По-горе избраните цели и приоритети трябва да се допълнят от оценка за важността за България на качеството на съдържанието и качеството на техническите и бизнес решения по отношение на крайния потребител:
Цифров план – Женева 2006. За нуждите на цифровото наземно телевизионно радиоразпръскване според плана от Женева 2006 г. се използват честоти в III, IV и V телевизионни обхвати и съгласно този план България си осигури честотен ресурс с възможност за изграждане на следните мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване: - 10 национални; - 4 за района на Плевен; - по 1 за района на Шумен и Кърджали; - по 3 за района на Варна, Пловдив и Смолян; - по 2 за района на Бургас и София; Част от планираните по Женева 2006 канали са на съществуващи точки на БТК. БТК е собственик на кули, мачти, антенни системи, част от предавателите, захранване, поддръжка, защита, транспорт и др. БТВ и НТВ са собственици на част от предавателите (с възможности за цифрово разпространение), ретланслатори и (може би) някоя и друга мачта (вероятно съвместно с мобилните оператори). Преносът е на БТК. БНТ и БНР нямат собствена инфраструктура. За цифрово телевизионно разпространение трябва да се прецени дали високите точки на БТК с голяма мощност и високи експлоатационни разходи са най-добрите за организиране на мрежа за цифрово разпространение с портативно в сгради и мобилно приемане. Преобладаваща част от наличния спектър, предназначен за телевизионно разпространение, се използва за нуждите на Министерството на отбраната. Общи принципи на предоставяне на радиочестотен спектър:
Сценарий на прехода към наземно цифрово разпространение на програми и услуги Сценарият трябва да осигури в българските условия постигане на политическите цели на прехода. Това може да стане, ако се създадат условия за устойчив жизнеспособен бизнес модел на цифровата телевизия с наземно разпространение на програми и услуги. Преходът ще бъде осъществен по т.н. „островен” принцип: стартиране на цифрова телевизия в големите градове и постепенно разширяване на зоната на покритие с включване на по-малките населени места. Едновременното излъчване на програмите „симулкаст” ще бъде ограничено до възможния минимум поради липсата на достатъчно свободен спектър и високата цена на двойното. разпространение “Островният” принцип се базира на изграждане на подходящ брой мултиплекси и необходимото количество цифрови предавателни станции в гъсто населените градове и райони работещи на принципа на една честота (SFN мрежа) и след това постепенно изграждане на допълнителни предавателни съоръжения, което ще доведе до пълно покритие на зоната на обслужване (allotments). Реализацията на мрежата по този принцип води до значителна финансова независимост, защото мрежата не се изгражда изведнъж в цялата зона. Недостатък на принципа е сравнително по–дългият период на съвместна работа на аналоговите и цифровите предаватели (simulcast), но максималният препоръчителен срок за съвместна работа е до една година. След изтичането на съответната година аналоговите предаватели се изключват. Планирането и присвояване на параметри на предавателите в едночестотните мрежи във всяка allotment зона ще се извършва от операторът, спечелил съответния лиценз, като част от параметрите на едночестотната мрежа ще бъдат задавани от далекосъобщителния регулаторен орган. При прехода голямо внимание трябва да се обърне на максималното възможно покритие на населението на страната с националните радио- и телевизионни програми. Освен изграждането на нови предаватели би трябвало да се използват и старите излъчващи точки, още повече, че част от аналоговите предаватели са «цифровопригодни».
Условия за ползване на честотен ресурс.
Намерения за предоставяне на разрешения
При наличния свободен честотен ресурс и очертаващите се проблеми около своевременното освобождаване на честотни канали от МО, изпълнението на това намерение е осъществимо единствено, ако се осигури цифрово разпространение на двете национални частни програми на този първи етап. Това би позволило да се ползват освободените от тях аналогови честоти за изпълнение на намеренията. Започване на прехода с по-малък ресурс би го обрекъл на неуспех:
Три национални мултиплекса ще осигурят в `островите` от 12 до 15 програми, което може да бъде жизнеспособно конкурентно предложение при отсъствие на кодирани канали.
Обществената функция на телевизията Осигуряването на цифрово наземно разпространение на програмите на обществените оператори се защитава с четири типа основания в националните стратегии:
|