Виола Йорданова
(линк към снимка, която се отваря в нов прозорец - ГАЛЕРИЯ)
Бавно животът почна да се нормализира. Аз самата почнах да мисля, че е време да търся работа. Написах една молба до Министерството на просветата – да бъда назначена учителка по пеене в гимназията. Нали бях завършила Музикалната Академия – Общия отдел по пиано, артистичния отдел по пеене и драма и Учителския по пеене, включително бях завършила двегодишния стаж за гимназиални учителки и също бях взела държавните си изпити – първа специалност музика, втора специалност – български език. Така въоръжена, заставам с молбата си пред Министерството, но в колебание – новата власт не търпи учители, които говорят за Божията Любов.
В това време минава Големинов, професор от Академията. – “Виола, какво правиш тук?” – “Чудя се, отвърнах аз, дали да подам молбата си да бъда назначена гимназиална учителка.” – “Нищо подобно”, каза той, “Върви веднага в Радио София, ще има конкурсни изпити за хористи. Върви веднага.” И весело махна с ръка за сбогом.
Отидох веднага при Учителя, Който беше Се завърнал от Мърчаево на Изгрева. Учителят ме насърчи и даже ми каза да се явя с арията на Маргарита на “Фауст” от Гуно.
Аз се явих и на трите конкурсни изпита. Бях първа в листа от всички участвуващи. Радостна отидох при Учителя да Му съобщя резултата. Той беше много доволен.
Започнах редовно да пея в хора на радиото, а за да подобря вокалната си техника, взимах частни уроци при г-жа Прокопова. От време на време изнасях някой концерт по радиото, винаги акомпанирана от г-жа Прокопова.
Сподели с приятели: |