- при дискусията не трябва да се допускат заплахи по адрес на дискутиращите или промяна на предмета на дискутирането.
3. 5. Наблюдаването - целенасочено и специално организирано възприемане на явления и събития от обществения живот или сферата на
междуличностните отношения, с оглед формирането на представи, понятия и убеждения у възпитаниците, за целесъобразни норми на поведение и отношение към заобикалящата ги действителност. То се различава от спонтанното възприемане на същите или подобни явления и събития, чрез което у възпитаниците се формират определени познания и отношения, които обаче са пряко свързани с
емоционалните преживявания, които са съпътствали самото възприемане. Наблюдаването като метод на възпитанието се осъществява под ръководството на възпитателните фактори
(респективно възпитателя) по време на екскурзии с възпитателна цел, гледане на филми, театрални постановки и други.
При реализирането на този метод могат условно да се разграничат следните
етапи:
1)
подготвителен - възпитателят насочва вниманието към наблюдаваното
явление или събитие, по подходящ начин се старае да предизвика интерес у тях;
2)
непосредствено възприемане - необходимо е да се осигурят всички условия, според възможностите на възпитателя, за адекватно и качествено възприемане на съответните
явления или събития;
3)
обсъждане и обобщаване на наблюдаваното - обсъждат се представите, понятията и отношенията при възприемане и усвояване по време на наблюдаването. Правят се обобщения и изводи за съответните нравствени, естетически, правни и пр.
ценности и норми, произтичащи от наблюдаваните явления и събития.
Наблюдаването изисква предварителна подготовка и организация и качествено осъществяване, за да могат да се постигнат възпитателните цели, които са поставени.
Сподели с приятели: