ВРАТИТЕ
РАЙ II ЧАСТ
от
РАДОСЛАВ ГИЗГИНДЖИЕВ
HEMICERATOIDES HIEROGLYPHICA
Радослав Гизгинджиев, автор
Вратите, заглавие
Издател: Фабрика за книги
Език: Български
Издадена: 2015
Брой страници: 442
Корица: Мекa
ISBN: 9786197198195
http://4eti.me
http://ekni.ga
Съдържание
Съдържание 2
Част 1. СТАРИТЕ ВРАТИ 7
Врата 1 7
Врата 2 10
Врата 3 14
Врата 4 20
Врата 5 23
ПОД ПРАГОВЕТЕ 26
ВРАТИТЕ 28
ДИМИТЪР и ВЪЛЦИТЕ 62
ВИКТОРИЯ 78
СТЕЛА и КАЛОЯН 81
ДИМИТЪР 86
КАЛОЯН 91
СВАТБАТА
ЛАЗАР и МАРИЯ 92
ВИКТОРИЯ и ЯВОР 96
КОНСТАНТИН, ЕЛЕНА и БАБА КЕРА 100
Част 2. ПРОЛЕТ 106
ДАНИСЛАВ 106
ВИКТОРИЯ 117
ДИМИТЪР 125
КОНСТАНТИН, ЕЛЕНА, БАБА КЕРА и АЛБЕНА 127
СИМЕОН 132
КАЛОЯН 134
КОНСТАНТИН и БОЖИДАР 141
ЛОРА 151
ДАНИСЛАВ, МИЛА и БОЯН 153
БОЖИДАР и АЛБЕНА 159
ДИМИТЪР и КОНСТАНТИН 160
ЕЛЕНА и АЛБЕНА 166
ДАНИСЛАВ и МИЛА 168
ВИКТОРИЯ 170
МИЛА и ЮЪН 175
Част 3. Лято 182
МИЛА, ДИМИТЪР и ЯВОР 185
СТЕЛА 187
НАЧАЛОТО 233
СВЕТЛА И ТЕОДОРА 234
Част 4. СИНХРОНИЧНОСТ 235
Аритмия на Хаоса 235
ВРАТИТЕ 237
Голямата любов. Имам я. Сякаш я срещнах днес и днес се сбогувам с нея. Голямата любов. Имам я. Имам я завинаги.
Ще се преследваме сред животите. Ще се губим. Ще се забравяме зад Вратите. Но винаги ще се настигаме. И ще си спомняме. Завинаги.
Завинаги, Любов моя...
Всяка прошка и война, които са се случвали някога в този свят, носим със себе си. Дишаме с дъха на всичко, което някога е било. Носим неговата тежест. Носим предишните проклятия на тези преди нас. Носим даровете, които са получили прадедите ни. Познаваме всяко божество. Знаем имената на всички демони и ангели. Някои от нас са забравили това, но клетките ни помнят. И винаги настъпва моментът, в който си спомняш. Всичко. А то е толкова голямо, че не знаеш откъде да започнеш. Началото не идва с доброто или злото, защото те са производни на нещо друго. И точно когато си спомниш името му, задържаш дъха си и не казваш нищо... Прилича на молитва. Молитва за Любов.
Любовта, която имаш. Любовта, която са ти отнели. Или Любовта, която не спираш да търсиш.
Липсата или изобилието ѝ поражда доброто и злото в този свят. Демоните и ангелите заспиват или се будят в нас, когато усетят присъствието или липсата на любов. Войната и прошката стоят зад тази дума. Воюваме, когато са отнели любовта ни. Воюваме с хора; със себе си; с живота или съдбата. Прощаваме, когато я приемем. Боли, когато ни я отнемат. Любовта е като огъня - изгаря и стопля душите ни. Дава светлина или ни заслепява. Любовта е прегръдката и сблъсъкът между ангелите, за които сме чували, и чудовищата, за които са ни разказвали. Възраждаща и стихийно потушаваща. Всяко проклятие и благословия са породени от присъствието или отсъствието на любов. Любовта е вълна, която открива стотици светове, но разрушава още толкова. Тя е същинският баланс в човешкия живот. Единственото, което ни различава от всяко друго живо същество е любов. Тя ни прави красиви, колкото и грозни неща понякога да сме способни да извършим, И пак заради нея. Тя ни прави несъвършени, но перфектни. Цялото това търсене и лутане е, за да намерим онези хора, които усещаме, че някога сме имали. Онези, които сме изгубили в другите си животи и сме забравили имената им, но не и очите им.
И тогава, искаме или не, всички божества и демони се събуждат в душите ни. Излизат от Бездната и започват да воюват, докато не намерят покой. Докато любовта не достигне всяка една душа, която спи с отворени очи. Никога не може да победят светлите или тъмните същества — защото те са силите, които завихрят нашето търсене — търсенето на сродната душа. Целта не е да има победител и победен. Границата е тънка, понякога изчезва. И всичко се слива. Злите могат да бъдат добри, а добрите — зли. За да бъде загадката все по-голяма. В приказката на човешкия живот — Бог и Дявол са безсмъртни. Да... Вече виждам смисъла на тази безсмъртност — ние търсим винаги едно и също — някаква погубена част от нас, която толкова силно ни напомня причината, заради която сме на този свят.
Живеем в свят, в който има много дълбоки и страшни рани. Свят, в който най-голямото престъпление, което човек може да извърши, е да разбие нечия любов. Понякога се оказва, че Миналото се случва непрекъснато в Настоящето и ни разкъсва. Забравяме, че всяка наша мисъл поражда другите. И мислите, и копнежите на другите — пораждат нас.
И щом има дни, в които една прегръдка може да спаси няколко живота, то има дни, в които една разкъсана прегръдка може да опустоши десетки човешки съдби. И уверявам те, че нищо не може да спре нито любовта, извираща от древните ни души, нито реките, които текат към моретата. Душите ни винаги ще намират път, дори и прекосявайки няколко пъти живота и няколко пъти смъртта.
И както знаем, че във всяка приказка има чудовища, в тази приказка чудовищата ще са много. И ще видим неща, които сме усещали, но никога не сме подозирали, че са в самите нас, че са около нас. Толкова близо... Почти колкото усещането за Любов, което помним отнякъде. И не спираме да търсим.
Здравей, Непознат!
Сега само ти ще решиш дали да ме следваш. Защото ще вървя върху горещи въглени. Само те ще изгорят онази неназовима тежест, която носим.
Тежестта на греховете.
Следвай ме, за теб ще отворя ВРАТИТЕ...
Част 1. СТАРИТЕ ВРАТИ
Щом има врата, то тя трябва да бъде отворена.
Непознат, влизай внимателно, за да не паяжинясат
раменете ти, че паяците на греха не разпознават
кой е грешен.
И каквото и да става, не спирай да вървиш, за да не
останеш между Старите Врати заклещен, вцепенен
от кървавите букви.
Сподели с приятели: |