Място на колоректалния карцином сред патологията, протичаща с коремна драма. Аспекти на хирургичната тактика, свързана с някои следоперативни компликации
Д. Стойков, П. Маринова
Клиника „ Жлъчно чернодробна и панкреатична хирургия”
УМБАЛ „Д-р Георги Странски” гр. Плевен
-
Въведение
Колоректалния карцином е трета по честота неоплазма, след карцинома на белия дроб и рака на млечна жлеза.Заболяванетео се развива най- често във възрастта 45-65 год. и засяга по- често мъжете.
Оперативното лечение е метод на избор, но в комплексната терапия влизат в съображение химио- и лъче- терапията. Подборът на подходяща оперативна стратегия зависи от локализацията на туморния процес, TNM стадия, общо състояние на пациента, съпътстващ илеус, перитонит, инфилтрация на съдове и лимфатици, обща туморна интоксикация.
Конструирането на дебелочревни анастомози на този терен и в условия на спешност предопределя и следоперативните компликации, свързани с инсуфициенцията им.
-
Цел
Целта на настоящото проучване е :
-
Ретроспективен анализ на оперативните интервенции за 16 годишен период (2000- 2015год.) в клиника по „Жлъчно чернодробна и панкреатична хирургия“ – УМБАЛ гр. Плевен по повод на малигнена и бенигнена патология на дебелочревния тракт.
-
Оценка на относителния дял на неоплазмите на колона, тяхното разпределение по пол, възраст ,локализация по анатомични области.
-
Оценка на оперативните интервенции,извършени в условия на спешност и в планов порядък при съответна локализация на малигнения процес.
-
Оценка видът анастомози, направени в хода на дебелочревните операции.
-
Проучване на следоперативни компликации, свързани с инсуфициенция на анастомозата.
-
Материали и методи
Ретроспективно за 16 годишен период (2000- 2015 год.) по оперативни журнали на клиника по „Жлъчно чернодробна и панкреатична хирургия ” – УМБАЛ гр. Плевен бяха оперирани 678 болни.
по повод на заболявания на дебелото черво. От тях 23% са по повод на бенигнени заболявания на дебелото черво. Останалите 77% от пациентите са оперирани по повод на дебелочревен карцином. При 27% от последните оперативната находка не е позволила радикална оперативна намеса. Видът на направените анастомози (илео- колични, коло-колични, Т-Т, T-L, L-L), се оказа от значение за настъпващите в последствие инсуфициенции. Проследиха се инсуфициентните такива, наложили реоперации.
-
Резултати
При неоплазмите на дебелото черво с най-висока честота са локализациите в областта на сигмата 35.2%, следвани от тези на цекума 19,6% и ректума 16.3%. Общо взето левостранните локализации и ректума са 55.6% от всички туморни локализации на дебелото черво, а това определя и някои трудности при възстановяване на пасажа в условия на спешност, което най-често става на втори етап. При 33.9% от пациентите е направена операцията на Хартман., следвана от резекция на колон или сигма при 26,3% и дясна хемиколектомия при 19,7%.
Като техника на изпълнение на анастомозите преобладават термино-терминалните анастомози- при 44,2%.
Илео- количните са 55,8% от всички реализирани анастомози. Предпочетена техника при 57,7% случаи се оказва латеро-латералната анастомоза, в 22,3% термино-терминалната, а само в 24 случая (18,5%)- е осъществена термино- латерална анастомоза.
Инсуфициенции са регистрирани при- 12,0 % от всички осъществени анастомози. Трябва да се отбележи фактът, че от реализираните в условие на спешна интервенция илео-колични анастомози инсуфициенциите са за сметка на термино- терминалните видове.
Ключови думи: колоректален карцином, анастомоза
Сподели с приятели: |