Обредите на Любовта



Pdf просмотр
страница8/37
Дата01.08.2022
Размер1.5 Mb.
#114869
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   37
Vladimir Megre - Obredite na Ljubovta - 8515-b
Свързани:
Мъжете-са-от-Марс-жените-от-Венера-Психология-на-отношенията-между-мъжа-и-жената-Джон-Грей, Щайнер, Рудолф - Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки 1
В ДЪЛБИНИТЕ НА ИСТОРИЯТА


33
АРКАИМ — АКАДЕМИЯТА НА ВЛЪХВИТЕ
През 1952 години спътници предават на Земята снимки на няколко необикновени кръга, отчетливо очертани на повърхността на
Южно-уралската степ. Изкуственият произход на тези кръгове не предизвиква у никого съмнения. Но никой не може точно да каже какво е това.
В същото време в научните и окултните кръгове се разгаря спорът за това къде да се търси прародината на индоевропейците.
Учените не без основание предполагат, че много европейски народи,
както и народите от Индия, Персия и част от Азия някога са имали общ корен — загадъчен народ — праиндоевропейците.
Мнозина изследователи са мечтали да намерят останките на страната, в която е живяла легендарната бяла арийска раса.
Изследователите са се стремили поне да се докоснат до загубените древни съкровени знания, които са владеели древните арийци.
Когато започват разкопките в Аркаимската долина, археолозите съобщават, че са открили древен град, чиято възраст е повече от четиридесет века и че в него са живели хора от най-древната индоевропейска цивилизация. Изследователите определят Аркаим едновременно и като град, храм и обсерватория.
Който се интересува от хипотезите на учените, може да се запознае с тях в специализираната литература.
Ще ви предам онова, което ми разказа за Аркаим дядото на
Анастасия. Логиката на неговото мислене е значително по-точна и интересна от тази, върху която са построени научните хипотези.
Той веднага ми каза:
— Аркаим не е град и не е храм. Що се отнася до обсерваторията — това е вярно, но не тя е главната. Аркаим е нещо като академия, така може да се нарече със съвременен термин. В
Аркаим са живели и работили учителите на влъхвите. Тук те са се занимавали с изследвания на
Вселената, определяли са взаимовръзките между космическите тела, тяхното влияние върху човека. Своите най-велики открития те не са записвали и не са


34
споделяли пред големи аудитории с дълги речи. От многогодишните изследвания те са извличали есенцията на обредите, поднасяли са ги на народа, наблюдавайки след това доколко са действени. При необходимост са внасяли корекции. Продължителните изследвания те могли да обобщят и изразят с една или две кратки думи, зад които е стояла същността на откритието.
Например, има много древни празници: Меден Спас (от
Спасител — едно от имената на Иисус Христос), който се празнува на
14 август (Успение Богородично), а на 19 август (Преображение
Господне) — Ябълков Спас
[1]
В хода на продължителни изследвания и наблюдения, влъхвите определят: — преди изчислената дата ябълката няма значима полза за човек, дори да е узряла. И работата не е само в ябълката. Преди
Ябълковия Спас узряват много полезни за човека ягодоплодни,
хранителни растения и кореноплодни. Ако човекът започне да използва в храната си ябълки, той не оставя място за по-полезния продукт в този момент.
Именно влъхвите определят, че в природата съществува разумна и логична последователност за узряване на плодовете. Тази рационална и здравословна последователност представлява онази
Божествена диета за човека, която през вековете напразно ще търси науката.
За това как са се провеждали тези изследвания, може да се напишат многотомни трактати.
Но влъхвите не са се занимавали с това, не са товарили хората да се запознават с тях: поднасяли са им готовия извод в няколко думи. А
хората са вярвали на влъхвите. Техните съвети винаги са потвърждавани от живота.
При това има огромна разлика между ведруските влъхви, в сравнение с мъдреците на Гърция, жреците на Египет и днешните учени, които се смятат за велики. Влъхвата не е получавал за своите най-големи открития никакви звания и награди, не е могъл да трупа богатства и не е имал никаква власт, както например жреците в
Египет. И никога никой не се е кланял на влъхвата както се покланят днес на мнозина така наречени духовни йерарси. Единственото, което е получавал влъхвата, пристигайки в някое селище, е било храна,
дрехи и обувки — ако са били износени, и място, където е могъл да си


35
почине, но понякога той е отказвал подслон и е спял под открито небе.
Получавал е още искреното, неподправено уважение на хората.
Това положение през вековете са избирали най-добрите от мислителите народни и учителите.
Според идеите на влъхвите, хората, които са им благодарни, са строили за тях съоръжения, подобни на Аркаим, където те са идвали,
за да размишляват и са могли да обменят мисли помежду си. Там те са споделяли, като пред висш научен съвет за своите открития, описвали са създадените на тази основа обреди.
Хората често дори не са знаели кой стои зад един или друг обред, на кого да благодарят за мъдрия, ефективен и полезен обред и ритуал.
Например, един влъхва, най-великият в историята на човечеството, философ, астроном и психолог, деветдесет години е посветил на изследването по какъв начин може да се неутрализира явлението, наричано днес телегония.
Той намерил този начин и оставил на хората полезен обред с продължителност само петнадесетина минути.
Наистина,
подготовката за него е значително по-дълга. Ти, Владимире, помоли
Анастасия, възможно е тя да ти разкаже за него.
Веднага ще кажа: този обред може да има полза днес само чрез разбирането на чувството за любов, което са изпитвали нашите далечни прадеди, чрез вникване във философията на тяхната любов.
Колкото по-далеч в миналото успееш да проникнеш с мисълта си,
толкова по-добре ще разбереш обреда…
За да се убедим във верността на казаното от дядото на
Анастасия за предназначението на Аркаим, нека се запознаем с неговата архитектура.
Аркаим има формата на кръг с външен диаметър около 160
метра. Както се вижда, за град това е доста тесничко. Но аз ще го наричам град, както правят засега учените.
Обкръжавал го е двуметров ров, пълен с вода. Външната му стена е много масивна. При височина 5,5 метра, тя е с пет метрова ширина. В стената са прокарани четири входа. Най-големият е югозападният, останалите три са били по-малки, разположени на противоположните страни.


36
Влизащият в града веднага попадал на единствената околовръстна улица, широка около 5 метра, отделяща жилищата,
разположени в съседство с външната стена от вътрешния пръстен стени.
Улицата била покрита с дървена настилка, под която по цялата й дължина била изкопана двуметрова канавка, съединяваща се с външния ров. По този начин градът имал отводняваща канализация:
излишното количество вода, просмуквайки се през дървената настилка, е попадало в канавката и след това — във външния ров.
Всичките жилища, граничещи с външната стена, като парченцата на лимона, имали изходи на главната улица. Открити са само 35 жилища от външния кръг. Дори за село техният брой е твърде малък.
След това се вижда загадъчният пръстен на вътрешната стена. Тя е била още по-масивна от външната. При триметрова ширина е достигала седем метрова височина.
Тази стена, според данните от разкопките, няма проход, освен малък пробив на югоизток. По този начин 25-те вътрешни жилища,
идентични на жилищата от външния кръг, стават практически изолирани от другите с висока и дебела стена. За да се влезе от малкия вход във вътрешния пръстен, трябвало да се премине по цялата дължина на околовръстната улица. Това е имало скрит смисъл.
Влизащият в града е трябвало да измине пътя, който изминава
Слънцето. Централният площад на Аркаим е с почти квадратна форма с размери, примерно 25 х 27 метра. Съдейки по следите от огньовете,
разположени в определен ред, това е бил площад за извършване на някакви обреди.
По такъв начин схематично виждаме изобразена Мандалата —
квадрат, вписан в кръг. В древните космогонични текстове кръгът символизира Вселената, квадратът — Земята, нашият материален свят.
Древният мъдър човек, прекрасно познаващ подредбата на телата в
Космоса, е виждал колко хармонично и естествено е устроен небесния ред. И затова при строителството на града сякаш отново е създавал
Вселената в миниатюра.
Аркаим се е строил по предварително проектиран план като единен сложен комплекс, ориентиран с най-голяма точност спрямо астрономическите обекти. Рисунката, образувана от четирите входа


37
във външната стена на Аркаим, представлява свастика, насочена по посока на движението на Слънцето.
Свастиката (от санскр. — „свързана с благото“, „благоприятен“,
„щастлив“; кръст с пречупени наляво или надясно рамене) — е един от най-архаичните сакрални символи, срещащи се през палеолита при много народи по света. Индия, Древна Русия, Китай, Египет и дори държавата на загадъчните май в Централна Америка — това е непълната география на присъствието на този символ. Свастиката може да се види и на старите православни икони. Тя е символ на
Слънцето, успеха, щастието, съзиданието.
Свастиката с
противоположна посока на движението на енергията при древните руси символизира тъмнината, разрушението, „нощното Слънце“.
Както се вижда от древните орнаменти, в частност на арийската керамика, намерена в околностите на Аркаим, някога са се изобразявали и двете свастики. Това има дълбок смисъл. Денят сменя нощта, светлината тъмнината, новото раждане се редува със смъртта
— и това е естественият ред във Вселената. Затова в древността не е имало „лоша“ и „добра“ свастика — тя се е възприемала в нейното единство (като енергиите Ин и Ян на Изток).
Отвън Аркаим бил красив: идеално кръгъл град с възвишаващи се кули при вратите, с горящи огньове и красиво оформена фасада.
Навярно, това е било някаква сакрална украса, с определен смисъл.
Всичко в Аркаим е проникнато със смисъл.
Всяко жилище е опирало с единия си край до външната или вътрешната стена и е излизало на главната, околовръстна улица или на централния площад. В импровизираното преддверие е имало специален водосток, който се е вливал в канавката под главната улица.
Древните арийци са имали канализация. Нещо повече, във всяко жилище е имало кладенец, печка и малко куполообразно хранилище.
От кладенеца над нивото на водата се разклонявали две тръби.
Едната е водела към печката, другата — към куполообразното хранилище. Защо? Всичко е гениално просто. Знаем, че ако надникнем в кладенец, от него винаги лъха прохладен въздух. В
арийската печка този прохладен въздух, преминавайки по едната тръба, създавал тяга с такава сила, че тя е позволявала да се лее бронз без използване на духала! Такава печка е имало във всяко жилище и на древните ковачи им е оставало само да усъвършенстват


38
майсторството си, съревновавайки се в своето изкуство! Другата тръба, водеща към хранилището, е осигурявала в него ниска температура.
Известният руски астроархеолог К.К. Биструшкин е провеждал изследвания в Аркаим, разглеждайки го като древна астрономическа обсерватория и е стигнал до следния извод:
Аркаим е не просто сложно съоръжение, той е истинска загадка.
При изучаването на неговия архитектурен план веднага се забелязва сходство с известния паметник Стоунхендж в Англия. Например,
диаметърът на вътрешния кръг на Аркаим в повечето източници е 85
метра, а всъщност представлява окръжност с два радиуса — 40 и 43,2
метра. Опитайте се да го начертаете! Радиусът на пръстена
„Трапчинката на Обри“ в Стоунхендж също е 43,2 метра! И
Стоунхендж, и Аркаим са разположени на една и съща ширина, и се намират в центъра на долина с чашкообразна форма. Между тях разстоянието е почти 4000 километра…
Учените-изследователи казват: „Обобщавайки всички получени факти, може да се каже, че Аркаим е древна обсерватория“. При измерванията и наблюденията са използвани изгревът и залезът на светилата (Слънцето и Луната) на хоризонта. При това се е засичал моментът на „откъсването“ (или докосването) на долния край на диска, което позволява най-точно да бъде засечено мястото на това събитие. Ако наблюдаваме изгревите на Слънцето ще забележим, че точката на изгрева всеки ден ще се премества от предишното място.
Достигайки максимално на север на 22 юни, тази точка след това се придвижва на юг, достигайки до другата крайна точка — 22 декември.
Такъв е космическият ред. Броят на отчетливо видимите точки за наблюдение на Слънцето са четири. Две от тях — точките на изгрева на 22 юни и 22 декември — и двете такива точки на залеза — от другата страна на хоризонта. Добавете още две точки — моментите на равноденствието на 22 март и 22 септември. Това е давало достатъчно точно определение за продължителността на годината. Но през годината има и много други астрономически значими събития. И те може да се отбелязват с помощта на другото светило — Луната.
Независимо от сложността на нейното наблюдение, древните хора все пак са познавали законите за нейното движение по небосвода. Ето някои от тях:


39 1) Пълнолунието, падащо се близо до 22 юни, се наблюдава при точката на зимното слънцестоене (22 декември) и обратното.
2) Събитията, свързани с Луната, които се променят и зависят от точките на слънцестоенето с цикъл от 19 години (възходяща и низходяща Луна).
Аркаим като обсерватория е позволявал да се проследява и движението на Луната. На тези огромни стени-кръгове е могло да се фиксират само 18 астрономически събития! Шест, свързани със
Слънцето, и дванадесет, свързани с Луната (включително „високата“ и
„ниската“ Луна). За сравнение: изследователите на Стоунхендж са успели да отделят само 15 небесни събития.
Освен тези удивителни събития са били получени и други данни: аркаимската мярка за дължина е 80 сантиметра. Според това центърът на вътрешния кръг е разположен спрямо центъра на външния на 5,25 аркаимски мерни единици, което е близко до ъгъла на наклона на лунната орбита — 5–9 (±10 минути). Според мнението на К. К. Биструшкин, това отразява съотношенията между орбитите на
Луната и Слънцето (за земния наблюдател). Външният кръг на
Аркаим е свързан с Луната, а вътрешният — със Слънцето. Нещо повече, астроархеологическите измервания показват връзка на някои параметри на Аркаим с прецесията на земната ос, а това вече е „висш пилотаж“ дори в съвременната астрономия.
И така, Аркаим дори с доста условности не може да се нарече град. В много малките стаички на постройките му няма възможности да се сместиш със семейството. Но те подхождат идеално за философски размишления и усамотяване.
Това, че в древността влъхвите са били почитани като мъдреци и учители, е известно на историците. Следователно, Аркаим като един от най-големите научни центрове, може да принадлежи само на влъхвите. Други учени в тези времена просто не е имало.
Това, че влъхвите са пресмятали и коригирали обредите въз основа на знанията си за Космоса, също е известно.
Въпросът е — къде са сега знанията за тези уникални обреди?
Какво мракобесие ги е унищожило или ги крие от хората?
[1]
Ябълков Спас — На 14 август в църквата се носи буркан с мед, който се освещава. Смята се, че лекува всякакви болести; това е


40
първият мед, който се вади през годината. На 19 август се вярвало, че за пръв път могат да се опитат ябълките от новата реколта. Носят се за освещаване в църквата, а след това част от тях се раздава на болните и просяците. — б.пр.



41


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   37




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница