„обърнатата класна стая

ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ
„ЕПИСКОП КОНСТАНТИН
ПРЕСЛАВСКИ“
ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

КУРСОВА РАБОТА


ПО ПЕДАГОГИКА
НА ТЕМА: „ОБЪРНАТАТА КЛАСНА СТАЯ“





Изготвил: Проверил:
Севда Бориславова Ибрям проф. д-р
Специалност: ИПО П. Кожухарова
Магистър I курс
Фак. № 2342751023

2023г.
Обърнатата класна стая е инструктивна стратегия, отменяща традиционния модел на преподаване на учебното съдържание в училище. Това е съвременен педагогически метод, в който типичният урок в клас и домашната работа сменят местата си. Учениците учат уроците си вкъщи, а в клас ги разглеждат и осмислят, сътрудничат си в дискусии и групови задания, работят върху упражненията с подкрепата и насоките на учителя.
Все повече учители прилагат различни методи, с които да привлекат и задържат вниманието на съвременните ученици. За разлика от предишните поколения децата, отгледани във времето на бързо развиващите се технологии, демонстрират липса на желание и интерес към учебния процес. Включването на различни стратегии и алтернативни методи на обучение в класната стая е от решаващо значение, за да се мотивират и стимулират учениците към активност. Обърнатата класна стая е един от вариантите за повишаване на равнището на усвояваните знания и умения по различните учебни предмети, в частност по английски език.
Обърнатата класна стая се основава на конструктивисткия модел. Ученето е активен процес. Учещите могат да използват предишния си опит и съществуващите знания, за да изградят разбиране за новия материал.
Два са основните фактори, които насърчават реализацията на метода на обърнатата класна стая:

• преобладаващо разпространение на онлайн видеа, материали и информация;
• слаби учебни резултати от традиционните класни стаи.
За много учители по света методът „Обърната класна стая“ вече не е новост, а добре работеща практика.
„Обърната класна стая“ е педагогически модел, при който
– за разлика от традиционното обучение – учениците разглеждат новия учебен материал извън клас.
Обикновено това се случва, като учениците сами се запознават с учебното съдържание от няколко източника, включително и видеоклипове, които са подбрани от учителя. Нещо повече, активностите, класически завършвани в час, сега се завършват от учениците в удобно за тях време. Много модели започват с контакт
„очи в очи“, следван от различни извънкласни активности. Времето в клас на следващия ден се използва за по-добро усвояване на новите знания чрез различни стратегии като дискусии, допълнителни упражнения, решаване на казуси, изготвяне на презентации и проекти и др.
При обучението по чужди езици този метод предоставя допълнително ценно време, което може да бъде използвано за развиване на умения, осмисляне на информация и прилагането й.
Според В. Honeycutt (Honeycutt & Garrett, 2014) моделът
„Обърната класна стая” може да бъде описан като преход от обучителна среда, фокусираща се върху учителя, към среда, фокусираща се върху учещия. Също така може да бъде определен като променяне от индивидуални към

стратегии в областта на сътрудничеството. Макар че е възможно да се обърне клас и чрез използване на индивидуални активности като тестове, работни листове, рефлективни писмени указания и задания, решаващи проблеми. Основното е да бъдат завършени по време на часа. Обръщането може да включва или не модерна технология. Видеоклипове и други технологични инструменти могат да бъдат ефективни, но в обърнатата класна стая те не са задължителни.
Dr. Jeremy F. Strayer (Strayer, 2012) от университета в
Охайо създава рамката за обърнатата класна стая. Той посочва, че широкото използване на образователната технология за предоставяне на учебното съдържание извън учебния час е от основно значение за идеята за обърната класна стая. Активното обучение по време на учебния час е втората необходима част от метода. Тези две части променят основния учебен процес.
Преглед на обърнатото обучение (Hamdan et al., 2013) представя четирите стълба на този модел. Точно както няма две еднакви традиционни класни стаи, така няма и две еднакви обърнати класни стаи. Обърнатото обучение се фокусира върху удовлетворяването на индивидуалните потребности за знания на ученика чрез ясен набор от правила, по начин, различен от установената методология. Четирите стълба на F-L-I-P са: гъвкава учебна среда, култура на обучение, планирано съдържание и професионален обучаващ.
1. Гъвкава учебна среда. Учителите трябва да очакват, че учебните часове ще бъдат „донякъде хаотични и шумни”, че сроковете и оценките по време на

обучението също ще са гъвкави. Методът на обърнатата класна стая позволява разнообразен режим на обучение; учителите често пренареждат учебното съдържание, за да включат работа по групи, независими проучвания, представяне и оценяване. Те създават гъвкава среда, в която учениците избират кога и къде да учат.
2. Култура на обучение. Класната стая става насочена към учениците. Ролята на обучаваните се променя – вместо да са продукт на обучението, те са в центъра на обучението, където могат активно да трупат знания, да участват в собственото си оценяване.
Учениците могат да ускорят своето обучение, като преглеждат съдържанието самостоятелно, а учителите могат да се възползват от срещите „лице в лице”, за да обяснят, затвърдят и обобщят материала.
3. Планирано съдържание. От учителите се изисква предварително да планират съдържанието и да преценят какво трябва да преподават директно, така че времето в класната стая да може да се използва за други методи, като например: стратегии за активно обучение, обучение на връстници, проблеми по време на учене, лидерство в зависимост от нивото и материята.
4. Професионален обучаващ. Учебните видеоклипове, използвани за обърнатата класна стая, не могат да заместят професионалните преподаватели. В модела на обърнатата класна стая професионалните обучаващи са по-важни от всякога и често са по- взискателни от традиционните. Те трябва да могат да определят кога и как да променят инструкциите си

към групата, съобразно с индивидуалните нужди на учениците, и как да протичат лекциите „лице в лице”.
Обърнатата класна стая има четири фази:
1. Първа фаза. Цикълът често започва с пробно упражнение. Тази автентична, често практическа учебна дейност напълно ангажира обучавания. Това е конкретен опит, който изисква внимание от повечето, ако не и от всички сетива. Учещите се „запалват” в резултат от личното си участие и желаят да придадат значимост на тези дейности. Запознават се с понятия и термини, включени в пробното упражнение. Изучават мнението на експертите по темата. Информацията е представяна посредством видео лекции, богати на съдържание уебсайтове (YouTube) и/или онлайн тестове и задания
(Educaplay).
2. Втора фаза. По метода на обърнатата класна стая това е времето, когато учещите гледат богати на съдържание обучителни видеоклипове. Понятията трябва да бъдат представени в достъпна форма. Обучаваните могат да използват онлайн ресурси, могат да ги изтеглят и по този начин да учат със собствено темпо, независимо от обучителите си. Това е едно от ценните предимства на метода на обърнатата класна стая. Тези материали се използват от обучаващите се при самостоятелно учене. Те могат да преглеждат неограничено всичко, което им се е сторило интересно или не са разбрали. Това е асинхронно

учене и като такова позволява на учещия да разположи времето си за учене според нуждите си.
3. Трета фаза. Обучаващите се размишляват върху наученото по време на предишните фази. Това е фаза на осмисляне на всичко прочетено и научено по време на самостоятелното учене и присъствените уроци. Учещите могат да формулират и конструират придобитите знания, получени от онлайн текстовете и учебните видеоклипове.
В рамките на стандартната училищна система това би било фазата, в която се проверяват резултатите от наученото.
4. Четвърта фаза. По време на тази фаза обучаваните показват логично приложение на материала, който са научили. Тези нови знания и умения, пречупени през призмата на индивидуалното разбиране, може да бъдат използвани в реалния живот.
Тази фаза на цикъла е най-добре да се осъществи под формата на присъствена лекция, като работа в група.
Причините за подобна препоръка са следните:
• обучителят може да даде съвет на обучаващия се за видовете проекти и инструменти, които са най- подходящи за него;
• работата в група, съставена от обучавани и обучители, увеличава мотивацията и предоставя възможност за обратна връзка;