Много други вируси също се подтискат от н- и а- факторите на Пау Д’Арко

Много други вируси също се подтискат от Н- и А- факторите на Пау Д’Арко.

Един от Н-факторите, който се нарича бета-Пау Д’Арко (бета-лапахол) и подтиска работата на вирусните ферменти, отговарящи за синтеза на ДНК и РНК. Той се явява инхибитор на ензима реверстранскриптаза, отговарящ за връзката РНК/ДНК.

След като работата на тези ферменти е подтисната, вирусът не може да осъществява възпроизводствена активност в клетката, и по този начин да се възпроизвежда и заразява други клетки.

Такова подтискане работата на ензимите е отличителна характеристика на веществата, подтискащи активността на вирусите на СПИН и Епщайн-Бара. Фермента, това е ключовия момент в активността на ретровирусите. Тези вируси са известни под името рибодиоксивируси или онковируси, предизвикващи развитие на тежки случаи на рак в експеримента.

Бета-лапахона, отделен от Пау Д’Арко чрез проста обработка със сулфурна киселина, е показал че притежава необичайно мощно въздействие в инхибирането на реверстранскриптазата.

(20)

Пау Д’Арко интензивно е било изучавано за потенциална антиракова активност. Дори Националния институт по рака, е привлечен в процеса на изследване, но той изоставил работата преди достигането на успешни резултати. Спрели се върху изучаването на лапахола, само един от компонентите на Пау Д’Арко. Но щом установили че страничните действия на това вещество превишават неговото потенциално лечебно въздействие, те изоставили този проект. Практикуващия специалист, виждайки този резултат, естествено започва скептично да се отнася към използването на отделените от растението компоненти. В подкрепа на този скептицизъм, в изследванията се вижда, че цялостното, а не разделеното на компоненти Пау Д’Арко оказва клинично противораково действие, без никакви странични ефекти.

Изследването върху животни в САЩ прави гигантски скок напред, когато е установено въздействието на лапахола при тежки тумори (карциносарком на Уолкер 256 и тежкия карцином на Ерлих) и асцитните клетки на тумора на Ерлих. След това тези изследвания правят гигантски скок назад, когато е установена клиничната токсичност на лапахола, което послужило за фактическия край на тези изследвания.

Има един интересен детайл в изследванията, когато се установява, че лапахола проявява много по-голяма активност при перорален прием, отколкото при мускулно въвеждане. Тези резултати се намират в разрез с приложението на ортодоксалните лекарства, които проявяват по-голяма активност при инжекционно приложение.

(21)

Има ли в това нещо необичайно?
Може ли това да послужи като насока, че естественото (през устата) приемане е по-подходящо за натуралните препарати. Това може би е указание, че метаболизма на природните вещества започва в устата, продължава в стомаха и завършва в червата преди да премине в кръвта – така, както преминават хранителните вещества. Прякото въвеждане в кръвта оставя незадействани множество метаболитни процеси.

Използвайки дървесината на растението някои изследователи изучавали действието на лапахола, алфа- и бета-лапахона и ксилоидона върху рак (Саркома Yoshida и Карцинома на Уолкер 256). Отбелязано е забавяне в развитието с 84% в случаите със Саркома на Yoshida. И никакви токсични действия!

В едно от клиничните изследвания, южноамериканските учени са дават лапахол на пациенти с различни форми на рак, включително аденокарцином на черния дроб, млечната жлеза, простата, сквамозен карцином на небцето и шийката на матката.

В резултат от перорален прием се получава затихване симптомите на заболяванията при всички случаи и значително намаляване на болката.

Продължителността на лечението варира от 30 до 720 дни, но усреднено около два месеца. Например, при един от пациентите с рак на черния дроб, след осемдневно лечение значително е намалява жълтеницата (иктер) и се появяват други признаци за подобряване на състоянието.

Някои изследователи смятат, че приемайки директно флоам от натуралното Пау Д’Арко, могат да се постигнат същите резултати, а някои подчертават, че се постигат още по-добри резултати при използването на натурален флоам.

Цитат: ”При проба от лапаротомия беше установено, че имам ракови поражения на яйчниците, стомаха, тънките черва и черния дроб. Казаха ми, че ще преживея още четири до шест месеца. Аз реших да се настроя за борба. Минах през химиотерапия, ежедневно приемах по четири капсули Пау Д’Арко, унция сок от алое и различни витамини. След 11 месеца лекарите не можаха да повярват

(22)

Екстракт от Пау Д’Арко бил въвеждан вагинално с помощта на напоени в екстракта памучни тампони, които са сменяни всеки 24 часа. Лечението се оказва високоефективно. Ефекта се засилва, ако тампонния метод се комбинира с приемане на високи дози Пау Д’Арко перорално.

Противовъзпалителното действие на Пау Д’Арко може също така да се свърже с тенденцията за намаляване на болката, възпалението и други симптоми на артрита.

От наблюденията на доктор Моурей (цитат):”Аз започнах да приемам червено Пау Д’Арко, след като прочетох, че ежедневния му прием може да бъде ефективен за намаляване болките при артрит, макар че се отнасях към това твърдение доста скептично. Преди приема на Пау Д’Арко не можех да издържам на твърда повърхност повече от пет минути, заради болката, която направо се впиваше в моя глезен. След като започнах редовен прием на Пау Д’Арко, аз вече можех да стоя на крака от два до три часа без всякаква болка, а моя лекуващ доктор каза, че тъканите на глезенната става са започнали да се възстановяват.”

Диапазона на вируси, унищожавани с помощта на Пау Д’Арко се разпростира от тези, които предизвикват обикновена простуда, до тези които са причинители на СПИН. Доказано е активно подтискане, унищожаване или спиране развитието на крайно опасни вируси, като вируса херпес I и II тип, полиовируси, вирус на везикуларен стоматит, миелобластозни вируси, левкемични вируси,

(19)

Хинони от Tabebuia avellandedae

Лапахол

Деоксилапахол

Алфа-лапахон

Бета-лапахон

Де хидро-алфа-лапахон

АНТРАХИНОНИ

2-метилантрахинон

2-хидроксиметилантрахинон

2-ацетоксиметилантрахинон

антрахинон-2-алдехид

1-хидроксиантрахинон

1-метоксиантрахинон

2-хидрокси-3-метилхинон

Табебулин

Противогъбично действие
Много често Пау Д’Арко се препоръчва като много добро средство за лечение на кандидоза и инфекции предизвикани от дрожди. Най-активните компоненти на растението се явяват лапахола, Н-факторите и ксилодон. Към средата на 70-те години списъкът на Н-факторите, които подтискат развитието на Candidа albicans, достига няколко десетки.

Увеличаването на инфекциите, дължащи се на дрожди, към съвременния етап е свързано с увеличеното използване на антибиотици, кортикостероиди, цитотоксични и имуносупресивни препарати, и за това приемането на Н-факторите, намиращи се в Пау Д’Арко имат основна медицинска значимост. Направено е интересно наблюдение, при което гъбична инфекция по ноктите е излекувана напълно за две седмици, като засегнатия палец е бил потапян в чай от Пау Д’Арко.

(18)

на това, което установиха. Рака го нямаше!

Относно гаденето: в изследванията, посочени по-горе, някои пациенти прекратяват експеримента заради гаденето. Това е обичайно явление при много, макар и не при всички, които са започнали да изпитват прочистващото действие на Пау Д’Арко (и други лечебни билки).

Под въздействие на растението токсините (или токсичните лекарства) и шлаките се отделят от клетките или околоклетъчното пространство, натрупват се в кръвта, лимфата, лимфните възли, кожата, черния дроб и бъбреците, за да бъдат изхвърлени от тялото.

Връщайки се обратно, те могат понякога да предизвикат неприятни усещания, като повдигане: понякога организма може да се опитва да се избави от токсичните вещества чрез повръщането им. Не трябва да се притеснявате. Тези явления ще изчезнат, щом като токсините започнат свободно да се отделят от тялото. Това е добър знак, че растението работи!

Запомнете, че тялото има само три основни пътя за освобождаване от шлаките:

- чревно изпразване;

- потене;

- уриниране;

Приемането на Пау Д’Арко може да претовари процеса, така че да възникнат неприятни усещания.

Цитат: ”Моята жена умираше от рак. Тя има злокачествен тумор на слепоочието. Болката беше толкова интензивна, че лекарите искаха да я преместят в болница за провеждане на седативна терапия, докато умре. Ние решихме да не се предаваме. Вече в продължение на три седмици тя приема Пау Д’Арко. Туморът започна да изглежда много по-добре; започна да изсъхва и вече не изглежда така заплашително. Болката значително намаля и моята жена може да става и да се разхожда около къщата. Нашият смъртен недъг е повален! Сега ние имаме надежда!”

(23)

Клетъчни механизми
За своето жизнено обезпечение всяка клетка на нашето тяло изисква кислород и глюкоза, като носители на енергия. Те са необходимите компоненти в комплексния метаболитен процес, протичащ в особени клетъчни структури, наричани митохондрии. Този процес изисква определено количество ферменти и коензими. Кислорода и глюкозата се превръщат въглероден диоксид и вода, които се връщат в кръвта. Въглеродния диоксид се отделя от белите дробове (този метаболитен процес се нарича “дишане”); излишната вода се отделя чрез кожата и бъбреците.

По време на тези процеси се отделят свободни електрони, които незабавно влизат в процеса на производство на АТФ (аденозинтрифосфат), енергиен запас на клетките – АТФ се явява молекула, необходима на всяка клетка за производство и натрупване на енергия. Тези два пътя, единият – разграждане на глюкозата, и другия – синтез на АТФ, са тясно свързани помежду си. Ако тази връзка се прекъсне, то клетката не може повече да получава енергия и умира. Този процес е получил названието “разделяне на окислителното фосфориране”; много от тях се отнасят към Н-факторите, намиращи се в Пау Д’Арко.

Действително е установено, че Пау Д’Арко работи като болшинството други бензохинони, тоест то разделя процеса на митохондриалното окислително фосфориране на раковите клетки, без да засяга здравите клетки. Селективното унищожаване (цитотоксичност) на туморните клетки, прави такъв привлекателен избора на Пау Д’Арко като средство за лечение на рак.

Учените винаги се опитват да установят, на кои моменти от клетъчното дишане въздействат химичните вещества. Компонентите на Пау Д’Арко очевидно действат на няколко етапа от дихателната верига, инхибирайки ту фермента, ту коензима, необходими за правилното построяване на цялата верига.

В частност Пау Д’Арко инхибира правилно функциониране на АТФ-азата, фермента, който катализира последната стъпка в синтеза на АТФ.

Така също е показано, че лапахола инхибира друго вещество,

(24)

факторите, особено лапахола, се явяват най-обещаващите антималарийни средства, известни за времето си.

Лапахол

4.Прочистващо

5.Тонизиращо

6.Противораково

Лапахолът, както и другите нафтохинони, действа като «дихателна отрова», като влияе на транспортирането на електроните. Той подтиска жизнеността на маларийните паразити, подтискайки способността да поглъщат кислород. При микроорганизмите митохондриалното дишане се подтиска на 50% при концентрация на лапахол 110ммол/л. Изглежда, че неговата противотуморна активност се базира на този принцип. Клинично лапахола широко се използва заради своите противомикробни свойства. Той проявява очевидна ефективност при лечение, както на системни, така и на локални кандидози. В литературата няма данни за токсичност върху организма на човека, даже и при такова широко използване в САЩ, Япония, Европа и Южна Америка през последните десет години. Публикуваните данни отбелязват по-малка токсичност при лапахола, отколкото в кафето.

Значително количество болести на човечеството се свързват, именно, с тези видове вируси. През първите десетилетия на XX век голямо внимание привлече противомаларийното действие на Пау

Д’Арко. През 1948 г. е публикувана статия, където се казва, че Н-

(16)

Пау Д’Арко може съществено да блокира синтеза на пирамидините в ракови клетки (по пътя на инхибиране на фермента дехидрофотат дехидрогеназа). В резултат раковата клетка умира.

Има данни, че лапахола в раковите клетки директно се присъединява към нуклеиновите киселини във веригата на ДНК. При такова съединение репликацията на ДНК няма да бъде възможна, което също води до гибелта на раковата клетка.

Установено е, че бета-лапахон, един от компонентите на Пау Д’Арко, отслабва раковата клетка до пълното й физическо разрушение, стимулирайки процеса, известен като мастно окисление, който предизвиква отделяне на токсични молекули.

FDA през 1981 година въведе Пау Д’Арко в списъка на растенията, които не са опасни за здравето.

Вероятно, най-значителното изучаване токсичността на растението е публикувано от изследователите на компанията “Chase pfizez &Co” през 1970 година.

Съсредоточено изучавайки лапахола, тези изследователи

установили, че признаците на токсичност установени при животните били напълно обратими и в течение на наблюдението самостоятелно изчезвали. Най-изразените самоизчезващи странични действия били антивитамини. В действителност, се наблюдават анемия и значително увеличаване на метаболитните и белтъчни токсини в кръвта. Проявяването на тези признаци показва, че Пау Д’Арко оказва бързо ”детоксикиращо” действие върху клетките на тялото. Щом като клетките се “изчистят” токсичните проявления изчезват. Това действие е доста разпространено сред растителните “тоници”.

Опитът показва, че Пау Д’Арко е най-добре да се приема като чай, една или две чашки на ден, сутрин и вечер, или при специално приготвяне, от 100 до 200мг в капсулна форма, приемана сутрин и вечер.

С такъв прием се подсилва имунната система, провежда се профилактика за простуда и грип, червата се поддържат в добро състояние и могат да се проявят други важни лечебни действия, включително положително действие при артрит, болки, локализирани или масивни инфекции.

По време на остра инфекция Пау Д’Арко може да се приема няколко пъти на ден. Определянето на оптималното количество на прием може да бъде индивидуален за всеки човек.

(26)

Стабилните южноамерикански клинични данни бяха недостатъчни, за да предизвикат широко признание на лечението зад пределите на Южна Америка, но те стимулираха изследователския интерес в чужбина.

Фармацевтичните компании регулярно проверяваха Пау Д’Арко за присъствието на компоненти, които биха послужили за създаването на нови лекарствени препарати. Както ще видим, нито един от отделените самостоятелно компоненти от Пау Д’Арко, не може да достигне активността на комбинацията от всички заедно, с други думи, активността на цялото растение. Има наблюдения за лекарствена детоксикация. Общите данни, които се проследяват както в ранните, така и в съвременните клинични отчети показват отстраняване на страничните действия на ортодоксалните медикаменти, назначавани заедно с Пау Д’Арко. Това няма обяснение, както често се случва, но най-често се отстранява болката, загубата на коса и имунните дисфункции.
Механизми на лечебното действие
Основни химични компоненти:

Хинони (Лапахол)

Биофлавоноиди

Лапехенол

Карнизол

Индоли

Алкалоиди

Стероидни сапонини
Основни действия:

1.Антибиотично

2.Противогъбично

3.Имуномодулиращо

(15)

използвал Пау Д’Арко за лечение на своя брат, който се намирал в Бразилската болница Санто Андре в Сау-Пауло, умиращ от рак. Братът оздравял, а доктор Орландо ден Санти започнал да използва растението за лечение на други болни от рак, провеждащи лечение в тази болница.

През март 1967 г. в списанието “Ocruzeiro” бе публикувана статия за резултатите, които са постигнати от лекарите при използване на чай от това растение в Муниципалната болница Санто Андре в Сау-Пауло. Статията цитира доктор Валтер Акорси, който заявява: ”След моите първи експерименти с него(Ипе Паксо), аз разбрах две важни неща, които значително ме обнадеждиха при лечението на рака. Първо, Пау Д’Арко отстранява болката, предизвикана от заболяването, и второ, то увеличава количеството еритроцити. Нашата почуда растеше: тази кора лекува всичко! Язви, диабет и ревматизъм – тях напълно ги отстранява”.

Благодарение работата на лекарите от болницата Санто Андре, Пау Д’Арко се превърна в стандартна форма за лечение на някои видове рак и всички видове инфекциозни заболявания във всички медицински заведения в Бразилия. Трябва да отбележим, че след първите съобщения за “вълшебните” лечебни действия на растението, националното правителство поиска данни от други лекари, участващи в изследванията.

И в 1981 г. Алек де Монтморанси прекъсна мълчанието, като публикува дълъг обзор за провеждащата се клинична работа в Бразилия. Този обзор стимулира широкомащабен интерес към растението.

През 1968 г. доктор Пратс Руиз от Консисторията в Аржентина успешно излекува три случая на левкемия в своята частна клиника с помощта на Пау Д’Арко. Някои от тези резултати са широко публикувани и също допринасят за разширяване популярността на Пау Д’Арко между “цивилизованите” потребители в южноамериканските страни. Американските лекари, разбира се,

(14)

Основния проблем в американското изучаване свойствата на растението се явява тясното виждане при провеждане на тези изследвания без всякакво разбиране за най-важните източници на

ефективност на растението. Изследванията обикновено отделят от растението това, което считат че трябва да бъде активна компонента и провеждат с този материал стандартни проучвания. Резултатът, от които понякога е положителен, понякога е отрицателен, понякога е очевиден, понякога не съвсем – но винаги е неопределен.

Никого не учудва, че изследванията, проведени от Националния институт за рак, не са успокояващи. Но никого не учудва, че, именно, в този институт са били отхвърлени много положителни резултати достигнати с много неамерикански изследователи, които са използвали други методи. Тенденцията на американската общественост е да признава само собствените изследвания. По-надолу са дадени резултатите от действието на Пау Д’Арко и/или неговите отделни съставки, които са били установени от съвременните изследователи.

Анаболитно

Проникващо

Антибиотично

Антикахексично (против изтощение)

Противоинфекциозно

Противотуморно

Антиоксидантно

Противовъзпалително

Антисептично

Бактериостатично

Цитофилактично

Противосъсирващо

Слабително

(27)

Диуретично

Имуномодулиращо

Имуностимулиращо

Антимикробно

Профилактично

Стимулиращо кръвообращението

Секретолитично

Тонизиращо

Съдоразширяващо

Съдотонизиращо

Антивирусно

Физиологично действие и медицинско приложение.
Отстранява всякакви нарушения на течностите в тъканите, кръвоносните съдове, заболявания на лигавиците в целия организъм, възникващи при имунодефицитни и имуносупресивни заболявания и отстранява всички форми на дистрофия (състояние на недостатъчно хранене и общо изтощение) в кръвоносните съдове, тъканите и лигавиците. Което спомага да се предотврати възникването на имунодефицитни или имуносупресивни състояния.

Стимулира, укрепва и тонизира имунната система, когато е в спад, по този начин подсигурява по-голяма съпротива при възникването на някакви инфекциозни заболявания. Оказва имуномодулираща и имуностимулираща способност за подсигуряване на продължителен имунен потенциал и общ неспецифичен имунитет (имунната активност на клетките) и повишава имунната защита (активизирайки природните защитни механизми на тялото), особено във връзка с възстановяването на повредените съдове, тъкани и лигавици в целия организъм.

Оказва профилактично действие при хора носители на СПИН и проявява необходимото действие при отстраняване на токсичните вещества, образуващи се по време на лечение на различни автоимунни заболявания.

(28)

През 1927 г. изследователя Л.Е.Физерон е синтезирал лапахол.

Така, че би било неправилно да наречем Пау Д’Арко съвременно откритие.

До 1983 г. лекарите не са знаели за целителното действие на Пау Д’Арко. През същата година доктор Жоанин Алмейдо Пинто написал: ”Пау Д’Арко: медицинска употреба: предписва се като антипиретично (понижаващо температурата); кората се използва за лечение на венерически и ревматични болести и особено ценно е приложението за лечение на кожни заболявания. Като трябва да се

отбележи нейното положително действие при лечение на екзема и херпес”.

По същото време друг доктор, Валтер Акорси съобщава, че Пау Д’Арко отстранява болки, причинени от рак и повишава произвеждането на червени кръвни телца.

Но научните проучвания на Пау Д’Арко по-сериозно са започнали от работата на Теодор Майер от Аржентина, който десетилетия без особен успех се опитва да привлече медицинската общественост към способностите на Пау Д’Арко да премахва инфекции и рак.

Данните от неговите лабораторни изследвания предизвикват чувство на възхищение пред успехите, постигнати при използването на растението за лечение на десетки случаи на различни видове рак.

По-голямата част от работите на Майер са били примитивни, съгласно съвременните научни стандарти. Много от тях не са имали достатъчно контролно-статистически точки, но независимо от това показват неоспорима очевидност относно ефективността на Пау Д’Арко. Ерата на Майер залязва с неговата смърт през 1972 г. и научния свят, така и пропуснал използването на Пау Д’Арко като съвременен медицински препарат.

Най-важното нещо, което е постигнал, е, че привлякъл вниманието на останалата част от земята към това растение. Той казва: ”Това е народно лечебно средство с големи възможности за цялото човечество”.

Независимо от Майер, лекар от Бразилия, някъде 60-те години, след като чул историята за необикновената целителна сила,

(13)

Във високопланинските области на Андите, индианците Колавайя, Кючуа, Аймара и други племена са използвали Пау Д’Арко за лечение на много болести. Те са използвали това растение, както външно, така и вътрешно при треска, инфекции, простуди, грип, сифилис, рак, заболявания на бронхите и белите дробове, кожни язви и изгаряния, дизентерия, стомашно-чревни заболявания от всякакъв произход, дистрофни заболявания, като артрит, нарушено кръвообращение.

Други заболявания, отбелязани за излекувани с Пау Д’Арко са кожна туберкулоза, диабет, болест на Хочкин, остеомиелит, болест на Паркинсон и псориазис.

Това растение е използвано за облекчаване на болките, отстраняване на бактерии, диуретично и даже като антидот при отрови.

Неговото използване е сходно с използването на ехинацеята в Северна Америка и жен-шен в Азия, като средство укрепващо имунитета, с изключение на това, че те не са включени в билките лекуващи рак.

Гуарани, Тупи и други племена са наричали дървото Пау Д’Арко “Таджи”, което означава “даващо сила и жизненост” или просто – “Божествено дърво”.

Съвременните индианци Гуарани предпочитат да използват пурпурното Пау Д’Арко, макар че не се отказват и от червеното. Използват само вътрешния слой на кората.

Употребата на Пау Д’Арко не се ограничава само с тропическите страни. Югославския учен Войцлав Тодорович, твърди, че е намерил факти за използване на растението от викингите и руснаците. Той също твърди, че руски химик в края на 19-ти век е създал паста за зъби, която съдържала Пау Д’Арко и е била изключително ефективна в предотвратяването на зъбни разрушения.

Изследванията на Пау Д’Арко продължават вече много време. Изследователя Е.Патерно през 1884 година е отделил активния компонент лапахол.

През 1896 г. С.К.Хукер установил химическия строеж на

(12)

Активно подсигурява значителна активност при лечение на СПИН, при отстраняването на вируса Епщайн-Бара и други вирусни инфекции по пътя на инхибирането на определени ключови вирусни ферменти. Такива като ДНК и РНК-полимераза и ретровирусната реверстранскриптаза, благодарение на присъствието на бета-лапахона в Пау Д’Арко.

Показва цитофилактично и цитотоксично действие за създаване на силни клетъчни защитни механизми против много физични и химични агенти, инфекциозни заболявания, включително различни инфекции на мозъка, кожата и червата.

Показва бактериостатично, микробоцидно и вирусоцидно действие за укрепване и повишаване съпротивата на съдовете към инвазивните и повреждащи бактерии и микроби, в същото време подтиска по-нататъшното развитие на възпалителните и инфекциозни заболявания, свързани с наличието на различни автоимунни нарушения.

Показва мощно микробоцидно и фунгицидно действие против Candida albicans и Trieophyton mentadrophytes, благодарение на присъствието на нафтахинони, антрахинони, лапахенол, флавоноида кварцетин и О- и Р-хидроксибензоената киселина.

Показва значително микробоцидно действие при грам-положителните и киселинообразуващи бактерии и гъби, по пътя на нарушаване на окислителното фосфориране (поради присъствието на лапахола).

Подтиска развитието на причинителите на туберкулоза, дизентерия и тиф (поради присъствието на хинона ксилодон), както и някои видове гъби (включително Candida albicans, C.kruzei и C.neoformans).

Показва цитофилактично и цитотоксично действие при някои препарати (поради наличието на флавоноида кварцетин) и нарушава производството на енергия и ферментни реакции на различни микроорганизми (поради присъствието на нафтахинона лапахол).

Демонстрира значително вирусоицидно действие при някои

(29)

вируси, благодарение на присъствието на определени нафтахинони, такива като лапахол (или лапахова киселина или текомин), бета-лапахон и хидроксинафтахинон.

Демонстрира противовъзпалително действие (при ниска токсичност) при широк кръг възпалителни заболявания, такива като цервицит и цервиковагинит.

Показва значително антисептично действие, разрушавайки определени ферменти, което предотвратява загнояването и септицемията, сгъстявайки белтъците във всяка възпалителна тъкан, създавайки антисептична и защитна бариера за лигавиците в целия организъм (под която протича регенерация на новите тъкани).

Действа като ефективен антисептик, предотвратявайки всяко септично състояние, свързано с разрушаване на тъканите и изливи, намалява работата, и ако е необходимо възстановява уврежданията във всички жлезисти системи (особено черния дроб и лимфните възли).

Оказва значително противотуморно действие при различни ракови заболявания, включително болестта на Хочкин, левкемия, аденокарцином на задстомашната жлеза, рак на хранопровода, мозъка, червата, белите дробове, простатата и езика. Огромно количество фундаментални изследвания на Пау Д’Арко, както в САЩ,така и в други страни директно засягат проблема на онкологията.

Напълно очевидно е, че този въпрос е с най-голяма значимост. Всяка тенденция на Пау Д’Арко за забавяне развитието на рака трябва да бъде сведена до хората, страдащи от онкологични заболявания. Отсъствието на странични действия прави Пау Д’Арко метод, който е съвместим със стандартните форми на лечение. Ползващите го нищо няма да загубят, но могат много да спечелят, като решават да използват Пау Д’Арко. При това, всяка избрана

(30)

на дървото.

Външната част от кората и сърцевината се явяват, всъщност неактивни материали и служат само, за да придадат здравина на дървото.

Смесването на по-старите и по-малко активни слоеве на кората и дървото с млади и живи тъкани, води до значително понижаване

съдържанието на активните частици и лечебния ефект. Но за голямо съжаление това е обичайната практика на производителите.

Лапахолът е само една от многобройните съставки на растението, известни като нафтахинони(Н-фактори), които се срещат в Пау Д’Арко.

Антрахинони, или А-фактори, са друг важен отдел съставки.

Н-факторите не се срещат често, с изключение на тонизиращите билки. В едни и същи части на растението се срещат като Н-, и като А-фактори.

Възможно е синергично действие между Н- и А-факторите, което обяснява тези изключителни свойства на Пау Д’Арко. Като правило, лапахола не се култивира, вътрешния слой на кората се събира от диворастящите дървета през цялата година.