Мотиви към присъда по нохд 178/2010 година



Дата01.06.2018
Размер65.55 Kb.
#69777

МОТИВИ


към присъда

по НОХД 178/2010 година

по описа на ЕПРС
Елинпелинска районна прокуратура е внесла обвинителен акт за разглеждане в ЕПРС с обвинение срещу подсъдимия М. И. В., роден на ****** г. в гр.С. , българин, български гражданин, живущ в гр.Е. П. , ул.”…………” , вх… ет.., ап…, разведен, с основно образование, осъждан, безработен, ЕГН **********, за това, че: На 20.01.2010 г. в гр.Е. П. , Софийска област противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която владеел – акумулаторна отверка марка „Bosch” модел „РSR 14,4” с фабричен № 885004116, на стойност 135.00 лева, собственост на фирма „Камина–3” /”Кайк”” ООД гр.С. с управител Кирил Йорданов Борговски – престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на ЕПРП поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Пледира съдът да наложи на подсъдимия наказание пробация при условията на чл.55 от НК, като замяна на предвиденото наказание лишаване от свобода. Относно размера на наказанието предлага да му се наложат двете задължителни пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и срещи с пробационен служител, както и трета пробационна мярка – 120 часа безвъзмезден труд в рамките на една година.

Подсъдимият заявява, че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не желае да се събират доказателства за тези факти в хода на съдебното следствие и желае да реализира правата си по чл.371 от НПК.

Адв. Г. от САК – упълномощен защитник от подсъдимия В., изразява доводи, че деянието не е доказано по безспорен начин нито от обективна, нито от субективна страна, моли съдът за справедливо решение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Свидетелите Е. С. Р., С. Е. Р. и подсъдимият М. И. В. закупили на 30.09.3008 г. акумулаторна отверка марка „Bosch” модел „РSR 14,4” с фабричен № 885004116, на стойност 135.00 лева. Покупката била направена от името на фирма „Камина 3” ООД-гр.С. , с цел използване на търговска отстъпка, като цялата цена заплатил свидетелят Е. Р.. Отверката била закупена от двамата свидетели Ракини, тъй като заедно с подсъдимия В. извършвали изолация на къща и същата ще им е от помощ при извършваното строителството. На неустановен ден през месец януари 2010 г. подсъдимият В. поискал от свидетеля В. Р. отверката, за свои лични нужди и свидетелят В. Р. му я дал. Предаването станало в кафенето стопанисвано от свидетеля Е. Р., като там присъствали и свидетелите С. Р. и И. Д. И.. Получавайки отверката, подсъдимият В. имал за цел да учреди върху нея залог в заложна къща в гр.Е. П. , намираща се при „кръговото движение”. Тай като нямал лична карка, а такава му била необходима, за да приемат залога, подсъдимият помолил свой приятел – свидетеля Г. С. Г. да му съдейства и да се легитимира, за да може да заложи отверката. Подсъдимият В. обяснил на свидетеля Г., че отверката е закупил със свой познат – С. Р. за сумата от 260.00 лева и желае да я заложи. Така на 20.01.2010 г. свидетелят Г. и подсъдимият В. отишли в заложната къща в гр.Е. П. и заложили акумулаторната отверка марка „Bosch” модел „РSR 14,4” от името на свидетеля Г. за сумата от 30.00 лева. За сключената сделка бил оформер заложен билет № 8535/501112/20.01.2010 г.. От получените средства общо в размер на 30.00 лева, подсъдимият задържал за себе си 20.00 лева, а на свидетеля Г. дал 10.00 лева. Въпреки многократните настоятелни обаждания от страна на свидетелите В. и С. Ракини до подсъдимия В. с искане отверката да им бъде върната, последния се укривал или отказвал да им я върне. След като разбрали, че отверката е заложена, свидетелят З. В. я откупил и със свидетелят Е. Р. я прибрали при себе си. Във връзка с извършваната полицейска проверка по случая с протокол за доброволно предаване от 16.03.2010 г. свидетелят Светослав Е. Д. работещ в заложната къща предал на полицейски служител от РУП Е. П. заложен билет № 8535/501112/20.01.2010 г., който бил оформен във връзка със залога на инкриминираната вещ акумулаторна отверка „Bosch” модел „РSR 14,4”.

От заключението на назначената в досъдебното производство оценителна експертиза се установява, че стойността на инкриминираната вещ възлиза на 135.00 лева.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от прочетените и приети на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по досъдебно производство № 100/2010 г. по описа на РПУ Е. П. : факутра № 0500021829 от 30.09.2008 г. издадена от “Камина З” ООД, гаранционна карта № Н026191 издадена на името на “Камина 3” гр.С. , протокол за предупреждение от 09.02.2010 г., заложен билет 8534/50 111 2 от 21.01.2010 г. по описа на Заложна къща Сфия–комерс - гр.С. , протокол за доброволно предаване от 16.03.2010 г., справка за съдимост № 361 от 19.04.2010 г. по описа на ЕПРС, характеристична справка на името на подсъдимия, характеристика на името на подсъдимият декларация за семейно, материално положение и имотно състояние, постановление за назначаване на експертиза и СОЕ, справка за актуалното състояние на “Кайк” ООД, извадка от търговския регистър, както и актуално свидетелство за съдимост.


ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед така установената фактическа обстановка съдът стигна до извода, че подсъдимият М. И. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.206, ал.1 от НК като: На 20.01.2010 г. в гр.Е. П. , Софийска област противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която владеел – акумулаторна отверка марка „Bosch” модел „РSR 14,4” с фабричен № 885004116, на стойност 135.00 лева, собственост на фирма „Камина–3”/”Кайк”/ ООД гр.С. с управител Кирил Йорданов Борговски.



ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА – подсъдимият противозаконно е присвоил чужда движима вещ – акумулаторна отверка марка „Bosch” модел „РSR 14,4” с фабричен № 885004116, която му била предадена от свидетелите С. Р. и Е. Р., за да я ползва, владее и пази въз основа на устна уговорка. Подсъдимият се възползвал от оказаното му доверие и получавайки вещта в свое владение се е разпоредил с нея – заложил я в заложна къща, с цел получаване на парични средства, които взел за себе си, като дал определена сума и на свидетеля Г., който му съдействал при извършване на инкриминираното деяние. С горното подсъдимият е осъществил елементите на деянието визирани в чл.206, ал.1 от НК.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА – подсъдимият е извършил деянието виновно, при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е извършил обсебването със съзнанието, че противозаконно присвоява чужда движима вещ, която владее и му е поверена да пази, които действия са обективирани в залагането на вещта и отказа да я върне на свидетелите Ракини от които я е получил и то след като те многократно са си я търсили и искали. Инкриминираната вещ предоставена на подсъдимия, за да я ползва не е върната от него на свидетелите Ракини, напротив те след като са заплатили заложната цена на вещта си я взели обратно. Изпълнителното деяние на обсебването може да се изразява както с разпореждане с вещта, така и в отказ тя да се върне. Деецът в настоящия случай осъществява престъпния състав на чл.206, ал.1 от НК, като извършва разпоредителна сделка с вещта – учредява върху нея залог, с цел получаване на парични средства и след като е поискано нейното връщане той е отказал доброволно да я върне. Подсъдимият В. е бил длъжен да върне вещта на свидетелите Ракини в състоянието, в което я е получил, но не е сторил това. Ето защо от установените по делото фактически положения безспорно се доказва, че подсъдимият В. умишлено и противозаконно се е разпоредил с инкриминираната чужда вещ, която владеел и следвало да пази по силата на уговорка със свидетелите Ракини и е отказал нейното връщане.
ПО АРГУМЕНТИТЕ НА ЗАЩИТАТА: Относно твърденията на защитата на подсъдимия М. И. В. – адв. Г., че деянието не е съставомерно нито от обективна, нито от субективна страна, настоящият съдебен състав не приема тези доводи по изложените по-горе съображения, изложени в мотивите на съда при които се коментира съставомерността на деянието от обективна и субективна страна. Доводите на защитата, че обвинението не е доказало по безспорен начин собствеността на инкриминираната вещ, съдът счита също за неоснователни, предвид обстоятелството, че по делото се съдържат безспорни доказателства относно това чия собственост е акумулаторната отверка – на л.9 от досъдебното производство е представена фактура за закупуване на вещта, от която е видно, че същата е закупена от фирма „Камина 3”, като това обстоятелството не е оспорено от свидетелите Ракини, нито от управителя на фирмата свидетеля Кирил Богровски. Св.Р. твърди в показанията си, че доброволно и по своя воля е закупул инкриминираната вещ на името на фирма „Камина 3” ООД.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО:

При определяне на вида и размера на наложеното на подсъдимия М. И. В. наказание съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства единствено признанието за вина на подсъдимия, като отегчаващи такива – наличието на предишно осъждане, лошите характеристични данни, процесуалното му поведение по време на разследването – същият не е съдействал по никакъв начин за връщане на инкриминираната вещ. Съдът предвид съгласието на подсъдимия за прилагане разпоредбата на чл.371 от НПК и предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК и чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК наложи на подсъдимия наказание „Пробация”, като замяна на наказанието „Лишаване от свобода” със следните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6 от НК: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА и 2. Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 120 часа, който да се положи за срок от ЕДНА ГОДИНА. Така определеното наказание съдът намира, че ще изпълни целите визирани в чл.36 от НК.

Съдът на осн. чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия М. И. В. да заплати в полза на държавата по сметка на ЕПРС направените по делото разноски в размер на 75,00 лева /седемдесет и пет лева/.

Причини за извършване на престъплението са незачитане от подсъдимия на правото на собственост и установения законов ред в Р България, стремежът му да се облагодетелства по престъпен начин.



По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница