Стратегически преглед на българския преход

Разбира се идеята за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА казва само Какво трябва да се направи. Ако се постигне съгласие, че ние не можем да ревитализираме разнормализираната си държава и не можем да спрем крайно негативните процеси, които дискредитират демокрацията вътре в страната ни и в същото време дискредитират страната ни в Европа, тогава вече можем да мислим Как това да се направи.

Историята подсказва, че реализацията на всяка радикална идея, която идва да отпуши развитието на държавата и обществото и да даде тласък на модернизацията на хората и нравите, би могла да стане, като тя си намери нужния Субект на промяната. Този Субект може да бъде отделна личност (генерал Шарл дьо Гол^LIX); може да бъдат група прозорливи, зорки и зрящи личности (бащите — основатели на САЩ, бащите на съвременна Европа); може да бъде също някое политическо движение, партия, сила („Солидарност”^LX); а може да бъде и цялото общество или огромна част от него, когато тя съзрее за необходимостта от промяна. Промяна, която да се базира на най-широк обществен консенсус („зеленото чудо” на днешна Ирландия, която за мен е държавата образец, държавата модел).

Важното е да се осъзнае, или най-малкото да се даде шанс за започване на осъзнаването, че така повече не може да се продължава, че — както се вижда, — дори дисциплиниращите мерки на ЕС, на тази последна надежда за демократизиране, модернизиране и европеизиране на България, се провалят. На риск са изложени основните цели и стремежи на страната ни, под риск е всичкото онова, което придава смисъл на една държава, за да бъде тя не просто коридорна територия с обслужващи функции и населявана от спасяващи се поединично индивиди, а единно, интегрирано и консолидирано цяло от отделни хора, общности от хора и общество, обединени от общи цели, ценности и идеали.

Това са само щрихи, с които искам да завърша защитата на тезата си, че ВТОРАТА РЕПУБЛИКА, тази на Прехода след 1989 г., вече се е изчерпала, тя започва все повече да генерира несигурност и неподреденост в страната ни, да разкъсва социалната тъкан на обществото, да спъва България в нейните усилия да бъде модерна и уютна за живот, реализация и бизнес държава. И отново ще изтъкна, че всякакви отделни, козметични, имитиращи, симулативни, хвърлящи прах в очите на Европа и на българските граждани, мерки са само изяждане на историческо време, палиатив, който изсмуква ресурси, усилия и надежди. Ние се нуждаем от нов обществен договор, от нова като система, структура, приоритети и управление държава, т.е. именно това, което аз наричам „ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА” — Европейската Република България.

Убеден съм, че тези български политици, които ще подкрепят ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА и ще работят по национално отговорен начин за нейното конструиране, реализиране и консолидиране, имат бъдеще, имат мисия, имат дългосрочно, стратегическо мислене, имат шанс да променят и модернизират България и да я извадят от нелепата, позорна и унизителна ситуация да бъде смятана за най-неевропейската държава в Европейския съюз.

А този политик, който свърже името, визията и делата си с ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА, той ще стане първият български държавник на ХХІ век, първият европейски по мащаб и дела лидер на съвременна България.

Лансирам идеята за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА без каквито да било политически амбиции. Аз съм част от политическата класа, която каквото можà да направи през тези 20 години на Прехода, го направи. Хубаво или лошо, това е. Намерят ли се обаче критична маса поддръжници на идеята за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА (както и да се нарича тази идея — важно е не нейното название, а нейната същност), аз съм готов, ако бъда поканен, да дам своя скромен принос с предложения и решения най-вече в системата за национална сигурност.

Сред моите конкретни идеи за промяна на политическата конструкция на държавата ни, неизменно бих отстоявал следните:

• 
  намаляване на народните представители от 240 на 120;
  
• 
  преминаване към наистина парламентарна република — с президент само с представителни функции, избиран от Народното събрание (като например в Германия, Гърция, Турция и т.н.);
  
• 
  премахване на поста „вицепрезидент” — формална, бутафорна, куха, излишна и поглъщаща човешки и финансови ресурси длъжност, каквато няма в нито една от бившите социалистически държави — понастоящем членки на НАТО и ЕС, както и (предполагам) във всички държави — наследнички на бившата съветска система, а също и (допускам) в цяла Европа;
  
• 
  предефиниране на мястото и отговорностите на Прокуратурата;
  
• 
  свеждане на силно централизираните, изградени по командно-административен модел, структури до институции, преди всичко координиращи дейността на мрежи от организации и органи;
  
• 
  засилване на мажоритарния елемент, например 60 на 60 и дори 100 на 20, при избора — съответно мажоритарен и пропорционален — на народни представители.
  

Младите хора у нас трябва да се размърдат, да се захванат с отвоюването на България от дегенериращия и абсолютно неспособен да бъде строител, съзидател и сътворител „елит”. Те трябва да отнемат от този „елит” решаващата за страната ни роля и да поемат тази роля смело и силно, за да си построят България такава, в каквато те искат да живеят — европейска, модерна, демократична, а не да се оставят да бъдат изтласквани и пропъждани от нея.

Младите хора — в осъществяването на тази задача над задачите — трябва да се самоорганизират, да използват възможностите на интернет, да създават мрежи от мрежи — за контакти, за обмяна на идеи, за социални взаимодействия и мобилизация при отстояването на каузи и принципи. Ако се наложи да се направи партия или движение, то това нека да бъде не в началото на процеса, а в неговия край и то само ако няма друг начин да се намесят в битката за съдбата на България. В противен случай те рискуват чрез своята пасивност да оставят България в ръцете, по-скоро (по-скоро — в краката) на този „елит”, който е провинциален, андрешковски, користолюбив, имитационен, разсъждаващ егоистично и мислещ сателитно.

А такива като мен — нека да го кажа отново, категорично и убедено, —ако има нужда от нас и от нашата помощ, ще помагат според възможностите и съвестта си. Но ние да водим, ние да сме лидери, инициатори, мотиватори, интегратори, консолидатори — не, не бива! Да сме могли, да сме го направили. Вярно, не сме за изхвърляне, но нямаме право да се изхвърляме и да се самопредлагаме на България. Тя сега разчита и се уповава на младите. На ход са те — и никой друг!